Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/524“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
(превод), 64-65. <i>Тая книга [„Учители и наставници“] най-много са вслажда на сиромаси хора, зачтото ги учи и подканя, да си ся учат и образоват сами себе си.</i> Й. Груев, СП (превод), 101. | (превод), 64-65. <i>Тая книга [„Учители и наставници“] най-много са вслажда на сиромаси хора, зачтото ги учи и подканя, да си ся учат и образоват сами себе си.</i> Й. Груев, СП (превод), 101. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЛА`ЖДАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вслаждам <i>и от</i> вслаждам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЛЕ`ДСТВИЕ</b> <i>предл. Книж.</i> Обикн. с предл. <em>на</em>. Като последица, като резултат на нещо, от нещо, по причина на нещо. <i>Ненко имаше многобройна челяд: шест деца, от които най-малкото на пет месеца, и майката болна — пак от толкова време насам, вследствие на добиването.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 93. <i>Много паши и каймаками са биле изгонвани и свалени от своите постове, вследствие на най-малкото оплакване от страна на населението.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 299. <i>Той беше затворен вследствие на една погрешка.</i> К. Величков, ПССъч. I, 8. <i>На 10-ти той [Никифоров] писа на Климента, че не приема да влезе в министерството му; Климент не му отговори. Никифоров поднови своята постъпка в по-остра форма, тогава Климент му писа: „Поместен бидохте за член на привременното правителство вследствие уверенията на вашите приятели и другари, че няма да откажете.“</i> С. Радев, ССБ И, 28. <i>Вследствие поройни дъждове Нордския и Па-де-Каленския департаменти са отчасти наводнени.</i> С, 1894, бр. 1510, 1. |
| − | |||
| − | XI, 93. <i>Много паши и каймаками са биле изгонвани и свалени от своите постове, вследствие на най-малкото оплакване от страна на населението.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 1894, бр. 1510,1. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЛУ`ШАМ СЕ</b>. Вж. <em>вслушвам се</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЛУ`ШВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>вслу`шам се</b>, -аш се, <i>св., непрех.</i> 1. Напрягам слуха си да чуя звук, говор, шум, който се чува слабо или неясно; ослушвам се. <i>Счу му се [на Петранов] детски плач .., стана пак и отиде на пръсти до спалнята. Той се вслуша, долепил ухо до ключалката.</i> М. Кремен, СС, 65. <i>Но опомни ме някакъв шум. Вслушах се — това бяха стъпки: някой идеше зад мене.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 21. <i>Лек шум накара кучето да се пробуди. Наостри уши и се вслуша.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 57. <i>Заставаше до тежката врата на килията, навеждаше ухо към шпионката и напрегнато се вслушваше.</i> В. Геновска, ПЮФ, 129. // Обикн. с предл. <em>в</em>. Внимателно, съсредоточено слушам (думи, музика и под.); заслушвам се. <i>Много неща Лиляна не можеше да си обясни самичка. И тя се вслушваше във всички разговори, за да долови някоя интересна приказка.</i> Г. Караславов, Т, 72. <i>Аз се вслушвах сега добре в приказките на всякого, стана ми ясно, че се бият пионери с пехотинци.</i> А. Страшимиров, А, 311. <i>Той скита из двора, свири с уста, .. Хората минават, вслушват се, поглеждат го, а той още по-унесено свири.</i> Ст. Даскалов, ПЯ, 84. <i>Виж… жж… беей! Не беше се вслушвала скоро Харитина в ластовичата песен.</i> А. Каменова, ХГ, 119. |
| − | 2. С предл. в. Вземам под внимание думите, мнението, желанието и пр. на някого; | + | 2. С предл. <em>в</em>. Вземам под внимание думите, мнението, желанието и пр. на някого; послушвам. <i>А Руси — .., разправяше с хрипкавия си глас какви пречки среща при опитите си да организира селяните. Само най-бедните се вслушвали в неговите думи, само те възприемали новото учение.</i> П. Спасов, ХлХ, 443. <i>Стоян се оставяше в ръцете й, вслушваше се във всяка нейна дума и бързо възприемаше поуките й.</i> Д. Талев, ЖС, 85. <i>Постепенно той привикна да се вслушва в критиката и да вниква в нейния човечен смисъл.</i> К. Калчев, ЖП, 401. <i>— Капитални грешка направихме, че не се вслушахме в молбата на българската делегация.</i> Д. Кисьов, Щ, 275. <i>Той четеше своите произведения пред приятели, вслушваше се в техните мнения и понякога правеше основни преработки.</i> СбАСЕП, 224. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСЛУ`ШВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вслушвам се. <i>Думите му бяха спокойни, студени, само при по-внимателно вслушване можеше да се долови леденият и бръснещ ветрец, който излиташе от тях.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 418. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСМРЪ`КВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>всмръ`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> <b>всмръ`кнат</b>, <i>св., прех. Диал.</i> Смръквам. <b>всмръквам се</b>, <b>всмръкна се</b> <i>страд.</i> |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСМРЪ`КВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> всмръквам <i>и от</i> всмръквам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСМРЪ`КНА</b>. Вж. <em>всмръквам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСМУКА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Техн.</i> Уред или система за механично изтегляне, всмукване на газове и течности, отпадъчни вещества и под.; аспиратор. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСМУКА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Който служи за всмукване<sup>2</sup>, който осъществява всмукване<sup>2</sup> на въздух, отпадъчни вещества, течности и др. <i>Много време и труд се изразходваха .. и за изчистване на площите от отпадъците и талаша. Ето защо е запланувано да се построят .. електрокар, асансьор и специален всмукателен апарат, който бързо да изчиства площите около всички машини.</i> ВН, 1958, бр. 2282, 1. <i>Чревната лигавица е богата на жлези, .., Тя е осеяна с голям брой чревни всмукателни власинки .., които увеличават 6-7 пъти вътрешната повърхност на червото. Това има голямо значение за всмукването на храната.</i> Анат. VIII кл, 53. <i>Всмукателна инсталация</i>. <i>Всмукателна тръба.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСМУ`КВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>всму`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> всму`кнат, <i>св., прех.</i> С едно смукане поемам течност, въздух, дим и др. навътре в себе си. <i>Той всмукваше на малки глътки дима от ароматната цигара и се наслаждаваше на зеления утринен</i> |
| − | |||
Текуща версия към 22:22, 9 февруари 2015
(превод), 64-65. Тая книга [„Учители и наставници“] най-много са вслажда на сиромаси хора, зачтото ги учи и подканя, да си ся учат и образоват сами себе си. Й. Груев, СП (превод), 101.
ВСЛА`ЖДАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вслаждам и от вслаждам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСЛЕ`ДСТВИЕ предл. Книж. Обикн. с предл. на. Като последица, като резултат на нещо, от нещо, по причина на нещо. Ненко имаше многобройна челяд: шест деца, от които най-малкото на пет месеца, и майката болна — пак от толкова време насам, вследствие на добиването. Ив. Вазов, Съч. XI, 93. Много паши и каймаками са биле изгонвани и свалени от своите постове, вследствие на най-малкото оплакване от страна на населението. З. Стоянов, ЗБВ I, 299. Той беше затворен вследствие на една погрешка. К. Величков, ПССъч. I, 8. На 10-ти той [Никифоров] писа на Климента, че не приема да влезе в министерството му; Климент не му отговори. Никифоров поднови своята постъпка в по-остра форма, тогава Климент му писа: „Поместен бидохте за член на привременното правителство вследствие уверенията на вашите приятели и другари, че няма да откажете.“ С. Радев, ССБ И, 28. Вследствие поройни дъждове Нордския и Па-де-Каленския департаменти са отчасти наводнени. С, 1894, бр. 1510, 1.
ВСЛУ`ШАМ СЕ. Вж. вслушвам се.
ВСЛУ`ШВАМ СЕ, -аш се, несв.; вслу`шам се, -аш се, св., непрех. 1. Напрягам слуха си да чуя звук, говор, шум, който се чува слабо или неясно; ослушвам се. Счу му се [на Петранов] детски плач .., стана пак и отиде на пръсти до спалнята. Той се вслуша, долепил ухо до ключалката. М. Кремен, СС, 65. Но опомни ме някакъв шум. Вслушах се — това бяха стъпки: някой идеше зад мене. Г. Райчев, Избр. съч. II, 21. Лек шум накара кучето да се пробуди. Наостри уши и се вслуша. Ив. Хаджимарчев, ОК, 57. Заставаше до тежката врата на килията, навеждаше ухо към шпионката и напрегнато се вслушваше. В. Геновска, ПЮФ, 129. // Обикн. с предл. в. Внимателно, съсредоточено слушам (думи, музика и под.); заслушвам се. Много неща Лиляна не можеше да си обясни самичка. И тя се вслушваше във всички разговори, за да долови някоя интересна приказка. Г. Караславов, Т, 72. Аз се вслушвах сега добре в приказките на всякого, стана ми ясно, че се бият пионери с пехотинци. А. Страшимиров, А, 311. Той скита из двора, свири с уста, .. Хората минават, вслушват се, поглеждат го, а той още по-унесено свири. Ст. Даскалов, ПЯ, 84. Виж… жж… беей! Не беше се вслушвала скоро Харитина в ластовичата песен. А. Каменова, ХГ, 119.
2. С предл. в. Вземам под внимание думите, мнението, желанието и пр. на някого; послушвам. А Руси — .., разправяше с хрипкавия си глас какви пречки среща при опитите си да организира селяните. Само най-бедните се вслушвали в неговите думи, само те възприемали новото учение. П. Спасов, ХлХ, 443. Стоян се оставяше в ръцете й, вслушваше се във всяка нейна дума и бързо възприемаше поуките й. Д. Талев, ЖС, 85. Постепенно той привикна да се вслушва в критиката и да вниква в нейния човечен смисъл. К. Калчев, ЖП, 401. — Капитални грешка направихме, че не се вслушахме в молбата на българската делегация. Д. Кисьов, Щ, 275. Той четеше своите произведения пред приятели, вслушваше се в техните мнения и понякога правеше основни преработки. СбАСЕП, 224.
ВСЛУ`ШВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вслушвам се. Думите му бяха спокойни, студени, само при по-внимателно вслушване можеше да се долови леденият и бръснещ ветрец, който излиташе от тях. А. Гуляшки, ЗВ, 418.
ВСМРЪ`КВАМ, -аш, несв.; всмръ`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. всмръ`кнат, св., прех. Диал. Смръквам. всмръквам се, всмръкна се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСМРЪ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от всмръквам и от всмръквам се.
ВСМРЪ`КНА. Вж. всмръквам.
ВСМУКА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Уред или система за механично изтегляне, всмукване на газове и течности, отпадъчни вещества и под.; аспиратор.
ВСМУКА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който служи за всмукване2, който осъществява всмукване2 на въздух, отпадъчни вещества, течности и др. Много време и труд се изразходваха .. и за изчистване на площите от отпадъците и талаша. Ето защо е запланувано да се построят .. електрокар, асансьор и специален всмукателен апарат, който бързо да изчиства площите около всички машини. ВН, 1958, бр. 2282, 1. Чревната лигавица е богата на жлези, .., Тя е осеяна с голям брой чревни всмукателни власинки .., които увеличават 6-7 пъти вътрешната повърхност на червото. Това има голямо значение за всмукването на храната. Анат. VIII кл, 53. Всмукателна инсталация. Всмукателна тръба.
ВСМУ`КВАМ1, -аш, несв.; всму`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. всму`кнат, св., прех. С едно смукане поемам течност, въздух, дим и др. навътре в себе си. Той всмукваше на малки глътки дима от ароматната цигара и се наслаждаваше на зеления утринен
