Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/5“
(→Одобрена) |
|||
| (Не са показани 6 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | | | + | | Първа част |
| − | + | Пратеник на свободния свят | |
| Ред 8: | Ред 8: | ||
Аргир Льолчев четеше писмото поседнал върху порутените камънаци на старинната Калиакренска крепост. | Аргир Льолчев четеше писмото поседнал върху порутените камънаци на старинната Калиакренска крепост. | ||
| − | + | P> | |
| − | + | София, Велики вторник. | |
Съпруже мой, милий! | Съпруже мой, милий! | ||
| − | + | ||
| − | + | Откакто съм тук, ти неизменно си в представите ми — добричкият, любимият Арго от моите деветнайсет години. Особено сега, през Страстната седмица, аз все по-често се разтушавам с незабравимите мигове от онова време и всяка вечер ходя в Руската черкова, за да се чувствувам в обстановката на най-хубавите преживявания от живота ни. Спомни си, че на Разпети петък ние за първи път се срещнахме в Цариград, когато аз излизах със запалена свещица от черква. Тези великденски празници са свързани с моята първа, истинска любов! | |
| − | + | А защо сега ти не си при мен? Защо ме оставяш да ходя на черква сама като религиозните бабички, които доброволно се любуват на собствените си мъки чрез мъките на Спасителя?... | |
| + | P$ | ||
| + | |||
| + | |||
Почти на всеки пасаж Льолчев си пробъбряше свое тълкуване. Той негодуваше против жена си, но без да нарушава превзетия начин, по който го бе привикнала да разговаря с нея: | Почти на всеки пасаж Льолчев си пробъбряше свое тълкуване. Той негодуваше против жена си, но без да нарушава превзетия начин, по който го бе привикнала да разговаря с нея: | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 13:10, 27 януари 2015
Корекцията на страницата е одобрена
