Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/431“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>комбайна, после се обърна към | + | <i>комбайна, после се обърна към впрегачите, ..; — Хайде де, стягайте се, че утре ще возите жито от комбайна до тук!</i> Ст. Марков, ДБ, 260. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПРЕ`ГНА</b><sup>1</sup>. Вж. <em>впрягам</em><sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПРЕ`ГНА</b><sup>2</sup>. Вж. <em>впрягам</em><sup>2</sup> |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПРЕД</b> <i>нареч. Остар.</i> Напред. <i>А Академия е едно собрание от изучени мъже,.., да преведат от мудрите язици методическите.. книжки,.., начинающе от буквара и грядуще впред постепенно даже до най- | + | <b>ВПРЕД</b> <i>нареч. Остар.</i> Напред. <i>А Академия е едно собрание от изучени мъже, .., да преведат от мудрите язици методическите .. книжки, .., начинающе от буквара и грядуще впред постепенно даже до най-високите науки.</i> СбПер. п I, 39. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВПРЕДА</b>. Вж. | + | <b>ВПРЕДА`</b>. Вж. <em>впридам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПРЕ`ДЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> Отпред; отпреде. <i>Голос гледа впреде си.</i> П. Тодоров, МГ (превод),43. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПРИ`ДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впреда`</b>, -еш, <i>мин. св.</i> впредох, <i>св., прех.</i> С предене вмъквам нещо в друго, което преда. <i>Сиромашката женица впридаше с вълната и по малко нишки от парцали.</i> Ст. Младенов, БТР I, 340. <b>впридам се</b>, <b>впреда се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПРИ`ДАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> впридам <i>и от</i> впридам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПРИ`МЧА</b>. Вж. <em>впримчвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПРИ`МЧВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>впри`мча</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех.</i> 1. Вкарвам в примка, улавям с примка. <i>А древяни, — клатеха в ръце стрели, напоени с отрова, в медни примки, които бръмчат, кога ги фърлиш, вият се в широки кръгове и впримчват коне и ездачи.</i> Н. Райнов, ВДБ, 62. <i>— Френските блиндирани окопи са препречени отпред с широка мрежа от бодлив тел и с мрежеста спирала, която впримчва и застяга падналия в нея.</i> Д. Калфов, ПЮН, 101. |
2. <i>Прен.</i> С хитрост увличам някого в нещо непочтено; вплитам. <i>— Помисли сама, защо ми е син? За да зная, че до мен расте някой, който бърза да наследи властта ми, силата ми? Някой, когото ще се стараят да впримчат във всички заговори, когото ще се мъчат да купят всичките ми врагове?</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 619. | 2. <i>Прен.</i> С хитрост увличам някого в нещо непочтено; вплитам. <i>— Помисли сама, защо ми е син? За да зная, че до мен расте някой, който бърза да наследи властта ми, силата ми? Някой, когото ще се стараят да впримчат във всички заговори, когото ще се мъчат да купят всичките ми врагове?</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 619. | ||
| − | 3. <i>Прен.</i> С хитрост успявам да накарам някого да се влюби силно в мене. <i>„Спомняш ли си? — пишеше ми по-надолу Самарето. — Спомни си. Казва се Люси, Люси Делинуа, дъщеря на фабрикант. Цял ден и до късно през нощта сме все заедно. . А как я впримчих, как я омотах — това друг | + | 3. <i>Прен.</i> С хитрост успявам да накарам някого да се влюби силно в мене. <i>„Спомняш ли си? — пишеше ми по-надолу Самарето. — Спомни си. Казва се Люси, Люси Делинуа, дъщеря на фабрикант. Цял ден и до късно през нощта сме все заедно .. А как я впримчих, как я омотах — това друг път…“</i> Д. Калфов, Избр. разк., 142. <b>впримчвам се</b>, <b>впримча се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПРИ`МЧВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>впри`мча се</b> <i>св., непрех.</i> Вплитам се, заплитам се около нещо или в нещо; омотавам се. <i>После се подпря [баба Иванка] на костеливите си ръце пред портрета на единствения си син, когото съдбата беше оставила от пълната й с деца къща, и дълго рида, с ужас представяйки си как въжето се е било впримчило в жилестата му шия.</i> X. Русев, ПС, 140. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПРИ`МЧВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> впримчвам <i>и от</i> впримчвам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВПРО`ЧЕМ</b>. Като <i>вмет. дума.</i> 1. При някаква уговорка или при добавяне на нещо ново към съдържанието на предходното изказване, което го доуточнява, разширява, ограничава. <i>Найден беше висок момък, едър, рус, със сини очи и добродушно лице. Впрочем, всичко у него беше някак едро, тромаво, неподвижно.</i> Г. Райчев, ЗК, 101. <i>Върху целта на пътуването си той не каза нищо. Впрочем, това бе напълно излишно.</i> Д. Димов, ОД, 187. <i>Скараха се най-напред жените, после мъжете, докато най-после затвориха вратниците и за децата си. Впрочем, вратник имаха само Тошови.</i> Ст. Даскалов, БМ, 12. <i>— Аз наистина трябва да ви кажа всичко, за да ми олекне. Впрочем, това е моя лична драма.</i> М. Марчевски, ТС, 120. <i>Турците го бяха взели [поп Тилев] на око .. Те, впрочем, искрено вярваха в неговата виновност, особено след като всичките му почти роднини в Перущица се бяха оказали компрометирани в движението.</i> К. Величков, ПССъч. I, 139-140. <i>Други хора от отсрещния блок не познавам. Впрочем, не познавам и асистента, и младоженците, и — слава богу — и студентите.</i> Л. Михайлова, Ж, 137. <i>Хаджи Смион допуши цигарото си, .. и излезе, за да иде на гости у любезний си приятел Миронча, .., и роднина — на седем пояса, впрочем.</i> Ив. Вазов, 3, 1885, бр. 2, 49. |
| − | 2. При преход към някакво обобщение или заключение. | + | 2. При преход към някакво обобщение или заключение. <i>— У тоя грък има нещо от моя стил!… Просто ме копира, нали?… Впрочем, няма положение, с което един умен човек да не може да се справи…</i> Д. Димов, Т, 523. <i>Една хубава реч може да го възхити или да го ядоса: тя няма да му измени убеждението. Впрочем, обикновено той няма убеждение.</i> С. Радев, Худ., 1909, кн. 1-2, |
| − | |||
| − | |||
| + | 15. <i>Най-сетне самият език и стил, както и идеите, легнали в основата на проектоустава, ни убеждават на свой ред, че той не може да бъде ничие друго дело, освен на самия Апостол. Впрочем, тоя забележителен документ говори сам за себе си</i>. Ив. Унджиев, ВЛ, 180. <i>Преди да се появи последната книга Стари и Млади, неговите книжовни приятели разнасяха вестта, че той се бил отрекъл от първите си творения .. Впрочем, самият факт, че тая книга не носи неговото име, а е подписана със символическия псевдоним Миролюбов, е признак за волята на д-р Кръстева да не се смесва последното му произведение с по-ранната му книжовна дейност.</i> С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 19. <i>Разбира се, още по-удобно е, ако, вместо заглавия, вземете по няколко пасажа от всяка книга, която четете, — .. Впрочем, понякога щастливият случай ни довежда и до откритие на многобройни заимствувани по такъв лекомислен начин пасажи.</i> К. Христов, ПП, 11-12. <i>Вий знаете</i> | ||
Текуща версия към 01:19, 17 декември 2014
комбайна, после се обърна към впрегачите, ..; — Хайде де, стягайте се, че утре ще возите жито от комбайна до тук! Ст. Марков, ДБ, 260.
ВПРЕ`ГНА1. Вж. впрягам1.
ВПРЕ`ГНА2. Вж. впрягам2
ВПРЕД нареч. Остар. Напред. А Академия е едно собрание от изучени мъже, .., да преведат от мудрите язици методическите .. книжки, .., начинающе от буквара и грядуще впред постепенно даже до най-високите науки. СбПер. п I, 39.
ВПРЕДА`. Вж. впридам.
ВПРЕ`ДЕ нареч. Остар. Отпред; отпреде. Голос гледа впреде си. П. Тодоров, МГ (превод),43.
ВПРИ`ДАМ, -аш, несв.; впреда`, -еш, мин. св. впредох, св., прех. С предене вмъквам нещо в друго, което преда. Сиромашката женица впридаше с вълната и по малко нишки от парцали. Ст. Младенов, БТР I, 340. впридам се, впреда се страд.
ВПРИ`ДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впридам и от впридам се.
ВПРИ`МЧА. Вж. впримчвам.
ВПРИ`МЧВАМ, -аш, несв.; впри`мча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Вкарвам в примка, улавям с примка. А древяни, — клатеха в ръце стрели, напоени с отрова, в медни примки, които бръмчат, кога ги фърлиш, вият се в широки кръгове и впримчват коне и ездачи. Н. Райнов, ВДБ, 62. — Френските блиндирани окопи са препречени отпред с широка мрежа от бодлив тел и с мрежеста спирала, която впримчва и застяга падналия в нея. Д. Калфов, ПЮН, 101.
2. Прен. С хитрост увличам някого в нещо непочтено; вплитам. — Помисли сама, защо ми е син? За да зная, че до мен расте някой, който бърза да наследи властта ми, силата ми? Някой, когото ще се стараят да впримчат във всички заговори, когото ще се мъчат да купят всичките ми врагове? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 619.
3. Прен. С хитрост успявам да накарам някого да се влюби силно в мене. „Спомняш ли си? — пишеше ми по-надолу Самарето. — Спомни си. Казва се Люси, Люси Делинуа, дъщеря на фабрикант. Цял ден и до късно през нощта сме все заедно .. А как я впримчих, как я омотах — това друг път…“ Д. Калфов, Избр. разк., 142. впримчвам се, впримча се страд.
ВПРИ`МЧВАМ СЕ несв.; впри`мча се св., непрех. Вплитам се, заплитам се около нещо или в нещо; омотавам се. После се подпря [баба Иванка] на костеливите си ръце пред портрета на единствения си син, когото съдбата беше оставила от пълната й с деца къща, и дълго рида, с ужас представяйки си как въжето се е било впримчило в жилестата му шия. X. Русев, ПС, 140.
ВПРИ`МЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от впримчвам и от впримчвам се.
ВПРО`ЧЕМ. Като вмет. дума. 1. При някаква уговорка или при добавяне на нещо ново към съдържанието на предходното изказване, което го доуточнява, разширява, ограничава. Найден беше висок момък, едър, рус, със сини очи и добродушно лице. Впрочем, всичко у него беше някак едро, тромаво, неподвижно. Г. Райчев, ЗК, 101. Върху целта на пътуването си той не каза нищо. Впрочем, това бе напълно излишно. Д. Димов, ОД, 187. Скараха се най-напред жените, после мъжете, докато най-после затвориха вратниците и за децата си. Впрочем, вратник имаха само Тошови. Ст. Даскалов, БМ, 12. — Аз наистина трябва да ви кажа всичко, за да ми олекне. Впрочем, това е моя лична драма. М. Марчевски, ТС, 120. Турците го бяха взели [поп Тилев] на око .. Те, впрочем, искрено вярваха в неговата виновност, особено след като всичките му почти роднини в Перущица се бяха оказали компрометирани в движението. К. Величков, ПССъч. I, 139-140. Други хора от отсрещния блок не познавам. Впрочем, не познавам и асистента, и младоженците, и — слава богу — и студентите. Л. Михайлова, Ж, 137. Хаджи Смион допуши цигарото си, .. и излезе, за да иде на гости у любезний си приятел Миронча, .., и роднина — на седем пояса, впрочем. Ив. Вазов, 3, 1885, бр. 2, 49.
2. При преход към някакво обобщение или заключение. — У тоя грък има нещо от моя стил!… Просто ме копира, нали?… Впрочем, няма положение, с което един умен човек да не може да се справи… Д. Димов, Т, 523. Една хубава реч може да го възхити или да го ядоса: тя няма да му измени убеждението. Впрочем, обикновено той няма убеждение. С. Радев, Худ., 1909, кн. 1-2,
15. Най-сетне самият език и стил, както и идеите, легнали в основата на проектоустава, ни убеждават на свой ред, че той не може да бъде ничие друго дело, освен на самия Апостол. Впрочем, тоя забележителен документ говори сам за себе си. Ив. Унджиев, ВЛ, 180. Преди да се появи последната книга Стари и Млади, неговите книжовни приятели разнасяха вестта, че той се бил отрекъл от първите си творения .. Впрочем, самият факт, че тая книга не носи неговото име, а е подписана със символическия псевдоним Миролюбов, е признак за волята на д-р Кръстева да не се смесва последното му произведение с по-ранната му книжовна дейност. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 19. Разбира се, още по-удобно е, ако, вместо заглавия, вземете по няколко пасажа от всяка книга, която четете, — .. Впрочем, понякога щастливият случай ни довежда и до откритие на многобройни заимствувани по такъв лекомислен начин пасажи. К. Христов, ПП, 11-12. Вий знаете
