Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/5“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Одобрена)
 
(Не са показани 9 междинни версии от 2 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Проверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 2: Ред 2:
 
| Първа част
 
| Първа част
  
| Пратеник на свободния свят
+
Пратеник на свободния свят
  
  
 
> 1
 
> 1
 +
 +
Аргир Льолчев четеше писмото поседнал върху порутените камънаци на старинната Калиакренска крепост.
 +
P>
 +
София, Велики вторник.
 +
Съпруже мой, милий!
 +
 +
Откакто съм тук, ти неизменно си в представите ми — добричкият, любимият Арго от моите деветнайсет години. Особено сега, през Страстната седмица, аз все по-често се разтушавам с незабравимите мигове от онова време и всяка вечер ходя в Руската черкова, за да се чувствувам в обстановката на най-хубавите преживявания от живота ни. Спомни си, че на Разпети петък ние за първи път се срещнахме в Цариград, когато аз излизах със запалена свещица от черква. Тези великденски празници са свързани с моята първа, истинска любов!
 +
А защо сега ти не си при мен? Защо ме оставяш да ходя на черква сама като религиозните бабички, които доброволно се любуват на собствените си мъки чрез мъките на Спасителя?...
 +
P$
  
  
        Аргир Льолчев четеше писмото поседнал върху порутените камънаци на старинната Калиакренска крепост.
 
C>
 
@@ София, Велики вторник.
 
Съпруже мой, милий!
 
Откакто съм тук, ти неизменно си в представите ми — добричкият, любимият Арго от моите деветнайсет години. Особено сега, през Страстната седмица, аз все по-често се разтушавам с незабравимите мигове от онова време и всяка вечер ходя в Руската черкова, за да се чувствувам в обстановката на най-хубавите преживявания от живота ни. Спомни си, че на Разпети петък ние за първи път се срещнахме в Цариград, когато аз излизах със запалена свещица от черква. Тези великденски празници са свързани с моята първа, истинска любов!
 
А защо сега ти не си при мен? Защо ме оставяш да ходя на черква сама като религиозните бабички, които доброволно се любуват на собствените си мъки чрез мъките на Спасителя?…
 
C$
 
 
Почти на всеки пасаж Льолчев си пробъбряше свое тълкуване. Той негодуваше против жена си, но без да нарушава превзетия начин, по който го бе привикнала да разговаря с нея:
 
Почти на всеки пасаж Льолчев си пробъбряше свое тълкуване. Той негодуваше против жена си, но без да нарушава превзетия начин, по който го бе привикнала да разговаря с нея:
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 13:10, 27 януари 2015

Корекцията на страницата е одобрена