Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/420“
Mister sou (беседа | приноси) м (niki-7-a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>момиче на Пашкулчеви.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 160. | <i>момиче на Пашкулчеви.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 160. | ||
| − | <b>ВОТ | + | <b>ВОТ</b>, во`тът, во`та, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Мнение или решение на избиратели, изразено чрез гласуване. <i>ВАК сега има собствена политика .. Смятаме по принцип да не пререшаваме случаите, когато има отрицателен вот в научните съвети.</i> О, 1991, бр. 2,4. |
| − | + | ◇ <b>Вот на</b> (остар. <b>за</b>) <b>доверие (недоверие)</b>. <i>Полит.</i> Одобрение (неодобрение) на действията на правителството или на негов представител, изразено чрез гласуване в парламента. <i>„Ще дадем още един вот за доверие на г-да Стамболова и Каравелова.“</i> С. Радев, ССБ II, 459. <i>С тази резолюция се предлагаше вот на недоверие към правителството по въпроса за участието на Индия в конференцията на мюсюлманските страни в Рабат.</i> Т. Кюранов, АП, 149. | |
| − | + | — Фр. vоtе. | |
| − | <b>ВОТИ`РАНЕ | + | <b>ВОТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Остар</i>, <i>Полит.</i> Гласувам. <i>Скупщината в Сърбия е вотирала и приняла един проект за отнемание имането на манастирите.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 10, 38. <i>Изборите дадоха отговор и на ония, които крещяха най-много против финансовата политика на коалиционното правителство; ..; те предвещаваха почти всички погром на правителствената партия и на всички представители от бившето Н. събрание, които вотираха за договорите.</i> Бълг., 1902, бр. 46о, 2. <b>вотирам се</b> <i>страд.</i> <i>Като пример на законодателна деятелност може да се възпроизведе заседанието в Народното събрание, когато се вотираше търговският договор с Австро-Унгария.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 233. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЦАРЕ`НИЕ | + | <b>ВОТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Полит. Отгл. същ. от</i> вотирам <i>и от</i> вотирам се; гласуване. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЦАРЯ`</b>. Вж. воцарявам. | + | <b>ВОЦАРЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възцаряване. <i>Глава II. Воцарение Аркадия на восток и Онория на запад [заглавие].</i> Г. Кръстевич, ИБ, 102. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЦАРЯ`ВАМ | + | <b>ВОЦАРЯ`</b>. Вж. <em>воцарявам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЦАРЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв. | + | <b>ВОЦАРЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>воцаря`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възцарявам. <i>Той беше брат на сул. Махмуда I и живееше затворен в сарая. Когато го изведоха да го воцарят, беше на 58 год., стори му са, че са пробужда от сън.</i> П. Р. Славейков, СТИ, 49. <b>воцарявам се</b>, <b>воцаря се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОЦАРЯ`ВАНЕ | + | <b>ВОЦАРЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>воцаря` се</b> <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възцарявам се. <i>Той уби Селим, като дойде на 16 години возраста, начна да търси способ да убие баща си и да се воцари он на негово място.</i> Хр. Павлович, Ц, 71. <i>Като изпъдили французите, на испанский престол ся воцарил Фердинанд VII.</i> Ив. Богоров, ВГД (превод), 210. <i>А след Давида воцарил се е Самуил, който е приел царския престол или по завещание от Давида, или пък чрез злодейство, жертва на което е станал по-старият му брат Аарон.</i> ПСп, 1876, кн. 11-12, 124. <i>Нощната тишина пак ся воцари. Само глухите охкания на окаяните стражари, които умираха на коловете, прекъсваха я понякогаж.</i> В. Друмев, НФ, 76. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВОШЕ`РИЯ</b> <i>ж.</i> Тъмнозелено разклонено влакнесто водорасло, което живее в | + | <b>ВОЦАРЯ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възцаряване. <i>Еще при воцаряването си той показа, че иска да са намеси в европейските боеве.</i> С. Бобчев, СОИ (превод), 144-145. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОШЕ`РИЯ</b> <i>ж.</i> Тъмнозелено разклонено влакнесто водорасло, което живее в бавнотечащи води. Voucheria. <i>Размножаване чрез спори е широко разпространено при растенията .. При някои водорасли — вошерия, улотрико кафяви водорасли, спорите са снабдени с реснички и се движат във водата.</i> ОБиол. X кл, 62. | ||
— От швейц. собств. | — От швейц. собств. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВО`ЩЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Восъчен. <i>— Дядо Кольо жив ли е? — запитах наново кръчмарина. — Та жив е, господине, ама защо ли е жив, като ходи за смях по света?! Станал е фесфесе, па щом му падне некоя пара в ръката, а он купи вощени свещи.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 222-223. <i>От околните села са съгледват купчинки, купчинки хора, между кои вървят прегърбени старци и баби със сопичка в ръка; още и с голяма вощена свещ, коя носят да си припалят на светийт.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 171. <i>Нежните бели пръсти [на Анку] уловиха нежната бяла вощена пита и я пренесоха до по-нежните червени-алени тънки устни…</i> Ц. Гинчев, ГК, 24. <i>Чели през двора летеа — / устата им са медени, / крилцата им са вощени.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 425. <i>Попски ръце вощени; каквото похване залепва.</i> П. Р. Славейков, БП II, 68. | ||
| − | < | + | — Други форми: <em>во`счениво`шчен</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЩЕНИ`ЦА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Восъчна свещ; восъчина. <i>Купи вощеници и запали пред всичките икони на олтаря.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 129. <i>Тато изважда из долапа старото Светче и се изправя пред коностаса край мама благочинно, със запалена вощеница в ръка.</i> Т. Влайков, Пр I, 81. <i>Те седят един срещу друг до масата, .., мълчаливо четат псалтира пред една запалена вощеница.</i> Елин Пелин, Съч. II, 139. <i>Неугасената вощеница била залепена до огледалото до прозореца.</i> Ил. Блъсков, СК, 64. | |
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | + | ◇ <b>Пожълтявам / пожълтея (пребледнявам / пребледнея) като вощеница</b>. <i>Диал.</i> Ставам много жълт, блед поради силна уплаха. <i>Дядо Дончо пребледня като вощеница и затрепери като пламъка й.</i> Зл. Чолакова, БК, 60. <i>Пожълтя като вощеница.</i> | |
| − | + | <b>Прав като вощеница</b>. <i>Диал.</i> Много прав. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЩЕНИ`ЧКА</b> <i>Ж. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> вощеница. <i>Тя фукна към иконостаса,</i> |
Текуща версия към 22:17, 9 декември 2014
момиче на Пашкулчеви. Ст. Даскалов, ЕС, 160.
ВОТ, во`тът, во`та, мн. няма, м. Мнение или решение на избиратели, изразено чрез гласуване. ВАК сега има собствена политика .. Смятаме по принцип да не пререшаваме случаите, когато има отрицателен вот в научните съвети. О, 1991, бр. 2,4.
◇ Вот на (остар. за) доверие (недоверие). Полит. Одобрение (неодобрение) на действията на правителството или на негов представител, изразено чрез гласуване в парламента. „Ще дадем още един вот за доверие на г-да Стамболова и Каравелова.“ С. Радев, ССБ II, 459. С тази резолюция се предлагаше вот на недоверие към правителството по въпроса за участието на Индия в конференцията на мюсюлманските страни в Рабат. Т. Кюранов, АП, 149.
— Фр. vоtе.
ВОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Остар, Полит. Гласувам. Скупщината в Сърбия е вотирала и приняла един проект за отнемание имането на манастирите. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 10, 38. Изборите дадоха отговор и на ония, които крещяха най-много против финансовата политика на коалиционното правителство; ..; те предвещаваха почти всички погром на правителствената партия и на всички представители от бившето Н. събрание, които вотираха за договорите. Бълг., 1902, бр. 46о, 2. вотирам се страд. Като пример на законодателна деятелност може да се възпроизведе заседанието в Народното събрание, когато се вотираше търговският договор с Австро-Унгария. Ал. Константинов, Съч. I, 233.
ВОТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Полит. Отгл. същ. от вотирам и от вотирам се; гласуване.
ВОЦАРЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възцаряване. Глава II. Воцарение Аркадия на восток и Онория на запад [заглавие]. Г. Кръстевич, ИБ, 102.
ВОЦАРЯ`. Вж. воцарявам.
ВОЦАРЯ`ВАМ, -аш, несв.; воцаря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възцарявам. Той беше брат на сул. Махмуда I и живееше затворен в сарая. Когато го изведоха да го воцарят, беше на 58 год., стори му са, че са пробужда от сън. П. Р. Славейков, СТИ, 49. воцарявам се, воцаря се страд.
ВОЦАРЯ`ВАМ СЕ несв.; воцаря` се св., непрех. Остар. Книж. Възцарявам се. Той уби Селим, като дойде на 16 години возраста, начна да търси способ да убие баща си и да се воцари он на негово място. Хр. Павлович, Ц, 71. Като изпъдили французите, на испанский престол ся воцарил Фердинанд VII. Ив. Богоров, ВГД (превод), 210. А след Давида воцарил се е Самуил, който е приел царския престол или по завещание от Давида, или пък чрез злодейство, жертва на което е станал по-старият му брат Аарон. ПСп, 1876, кн. 11-12, 124. Нощната тишина пак ся воцари. Само глухите охкания на окаяните стражари, които умираха на коловете, прекъсваха я понякогаж. В. Друмев, НФ, 76.
ВОЦАРЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възцаряване. Еще при воцаряването си той показа, че иска да са намеси в европейските боеве. С. Бобчев, СОИ (превод), 144-145.
ВОШЕ`РИЯ ж. Тъмнозелено разклонено влакнесто водорасло, което живее в бавнотечащи води. Voucheria. Размножаване чрез спори е широко разпространено при растенията .. При някои водорасли — вошерия, улотрико кафяви водорасли, спорите са снабдени с реснички и се движат във водата. ОБиол. X кл, 62.
— От швейц. собств.
ВО`ЩЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Восъчен. — Дядо Кольо жив ли е? — запитах наново кръчмарина. — Та жив е, господине, ама защо ли е жив, като ходи за смях по света?! Станал е фесфесе, па щом му падне некоя пара в ръката, а он купи вощени свещи. М. Георгиев, Избр. разк., 222-223. От околните села са съгледват купчинки, купчинки хора, между кои вървят прегърбени старци и баби със сопичка в ръка; още и с голяма вощена свещ, коя носят да си припалят на светийт. Ил. Блъсков, ЗК, 171. Нежните бели пръсти [на Анку] уловиха нежната бяла вощена пита и я пренесоха до по-нежните червени-алени тънки устни… Ц. Гинчев, ГК, 24. Чели през двора летеа — / устата им са медени, / крилцата им са вощени. Нар. пес., СбНУ XLIV, 425. Попски ръце вощени; каквото похване залепва. П. Р. Славейков, БП II, 68.
— Други форми: во`счениво`шчен.
ВОЩЕНИ`ЦА ж. Остар. и диал. Восъчна свещ; восъчина. Купи вощеници и запали пред всичките икони на олтаря. Ив. Вазов, Съч. VI, 129. Тато изважда из долапа старото Светче и се изправя пред коностаса край мама благочинно, със запалена вощеница в ръка. Т. Влайков, Пр I, 81. Те седят един срещу друг до масата, .., мълчаливо четат псалтира пред една запалена вощеница. Елин Пелин, Съч. II, 139. Неугасената вощеница била залепена до огледалото до прозореца. Ил. Блъсков, СК, 64.
◇ Пожълтявам / пожълтея (пребледнявам / пребледнея) като вощеница. Диал. Ставам много жълт, блед поради силна уплаха. Дядо Дончо пребледня като вощеница и затрепери като пламъка й. Зл. Чолакова, БК, 60. Пожълтя като вощеница.
Прав като вощеница. Диал. Много прав.
ВОЩЕНИ`ЧКА Ж. Остар. и диал. Умал. от вощеница. Тя фукна към иконостаса,
