Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/517“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
— От фр. ballet. | — От фр. ballet. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до балет. <i>Никога в живота си не съм танцувал, даже когато жена ми се увличаше по балетното изкуство.</i> К. Калчев, ДНГ, 14. <i>Младежите изчезнаха и в това време момичето дръпна някакъв цип на роклята, в миг се освободи от нея и остана полуголо в балетен костюм. Почна да танцува.</i> Г. Велев, КВА, 144. <i>На мястото, заемано от портрета на баща му, бе окачено платно в сребърна рамка сатир,.. Около него разхвърлени декоративни скици на театрални типове и една голяма фотография на балетна група.</i> О. Василев, Т, 207-208. С <i>усмихнати очи попита: - Имали сте познати в балетното училище?</i> Н. Кирилов, ПД, 156. <i>Балетна музика. Балетен спектакъл. Балетна постановка. Балетен ансамбъл..</i> | БАЛЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до балет. <i>Никога в живота си не съм танцувал, даже когато жена ми се увличаше по балетното изкуство.</i> К. Калчев, ДНГ, 14. <i>Младежите изчезнаха и в това време момичето дръпна някакъв цип на роклята, в миг се освободи от нея и остана полуголо в балетен костюм. Почна да танцува.</i> Г. Велев, КВА, 144. <i>На мястото, заемано от портрета на баща му, бе окачено платно в сребърна рамка сатир,.. Около него разхвърлени декоративни скици на театрални типове и една голяма фотография на балетна група.</i> О. Василев, Т, 207-208. С <i>усмихнати очи попита: - Имали сте познати в балетното училище?</i> Н. Кирилов, ПД, 156. <i>Балетна музика. Балетен спектакъл. Балетна постановка. Балетен ансамбъл..</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАЛЕТИСТ <i>м.</i> Специално школуван, професионално подготвен танцьор, който участва в балет; балетен артист. <i>Балетистите Кузманов, Средногорски и Генедие-вич и балерините Гаева и Баева ще покажат изкуството си в космически балетни откъси и пантомими.</i> П. Незнакомов, СНП, 165. | БАЛЕТИСТ <i>м.</i> Специално школуван, професионално подготвен танцьор, който участва в балет; балетен артист. <i>Балетистите Кузманов, Средногорски и Генедие-вич и балерините Гаева и Баева ще покажат изкуството си в космически балетни откъси и пантомими.</i> П. Незнакомов, СНП, 165. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛЕТМАЙСТОР <i>м.</i> Постановчик на балетно представление. <i>Фокин, балетмай-сторът умееше да докара във възторг критическия Париж чрез гениалното и твърде луксозно аранжиране на сцената и вълшебството на музиката.</i> Р, 1927, бр. 244, 4. | БАЛЕТМАЙСТОР <i>м.</i> Постановчик на балетно представление. <i>Фокин, балетмай-сторът умееше да докара във възторг критическия Париж чрез гениалното и твърде луксозно аранжиране на сцената и вълшебството на музиката.</i> Р, 1927, бр. 244, 4. | ||
— От нем. Balletmeister. | — От нем. Balletmeister. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛЕТМАЙСТОРКА <i>ж.</i> Жена балет-майстор. <i>Постановчик на балетите е ба-летмайсторката на Софийската народна опера Н. Кираджиева.</i> ВН. 1964, бр. 3884, 2. | БАЛЕТМАЙСТОРКА <i>ж.</i> Жена балет-майстор. <i>Постановчик на балетите е ба-летмайсторката на Софийската народна опера Н. Кираджиева.</i> ВН. 1964, бр. 3884, 2. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛЕТНО. <i>Нареч. от</i> балетен. | БАЛЕТНО. <i>Нареч. от</i> балетен. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛЗАМИ`НА <i>ж.</i> Двусемеделно тревисто градинско растение с назъбени листа и големи червени, розови, жълти или бели неправилни цветове; каначка, каначичек. Balsamina hortensis. <i>Балзамина, или както се нарича още каначичек, е едно разкошно цвете.</i> Г, 1906, бр. 6, 89. | БАЛЗАМИ`НА <i>ж.</i> Двусемеделно тревисто градинско растение с назъбени листа и големи червени, розови, жълти или бели неправилни цветове; каначка, каначичек. Balsamina hortensis. <i>Балзамина, или както се нарича още каначичек, е едно разкошно цвете.</i> Г, 1906, бр. 6, 89. | ||
балетен | балетен | ||
| − | — От гр. paXaajiov | + | — От гр. paXaajiov ’балсам’. |
| − | + | ---- | |
БАЛЗАМИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Остар.</i> Балсамирам. <i>Тие</i> [египтяните] <i>изми-слиле да балзамират умрелите тела и да препятствуват на гниението да ги унищожи.</i> Знан., 1875, бр. 9, 134. балзамирам се <i>страд.</i> | БАЛЗАМИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Остар.</i> Балсамирам. <i>Тие</i> [египтяните] <i>изми-слиле да балзамират умрелите тела и да препятствуват на гниението да ги унищожи.</i> Знан., 1875, бр. 9, 134. балзамирам се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАЛЗАМИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> балзамирам и от балзамирам се; балсамиране. | БАЛЗАМИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> балзамирам и от балзамирам се; балсамиране. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛЗАМИРОВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Балсамирам; балзамиросвам. <i>Като видя Йосиф, че умря баща му, пада на тялото му, оплаква го много. После заповяда да балзамироват мъртвеца и тъй с братята сиис множество египтяни пренесе го в Ханаанската земя.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 36. балзамировам се страд. | БАЛЗАМИРОВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Балсамирам; балзамиросвам. <i>Като видя Йосиф, че умря баща му, пада на тялото му, оплаква го много. После заповяда да балзамироват мъртвеца и тъй с братята сиис множество египтяни пренесе го в Ханаанската земя.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 36. балзамировам се страд. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛЗАМИРОВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> балзамировам <i>и от</i> балзамировам се; балсамиране. <i>Те имали три способа за балзамироването на телата.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 24. | БАЛЗАМИРОВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> балзамировам <i>и от</i> балзамировам се; балсамиране. <i>Те имали три способа за балзамироването на телата.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 24. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛЗАМИРОСАМ. Вж. балзамиросвам. | БАЛЗАМИРОСАМ. Вж. балзамиросвам. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛЗАМИРОСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> балза-миросам, -аш, <i>св., прех. Остар.</i> Балсамирам; балзамировам. <i>За да би им оцелели телата целокупни, кога умирал някой, балза-миросвали му тялото.</i> Й. Груев, КСИ (превод), 4. балзамиросвам се, балзамиросам се <i>страд.</i> | БАЛЗАМИРОСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> балза-миросам, -аш, <i>св., прех. Остар.</i> Балсамирам; балзамировам. <i>За да би им оцелели телата целокупни, кога умирал някой, балза-миросвали му тялото.</i> Й. Груев, КСИ (превод), 4. балзамиросвам се, балзамиросам се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАЛЗАМИРОСВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> балзамиросвам <i>и от</i> балзамиросвам се; балсамиране, балзамиро-ване. | БАЛЗАМИРОСВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> балзамиросвам <i>и от</i> балзамиросвам се; балсамиране, балзамиро-ване. | ||
| − | + | ---- | |
БАЛИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Правя нещо на големи вързопи, на бали. — <i>Тук, в града, ние имаме само десетина войници, които балират сено в училищния двор — предупреди военният комендант. — И те са стари, болнави.</i> Г. Караславов, ОХ II, 218. <i>Възхвала и на овчарите, пък и на ония, които балираха сламата.</i> Ст. Станчев, HP, 200-201. <i>Балирам тютюн,</i> балирам се <i>страд.</i> | БАЛИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Правя нещо на големи вързопи, на бали. — <i>Тук, в града, ние имаме само десетина войници, които балират сено в училищния двор — предупреди военният комендант. — И те са стари, болнави.</i> Г. Караславов, ОХ II, 218. <i>Възхвала и на овчарите, пък и на ония, които балираха сламата.</i> Ст. Станчев, HP, 200-201. <i>Балирам тютюн,</i> балирам се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАЛИ`РАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> балирам <i>и от</i> балирам се. <i>Момчето се измъкна, извади под седалката на камиона си продълговатото снопче тел за балиране.</i> Д. Цончев, ЛВ, 29. <i>Балиране на тютюн. Балиране на сено.</i> | БАЛИ`РАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> балирам <i>и от</i> балирам се. <i>Момчето се измъкна, извади под седалката на камиона си продълговатото снопче тел за балиране.</i> Д. Цончев, ЛВ, 29. <i>Балиране на тютюн. Балиране на сено.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАЛИРОВАЧ <i>м.</i> Работник, който прави нещо на големи вързопи, на бали. <i>Бали-ровач на сено. Балировач на тютюн.</i> | БАЛИРОВАЧ <i>м.</i> Работник, който прави нещо на големи вързопи, на бали. <i>Бали-ровач на сено. Балировач на тютюн.</i> | ||
| − | + | ---- | |
БАЛИ`СТА <i>ж. Истор.</i> Древна бойна метателна машина за хвърляне на големи камъни, копия и други тежести. <i>Още древните елини, в разцвета на своето знание изобретили огромни лъкове и прашки. Лъкът родил катапултата — стрелометка-та, а прашката — балистата — камено-</i> | БАЛИ`СТА <i>ж. Истор.</i> Древна бойна метателна машина за хвърляне на големи камъни, копия и други тежести. <i>Още древните елини, в разцвета на своето знание изобретили огромни лъкове и прашки. Лъкът родил катапултата — стрелометка-та, а прашката — балистата — камено-</i> | ||
бали`ста | бали`ста | ||
Версия от 23:53, 27 ноември 2012
Подир Великден аз присъствах в Мариин-ската на „Фауста“, а после на феерическия балет „Жизел“. Ив. Вазов, Съч. XVI, 155.
4. Културна институция, учреждение или част от институция, където се осъществява, ръководи изпълняването на този вид сценични произведения. Откриха театралния си сезон хърватската драма, опера и балет в Риека с постановките — комедията „Чар-ловата леля“ от Томас, оперетата на Паул Абрахам „Цветето от Хавай“ и балета „Охридска легенда“ от Христич. Т, 1955, кн. 11,38.
5. Само ед. Състав от професионални изпълнители на произведенията на това изкуство. Балетът на Софийската опера.
— От фр. ballet.
БАЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до балет. Никога в живота си не съм танцувал, даже когато жена ми се увличаше по балетното изкуство. К. Калчев, ДНГ, 14. Младежите изчезнаха и в това време момичето дръпна някакъв цип на роклята, в миг се освободи от нея и остана полуголо в балетен костюм. Почна да танцува. Г. Велев, КВА, 144. На мястото, заемано от портрета на баща му, бе окачено платно в сребърна рамка сатир,.. Около него разхвърлени декоративни скици на театрални типове и една голяма фотография на балетна група. О. Василев, Т, 207-208. С усмихнати очи попита: - Имали сте познати в балетното училище? Н. Кирилов, ПД, 156. Балетна музика. Балетен спектакъл. Балетна постановка. Балетен ансамбъл..
БАЛЕТИСТ м. Специално школуван, професионално подготвен танцьор, който участва в балет; балетен артист. Балетистите Кузманов, Средногорски и Генедие-вич и балерините Гаева и Баева ще покажат изкуството си в космически балетни откъси и пантомими. П. Незнакомов, СНП, 165.
БАЛЕТМАЙСТОР м. Постановчик на балетно представление. Фокин, балетмай-сторът умееше да докара във възторг критическия Париж чрез гениалното и твърде луксозно аранжиране на сцената и вълшебството на музиката. Р, 1927, бр. 244, 4.
— От нем. Balletmeister.
БАЛЕТМАЙСТОРКА ж. Жена балет-майстор. Постановчик на балетите е ба-летмайсторката на Софийската народна опера Н. Кираджиева. ВН. 1964, бр. 3884, 2.
БАЛЕТНО. Нареч. от балетен.
БАЛЗАМИ`НА ж. Двусемеделно тревисто градинско растение с назъбени листа и големи червени, розови, жълти или бели неправилни цветове; каначка, каначичек. Balsamina hortensis. Балзамина, или както се нарича още каначичек, е едно разкошно цвете. Г, 1906, бр. 6, 89.
балетен
— От гр. paXaajiov ’балсам’.
БАЛЗАМИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Балсамирам. Тие [египтяните] изми-слиле да балзамират умрелите тела и да препятствуват на гниението да ги унищожи. Знан., 1875, бр. 9, 134. балзамирам се страд.
БАЛЗАМИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от балзамирам и от балзамирам се; балсамиране.
БАЛЗАМИРОВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Балсамирам; балзамиросвам. Като видя Йосиф, че умря баща му, пада на тялото му, оплаква го много. После заповяда да балзамироват мъртвеца и тъй с братята сиис множество египтяни пренесе го в Ханаанската земя. Н. Михайловски, ССИ (превод), 36. балзамировам се страд.
БАЛЗАМИРОВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от балзамировам и от балзамировам се; балсамиране. Те имали три способа за балзамироването на телата. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 24.
БАЛЗАМИРОСАМ. Вж. балзамиросвам.
БАЛЗАМИРОСВАМ, -аш, несв.; балза-миросам, -аш, св., прех. Остар. Балсамирам; балзамировам. За да би им оцелели телата целокупни, кога умирал някой, балза-миросвали му тялото. Й. Груев, КСИ (превод), 4. балзамиросвам се, балзамиросам се страд.
БАЛЗАМИРОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от балзамиросвам и от балзамиросвам се; балсамиране, балзамиро-ване.
БАЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя нещо на големи вързопи, на бали. — Тук, в града, ние имаме само десетина войници, които балират сено в училищния двор — предупреди военният комендант. — И те са стари, болнави. Г. Караславов, ОХ II, 218. Възхвала и на овчарите, пък и на ония, които балираха сламата. Ст. Станчев, HP, 200-201. Балирам тютюн, балирам се страд.
БАЛИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от балирам и от балирам се. Момчето се измъкна, извади под седалката на камиона си продълговатото снопче тел за балиране. Д. Цончев, ЛВ, 29. Балиране на тютюн. Балиране на сено.
БАЛИРОВАЧ м. Работник, който прави нещо на големи вързопи, на бали. Бали-ровач на сено. Балировач на тютюн.
БАЛИ`СТА ж. Истор. Древна бойна метателна машина за хвърляне на големи камъни, копия и други тежести. Още древните елини, в разцвета на своето знание изобретили огромни лъкове и прашки. Лъкът родил катапултата — стрелометка-та, а прашката — балистата — камено-
бали`ста
