Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/534“
Mister sou (беседа | приноси) м (Ина 12а) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>си е сама.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 296. <i>Имайте всякога искреност и доверие помежду си.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 35. |
| − | 2. По всяко време; винаги. <i>Противоп.</i> никога. <i>— Дядовият Манолев син ми е добър гостенин всякога.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 15. <i>Вън всякога | + | 2. По всяко време; винаги. <i>Противоп.</i> никога. <i>— Дядовият Манолев син ми е добър гостенин всякога.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 15. <i>Вън всякога можеха да се видят разпрегнати коля.</i> Й. Йовков, ВАХ, 5. |
3. През всички времена; винаги. <i>Противоп.</i> никога. <i>— Куража си народът никак не е загубил — каза Любен Расков. — Има си кураж народът всякога, а сега още повече.</i> Д. Талев, И, 175. <i>Над тая земя, в която страданието и скръбта са и сега тъй големи, както преди векове, като че небето е било всякога цо-високо и Бог — по-чужд и по-глух.</i> Й. Йовков, Разк. III, 77. | 3. През всички времена; винаги. <i>Противоп.</i> никога. <i>— Куража си народът никак не е загубил — каза Любен Расков. — Има си кураж народът всякога, а сега още повече.</i> Д. Талев, И, 175. <i>Над тая земя, в която страданието и скръбта са и сега тъй големи, както преди векове, като че небето е било всякога цо-високо и Бог — по-чужд и по-глух.</i> Й. Йовков, Разк. III, 77. | ||
| − | 4. Неизменно, без промяна; винаги. <i>Противоп.</i> никога. <i>Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на риба.</i> Й. Йовков, Разк. II, 37. <i>Чеширете му, опасани на кръста с чер пояс, бяха простички, без гайтан, ама всякога чисти и здрави.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. <i>Те всякога ще се представляват на всички неразделни,.. — той замислен,.., тя сияюща до него от нежност и хубост.</i> К. Величков, ПССъч. I, 319. | + | 4. Неизменно, без промяна; винаги. <i>Противоп.</i> никога. <i>Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на риба.</i> Й. Йовков, Разк. II, 37. <i>Чеширете му, опасани на кръста с чер пояс, бяха простички, без гайтан, ама всякога чисти и здрави.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. <i>Те всякога ще се представляват на всички неразделни, .. — той замислен, .., тя сияюща до него от нежност и хубост.</i> К. Величков, ПССъч. I, 319. |
| − | — Други форми: ся кога (остар. сега простонар.) и | + | — Други форми: <em>ся`кога</em> (остар. сега простонар.) и <em>свя`кога</em> (диал.). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЯ`КОГАШ</b> <i>нареч. Остар.</i>, сега <i>простонар.</i> Всякога. <i>— Нам гости са драги всякогаш. Ние вън не оставяме човека.</i> А. Александрова, ИЕЩ, 12. <i>В предприятието на всяко едно нещо длъжни сме всякогаш и двама да размислим и разсъдим задружно.</i> С. Попов и др., ТБП, 13. |
| − | + | — Други форми: <em>вся`когаж</em> (остар. и диал.), <em>вся`когажд</em> (остар.), <em>вся`когиш</em> (остар. и диал.) и <em>ся`когаш</em> (простонар.). | |
| − | |||
| − | — Други форми: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЯ`КОГАШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Рядко.</i> Който съществува, става всякога, винаги; постоянен. <i>Природата на Унгария — това е всякогашният фон на песните, в които Петьофи изобразява унгарския живот.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 138. <i>Сичкото ти добро ще е всякогашно и никога не щеш да ся лишиш от него.</i> Псих. 1861, 101. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЯ`КОГДА</b> <i>нареч. Остар. Книж.</i> Всякога. <i>Бъди всякогда привержана на истината.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 18. • С предл. <em>за</em>. Завинаги. <i>Доведете наследника на царството, той да ся радва на бащина си престол, а аз ще му бъда за всякогда верен съюзник.</i> Д. Войников, РК, 86. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЯ`КОГДАШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Всякогашен. <i>От моя страна аз ще ти поставя да докарам всякогдашна събуденост на духа, .. и уважение от всичките хора, които тя знаят.</i> Ч, 1871, кн. 24, 778. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЯ`КОГИ</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Всякога. <i>Често се хвалеше в конака, че неговата воденица всякоги е пълна с чували и неговите мливари мелят само чисто жито.</i> Ц. Гинчев, ГК, 37. <i>Вие знаете, че добрите дела всякоги заслужават възнаграждение.</i> Д. Войников, РК, 54. <i>Харно е да бъде чловек всякоги милостив към несчастливците, дори и към злодейците.</i> Д. Тошкович, ДЧ (превод), 116. <i>Ние сички според самата си природа теглиме всякоги към доброто.</i> У, 1871, бр. 7, 105. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>ся`коги</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЯ`КОЙ</b>, -оя, -ое, <i>мн.</i> -ои, <i>вин.</i> всякого, <i>дат.</i> всякому (само за лица от м. р.), <i>обобщ. местоим. Остар.</i> и <i>диал.</i> Всеки. <i>Освен сигналните свирки, на всякой локомотив има камбана, която през нощта почти постоянно равномерно бие.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 58. <i>Това просто и страшно Димчово „Мамо, мамо!“ прозвуча в тихото октомврийско утро като стон, .. то достигна до всякое сърце.</i> С. Северняк, ОНК, 185. <i>Големец ли си, богат ли си .. — всякой ти е приятел.</i> В. Друмев, И, 14. <i>Военно време е, властта няма да се шегува, всякого ще тури на мястото му.</i> Д. Талев, ПК, 647. <i>Пушание тютюн е досадно почти всякому, който никога не го употребява, но повечето от пушателите не щат да знаят затова.</i> ИЗ 1874-1881, 1882, 8. |
| + | |||
| + | ◇ <b>Във (во) всякой случай</b>. <i>Остар.</i> За подчертаване на увереност, сигурност в достоверността на това, което се твърди в следващия текст; във всеки случай. <i>Във всякой случай, аз зная, че разговорът ни тази вечер се отличаваше с неподправена искреност.</i> Е. Белами, ССГ (превод), 26. <i>Иво Доля е писал твърде много, во всякой случай много повече, отколкото е потребно на един кандидат за безсмъртие.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 124. <i>Във всякой случай в Москва можеш да ся обидеш и без мене, като е там Сава Филаретов.</i> АНГ I, 411. | ||
| + | |||
| + | <b>За всякой случай</b>. <i>Остар.</i> За всеки случай. <i>За Г. X. Йороана пак ще ви кажа, че ще е добре да го пратите да ся намира тука за всякой случай.</i> АНГ I, 231. | ||
| + | |||
| + | <b>На всякой начин</b>. <i>Остар.</i> Непременно. <i>Аз трябва на всякой начин да остана тука [във Виена] още три четири месяци.</i> АНГ I, 709. | ||
| − | + | <b>С всякой начин</b>. <i>Остар.</i> По всякакъв начин; всякак. <i>От есенес отвориха и женско училище в София. .. виновник на това е г-н Филаретов, който .. с всякой начин ся труди за образованието на народа.</i> АНГ I, 513. | |
| − | — Други форми: ся кой (остар. и диал.) и | + | — Други форми: <em>ся`кой</em> (остар. и диал.) и <em>свя`кой</em> (диал.) |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЯ`КОЯ`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Всякакъв. <i>Гарван грачи у гора зелена, / та си мами всякояки пилци.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 173. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>ся`кояк</em>. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЯ`КОЯЧЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> По всякакъв начин; всячески. <i>Предпочитам да умра,</i> |
Текуща версия към 04:06, 17 февруари 2015
си е сама. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 296. Имайте всякога искреност и доверие помежду си. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 35.
2. По всяко време; винаги. Противоп. никога. — Дядовият Манолев син ми е добър гостенин всякога. Ив. Вазов, Съч. XXII, 15. Вън всякога можеха да се видят разпрегнати коля. Й. Йовков, ВАХ, 5.
3. През всички времена; винаги. Противоп. никога. — Куража си народът никак не е загубил — каза Любен Расков. — Има си кураж народът всякога, а сега още повече. Д. Талев, И, 175. Над тая земя, в която страданието и скръбта са и сега тъй големи, както преди векове, като че небето е било всякога цо-високо и Бог — по-чужд и по-глух. Й. Йовков, Разк. III, 77.
4. Неизменно, без промяна; винаги. Противоп. никога. Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на риба. Й. Йовков, Разк. II, 37. Чеширете му, опасани на кръста с чер пояс, бяха простички, без гайтан, ама всякога чисти и здрави. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Те всякога ще се представляват на всички неразделни, .. — той замислен, .., тя сияюща до него от нежност и хубост. К. Величков, ПССъч. I, 319.
— Други форми: ся`кога (остар. сега простонар.) и свя`кога (диал.).
ВСЯ`КОГАШ нареч. Остар., сега простонар. Всякога. — Нам гости са драги всякогаш. Ние вън не оставяме човека. А. Александрова, ИЕЩ, 12. В предприятието на всяко едно нещо длъжни сме всякогаш и двама да размислим и разсъдим задружно. С. Попов и др., ТБП, 13.
— Други форми: вся`когаж (остар. и диал.), вся`когажд (остар.), вся`когиш (остар. и диал.) и ся`когаш (простонар.).
ВСЯ`КОГАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Рядко. Който съществува, става всякога, винаги; постоянен. Природата на Унгария — това е всякогашният фон на песните, в които Петьофи изобразява унгарския живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 138. Сичкото ти добро ще е всякогашно и никога не щеш да ся лишиш от него. Псих. 1861, 101.
ВСЯ`КОГДА нареч. Остар. Книж. Всякога. Бъди всякогда привержана на истината. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 18. • С предл. за. Завинаги. Доведете наследника на царството, той да ся радва на бащина си престол, а аз ще му бъда за всякогда верен съюзник. Д. Войников, РК, 86.
ВСЯ`КОГДАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Всякогашен. От моя страна аз ще ти поставя да докарам всякогдашна събуденост на духа, .. и уважение от всичките хора, които тя знаят. Ч, 1871, кн. 24, 778.
ВСЯ`КОГИ нареч. Остар. и диал. Всякога. Често се хвалеше в конака, че неговата воденица всякоги е пълна с чували и неговите мливари мелят само чисто жито. Ц. Гинчев, ГК, 37. Вие знаете, че добрите дела всякоги заслужават възнаграждение. Д. Войников, РК, 54. Харно е да бъде чловек всякоги милостив към несчастливците, дори и към злодейците. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 116. Ние сички според самата си природа теглиме всякоги към доброто. У, 1871, бр. 7, 105.
— Друга форма: ся`коги.
ВСЯ`КОЙ, -оя, -ое, мн. -ои, вин. всякого, дат. всякому (само за лица от м. р.), обобщ. местоим. Остар. и диал. Всеки. Освен сигналните свирки, на всякой локомотив има камбана, която през нощта почти постоянно равномерно бие. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 58. Това просто и страшно Димчово „Мамо, мамо!“ прозвуча в тихото октомврийско утро като стон, .. то достигна до всякое сърце. С. Северняк, ОНК, 185. Големец ли си, богат ли си .. — всякой ти е приятел. В. Друмев, И, 14. Военно време е, властта няма да се шегува, всякого ще тури на мястото му. Д. Талев, ПК, 647. Пушание тютюн е досадно почти всякому, който никога не го употребява, но повечето от пушателите не щат да знаят затова. ИЗ 1874-1881, 1882, 8.
◇ Във (во) всякой случай. Остар. За подчертаване на увереност, сигурност в достоверността на това, което се твърди в следващия текст; във всеки случай. Във всякой случай, аз зная, че разговорът ни тази вечер се отличаваше с неподправена искреност. Е. Белами, ССГ (превод), 26. Иво Доля е писал твърде много, во всякой случай много повече, отколкото е потребно на един кандидат за безсмъртие. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 124. Във всякой случай в Москва можеш да ся обидеш и без мене, като е там Сава Филаретов. АНГ I, 411.
За всякой случай. Остар. За всеки случай. За Г. X. Йороана пак ще ви кажа, че ще е добре да го пратите да ся намира тука за всякой случай. АНГ I, 231.
На всякой начин. Остар. Непременно. Аз трябва на всякой начин да остана тука [във Виена] още три четири месяци. АНГ I, 709.
С всякой начин. Остар. По всякакъв начин; всякак. От есенес отвориха и женско училище в София. .. виновник на това е г-н Филаретов, който .. с всякой начин ся труди за образованието на народа. АНГ I, 513.
— Други форми: ся`кой (остар. и диал.) и свя`кой (диал.)
ВСЯ`КОЯ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Всякакъв. Гарван грачи у гора зелена, / та си мами всякояки пилци. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 173.
— Друга форма: ся`кояк. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЯ`КОЯЧЕ нареч. Остар. По всякакъв начин; всячески. Предпочитам да умра,
