Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/491“
Mister sou (беседа | приноси) м (Aleks XIA) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>окоп.</i> Вл. Мусаков, СбЗР, 441. <i>Тласна го по гърдите и изскочи навън. Но в това време нещо го парна по ухото и се вряза в рамото му.</i> И. Петров, НЛ, 236. |
4. Със сила се втурвам към нещо, като прониквам дълбоко навътре в него. <i>Конете на стражата бързо изтупуркаха нагоре и се врязаха в тълпата.</i> Д. Талев, С II, 143. <i>Много боеве бе преживял старият войник, много пъти бе се врязвал във вражи редици и виждал на педя от носа си лицето на враг, що желае смъртта му.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 115. <i>Двете напредващи групи, които първоначално се бяха врязали една в друга, отново почнаха да оформяват линиите си.</i> П. Вежинов, ВР, 122. | 4. Със сила се втурвам към нещо, като прониквам дълбоко навътре в него. <i>Конете на стражата бързо изтупуркаха нагоре и се врязаха в тълпата.</i> Д. Талев, С II, 143. <i>Много боеве бе преживял старият войник, много пъти бе се врязвал във вражи редици и виждал на педя от носа си лицето на враг, що желае смъртта му.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 115. <i>Двете напредващи групи, които първоначално се бяха врязали една в друга, отново почнаха да оформяват линиите си.</i> П. Вежинов, ВР, 122. | ||
| − | 5. <i>Прен.</i> За думи, събития, явления — оставям трайна дълбока следа в съзнанието; запечатвам се, вдълбавам се. <i>Индже не помнеше, нито искаше да помни. Но една | + | 5. <i>Прен.</i> За думи, събития, явления — оставям трайна дълбока следа в съзнанието; запечатвам се, вдълбавам се. <i>Индже не помнеше, нито искаше да помни. Но една скорошна случка беше се врязала дълбоко в паметта му: цяло село, като много други, беше минало под огън и под нож.</i> Й. Йовков, СЛ, 128. <i>Мислех си — ще минем още веднъж през степта и нейната гледка, и нейните жители по-плътно ще се врежат в съзнанието ми.</i> Й. Радичков, НД, 239. <i>Най-после дойде нашествието. Той знаеше{{попр|Отпечатано: „знаше“}} що трябва да прави, решил го беше отдавна и всяко слово се врязваше в сърцето му като издълбано с нажежено желязо.</i> А. Дончев, СВС, 572. <i>Стрина Венковица уж рече на края да заглади работата, ама думите, що ги изказа баба Панчовица, дълбоко се врязаха в душата й.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВРЯ`ЗВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> врязвам <i>и от</i> врязвам се. <i>Не бе намерен нито самият метеорит, нито кратери, които неминуемо трябваше да се образуват при врязването му в почвата.</i> К, 1965, кн. | + | <b>ВРЯ`ЗВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> врязвам <i>и от</i> врязвам се. <i>Не бе намерен нито самият метеорит, нито кратери, които неминуемо трябваше да се образуват при врязването му в почвата.</i> К, 1965, кн. 8, 17. <i>Ръководителят извади овощарското си ножче, отряза една права клонка и издяла косо двата й края. После направи две врязвания — под раната и над нея. Вмъкна краищата на клонката във врязванията и ги закова с пирончета.</i> П. Бобев, ЗП, 33. <i>Гърбът го болеше от коравото врязване на дъските и той се понадигна.</i> П. Вежинов, ДБ, 154. |
| − | + | ---- | |
| − | 8, 17. <i>Ръководителят извади овощарското си ножче, отряза една права клонка и издяла косо двата й края. После направи две врязвания — под раната и над нея. Вмъкна краищата на клонката във врязванията и ги закова с пирончета.</i> П. Бобев, ЗП, 33. <i>Гърбът го болеше от коравото врязване на дъските и той се понадигна.</i> П. Вежинов, ДБ, 154. | + | <b>ВРЯ`ЗНА</b>. Вж. <em>врязвам</em> и <em>врязувам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВРЯ`ЗНА</b>. Вж. врязвам и врязувам. | + | <b>ВРЯ`ЗУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>вре`жа</b>, -еш, <i>мин. св.</i> вря`зах и (остар.) <b>вря`зна</b>, вре`знеш, <i>мин. св.</i> вря`знах <i>св., прех.</i> Врязвам. <i>Малко по малко научили ся да пишат и то най-напред със знакове, т.е. с чертици или фигури, .. Най-напред изрязували или врязували тия знакове обично на каменни строения, или на табли от камъне и дървета.</i> Г. Йошев,{{попр|Премахната втора запетая.}} КВИ (превод), 13. <b>врязувам се</b>, <b>врежа се</b>, <b>врязна се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВРЯ`ЗУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b> | + | <b>ВРЯК</b> и удвоено <b>вряк-вряк</b> <i>междум.</i> 1. За наподобяване звук, издаван от жаба. <i>Жаба вика: „Вряк, вряк, вряк, / имам хубав жабуняк, / жаоуняк.“</i> Чичо Стоян, ЧК, 25. |
| − | |||
| − | <b>ВРЯК</b> и удвоено <b>вряк-вряк</b> <i>междум.</i> | ||
| − | |||
| − | 1. За наподобяване звук, издаван от жаба. <i>Жаба вика: „Вряк, вряк, вряк, / имам хубав жабуняк, /жаоуняк.“</i> Чичо Стоян, ЧК, 25. | ||
2. Като <i>същ. Рядко.</i> Врякане. <i>Някъде се смълча медно звънче и нощната тишина се изпълни с безспирната песен на щурците и с чиличения настойчив вряк на жабите от крайселското блато.</i> Елин Пелин, Съч. I, 98. | 2. Като <i>същ. Рядко.</i> Врякане. <i>Някъде се смълча медно звънче и нощната тишина се изпълни с безспирната песен на щурците и с чиличения настойчив вряк на жабите от крайселското блато.</i> Елин Пелин, Съч. I, 98. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВРЯ`КАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. За жаба | + | <b>ВРЯ`КАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. За жаба — издавам остри и отсечени звуци; крякам. <i>Като истински цар, той [щъркелът] искаше и сънят му да бъде царски. Но през нощта жабите от блатото до зори врякаха и не му дадоха да мигне.</i> А. Каралийчев, ПС I, 39. <i>Жабите и сега врякаха, но не както по май.</i> Ц. Гинчев, ГК, 329. |
| − | |||
| − | — издавам остри и отсечени звуци; крякам. <i>Като истински цар, той [щъркелът] искаше и сънят му да бъде царски. Но през нощта жабите от блатото до зори врякаха и не му дадоха да мигне.</i> А. Каралийчев, | ||
2. За коза — издавам резки, пресекливи звуци; врещя, вряскам. <i>Къщицата беше като мъртва. Не врякаше и козичката.</i> П. Стъпов, ЧОТ, 95. | 2. За коза — издавам резки, пресекливи звуци; врещя, вряскам. <i>Къщицата беше като мъртва. Не врякаше и козичката.</i> П. Стъпов, ЧОТ, 95. | ||
| − | 3. <i>Разг.</i> Викам с рязък глас, силно обикн. при изживяване на някакви чувства; врещя, вряскам. <i>Арифовица й беше по мерак — | + | 3. <i>Разг.</i> Викам с рязък глас, силно обикн. при изживяване на някакви чувства; врещя, вряскам. <i>Арифовица й беше по мерак — послушна, работна, пък и нямаше деца по цял ден да врякат из къщата.</i> Б. Несторов, АР, 7. <i>Запрещавам на сина си да вряка по улиците, преди да има квитанция от бирника и избирателна карта в ръка.</i> П. П. Славейков, Избр. съч. IV, 19. // Плача с рязък, писклив и пресеклив глас; врещя, вряскам. <i>Новият живот, който пристягаха в грубите пелени, продължаваше да вряка безпомощно.</i> Ил. Волен, МДС, 41. |
| − | |||
| − | 7. <i>Запрещавам на сина си да вряка по улиците, преди да има квитанция от бирника и избирателна карта в ръка.</i> П. П. Славейков, Избр. съч. IV, 19. // Плача с рязък, писклив и пресеклив глас; врещя, вряскам. <i>Новият живот, който пристягаха в грубите пелени, продължаваше да вряка безпомощно.</i> Ил. Волен, МДС, 41. | ||
4. <i>Разг. Пренебр.</i> Карам се с рязък, писклив глас; врещя, вряскам, крякам. <i>Стига си врякала, няма все тебе да слушаме.</i> | 4. <i>Разг. Пренебр.</i> Карам се с рязък, писклив глас; врещя, вряскам, крякам. <i>Стига си врякала, няма все тебе да слушаме.</i> | ||
| − | ◇ <b>Ни ми врека, ни ми крека</b>. <i>Диал.</i> Освободен съм от всякакви семейни задължения и грижи за деца. <i>Много си подранил, бе | + | ◇ <b>Ни ми врека, ни ми крека</b>. <i>Диал.</i> Освободен съм от всякакви семейни задължения и грижи за деца. <i>Много си подранил, бе даскале — усмихваше се той. — Хайде мене не ме сдържа да спя, че челяд ми виси на шията, пък тебе ни ти врека, ни ти крека.</i> Кр. Григоров, Р, 79. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВРЯ`КАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> врякам. <i>Двете момчета стигнаха до реката.. Отново се чу жабешко врякане, отначало единично, боязливо, а след малко — многогласен весел хор.</i> Л. Галина, Л, 45. <i>Врякна като жаба: / — Вря-я-як, вряк-вряк-вряк! / И повтори слабо / врякането пак.</i> Ас. Босев, СЦС, 18. | + | <b>ВРЯ`КАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> врякам. <i>Двете момчета стигнаха до реката .. Отново се чу жабешко врякане, отначало единично, боязливо, а след малко — многогласен весел хор.</i> Л. Галина, Л, 45. <i>Врякна като жаба: / — Вря-я-як, вряк-вряк-вряк! / И повтори слабо / врякането пак.</i> Ас. Босев, СЦС, 18. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВРЯ`КВАМ</b>, -аш, <i>несв | + | <b>ВРЯ`КВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вря`кна</b>, вре`кнеш, <i>мин. св.</i> вря`кнах, <i>св., непрех.</i> Изведнъж надавам вряк или започвам да врякам. <i>Изведнъж нещо меко като жаба врякна под краката ми. Наведох се, погледнах го и го взех. Носорог. Същински носорог от каучук.</i> Г. Караславов, Избр. пр VIII, 126. <i>Нико се почеса по перчема и врякна: — Трябваше да кажеш: кой какво дава и какво взема.</i> И. Петров, МВ, 71. <i>— Ох, на баба миличките! — заоглежда тя бебетата, които дали затова, че майка им ги тръсна на миндерчето, или защото бабата ги стресна с възклицанията си, врякнаха в един глас.</i> Б. Болгар, Б, 96. |
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 08:04, 18 януари 2015
окоп. Вл. Мусаков, СбЗР, 441. Тласна го по гърдите и изскочи навън. Но в това време нещо го парна по ухото и се вряза в рамото му. И. Петров, НЛ, 236.
4. Със сила се втурвам към нещо, като прониквам дълбоко навътре в него. Конете на стражата бързо изтупуркаха нагоре и се врязаха в тълпата. Д. Талев, С II, 143. Много боеве бе преживял старият войник, много пъти бе се врязвал във вражи редици и виждал на педя от носа си лицето на враг, що желае смъртта му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 115. Двете напредващи групи, които първоначално се бяха врязали една в друга, отново почнаха да оформяват линиите си. П. Вежинов, ВР, 122.
5. Прен. За думи, събития, явления — оставям трайна дълбока следа в съзнанието; запечатвам се, вдълбавам се. Индже не помнеше, нито искаше да помни. Но една скорошна случка беше се врязала дълбоко в паметта му: цяло село, като много други, беше минало под огън и под нож. Й. Йовков, СЛ, 128. Мислех си — ще минем още веднъж през степта и нейната гледка, и нейните жители по-плътно ще се врежат в съзнанието ми. Й. Радичков, НД, 239. Най-после дойде нашествието. Той знаеше* що трябва да прави, решил го беше отдавна и всяко слово се врязваше в сърцето му като издълбано с нажежено желязо. А. Дончев, СВС, 572. Стрина Венковица уж рече на края да заглади работата, ама думите, що ги изказа баба Панчовица, дълбоко се врязаха в душата й. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219.
ВРЯ`ЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от врязвам и от врязвам се. Не бе намерен нито самият метеорит, нито кратери, които неминуемо трябваше да се образуват при врязването му в почвата. К, 1965, кн. 8, 17. Ръководителят извади овощарското си ножче, отряза една права клонка и издяла косо двата й края. После направи две врязвания — под раната и над нея. Вмъкна краищата на клонката във врязванията и ги закова с пирончета. П. Бобев, ЗП, 33. Гърбът го болеше от коравото врязване на дъските и той се понадигна. П. Вежинов, ДБ, 154.
ВРЯ`ЗНА. Вж. врязвам и врязувам.
ВРЯ`ЗУВАМ, -аш, несв. (остар.); вре`жа, -еш, мин. св. вря`зах и (остар.) вря`зна, вре`знеш, мин. св. вря`знах св., прех. Врязвам. Малко по малко научили ся да пишат и то най-напред със знакове, т.е. с чертици или фигури, .. Най-напред изрязували или врязували тия знакове обично на каменни строения, или на табли от камъне и дървета. Г. Йошев,* КВИ (превод), 13. врязувам се, врежа се, врязна се страд.
ВРЯК и удвоено вряк-вряк междум. 1. За наподобяване звук, издаван от жаба. Жаба вика: „Вряк, вряк, вряк, / имам хубав жабуняк, / жаоуняк.“ Чичо Стоян, ЧК, 25.
2. Като същ. Рядко. Врякане. Някъде се смълча медно звънче и нощната тишина се изпълни с безспирната песен на щурците и с чиличения настойчив вряк на жабите от крайселското блато. Елин Пелин, Съч. I, 98.
ВРЯ`КАМ, -аш, несв., непрех. 1. За жаба — издавам остри и отсечени звуци; крякам. Като истински цар, той [щъркелът] искаше и сънят му да бъде царски. Но през нощта жабите от блатото до зори врякаха и не му дадоха да мигне. А. Каралийчев, ПС I, 39. Жабите и сега врякаха, но не както по май. Ц. Гинчев, ГК, 329.
2. За коза — издавам резки, пресекливи звуци; врещя, вряскам. Къщицата беше като мъртва. Не врякаше и козичката. П. Стъпов, ЧОТ, 95.
3. Разг. Викам с рязък глас, силно обикн. при изживяване на някакви чувства; врещя, вряскам. Арифовица й беше по мерак — послушна, работна, пък и нямаше деца по цял ден да врякат из къщата. Б. Несторов, АР, 7. Запрещавам на сина си да вряка по улиците, преди да има квитанция от бирника и избирателна карта в ръка. П. П. Славейков, Избр. съч. IV, 19. // Плача с рязък, писклив и пресеклив глас; врещя, вряскам. Новият живот, който пристягаха в грубите пелени, продължаваше да вряка безпомощно. Ил. Волен, МДС, 41.
4. Разг. Пренебр. Карам се с рязък, писклив глас; врещя, вряскам, крякам. Стига си врякала, няма все тебе да слушаме.
◇ Ни ми врека, ни ми крека. Диал. Освободен съм от всякакви семейни задължения и грижи за деца. Много си подранил, бе даскале — усмихваше се той. — Хайде мене не ме сдържа да спя, че челяд ми виси на шията, пък тебе ни ти врека, ни ти крека. Кр. Григоров, Р, 79.
ВРЯ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от врякам. Двете момчета стигнаха до реката .. Отново се чу жабешко врякане, отначало единично, боязливо, а след малко — многогласен весел хор. Л. Галина, Л, 45. Врякна като жаба: / — Вря-я-як, вряк-вряк-вряк! / И повтори слабо / врякането пак. Ас. Босев, СЦС, 18.
ВРЯ`КВАМ, -аш, несв.; вря`кна, вре`кнеш, мин. св. вря`кнах, св., непрех. Изведнъж надавам вряк или започвам да врякам. Изведнъж нещо меко като жаба врякна под краката ми. Наведох се, погледнах го и го взех. Носорог. Същински носорог от каучук. Г. Караславов, Избр. пр VIII, 126. Нико се почеса по перчема и врякна: — Трябваше да кажеш: кой какво дава и какво взема. И. Петров, МВ, 71. — Ох, на баба миличките! — заоглежда тя бебетата, които дали затова, че майка им ги тръсна на миндерчето, или защото бабата ги стресна с възклицанията си, врякнаха в един глас. Б. Болгар, Б, 96.
