Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/444“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>не са ли тъмни сили? За каква правова държава ми приказвате вие?</i> Ем. Станев, ИК I и II, 33. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАНГЕЛИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> врангелист. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`НГЕЛОВ</b>, -а ,-о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който е на Врангел. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`НГЕЛОВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до Врангел. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`НГЕЛОВЩИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Истор.</i> Намеса на емигриралите в България части от Врангеловата армия във вътрешните работи на българското правителство през 20-те години на XX век. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`НЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на врана или се отнася до врана (в 1 знач.). <i>Той беше много богато облечен .. Над посребрения му шлем стърчаха две черни вранени пера, едното пречупено — навярно при боричкането.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 67. |
| − | 2. <i>Прен.</i> За коса на човек или косъм на кон | + | 2. <i>Прен.</i> За коса на човек или косъм на кон — който е много черен като цвета на врана; лъскавочерен. <i>Строен, млад, с черни огън очи .. и немирен вранен перчем .. Хасан съперничеше и по хубост, и по сила на всички момци в селото.</i> Н. Каралиева, Н, 169. <i>Славянинът беше рус и бял като бреза до гъркинята, чиито вранени коси отливаха на пепеляво.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 24. |
| − | |||
| − | — който е много черен като цвета на врана; лъскавочерен. <i>Строен, млад, с черни огън очи. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`НЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Вран. <i>Вранест кон.</i> |
| − | |||
| − | 1. Вран. <i>Вранест кон.</i> | ||
2. До известна степен вран (Ст. Младенов, БТР). | 2. До известна степен вран (Ст. Младенов, БТР). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, след <i>числ.</i> -неца, <i>м. Диал.</i> Вран, черен кон; вранчо, вранишан. <i>Като възседнаха, двамата конника разиграха атовете из двора пред двата сарая на кошия. Джевдет възви своя вранец срещу прозорците и го накара да се изправи три пъти срещу Анку.</i> Ц. Гинчев, ГК, 378-379. <i>Не слуша го Груйо мало дете, / но си стега вранца добра коня, / та ке да иде девойкя да земе.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 21. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`НИ</b><sup>1</sup>, -я, -ьо, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е от или на врана (в 1 знач.). |
| − | ◇ Врани нокте. <i>Диал.</i> Бабини зъби; | + | ◇ <b>Врани нокте</b>. <i>Диал.</i> Бабини зъби; сграбниче. |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`НИ</b><sup>2</sup>, -я, -ьо, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Нар.-поет.</i> За кон — вран, черен. <i>Я извади враня коня. Враньо си конче възседна.</i> Ст. Младенов, БТР I, 343. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАНИ`ЛКА</b> <i>ж. Диал.</i> Вранило. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`НИЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i> Черна боя за коса или за вежди; вранилка. <i>Младите моми с хубост да греят; / булките с радост рожби да люлеят; / но лицето си никак да не белят, / с вранило вежди да си не чернеят!</i> У, 1871, бр. 24, 373. <i>Била е Донка убава — / дали от бога убава, / дали от бяло белило, / дали от турско червило, / дали от гръцко вранило?</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 78. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`НИН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Черен като врана; вранен, гарванов. <i>Вранината й коса падаше чак до петите.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 192. |
| − | ◇ Вранин | + | ◇ <b>Вранин понеделни</b>к. <i>Диал.</i> Първият понеделник от велики пости след сирница; чист понеделник. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`НИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Неголям плавателен съд със заострено дъно, който се придвижва с весла или с пара; лодка, ладия. <i>Пътниците не приказваха, само гледаха шумящите, разиграни вълни и се крепяха при всяко силно накланяне на враницата.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77. <i>Пясък и дървета запищят реките навсякъде ..; по тия реки днес могат да плуват само салове и каици, т.е. враници, издълбани от цяло дърво, в които се събират не повече от 3-4 души.</i> С, 1872, бр. 39, 310. <i>Кога ся развалила парната му враница, .., Ливингстон, без да ся мае, писа у дома си и заръча да му съградят нова.</i> Й. Груев, СП (превод), 450. |
| − | |||
| − | 1872, бр. 39, 310. <i>Кога ся развалила парната му враница,.., Ливингстон, без да ся мае, писа у дома си и заръча да му съградят нова.</i> Й. Груев, СП (превод), 450. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАНИЧА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Човек, който кара враница; лодкар, ладияр. |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`НИЧКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> враница; лодчица, ладийка<sup>1</sup>. <i>Край северната страна на острова намериха много малки и ниски островчета, .. Помежду тия острови срещнаха враничката на едного рибаря.</i> П. Кисимов, ОА I (превод), 84-85. <i>Малки гондоли или покрити вранички, .., развождат жителите на всекий час през деня дето искат.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 123. |
| − | |||
| − | 123. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАНИША`Н</b> <i>м. Диал.</i> Епитет на вран, черен кон; вранец, вранчо. <i>Он му даде коня вранишана, / яну Марко коня вранишана.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 76. <i>Окачи се младо Радойче / на коня вранишана.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 234. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`НКА</b> <i>ж. Умал. от</i> врана (в 1 знач.); вранче. <i>Черешчица род родила / .. / бери, бери, момне ле, да береме, / а пък бягай да бягаме, / .. / дето птичка не префърква, / дето вранка не пограцва.</i> Нар. пес., СбВСт, 718. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до врана (в 1 знач.). <i>Цяла гора волниста, черна, като враново крило, коса са вила над изящното, .., правилното лице.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 38. <i>Една врана, птица крадлива, / грабна къс сирене и побягна. / .. Лисицата отдолу се зададе, / коя вранова плячка скоро догади; / и са реши да й я отъмне.</i> У, 1871, бр. 1, 28. |
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Като <i>същ.</i> <b>вранови</b> <i>мн. Зоол.</i> Семейство птици от разреда врабчови, които се отличават с гъста, плътно прилепнала към тялото | ||
Текуща версия към 18:42, 25 декември 2014
не са ли тъмни сили? За каква правова държава ми приказвате вие? Ем. Станев, ИК I и II, 33.
ВРАНГЕЛИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от врангелист.
ВРА`НГЕЛОВ, -а ,-о, мн. -и, прил. Истор. Който е на Врангел.
ВРА`НГЕЛОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до Врангел.
ВРА`НГЕЛОВЩИНА, мн. няма, ж. Истор. Намеса на емигриралите в България части от Врангеловата армия във вътрешните работи на българското правителство през 20-те години на XX век.
ВРА`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на врана или се отнася до врана (в 1 знач.). Той беше много богато облечен .. Над посребрения му шлем стърчаха две черни вранени пера, едното пречупено — навярно при боричкането. Ст. Загорчинов, ДП, 67.
2. Прен. За коса на човек или косъм на кон — който е много черен като цвета на врана; лъскавочерен. Строен, млад, с черни огън очи .. и немирен вранен перчем .. Хасан съперничеше и по хубост, и по сила на всички момци в селото. Н. Каралиева, Н, 169. Славянинът беше рус и бял като бреза до гъркинята, чиито вранени коси отливаха на пепеляво. Ст. Загорчинов, ЛСС, 24.
ВРА`НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Вран. Вранест кон.
2. До известна степен вран (Ст. Младенов, БТР).
ВРА`НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Диал. Вран, черен кон; вранчо, вранишан. Като възседнаха, двамата конника разиграха атовете из двора пред двата сарая на кошия. Джевдет възви своя вранец срещу прозорците и го накара да се изправи три пъти срещу Анку. Ц. Гинчев, ГК, 378-379. Не слуша го Груйо мало дете, / но си стега вранца добра коня, / та ке да иде девойкя да земе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 21.
ВРА`НИ1, -я, -ьо, мн. -и, прил. Диал. Който е от или на врана (в 1 знач.).
◇ Врани нокте. Диал. Бабини зъби; сграбниче.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВРА`НИ2, -я, -ьо, мн. -и, прил. Нар.-поет. За кон — вран, черен. Я извади враня коня. Враньо си конче възседна. Ст. Младенов, БТР I, 343.
ВРАНИ`ЛКА ж. Диал. Вранило.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`НИЛО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Черна боя за коса или за вежди; вранилка. Младите моми с хубост да греят; / булките с радост рожби да люлеят; / но лицето си никак да не белят, / с вранило вежди да си не чернеят! У, 1871, бр. 24, 373. Била е Донка убава — / дали от бога убава, / дали от бяло белило, / дали от турско червило, / дали от гръцко вранило? Нар. пес., СбНУ XLVI, 78.
ВРА`НИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Черен като врана; вранен, гарванов. Вранината й коса падаше чак до петите. Ст. Ботьов, К (превод), 192.
◇ Вранин понеделник. Диал. Първият понеделник от велики пости след сирница; чист понеделник.
ВРА`НИЦА ж. Остар. и диал. Неголям плавателен съд със заострено дъно, който се придвижва с весла или с пара; лодка, ладия. Пътниците не приказваха, само гледаха шумящите, разиграни вълни и се крепяха при всяко силно накланяне на враницата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77. Пясък и дървета запищят реките навсякъде ..; по тия реки днес могат да плуват само салове и каици, т.е. враници, издълбани от цяло дърво, в които се събират не повече от 3-4 души. С, 1872, бр. 39, 310. Кога ся развалила парната му враница, .., Ливингстон, без да ся мае, писа у дома си и заръча да му съградят нова. Й. Груев, СП (превод), 450.
ВРАНИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който кара враница; лодкар, ладияр.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВРА`НИЧКА ж. Остар. и диал. Умал. от враница; лодчица, ладийка1. Край северната страна на острова намериха много малки и ниски островчета, .. Помежду тия острови срещнаха враничката на едного рибаря. П. Кисимов, ОА I (превод), 84-85. Малки гондоли или покрити вранички, .., развождат жителите на всекий час през деня дето искат. С. Бобчев, ПОС (превод), 123.
ВРАНИША`Н м. Диал. Епитет на вран, черен кон; вранец, вранчо. Он му даде коня вранишана, / яну Марко коня вранишана. Нар. пес., СбНУ XLIII, 76. Окачи се младо Радойче / на коня вранишана. Нар. пес., СбНУ XLIII, 234.
ВРА`НКА ж. Умал. от врана (в 1 знач.); вранче. Черешчица род родила / .. / бери, бери, момне ле, да береме, / а пък бягай да бягаме, / .. / дето птичка не префърква, / дето вранка не пограцва. Нар. пес., СбВСт, 718.
ВРА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до врана (в 1 знач.). Цяла гора волниста, черна, като враново крило, коса са вила над изящното, .., правилното лице. Л. Каравелов, Съч. VIII, 38. Една врана, птица крадлива, / грабна къс сирене и побягна. / .. Лисицата отдолу се зададе, / коя вранова плячка скоро догади; / и са реши да й я отъмне. У, 1871, бр. 1, 28.
2. Като същ. вранови мн. Зоол. Семейство птици от разреда врабчови, които се отличават с гъста, плътно прилепнала към тялото
