Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/453“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> врат; вратле. <i>Да беше кабил, като ги приспи, а она [стрина Тота] все над главите им би стояла, само да ги пази да се не отвие некое, да му не климне на некое я главицата накриво, я вратчето си да не изкриви през възглавницата.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 231. |
| − | |||
| − | 231. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРАХ</b>, | + | <b>ВРАХ</b>, вра`хът, вра`ха, <i>мн.</i> вра`хове, след <i>числ.</i> вра`ха, <i>м. Диал.</i> 1. Харман, гумно (Н. Геров, РБЯ). |
| − | 2. Снопи, които могат да се овършеят за един ден в хармана. <i>Не тъжеше толкова, че зян ще иде житото и ще гладуваме, колкото, че първият врах е наквасен от дъжд.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 50. <i>—Дядо Добри вече си отзе от него [Бойко] и съвсем въз друга страна възви приказка, кога на втория врах дойде леля й да ги навести.</i> П. Тодоров, И I, 99. <i>Станала й рано в понделник, | + | 2. Снопи, които могат да се овършеят за един ден в хармана. <i>Не тъжеше толкова, че зян ще иде житото и ще гладуваме, колкото, че първият врах е наквасен от дъжд.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 50. <i>—Дядо Добри вече си отзе от него [Бойко] и съвсем въз друга страна възви приказка, кога на втория врах дойде леля й да ги навести.</i> П. Тодоров, И I, 99. <i>Станала й рано в понделник, / че си й харманя премела, .. / Доде са зора зазори, / три пъти й враха търсила, / със обръщане четири.</i> Нар. пес., СбНУ XXVIII, 249. |
3. Само <i>ед.</i> Овършано зърно, което още не е отвято, а само е натрупано на куп (Н. Геров, РБЯ). | 3. Само <i>ед.</i> Овършано зърно, което още не е отвято, а само е натрупано на куп (Н. Геров, РБЯ). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАХЕ`Л</b> <i>м. Диал.</i> Гривна. <i>Едно чевръсто момиче с бял ръченик, сребърен врахел .. се изправи на долния край на нивата.</i> А. Каралийчев, ЛС, 68. <i>Кръстницата застоява на двора срещу невестата, зетят туря на дясното й рамо сребърен врахел и през него гледа бъдъщата своя невеста.</i> Тем., 1881, кн. 2, 11-12. <i>Снощи бях вечер у вази, / че ти армаган донесох, / .. За бели ръце врахели.</i> Нар. пес., СбВСт, 662. |
| − | — От лат. | + | — От лат. bracchialis ’ръчен’ през гр. βραχιόλι ’гривна’. — Други форми: враха`л, връхе`л. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРАЧ</b>, | + | <b>ВРАЧ</b>, вра`чът, вра`ча, <i>мн.</i> вра`чове, <i>м.</i> 1. Мъж, който врачува, гадае; гадател, баяч, вражалец. <i>По него време хората .. повече се уверяваха на врачки и врачове, .., които призоваваха да благославят малките деца.</i> Ил. Блъсков, РК, 3. |
| − | + | 2. Човек, който лекува с врачуване, с баене, с билки; лечител, целител. <i>Сега вече нямаше никакви надежди [за излекуване], всичко беше ясно. Казаха го и врачовете. А той, боляринът, ще доведе при нея [Биляна] и други лечители…</i> Д. Талев, С II, 113. <i>Свикал той съвет и разпратил по царството си хора да търсят врач-магъосник, който да намери лек на болката му.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 254. <i>Дядо Съботин е познат на цялата околност врач и гадател, до когото мнозина прибягваха да дирят отговор на тежки чемери, болки и на тайни желания.</i> Ив. Карановски, Разк. I, 178. | |
| − | |||
| − | 2. Човек, който лекува с врачуване, с баене, с билки; лечител, целител. <i>Сега вече нямаше никакви надежди | ||
3. <i>Остар. Книж.</i> Лекар. <i>А който научи медицината, да бъде врач, в който град пожелае.</i> Н. Бончев, Съч. I, 77. <i>Случи ся та при нос Ландсаид потъна един французкий кораб и от спътниците на него избави ся един врач (лекар) с ковчег оръдия.</i> Й. Груев, СП (превод), 89. | 3. <i>Остар. Книж.</i> Лекар. <i>А който научи медицината, да бъде врач, в който град пожелае.</i> Н. Бончев, Съч. I, 77. <i>Случи ся та при нос Ландсаид потъна един французкий кораб и от спътниците на него избави ся един врач (лекар) с ковчег оръдия.</i> Й. Груев, СП (превод), 89. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЧАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Диал.</i> Врачувам. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ЧАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> врачам; врачуване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЧА`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Рядко.</i> Врачанин. <i>Чудната панорама изчезва в тъмнината заедно с врачанците, които закусваха, и с достопочтения старец, който дремеше.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 35. <i>Конете заситниха съвсем. По двете страни край тях запълзяха — Мечка и Данданата отсам, а Сава и врачанецът — оттам.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 74-75. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЧА`НИН</b>, <i>мн.</i> врачани, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее в гр. Враца. <i>Когато обаче на 7 февруари се чу, че пристига Цанков, цялото население без изключение се развълнува .. Врачани му направиха трогателно посрещане.</i> С. Радев, ССБ I, 332. <i>А Замбин почувствува благодарност към вечерта — сега ще започне да пали свещите, ще си намери работа и ще убегне от въпросите на врачани.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ II, 52. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЧА`НКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в гр. Враца. <i>Чуло ли се е, разбрало, / Бояно, бела врачанко, / мома кириа да кара.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 252. <i>Мара врачанка, Мара врачанка / врачанин любеше.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 209. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЧА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Враца (град в Северозападна България) и до врачанин (врачанец). <i>Той извади вечерта пред мене на трапезата ми превъзходно врачанско вино.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 32. <i>На средата по цялата дължина [на българския павилион] има стъклени шкафове, напълнени с разни платна, преимуществено врачански.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 41. |
| − | + | ◇ <b>Врачански камък</b>. Здрав и чист варовик с бял или бледокремав цвят, понякога с ръждиви ивици, използван като строителен материал или като декоративен камък за външна облицовка на сгради, колони, паметници и под. | |
| + | |||
| + | <b>Жено врачанска</b>. <i>Разг.</i> За изразяване на пренебрежение, възмущение, укор (употребява се като обръщение към някого). <i>— Не щеш ли, и жената, ни в клин ни в ръкав се нахвърли въз мене .. Станах, па я хванах за косичката. „Чакай, рекох, жено врачанска, да ти кажа кой дава хляба.“</i> Н. Попфилов, РЛ, 43. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЧА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Врач. <i>Тие хора стават „знахари“ и „ведуни“, а у сърбете (и у българете) думите врач, врачар (и врачка) имат такъв смисъл.</i> СбС, 97. <i>Българете не казват нито доктор, нито докторка, а казват врач ..</i> |
| − | |||
Текуща версия към 06:57, 29 декември 2014
ВРА`ТЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от врат; вратле. Да беше кабил, като ги приспи, а она [стрина Тота] все над главите им би стояла, само да ги пази да се не отвие некое, да му не климне на некое я главицата накриво, я вратчето си да не изкриви през възглавницата. М. Георгиев, Избр. разк., 231.
ВРАХ, вра`хът, вра`ха, мн. вра`хове, след числ. вра`ха, м. Диал. 1. Харман, гумно (Н. Геров, РБЯ).
2. Снопи, които могат да се овършеят за един ден в хармана. Не тъжеше толкова, че зян ще иде житото и ще гладуваме, колкото, че първият врах е наквасен от дъжд. Кр. Григоров, ОНУ, 50. —Дядо Добри вече си отзе от него [Бойко] и съвсем въз друга страна възви приказка, кога на втория врах дойде леля й да ги навести. П. Тодоров, И I, 99. Станала й рано в понделник, / че си й харманя премела, .. / Доде са зора зазори, / три пъти й враха търсила, / със обръщане четири. Нар. пес., СбНУ XXVIII, 249.
3. Само ед. Овършано зърно, което още не е отвято, а само е натрупано на куп (Н. Геров, РБЯ).
ВРАХЕ`Л м. Диал. Гривна. Едно чевръсто момиче с бял ръченик, сребърен врахел .. се изправи на долния край на нивата. А. Каралийчев, ЛС, 68. Кръстницата застоява на двора срещу невестата, зетят туря на дясното й рамо сребърен врахел и през него гледа бъдъщата своя невеста. Тем., 1881, кн. 2, 11-12. Снощи бях вечер у вази, / че ти армаган донесох, / .. За бели ръце врахели. Нар. пес., СбВСт, 662.
— От лат. bracchialis ’ръчен’ през гр. βραχιόλι ’гривна’. — Други форми: враха`л, връхе`л.
ВРАЧ, вра`чът, вра`ча, мн. вра`чове, м. 1. Мъж, който врачува, гадае; гадател, баяч, вражалец. По него време хората .. повече се уверяваха на врачки и врачове, .., които призоваваха да благославят малките деца. Ил. Блъсков, РК, 3.
2. Човек, който лекува с врачуване, с баене, с билки; лечител, целител. Сега вече нямаше никакви надежди [за излекуване], всичко беше ясно. Казаха го и врачовете. А той, боляринът, ще доведе при нея [Биляна] и други лечители… Д. Талев, С II, 113. Свикал той съвет и разпратил по царството си хора да търсят врач-магъосник, който да намери лек на болката му. К. Величков, ПССъч. VIII, 254. Дядо Съботин е познат на цялата околност врач и гадател, до когото мнозина прибягваха да дирят отговор на тежки чемери, болки и на тайни желания. Ив. Карановски, Разк. I, 178.
3. Остар. Книж. Лекар. А който научи медицината, да бъде врач, в който град пожелае. Н. Бончев, Съч. I, 77. Случи ся та при нос Ландсаид потъна един французкий кораб и от спътниците на него избави ся един врач (лекар) с ковчег оръдия. Й. Груев, СП (превод), 89.
ВРА`ЧАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Врачувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`ЧАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от врачам; врачуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЧА`НЕЦ, мн. -нци, м. Рядко. Врачанин. Чудната панорама изчезва в тъмнината заедно с врачанците, които закусваха, и с достопочтения старец, който дремеше. Ив. Вазов, Съч. XVII, 35. Конете заситниха съвсем. По двете страни край тях запълзяха — Мечка и Данданата отсам, а Сава и врачанецът — оттам. А. Страшимиров, Съч. V, 74-75.
ВРАЧА`НИН, мн. врачани, м. Лице, което е родено или живее в гр. Враца. Когато обаче на 7 февруари се чу, че пристига Цанков, цялото население без изключение се развълнува .. Врачани му направиха трогателно посрещане. С. Радев, ССБ I, 332. А Замбин почувствува благодарност към вечерта — сега ще започне да пали свещите, ще си намери работа и ще убегне от въпросите на врачани. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 52.
ВРАЧА`НКА ж. Жена, която е родена или живее в гр. Враца. Чуло ли се е, разбрало, / Бояно, бела врачанко, / мома кириа да кара. Нар. пес., СбНУ XLIV, 252. Мара врачанка, Мара врачанка / врачанин любеше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 209.
ВРАЧА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Враца (град в Северозападна България) и до врачанин (врачанец). Той извади вечерта пред мене на трапезата ми превъзходно врачанско вино. Ив. Вазов, Съч. XVII, 32. На средата по цялата дължина [на българския павилион] има стъклени шкафове, напълнени с разни платна, преимуществено врачански. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 41.
◇ Врачански камък. Здрав и чист варовик с бял или бледокремав цвят, понякога с ръждиви ивици, използван като строителен материал или като декоративен камък за външна облицовка на сгради, колони, паметници и под.
Жено врачанска. Разг. За изразяване на пренебрежение, възмущение, укор (употребява се като обръщение към някого). — Не щеш ли, и жената, ни в клин ни в ръкав се нахвърли въз мене .. Станах, па я хванах за косичката. „Чакай, рекох, жено врачанска, да ти кажа кой дава хляба.“ Н. Попфилов, РЛ, 43.
ВРАЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Врач. Тие хора стават „знахари“ и „ведуни“, а у сърбете (и у българете) думите врач, врачар (и врачка) имат такъв смисъл. СбС, 97. Българете не казват нито доктор, нито докторка, а казват врач ..
