Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/486“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>за втори път да доближат къщата, но Майстор Томан ги посрещна с чести изстрели откъм коридорчето и ги върна.</i> Д. Ангелов, ЖС, 492. <i>След няколко часа дознанието беше направено и рибарят и годеницата му трябваше да заминат за ротната застава, … Калин връщаше багажа и тръгна заедно с тях.</i> Й. Йовков, Разк. II, 52. <i>Жените наваляха най-много към нея, а стражарите ги връщаха.</i> Й. Йовков, ВАХ, 134. |
| − | 2. Заставям човек или животно да дойде | + | 2. Заставям човек или животно да дойде обратно, да отиде отново на мястото, където е бил, откъдето е дошъл. <i>— Е, братя… сега вие ще трябва да се позакриете из града, кой където намери, че турците могат пак да дойдат тука. Вашият бег иска да ви върне в село.</i> Д. Талев, ПК, 276-277. <i>Щерю отговори бързо — бързаше да се отскубне от началствата. Те не за добро го спряха тука. Може би имаха заповед оа го върнат на брега.</i> Д. Добревски, БКН, 23. <i>— Аз ще те пусна, но ти ще ми намериш младежа, който ти е продал позивите… А сега ще те върнем за един-два дена в участъка…</i> Д. Ангелов, ЖС, 55. <i>— Да обадим на конака, да викнем сеймена, та да я върнем, а?</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. <i>Той [белият кон] избягваше дори и към поляната, като все по същия начин влачеше Витка. Чичо Митуш, с един два удара на закачалката, го връщаше на мястото му.</i> Й. Йовков, АМГ, 115. |
| − | 3. Движа нещо в обратна посока, обикн. за да го поставя в предишното му положение, състояние. <i>Връщаме триъгълника в | + | 3. Движа нещо в обратна посока, обикн. за да го поставя в предишното му положение, състояние. <i>Връщаме триъгълника в начално положение I и го оставяме неподвижен. Движим равномерно върха на тебешира по вертикалния катет. Тебеширът описва по дъската вертикална права АС.</i> Физ. IX кл, 1965, 7. <i>Часовникът много избързва и затова върнах стрелките му назад.</i> |
| − | 4. Давам обратно нещо, което съм взел от някого, или оставям нещо, откъдето съм го взел; възвръщам. <i>Геракът колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Божан е турил ръка на парите му. Но той знаеше коравото сърце на сина си и не вярваше, че ще му ги върне.</i> Елин Пелин, Съч. | + | 4. Давам обратно нещо, което съм взел от някого, или оставям нещо, откъдето съм го взел; възвръщам. <i>Геракът колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Божан е турил ръка на парите му. Но той знаеше коравото сърце на сина си и не вярваше, че ще му ги върне.</i> Елин Пелин, Съч. III, 65. <i>Подофицерът го прочете [открития лист] внимателно, след това го сгъна акуратно и върна обратно.</i> Д. Димов, Т, 510. <i>Тополчани много добре познаваха Кара Османа. Никаква работа не работеше — обикаляше християнските села, .., вземаше назаем пари и жито и никога нищо не връщаше.</i> К. Петканов, X, 87-88. <i>— На` на тебе! — протягаше ръка единият. — Пий, наздраве! — връщаше му павурчето другият.</i> А. Каралийчев, ТР, 188. <i>Сърцето му се изпълваше с доброта и той [Стефан] връщаше обратно в торбите житото, което беше откраднал.</i> Й. Йовков, СЛ, 28. // Давам обратно остатък, разлика от парична сума. <i>Старият човек го изгледа изненадан и зарадван. Поиска да му върне остатъка — една снимка струваше само два гроша, но младият човек махна небрежно с ръка.</i> Д. Спространов, С, 100. <i>Другият, Иля Андреевич, рядко ще пророни по някоя дума, .., и никога не сбъркваше, когато връщаше пари или трябваше да продаде някой предмет, поискан от купувачите.</i> Д. Талев, ПК, 395. <i>Гърдю като че не искаше да знае нито колко плаща, нито колко му връщат, мушна кесията в пояса си и тръгна към вратата.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 48. <i>Връщам ресто.</i> |
| − | <i>— | + | 5. Отказвам услуга на някого, който идва с молба за нещо. <i>— Нямам пари аз! Отде ще ти взема пари да ти дам? Нямам… — Не думай тъй, кръстник Еньо, не ме връщай. Ти ще ми помогнеш, ти ще ми дадеш…</i> Й. Йовков, ЖС, 12. <i>Тяхната [на бъчварите] кооперация носи име „9 септември“. Никого не връщат и бъкелчета правят на селяните.</i> А. Каралийчев, НЗ, 2020-203. <i>Ако ти се свиди една чепка [грозде], ще ти я платя — разсърди се Найда. — Ама не ме връщай, молим ти се… не ме карай да търча пак из селото.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 131. // Отказвам да взема, да получа нещо, което някой дава или изпраща. <i>Към обяд започнаха да идват близки на арестуваните и да питат за тях и да им носят храна. Стражарите не знаеха какво да правят — да приемат ли храната, или да я връщат.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 246. <i>Гаври се познаваше, че не може да носи пиенето, …: кога връщаше чашата, кога пък я само напиваше.</i> Превод, Лил., 1884, кн. 7, 8. // <i>Разг.</i> Отказвам на някого, който идва с предложение за женитба. <i>Хубава беше Ганаила, но защо от толкова време насам тя връщаше всички, които бяха дохождали да я искат?</i> Й. Йовков, СЛ, 62. <i>Босилко Радойкин, най-личен Загорец, / допратил е китени свати: / .. Най-малък брат Лазар, един само склонен, / потихом ги тъй увещава: / „Не връщайте, майко; — такъва късмет се / не всякога пада на сгода“.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49. |
| − | + | 6. <i>Разг.</i> С предл. <em>на</em>. Отново поставям, назначавам някого на предишната му работа, служба; възвръщам, възстановявам. <i>За нея [Мария] той си оставаше само обикновен, дребен чиновник, който искаше да бъде върнат на службата си.</i> Д. Димов, Т, 53. <i>— Къде ще ходиш? — В София. — В София, а? По какъв случай, ако мога да попитам? — За онзи там, за акцизния. Нали го уволниха, че ще се мъчим да го върнем пак на служба.</i> Чудомир, Избр. пр, 250. <i>— Върни Стоила на работа! Любеничарят ни оглеждаше поред, .. — Добре де — обади се той по едно време .. Но как ще го намеря?</i> О. Василев, УП, 22. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | О. Василев, УП, 22. | ||
7. Правя или ставам причина някой да получи, да има отново нещо, което е престанал да притежава, което е загубил; възвръщам. <i>Ти бай Гергя си слушай какво ти казва, ей</i> | 7. Правя или ставам причина някой да получи, да има отново нещо, което е престанал да притежава, което е загубил; възвръщам. <i>Ти бай Гергя си слушай какво ти казва, ей</i> | ||
| − | |||
Текуща версия към 20:47, 14 януари 2015
за втори път да доближат къщата, но Майстор Томан ги посрещна с чести изстрели откъм коридорчето и ги върна. Д. Ангелов, ЖС, 492. След няколко часа дознанието беше направено и рибарят и годеницата му трябваше да заминат за ротната застава, … Калин връщаше багажа и тръгна заедно с тях. Й. Йовков, Разк. II, 52. Жените наваляха най-много към нея, а стражарите ги връщаха. Й. Йовков, ВАХ, 134.
2. Заставям човек или животно да дойде обратно, да отиде отново на мястото, където е бил, откъдето е дошъл. — Е, братя… сега вие ще трябва да се позакриете из града, кой където намери, че турците могат пак да дойдат тука. Вашият бег иска да ви върне в село. Д. Талев, ПК, 276-277. Щерю отговори бързо — бързаше да се отскубне от началствата. Те не за добро го спряха тука. Може би имаха заповед оа го върнат на брега. Д. Добревски, БКН, 23. — Аз ще те пусна, но ти ще ми намериш младежа, който ти е продал позивите… А сега ще те върнем за един-два дена в участъка… Д. Ангелов, ЖС, 55. — Да обадим на конака, да викнем сеймена, та да я върнем, а? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 51. Той [белият кон] избягваше дори и към поляната, като все по същия начин влачеше Витка. Чичо Митуш, с един два удара на закачалката, го връщаше на мястото му. Й. Йовков, АМГ, 115.
3. Движа нещо в обратна посока, обикн. за да го поставя в предишното му положение, състояние. Връщаме триъгълника в начално положение I и го оставяме неподвижен. Движим равномерно върха на тебешира по вертикалния катет. Тебеширът описва по дъската вертикална права АС. Физ. IX кл, 1965, 7. Часовникът много избързва и затова върнах стрелките му назад.
4. Давам обратно нещо, което съм взел от някого, или оставям нещо, откъдето съм го взел; възвръщам. Геракът колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Божан е турил ръка на парите му. Но той знаеше коравото сърце на сина си и не вярваше, че ще му ги върне. Елин Пелин, Съч. III, 65. Подофицерът го прочете [открития лист] внимателно, след това го сгъна акуратно и върна обратно. Д. Димов, Т, 510. Тополчани много добре познаваха Кара Османа. Никаква работа не работеше — обикаляше християнските села, .., вземаше назаем пари и жито и никога нищо не връщаше. К. Петканов, X, 87-88. — На` на тебе! — протягаше ръка единият. — Пий, наздраве! — връщаше му павурчето другият. А. Каралийчев, ТР, 188. Сърцето му се изпълваше с доброта и той [Стефан] връщаше обратно в торбите житото, което беше откраднал. Й. Йовков, СЛ, 28. // Давам обратно остатък, разлика от парична сума. Старият човек го изгледа изненадан и зарадван. Поиска да му върне остатъка — една снимка струваше само два гроша, но младият човек махна небрежно с ръка. Д. Спространов, С, 100. Другият, Иля Андреевич, рядко ще пророни по някоя дума, .., и никога не сбъркваше, когато връщаше пари или трябваше да продаде някой предмет, поискан от купувачите. Д. Талев, ПК, 395. Гърдю като че не искаше да знае нито колко плаща, нито колко му връщат, мушна кесията в пояса си и тръгна към вратата. Й. Йовков, ЧКГ, 48. Връщам ресто.
5. Отказвам услуга на някого, който идва с молба за нещо. — Нямам пари аз! Отде ще ти взема пари да ти дам? Нямам… — Не думай тъй, кръстник Еньо, не ме връщай. Ти ще ми помогнеш, ти ще ми дадеш… Й. Йовков, ЖС, 12. Тяхната [на бъчварите] кооперация носи име „9 септември“. Никого не връщат и бъкелчета правят на селяните. А. Каралийчев, НЗ, 2020-203. Ако ти се свиди една чепка [грозде], ще ти я платя — разсърди се Найда. — Ама не ме връщай, молим ти се… не ме карай да търча пак из селото. Г. Караславов, Избр. съч. II, 131. // Отказвам да взема, да получа нещо, което някой дава или изпраща. Към обяд започнаха да идват близки на арестуваните и да питат за тях и да им носят храна. Стражарите не знаеха какво да правят — да приемат ли храната, или да я връщат. Г. Караславов, ОХ IV, 246. Гаври се познаваше, че не може да носи пиенето, …: кога връщаше чашата, кога пък я само напиваше. Превод, Лил., 1884, кн. 7, 8. // Разг. Отказвам на някого, който идва с предложение за женитба. Хубава беше Ганаила, но защо от толкова време насам тя връщаше всички, които бяха дохождали да я искат? Й. Йовков, СЛ, 62. Босилко Радойкин, най-личен Загорец, / допратил е китени свати: / .. Най-малък брат Лазар, един само склонен, / потихом ги тъй увещава: / „Не връщайте, майко; — такъва късмет се / не всякога пада на сгода“. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49.
6. Разг. С предл. на. Отново поставям, назначавам някого на предишната му работа, служба; възвръщам, възстановявам. За нея [Мария] той си оставаше само обикновен, дребен чиновник, който искаше да бъде върнат на службата си. Д. Димов, Т, 53. — Къде ще ходиш? — В София. — В София, а? По какъв случай, ако мога да попитам? — За онзи там, за акцизния. Нали го уволниха, че ще се мъчим да го върнем пак на служба. Чудомир, Избр. пр, 250. — Върни Стоила на работа! Любеничарят ни оглеждаше поред, .. — Добре де — обади се той по едно време .. Но как ще го намеря? О. Василев, УП, 22.
7. Правя или ставам причина някой да получи, да има отново нещо, което е престанал да притежава, което е загубил; възвръщам. Ти бай Гергя си слушай какво ти казва, ей
