Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/583“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Марина Минчева, 12.а клас) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— Други (диал.) форми: в1>глеща, воглища. | — Други (диал.) форми: в1>глеща, воглища. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛИЩА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който приготвя или продава дървени въглища. <i>Забелязваме край шосето група работници около големи димящи клади — това са въглищари, които приготвят дървени въглища.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 124. <i>Пушекът се точи през дърветата. От долината идва хлад. Долу в пропастта шуми реката. Въглищарите горят кюмюр.</i> 3. Среб-ров, МСП, 75. |
— Друга (диал.) форма: въглещар. | — Друга (диал.) форма: въглещар. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛИЩА`РКА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> 1. Жена въглищар. 2. Жена на въглищар. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛИЩА`РКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Вид лисица с тъмен косъм. <i>Бе [лисицата] навършила едва девет месеца от деня, в който беше се появила на тоя свят и само шест — от как майка й — старата въглищарка — беше я прогонила от родната гора.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 71. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛИЩА`РНИЦА</b> <i>ж.</i> 1. Място, където се приготвят дървени въглища. <i>Вълците бяха минали край изоставената въглищар-ница в съседния дол.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 44. |
2. Място, където се продават въглища. | 2. Място, където се продават въглища. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
3. <i>Остар.</i> Помещение, навес, където се държат въглища. <i>Гирджикът, щом влезе в къщата.. влезе., в готварнята и оттам във въглищарницата.</i> П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 32. | 3. <i>Остар.</i> Помещение, навес, където се държат въглища. <i>Гирджикът, щом влезе в къщата.. влезе., в готварнята и оттам във въглищарницата.</i> П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 32. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛИЩА`РСКИ</b>, а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> |
1. Който се отнася до въглищар. <i>Пораснал бе въглищарският син.</i> Н. Хайтов, ШГ, 79. <i>Въглищарска колиба.</i> | 1. Който се отнася до въглищар. <i>Пораснал бе въглищарският син.</i> Н. Хайтов, ШГ, 79. <i>Въглищарска колиба.</i> | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
2. Който се отнася до въглища; въглищен. <i>Тук-там е далечината бавно се стелеше гъст дим от въглищарски пещи — приготвяха дървени въглища.</i> К. Константинов, ППГ, 349-350. ^ | 2. Който се отнася до въглища; въглищен. <i>Тук-там е далечината бавно се стелеше гъст дим от въглищарски пещи — приготвяха дървени въглища.</i> К. Константинов, ППГ, 349-350. ^ | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛИЩА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Поминък, работа на въглищар. <i>Рударството</i>, <i>въ-глищарството и металодобиването са били обикновено поминък на най-бедното и най-дивото планинско население.</i> П. Дели-радев, В, 205. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛИЩА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> въглищар. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪ`ГЛИЩЕН</b>, -щна, -щно, <i>мн.</i> -щни, <i>прил.</i> Който се отнася до въглища. <i>— Аз съм ходил във въглищна мина и съм се възхищавал от героизма на миньорите, които дълбаят въглищните пластове дълбоко под земята и далеч от животворната слънчева светлина.</i> В. Цокова, ВС, 41. <i>Тия полуголи хора изглеждат на негри. Всичко у тях е зачернено с въглищен прах.</i> Кр. Белев, 3, 41. <i>Въглищни залежи. Въглищен басейн. Въглищен рудник. Въглищен комбайн.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЯ`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Въглищар. <i>Кмет и най-личен първенец в селото бе един човек, който допреди въстанията е бил въгляр в горите.</i> А. Страшимиров, УШ, 32. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЯ`РКА</b> <i>ж. Диал.</i> Въглищарка. |
— ОтСг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — ОтСг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЯ`РНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Въглищарни-ца (в 1 знач.). <i>Над тая синева из едно скалисто ущелие вън от гъстата гора се дигаше и рееше сега тънък и горещ дим от изтлял повидимому голям огън. Там е било въглярница — ми обади другарят.</i> А. Страшимиров, УШ, 30. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЯ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал. Прил. от</i> въгляр; въглищарски. <i>Планинецът за-прегнал въглярската си кола</i>, <i>покрил в нея със сено ранения въстаник, за да го отведе и скрие уж в някаква пещера, па потеглил и спрял далеч над една пропаст.</i> А. Страшимиров, УШ, 37. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЯ`САМ</b>. Вж. въглясвам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЯ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв</i>.; въглясам, -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Ставам, превръщам се на въглен; овъглявам се. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЯ`СВ АНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> въглясам. |
-ВЪД. Втора съставна част на сложни думи със значение: човек, който отглежда полезни животни или растения, напр.: птицевъд, свиневъд, полевъд идр. | -ВЪД. Втора съставна част на сложни думи със значение: човек, който отглежда полезни животни или растения, напр.: птицевъд, свиневъд, полевъд идр. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪДВОРЕ`НИЕ</b> <i>ср. Остар. Книж.</i> Въдворяване. <i>Правителството имаше всички основания да вярва, че победата му ще бъде голяма. Населението, уморено от борби, щеше да върви инстинктивно с властта, понеже чакаше от нея въдворение на спокойствието.</i> С. Радев, ССБ I, 353. <i>За тях важеше само това,., да се избави чело векът от неправдите и страданията, на които е изложен, да разрушат препятствията, които пречат за въдворението на свободата и щастието.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 27. <i>Неговото [на цар Александър] всемогущес-тво ще послужи не само на Славянството</i>, <i>но и на всемирния прогрес чрез въдворението на правдата и справедливостта там, дето днес не са чуе друго освен плач.</i> СПл, |
1876, бр. 25, 100. | 1876, бр. 25, 100. | ||
| Ред 55: | Ред 55: | ||
— Друга форма: водворение. | — Друга форма: водворение. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪДВОРЯ</b>. Вж. въдворявам. | + | <b>ВЪДВОРЯ`</b>. Вж. въдворявам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪДВОРЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв/,</i> въдворя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Книж.</i> Чрез някакви мерки или принудително правя нещо да почне да съществува, да настане, да настъпи; установявам. <i>Дигна се шум. Някои дами станаха. Председателят едвам въдвори</i> |
| − | |||
Версия от 14:13, 17 март 2015
Вятърът като източник на енергия. Вятърът е неизчерпаем източник на енергия .. Ненапразно вятърът е получил вече названието „сини въглища“. П. Марков, А (превод), 75. В значително по-големи размери се използува силата на вятъра (сини въглища). К. Дойчев, МП (превод), 21.
— Други (диал.) форми: в1>глеща, воглища.
ВЪГЛИЩА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който приготвя или продава дървени въглища. Забелязваме край шосето група работници около големи димящи клади — това са въглищари, които приготвят дървени въглища. Н. Фурнаджиев, МП, 124. Пушекът се точи през дърветата. От долината идва хлад. Долу в пропастта шуми реката. Въглищарите горят кюмюр. 3. Среб-ров, МСП, 75.
— Друга (диал.) форма: въглещар.
ВЪГЛИЩА`РКА1 ж. 1. Жена въглищар. 2. Жена на въглищар.
ВЪГЛИЩА`РКА2 ж. Диал. Вид лисица с тъмен косъм. Бе [лисицата] навършила едва девет месеца от деня, в който беше се появила на тоя свят и само шест — от как майка й — старата въглищарка — беше я прогонила от родната гора. Ем. Станев, ПЕГ, 71.
ВЪГЛИЩА`РНИЦА ж. 1. Място, където се приготвят дървени въглища. Вълците бяха минали край изоставената въглищар-ница в съседния дол. Ем. Станев, ПЕГ, 44.
2. Място, където се продават въглища.
3. Остар. Помещение, навес, където се държат въглища. Гирджикът, щом влезе в къщата.. влезе., в готварнята и оттам във въглищарницата. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 32.
ВЪГЛИЩА`РСКИ, а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до въглищар. Пораснал бе въглищарският син. Н. Хайтов, ШГ, 79. Въглищарска колиба.
2. Който се отнася до въглища; въглищен. Тук-там е далечината бавно се стелеше гъст дим от въглищарски пещи — приготвяха дървени въглища. К. Константинов, ППГ, 349-350. ^
ВЪГЛИЩА`РСТВО, мн. няма, ср. Поминък, работа на въглищар. Рударството, въ-глищарството и металодобиването са били обикновено поминък на най-бедното и най-дивото планинско население. П. Дели-радев, В, 205.
ВЪГЛИЩА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от въглищар.
ВЪ`ГЛИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който се отнася до въглища. — Аз съм ходил във въглищна мина и съм се възхищавал от героизма на миньорите, които дълбаят въглищните пластове дълбоко под земята и далеч от животворната слънчева светлина. В. Цокова, ВС, 41. Тия полуголи хора изглеждат на негри. Всичко у тях е зачернено с въглищен прах. Кр. Белев, 3, 41. Въглищни залежи. Въглищен басейн. Въглищен рудник. Въглищен комбайн.
ВЪГЛЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Въглищар. Кмет и най-личен първенец в селото бе един човек, който допреди въстанията е бил въгляр в горите. А. Страшимиров, УШ, 32.
ВЪГЛЯ`РКА ж. Диал. Въглищарка.
— ОтСг. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪГЛЯ`РНИЦА ж. Диал. Въглищарни-ца (в 1 знач.). Над тая синева из едно скалисто ущелие вън от гъстата гора се дигаше и рееше сега тънък и горещ дим от изтлял повидимому голям огън. Там е било въглярница — ми обади другарят. А. Страшимиров, УШ, 30.
ВЪГЛЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от въгляр; въглищарски. Планинецът за-прегнал въглярската си кола, покрил в нея със сено ранения въстаник, за да го отведе и скрие уж в някаква пещера, па потеглил и спрял далеч над една пропаст. А. Страшимиров, УШ, 37.
ВЪГЛЯ`САМ. Вж. въглясвам.
ВЪГЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; въглясам, -аш, св., непрех. Диал. Ставам, превръщам се на въглен; овъглявам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЪГЛЯ`СВ АНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от въглясам.
-ВЪД. Втора съставна част на сложни думи със значение: човек, който отглежда полезни животни или растения, напр.: птицевъд, свиневъд, полевъд идр.
ВЪДВОРЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. Въдворяване. Правителството имаше всички основания да вярва, че победата му ще бъде голяма. Населението, уморено от борби, щеше да върви инстинктивно с властта, понеже чакаше от нея въдворение на спокойствието. С. Радев, ССБ I, 353. За тях важеше само това,., да се избави чело векът от неправдите и страданията, на които е изложен, да разрушат препятствията, които пречат за въдворението на свободата и щастието. К. Величков, ПССъч. VIII, 27. Неговото [на цар Александър] всемогущес-тво ще послужи не само на Славянството, но и на всемирния прогрес чрез въдворението на правдата и справедливостта там, дето днес не са чуе друго освен плач. СПл,
1876, бр. 25, 100.
— Друга форма: водворение.
ВЪДВОРЯ`. Вж. въдворявам.
ВЪДВОРЯ`ВАМ, -аш, несв/, въдворя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. Чрез някакви мерки или принудително правя нещо да почне да съществува, да настане, да настъпи; установявам. Дигна се шум. Някои дами станаха. Председателят едвам въдвори
