Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/548“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>впечатление на добре трениран спортист, макар че на спорта и на физкултурата гледаше като на някаква второразредна | + | <i>впечатление на добре трениран спортист, макар че на спорта и на физкултурата гледаше като на някаква второразредна занимавка за обикновения човек.</i> ОФ, 1958, бр. 4301, 2. |
| − | 2. При класификация, подразделяне — който е от втори разред, втора група. <i> | + | 2. При класификация, подразделяне — който е от втори разред, втора група. <i>Второразредни глаголи.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРОРАЗРЕ`ДНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Спорт.</i> Спортист, който има спортна квалификация втори разред. <i>Неотдавна в бетоновия завод .. се формира младежка бригада от строители-спортисти .. Много от тях са първоразредници и второразредници.</i> ВН, 1960, бр. 2624, 3. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРОРО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. <i>Рядко</i>. Който е роден след първото дете, втори по ред. <i>Второроден син.</i> <i>Второродна дъщеря.</i> | ||
| − | <b> | + | 2. <i>Остар.</i> За зъб — постоянен (за разлика от млечен). <i>Когато децата са на възраст от 6 до 14 години, временните им зъби падат, а други{{попр|Отпечатано: „друзи“.}}, наречени дълговременни или второродни, поникват.</i> НКАФ (превод), 35. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРОРОЖДЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Второроден (в 1 знач.). <i>Плацидия, като се ожени втори път .. бе родила .. дъщеря, наименована Онория. Когато второрожденият й син ся воцари с нея на запад, тая й дъщеря би такожде наречена Августа, т.е. царица.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 243. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРОСИГНА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Физиол.</i> Който се отнася до втората сигнална система. <i>Второсигнален дразнител.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРОСРО`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до втория учебен срок. <i>Второсрочна бележка.</i> <i>Второсрочен учебен материал.</i> | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> За военна служба — който продължава след определения срок; свръхсрочен. <i>Надзиратели на пленниците бяха трима души възрастни войници и един старши подофицер на второсрочна служба.</i> Г. Караславов, ОХ II, 49. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРОСТЕПЕ`Н,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Второстепенен. <i>Васил Л-ий [Левски] беше избран за байряктарин; Иван Кършовски — за писар; Тотъо Филип — за второстепен войвода.</i> П. Хитов, МП, 74. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРОСТЕПЕ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. Който стои на второ място по важност, значение, който не е главен. <i>Възникналите въпроси се оказаха много упорити в своята неясност и затова се избра комисия, която да внесе известна ясност, т.е. да отдели главните от второстепенните.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 111. <i>Пред голямата му радост тоя въпрос, толкова важен до преди, стана второстепенен.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 450. <i>— Аз протестирам, господин директоре: вие ме оттиквате във второстепенни роли.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 81. <i>През време на работата [над „Силата на мрака“] са въведени и някои второстепенни действуващи лица.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 192. <i>След дълго обикаляне през незастроени обширни парцели ние стъпихме на второстепенно шосе.</i> Г. Белев, КВА, 218. <i>Исках само да се махна от Аржентина. А где щях да отида? Това беше второстепенна работа.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 169. | ||
| − | + | 2. Който не е най-добрият или от най-добрите; второкласен, второразреден. <i>Второстепенен писател.</i> <i>Второстепенен оркестър.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Второстепенна част на изречението</b>. <i>Грам.</i> Дума в изречението, която пояснява подлога или сказуемото или техните пояснения. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРОСТЕ`ПЕННОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на второстепенен. <i>Второстепенност на ролята.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРО`ЧА</b>. Вж. <em>второчам</em> и <em>второчвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРО`ЧАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>второ`ча</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вторачвам; второчвам. <i>Като отвори едрите си сини очи и като ги второчи за една минута към клоновете на дървесата, рекъл би человек, че то [детето] .. беше обладано от една мисъл, която беше ся породила през деня в духа му.</i> М. Балабанов, ДБ, 80. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРО`ЧАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>второ`ча се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вторачвам се; второчвам се. | ||
| − | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. — Друга (диал.) форма: <em>втора`чам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВТОРО`ЧАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> второчам <i>и от</i> второчам се; вторачване, второчване. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | ||
| − | |||
| − | < | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — Друга (диал.) форма: <em>втора`чане</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРО`ЧВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>второ`ча</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св.</i>, <i>прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вторачвам; второчам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРО`ЧВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>второ`ча се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вторачвам се; второчам се. <i>Една от тия грабливи птици ся е второчила в стаята ми, видяла е от височината на дървото пръстена, .. дошла е и е отнесла пръстена, без да я види някой.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 100. <i>Понякогаж, като седеше, второчваше се на те добитъци и говореше с тях.</i> Ст. Младенов, БТР I, 367. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРО`ЧВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> второчвам <i>и от</i> второчвам се; вторачване, второчане. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРО`ЧЕНО</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вторачено, втренчено. <i>Поотстъпил от него [изображението] та отдалеч го поизгледал второчено.</i> Й. Груев, СП (превод), 81. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВТОРОЮ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до втори юни — ден, в който се почита паметта на Христо Ботев и на | ||
Текуща версия към 03:48, 27 февруари 2015
впечатление на добре трениран спортист, макар че на спорта и на физкултурата гледаше като на някаква второразредна занимавка за обикновения човек. ОФ, 1958, бр. 4301, 2.
2. При класификация, подразделяне — който е от втори разред, втора група. Второразредни глаголи.
ВТОРОРАЗРЕ`ДНИК, мн. -ци, м. Спорт. Спортист, който има спортна квалификация втори разред. Неотдавна в бетоновия завод .. се формира младежка бригада от строители-спортисти .. Много от тях са първоразредници и второразредници. ВН, 1960, бр. 2624, 3.
ВТОРОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Рядко. Който е роден след първото дете, втори по ред. Второроден син. Второродна дъщеря.
2. Остар. За зъб — постоянен (за разлика от млечен). Когато децата са на възраст от 6 до 14 години, временните им зъби падат, а други*, наречени дълговременни или второродни, поникват. НКАФ (превод), 35.
ВТОРОРОЖДЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Второроден (в 1 знач.). Плацидия, като се ожени втори път .. бе родила .. дъщеря, наименована Онория. Когато второрожденият й син ся воцари с нея на запад, тая й дъщеря би такожде наречена Августа, т.е. царица. Г. Кръстевич, ИБ, 243.
ВТОРОСИГНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физиол. Който се отнася до втората сигнална система. Второсигнален дразнител.
ВТОРОСРО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до втория учебен срок. Второсрочна бележка. Второсрочен учебен материал.
2. Остар. За военна служба — който продължава след определения срок; свръхсрочен. Надзиратели на пленниците бяха трима души възрастни войници и един старши подофицер на второсрочна служба. Г. Караславов, ОХ II, 49.
ВТОРОСТЕПЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Второстепенен. Васил Л-ий [Левски] беше избран за байряктарин; Иван Кършовски — за писар; Тотъо Филип — за второстепен войвода. П. Хитов, МП, 74.
ВТОРОСТЕПЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който стои на второ място по важност, значение, който не е главен. Възникналите въпроси се оказаха много упорити в своята неясност и затова се избра комисия, която да внесе известна ясност, т.е. да отдели главните от второстепенните. Елин Пелин, Съч. IV, 111. Пред голямата му радост тоя въпрос, толкова важен до преди, стана второстепенен. Ем. Станев, ИК I и II, 450. — Аз протестирам, господин директоре: вие ме оттиквате във второстепенни роли. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 81. През време на работата [над „Силата на мрака“] са въведени и някои второстепенни действуващи лица. Н. Лилиев, Съч. III, 192. След дълго обикаляне през незастроени обширни парцели ние стъпихме на второстепенно шосе. Г. Белев, КВА, 218. Исках само да се махна от Аржентина. А где щях да отида? Това беше второстепенна работа. Б. Шивачев, ПЮА, 169.
2. Който не е най-добрият или от най-добрите; второкласен, второразреден. Второстепенен писател. Второстепенен оркестър.
◇ Второстепенна част на изречението. Грам. Дума в изречението, която пояснява подлога или сказуемото или техните пояснения.
ВТОРОСТЕ`ПЕННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на второстепенен. Второстепенност на ролята.
ВТОРО`ЧА. Вж. второчам и второчвам.
ВТОРО`ЧАМ, -аш, несв.; второ`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Вторачвам; второчвам. Като отвори едрите си сини очи и като ги второчи за една минута към клоновете на дървесата, рекъл би человек, че то [детето] .. беше обладано от една мисъл, която беше ся породила през деня в духа му. М. Балабанов, ДБ, 80.
ВТОРО`ЧАМ СЕ несв.; второ`ча се св., непрех. Остар. и диал. Вторачвам се; второчвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. — Друга (диал.) форма: втора`чам.
ВТОРО`ЧАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от второчам и от второчам се; вторачване, второчване.
— Друга (диал.) форма: втора`чане.
ВТОРО`ЧВАМ, -аш, несв.; второ`ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Вторачвам; второчам.
ВТОРО`ЧВАМ СЕ несв.; второ`ча се св., непрех. Остар. и диал. Вторачвам се; второчам се. Една от тия грабливи птици ся е второчила в стаята ми, видяла е от височината на дървото пръстена, .. дошла е и е отнесла пръстена, без да я види някой. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 100. Понякогаж, като седеше, второчваше се на те добитъци и говореше с тях. Ст. Младенов, БТР I, 367.
ВТОРО`ЧВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от второчвам и от второчвам се; вторачване, второчане.
ВТОРО`ЧЕНО нареч. Остар. и диал. Вторачено, втренчено. Поотстъпил от него [изображението] та отдалеч го поизгледал второчено. Й. Груев, СП (превод), 81.
ВТОРОЮ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до втори юни — ден, в който се почита паметта на Христо Ботев и на
