Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/438“
Mister sou (беседа | приноси) м (niki-7-a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
| + | ---- | ||
<b>ВРА`БЧИН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на врабче. | <b>ВРА`БЧИН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на врабче. | ||
| Ред 5: | Ред 7: | ||
<b>ВРА`БЧИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> врабка. | <b>ВРА`БЧИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> врабка. | ||
| − | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРА`БЧО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м.</i> В детските приказки — врабец или врабче. <i>Да не мислите, че наш врабчо се е родил само да яде? Ами ако го нямаше него, кой щеше да чисти дърветата от гъсеници, а?</i> Св. Минков, СбХ, 114. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРА`БЧОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на врабчо или се отнася до врабчо. <i>Сбрал се врабчовия свет / под стрехата на съвет.</i> H. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 159. <i>Заженил се синигер, / за врабчова дъщеря.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 283. | ||
| − | < | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>врабчови</b> <i>мн. Зоол.</i> Разред пойни птици, постоянни или прелетни, различни по големина и цвят, които живеят в горите или храстите и се хранят с плодове или семена. Passerifores. |
| − | <b> | + | ◇ <b>Врабчови червца</b>. <i>Диал.</i> Растение звездица; вражалка<sup>2</sup>. <i>По земята, .., нацъфтяха ясножълти глухарчета и лютичета, сини незабравки и великденчета, бели врабчови червца и овчарска торбичка.</i> П. Бобев, ЗП, 58. |
| − | + | <b>Врабчово семе</b>. Тревисти растения с жълти, сини или бели цветове; птиче просо. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВРАБЧО`К</b>, <i>мн.</i> -о`ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> 1. <i>Диал.</i> Врабче. | ||
| − | + | 2. В детските приказки — врабец или врабче; врабчо. <i>Щом ги зърна врабчока / от близката еличка, / цамбурна се в потока — / както беше с абичка!</i> В. Паспалеева, МСС, 9. <i>Счепкаха се два врабчока / в битка люта и жестока.</i> Д. Габе, ОСМ, 28. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВРАГ</b><sup>1</sup>, врагъ`т, врага`, <i>мн.</i> врагове` и <i>поет.</i> врази`, след <i>числ.</i> вра`га, <i>м.</i> 1. Лице, което има враждебно отношение, изпитва силна омраза към някого и действа срещу него, за да му навреди или да го унищожи; неприятел, противник. <i>Противоп.</i> приятел. <i>— В лицето на Вълчана той виждаше вече личен и непримирим враг и по какъвто и да било повод кипваше и се скарваше с него.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 55. <i>Изпаднеш ли в злочестина, знай, че нямаш приятели, че всичките ти са врагове.</i> В. Друмев, И, 14. <i>Навред са вразите сразени / и твой е триумфът навред.</i> С. Румянцев, С, 33. <i>Стар друг враг не става.</i> Послов. П. Р. Славейков, БП II, 131. <i>По-добре враг разумен, а не безумен.</i> Послов. П. Р. Славейков, БП II, 57. <i>Заклет враг.</i> • <i>Поет.</i> <em>Враг врагува</em>. <i>— Враг врагува по широко поле, види се Бог не жали сълзи сиромашки.</i> М. Смилова, ДСВ, 41. <em>С враг врагувам</em>. <i>С враг врагувам — мяра според мяра.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 62. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. В детските приказки — врабец или врабче; врабчо. <i>Щом ги зърна врабчока / от близката еличка, / цамбурна се в потока | ||
| − | |||
| − | <b>ВРАГ | ||
| − | |||
| − | 131. <i>По-добре враг разумен, а не безумен.</i> Послов. П. Р. Славейков, БП II, 57. <i>Заклет враг.</i> • <i>Поет.</i> Враг | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. С предл. <em>на</em>. Лице, което има враждебно отношение към нещо (идея, проява, институция, група и под.), непримиримо е със съществуването му и действа непрекъснато срещу него, за да го унищожи; неприятел, противник. <i>Противоп.</i> приятел. <i>Госпожа Хаджи Ровоама беше тия дни ядосана от пущането на доктора Соколова, опасния враг на метоха.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 61. <i>В Търново Апостолът не се разкрива като отявлен враг на Турската империя. Той не иска да дразни пашата.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 330. <i>Могъл ли е Каравелов, отчаяният враг на деспотизма и на компромисите с турската власт, да прости безразсъдната стъпка на хора, които, .., са дирели сътрудничество с палачите на българския народ?</i> М. Арнаудов, БКД, 151. <i>Образуваха се два враждебни лагера: привърженици и врази на Патриаршията и Фенер.</i> Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 51. <i>Внезапно, бухалът, врагът на всички светлини, най-грозната, най-злосторната и най-коварна птица, / подгони светлата мушица / и най-подир я улови…</i> Ст. Михайловски, NV, 69. | |
| − | + | <i>Прен. Разг.</i> За човек, който много обича нещо. <i>Той е враг на баницата с тиква.</i> // С предл. <em>за</em>, <em>на</em>. Проява, явление, което е вредно за някого или нещо. <i>Той сякаш не подозира, че схематизмът е еднакво опасен враг както за интимната, така и за гражданската поезия.</i> В. Йосифов, Избр. тв I, 60. <i>Пушенето е враг на здравето.</i> △ <i>Неорганизираността е един от враговете на успеха.</i> | |
| − | < | + | 3. Обикн. <i>ед.</i> Всяка една от страните (войска, въоръжена сила), които се борят с оръжие, по отношение на другата; неприятел, противник. <i>Дебнеха се и двата врага: въстаниците, за да не изпущат напразно ни един куршум, а турците се готвеха за пристъп.</i> Д. Талев, И, 583. <i>Той успяваше да провира четата между опасностите и да я предпазва от дебнещия враг.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 472. <i>Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен / срещу врага си безверни.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 5. |
| − | IV, 254. <i>Да работим!.. Мързелът е враг, другар всегдашен / на теглата, брат е на срама.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 199. | + | 4. Причинител на вреди, злини на някого или на нещо. <i>Чета по вестниците разни работи за туберкулозата и тръпна от страх .. За да можем сравнително да се спасим от тоя враг на човечеството, трябва да водим непрекъснато война с най-страшните предизвикатели на тая болест: мизерията и невежеството.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 254. <i>Да работим! .. Мързелът е враг, другар всегдашен / на теглата, брат е на срама.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 199. |
| − | + | 5. <i>Диал.</i> Дявол, сатана; вражльо. <i>Кърсти врага до прага. Лошавият човек не може да се задържи много време от да не прави злини.</i> СбНУ XXV, 12. <i>Враг изнесе силен ветер, / та раздуха тайно море, / та разлюля си гемии.</i> Нар. пес., СбНУ IV, 21. <i>В кожата им бе черни враг влязъл.</i> Ст. Младенов, БТР I, 341. | |
6. <i>Диал.</i> Дяволит, лукав човек; хитрец, вражльо (Н. Геров, РБЯ). | 6. <i>Диал.</i> Дяволит, лукав човек; хитрец, вражльо (Н. Геров, РБЯ). | ||
7. <i>Диал.</i> Немирно, палаво дете (Н. Геров, РБЯ). | 7. <i>Диал.</i> Немирно, палаво дете (Н. Геров, РБЯ). | ||
Текуща версия към 16:10, 22 декември 2014
ВРА`БЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на врабче.
◇ Врабчино цвете. Диал. Бял равнец (Ст. Младенов, БТР).
ВРА`БЧИЦА ж. Умал. от врабка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`БЧО, -то, мн. -вци, м. В детските приказки — врабец или врабче. Да не мислите, че наш врабчо се е родил само да яде? Ами ако го нямаше него, кой щеше да чисти дърветата от гъсеници, а? Св. Минков, СбХ, 114.
ВРА`БЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на врабчо или се отнася до врабчо. Сбрал се врабчовия свет / под стрехата на съвет. H. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 159. Заженил се синигер, / за врабчова дъщеря. Нар. пес., СбНУ XLVI, 283.
2. Като същ. врабчови мн. Зоол. Разред пойни птици, постоянни или прелетни, различни по големина и цвят, които живеят в горите или храстите и се хранят с плодове или семена. Passerifores.
◇ Врабчови червца. Диал. Растение звездица; вражалка2. По земята, .., нацъфтяха ясножълти глухарчета и лютичета, сини незабравки и великденчета, бели врабчови червца и овчарска торбичка. П. Бобев, ЗП, 58.
Врабчово семе. Тревисти растения с жълти, сини или бели цветове; птиче просо.
ВРАБЧО`К, мн. -о`ци, след числ. -ка, м. 1. Диал. Врабче.
2. В детските приказки — врабец или врабче; врабчо. Щом ги зърна врабчока / от близката еличка, / цамбурна се в потока — / както беше с абичка! В. Паспалеева, МСС, 9. Счепкаха се два врабчока / в битка люта и жестока. Д. Габе, ОСМ, 28.
ВРАГ1, врагъ`т, врага`, мн. врагове` и поет. врази`, след числ. вра`га, м. 1. Лице, което има враждебно отношение, изпитва силна омраза към някого и действа срещу него, за да му навреди или да го унищожи; неприятел, противник. Противоп. приятел. — В лицето на Вълчана той виждаше вече личен и непримирим враг и по какъвто и да било повод кипваше и се скарваше с него. Й. Йовков, Ж 1945, 55. Изпаднеш ли в злочестина, знай, че нямаш приятели, че всичките ти са врагове. В. Друмев, И, 14. Навред са вразите сразени / и твой е триумфът навред. С. Румянцев, С, 33. Стар друг враг не става. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 131. По-добре враг разумен, а не безумен. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 57. Заклет враг. • Поет. Враг врагува. — Враг врагува по широко поле, види се Бог не жали сълзи сиромашки. М. Смилова, ДСВ, 41. С враг врагувам. С враг врагувам — мяра според мяра. П. К. Яворов, Съч. I, 62.
2. С предл. на. Лице, което има враждебно отношение към нещо (идея, проява, институция, група и под.), непримиримо е със съществуването му и действа непрекъснато срещу него, за да го унищожи; неприятел, противник. Противоп. приятел. Госпожа Хаджи Ровоама беше тия дни ядосана от пущането на доктора Соколова, опасния враг на метоха. Ив. Вазов, Съч. XXII, 61. В Търново Апостолът не се разкрива като отявлен враг на Турската империя. Той не иска да дразни пашата. Ив. Унджиев, ВЛ, 330. Могъл ли е Каравелов, отчаяният враг на деспотизма и на компромисите с турската власт, да прости безразсъдната стъпка на хора, които, .., са дирели сътрудничество с палачите на българския народ? М. Арнаудов, БКД, 151. Образуваха се два враждебни лагера: привърженици и врази на Патриаршията и Фенер. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 51. Внезапно, бухалът, врагът на всички светлини, най-грозната, най-злосторната и най-коварна птица, / подгони светлата мушица / и най-подир я улови… Ст. Михайловски, NV, 69.
Прен. Разг. За човек, който много обича нещо. Той е враг на баницата с тиква. // С предл. за, на. Проява, явление, което е вредно за някого или нещо. Той сякаш не подозира, че схематизмът е еднакво опасен враг както за интимната, така и за гражданската поезия. В. Йосифов, Избр. тв I, 60. Пушенето е враг на здравето. △ Неорганизираността е един от враговете на успеха.
3. Обикн. ед. Всяка една от страните (войска, въоръжена сила), които се борят с оръжие, по отношение на другата; неприятел, противник. Дебнеха се и двата врага: въстаниците, за да не изпущат напразно ни един куршум, а турците се готвеха за пристъп. Д. Талев, И, 583. Той успяваше да провира четата между опасностите и да я предпазва от дебнещия враг. Ст. Дичев, ЗС I, 472. Аз вече пушка нарамих / и на глас тичам народен / срещу врага си безверни. Хр. Ботев, Съч., 1929, 5.
4. Причинител на вреди, злини на някого или на нещо. Чета по вестниците разни работи за туберкулозата и тръпна от страх .. За да можем сравнително да се спасим от тоя враг на човечеството, трябва да водим непрекъснато война с най-страшните предизвикатели на тая болест: мизерията и невежеството. Елин Пелин, Съч. IV, 254. Да работим! .. Мързелът е враг, другар всегдашен / на теглата, брат е на срама. Ив. Вазов, Съч. V, 199.
5. Диал. Дявол, сатана; вражльо. Кърсти врага до прага. Лошавият човек не може да се задържи много време от да не прави злини. СбНУ XXV, 12. Враг изнесе силен ветер, / та раздуха тайно море, / та разлюля си гемии. Нар. пес., СбНУ IV, 21. В кожата им бе черни враг влязъл. Ст. Младенов, БТР I, 341.
6. Диал. Дяволит, лукав човек; хитрец, вражльо (Н. Геров, РБЯ).
7. Диал. Немирно, палаво дете (Н. Геров, РБЯ).
