Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/411“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
(Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | <i> | + | <i>от самия него — тоя път ще проговори в негова полза.</i> А. Дончев, СВС, 631. // Желание, което е изказано като заповед, което има силата да определя, да насочва поведението, постъпките на другите. <i>— Викай го да дойде тука, извикал дядо Либен, и баба Либеница отишла да изпълни волята на своя деспот.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 42. <i>— Хайде сега остави ме! — каза Ройдю ядосан. — Иди навън, остави ме! Ройдювица знаеше, че не може да се отива срещу волята му, и излезе.</i> Й. Йовков, ЖС, 147. <i>Който развърже възела, той ще бъде владетел на Азия. Такава е волята на боговете.</i> А. Каралийчев, ПГ, 82. <i>Един е бог на висши небеса, / над волите е волята му свята.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 164 • Обр. Със съгл. опред. <i>Докторът и Врачевски потвърдиха също, че някаква тайнствена воля се намесва в случайностите на тоя обичай.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 43. <i>Коя злокобна воля бе осъдила и нас, и хиляди още като нас, на тая пъклена участ?…</i> К. Константинов, ПНП, 13. <i>Висша сила у мъдреца, / висша воля във света, / вечен демон на певеца — / туй е мисълта.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 157. |
− | 3. С предл. | + | 3. С предл. <em>за</em> или със следв. изр. със съюз <em>да</em>. Силен стремеж, желание за извършване на нещо, за постигане на някаква цел. <i>Най-ярко изразява волята на емиграцията за борба и противодействие Иван Драсов.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 333. <i>Човек би трябвало да има в себе си нещо от този Толстоев герой — поне същата жилава неизтребима воля за живот — и тогава сигурно би съумял да приспособи света към себе си.</i> Ем. Манов, БГ, 37. <i>Мечтите убиваха волята му за работа.</i> Елин Пелин, Съч. III, 70. <i>То [детето] вече бе живо в нея, то й пращаше глухи, сладки сигнали с крачетата си, изявяваше волята си да живее.</i> В. Андреев, ПР, 46. <i>В отделни случаи нашите футболисти са извоювали ценни победи, но само благодарение на извънредно висок дух, на силна воля за победа.</i> П. Стефанов, Ф, 20. |
− | + | 4. <i>Остар.</i> Обикн. с предл. <em>на</em>. Свобода. <i>— Великий Асене, твоето велико сърце стори тогава повече нещо: то пожали хилядите мои поробени войници и ги отпусна на воля.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 39. <i>— Моят цар не е във война с тебе, Умуре, та да ме държиш в позорен плен — изрече той с тих, но твърд глас. — Повели` да ми върнат коня и оръжието и с чест да ме отпуснат на воля.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 309. <i>Блазе му, който умее, / за чест и воля да мъсти.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 31-32. <i>Ями отворете / тъмната тъмница! / .. / Воля вий ми дайте, / щастие ми не тряба!</i> П. Р. Славейков, Избр. пр I, 159. | |
− | < | + | 5. <i>Остар.</i> Обикн. в съчет. с <em>давам</em>, <em>вземам</em>, <em>искам</em> и под. Позволение, разрешение, съгласие. <i>След битката при Марица Амурат се разяри на Шишмана и даде воля на своите да плячкосват и свирепствуват из българската земя.</i> Ем. Станев, А, 195. <i>Подир много молби бяха изпросили от Марина воля да влизат при болния.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 162. <i>— Г-н съдия! Дай ми воля да кажа и аз една дума.</i> Й. Йовков, ПГ, 67. <i>Той беше ме и друг път уговарял, когато отварях частно училище в Търново, да ида да искам воля от Неофита.</i> П. Р. Славейков, БП I, XVII. <i>— Жени се, Петре!… Воля от мен — жени се и вземи си друга .. Мъчиш се ти, клетнико .. а това ми тежи. Какво си крив ти?</i> Ц. Церковски, Съч. III, 101. |
− | + | ◇ <b><В знак> на добра воля</b>. <i>Разг.</i> Като израз на доброжелателство, благосклонност. <i>Вчера в Рим е пристигнала българска мисия на добра воля.</i> △ <i>Всичко това се върши в знак на добра воля спрямо новия президент.</i> △ <i>Акт на добра воля.</i> | |
− | <i> | + | <b>Воля ми (ти, му, й) е</b>. <i>Разг.</i> 1. За подчертаване, че някой има право да извърши нещо, че това зависи само от неговото желание. <i>— Най-после, тъй искал Човекът, тъй го направил, воля му е…</i> Й. Йовков, ВАХ, 27. <i>— Моят мъж здравето ми взема, .. — Бил те — бил, мъж ти е, воля му е. Ако ще, ще те бие, ако ще, ще те гали.</i> Елин Пелин, Съч. II, 147-148. <i>Ако ти, болярино, искаш да дойдеш с нас, воля ти е, ако ти се стяга душата, свободен си да си вървиш.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 107. 2. Искам, желая. <i>— Само аз зная кога и срещу кого ще изтегля меча си .. Дето ми е воля и сгода, там ще ударя.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 352-353. <i>Живота ме грабна във вихъра си бесен, / и с мен си играе както му е воля.</i> Хр. Белчев, Избр. съч., 40. |
− | <i> | + | <b>Вървя по волята</b> <i>на някого. Разг.</i> Постъпвам според желанията на някого, изпълнявам всичките му съвети и заповеди. <i>Дядо Хаджия обичаше дяда Славча, защото дядо Славчо беше набожен като него, защото беше сладкодумен и сложен — вървеше му по волята и на всичко му климаше с глава.</i> Т. Влайков, РП I, 98. <i>— Нашият пророк Мохамед обещава райска наслада за ония, които вървят по волята му.</i> А. Каралийчев, ПГ, 107. |
− | + | <b>Давам / дам воля</b> <i>на нещо</i>. <i>Разг.</i> Преставам да ограничавам действията или постъпките си, позволявам нещо да се прояви с пълна сила, без задръжки и ограничения. <i>Сърцето й, препълнено от горчивина и ранено от обида, заплака. Тя сложи глава на масата и даде воля на сърцето си.</i> Елин Пелин, Съч. III, 44. <i>Искат да го накажат, задето е дал воля на сърцето си, задето е залибил Пенка.</i> Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 242. <i>Напоследък Султана започна да се заглежда в младия селянин и с други очи .. Като го гледаше, по тялото й пробягваха тръпки, но никога не помисли тя да даде воля на това зараждащо се чувство.</i> Д. Талев, ЖС, 64. | |
− | |||
− | |||
+ | <b>Давам си / дам си воля</b>. Обикн. със следв. изр. със съюз <em>да</em>. <i>Разг.</i> Правя усилия, налагам си (да извърша, да направя нещо). <i>Кунчо продължаваше да се усмихва сдържано, обземаше го яд, но си даваше</i> |
Текуща версия към 16:43, 6 декември 2014
от самия него — тоя път ще проговори в негова полза. А. Дончев, СВС, 631. // Желание, което е изказано като заповед, което има силата да определя, да насочва поведението, постъпките на другите. — Викай го да дойде тука, извикал дядо Либен, и баба Либеница отишла да изпълни волята на своя деспот. Л. Каравелов, Съч. II, 42. — Хайде сега остави ме! — каза Ройдю ядосан. — Иди навън, остави ме! Ройдювица знаеше, че не може да се отива срещу волята му, и излезе. Й. Йовков, ЖС, 147. Който развърже възела, той ще бъде владетел на Азия. Такава е волята на боговете. А. Каралийчев, ПГ, 82. Един е бог на висши небеса, / над волите е волята му свята. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 164 • Обр. Със съгл. опред. Докторът и Врачевски потвърдиха също, че някаква тайнствена воля се намесва в случайностите на тоя обичай. Ив. Вазов, Съч. XII, 43. Коя злокобна воля бе осъдила и нас, и хиляди още като нас, на тая пъклена участ?… К. Константинов, ПНП, 13. Висша сила у мъдреца, / висша воля във света, / вечен демон на певеца — / туй е мисълта. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 157.
3. С предл. за или със следв. изр. със съюз да. Силен стремеж, желание за извършване на нещо, за постигане на някаква цел. Най-ярко изразява волята на емиграцията за борба и противодействие Иван Драсов. Ив. Унджиев, ВЛ, 333. Човек би трябвало да има в себе си нещо от този Толстоев герой — поне същата жилава неизтребима воля за живот — и тогава сигурно би съумял да приспособи света към себе си. Ем. Манов, БГ, 37. Мечтите убиваха волята му за работа. Елин Пелин, Съч. III, 70. То [детето] вече бе живо в нея, то й пращаше глухи, сладки сигнали с крачетата си, изявяваше волята си да живее. В. Андреев, ПР, 46. В отделни случаи нашите футболисти са извоювали ценни победи, но само благодарение на извънредно висок дух, на силна воля за победа. П. Стефанов, Ф, 20.
4. Остар. Обикн. с предл. на. Свобода. — Великий Асене, твоето велико сърце стори тогава повече нещо: то пожали хилядите мои поробени войници и ги отпусна на воля. Ив. Вазов, Съч. XX, 39. — Моят цар не е във война с тебе, Умуре, та да ме държиш в позорен плен — изрече той с тих, но твърд глас. — Повели` да ми върнат коня и оръжието и с чест да ме отпуснат на воля. Ст. Загорчинов, ДП, 309. Блазе му, който умее, / за чест и воля да мъсти. Хр. Ботев, Съч., 1929, 31-32. Ями отворете / тъмната тъмница! / .. / Воля вий ми дайте, / щастие ми не тряба! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 159.
5. Остар. Обикн. в съчет. с давам, вземам, искам и под. Позволение, разрешение, съгласие. След битката при Марица Амурат се разяри на Шишмана и даде воля на своите да плячкосват и свирепствуват из българската земя. Ем. Станев, А, 195. Подир много молби бяха изпросили от Марина воля да влизат при болния. Ив. Вазов, Съч. XXII, 162. — Г-н съдия! Дай ми воля да кажа и аз една дума. Й. Йовков, ПГ, 67. Той беше ме и друг път уговарял, когато отварях частно училище в Търново, да ида да искам воля от Неофита. П. Р. Славейков, БП I, XVII. — Жени се, Петре!… Воля от мен — жени се и вземи си друга .. Мъчиш се ти, клетнико .. а това ми тежи. Какво си крив ти? Ц. Церковски, Съч. III, 101.
◇ <В знак> на добра воля. Разг. Като израз на доброжелателство, благосклонност. Вчера в Рим е пристигнала българска мисия на добра воля. △ Всичко това се върши в знак на добра воля спрямо новия президент. △ Акт на добра воля.
Воля ми (ти, му, й) е. Разг. 1. За подчертаване, че някой има право да извърши нещо, че това зависи само от неговото желание. — Най-после, тъй искал Човекът, тъй го направил, воля му е… Й. Йовков, ВАХ, 27. — Моят мъж здравето ми взема, .. — Бил те — бил, мъж ти е, воля му е. Ако ще, ще те бие, ако ще, ще те гали. Елин Пелин, Съч. II, 147-148. Ако ти, болярино, искаш да дойдеш с нас, воля ти е, ако ти се стяга душата, свободен си да си вървиш. Ст. Загорчинов, ДП, 107. 2. Искам, желая. — Само аз зная кога и срещу кого ще изтегля меча си .. Дето ми е воля и сгода, там ще ударя. Ст. Загорчинов, ДП, 352-353. Живота ме грабна във вихъра си бесен, / и с мен си играе както му е воля. Хр. Белчев, Избр. съч., 40.
Вървя по волята на някого. Разг. Постъпвам според желанията на някого, изпълнявам всичките му съвети и заповеди. Дядо Хаджия обичаше дяда Славча, защото дядо Славчо беше набожен като него, защото беше сладкодумен и сложен — вървеше му по волята и на всичко му климаше с глава. Т. Влайков, РП I, 98. — Нашият пророк Мохамед обещава райска наслада за ония, които вървят по волята му. А. Каралийчев, ПГ, 107.
Давам / дам воля на нещо. Разг. Преставам да ограничавам действията или постъпките си, позволявам нещо да се прояви с пълна сила, без задръжки и ограничения. Сърцето й, препълнено от горчивина и ранено от обида, заплака. Тя сложи глава на масата и даде воля на сърцето си. Елин Пелин, Съч. III, 44. Искат да го накажат, задето е дал воля на сърцето си, задето е залибил Пенка. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 242. Напоследък Султана започна да се заглежда в младия селянин и с други очи .. Като го гледаше, по тялото й пробягваха тръпки, но никога не помисли тя да даде воля на това зараждащо се чувство. Д. Талев, ЖС, 64.
Давам си / дам си воля. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Разг. Правя усилия, налагам си (да извърша, да направя нещо). Кунчо продължаваше да се усмихва сдържано, обземаше го яд, но си даваше