Page:RBE Tom2.djvu/414

стоянната влага дрехите им бяха нагизна-ли, от тях идеше убийствена воня. Б. Стоянов, Б, 156. Наоколо се носеше воня от нечистотии и от развалени продукти. Ст. Чилингиров, ПЖ, 124. Въздухът в зимнич-ното помещение беше пропит с дъх на му-хъл и влага, отнякъде се носеше нетърпима воня и Евгени се потърси от погнуса. Д. Ангелов, ЖС, 514. Ние се озовахме пред една малка пещера, с кръгъл, мрачно тъмнеещ вход, отдето се носеше отвратителна воня на звяр. Ем. Станев, ЯГ, 76.

ВОНЯ`, -йш, мин. св. вонях, прич. мин. св. деят. вонял, -а, -о, мн. вонели, несв., непрех. 1. Издавам лоша, неприятна миризма; смърдя. Лешът на кравата и птичите трупове воняха и привличаха все нови и нови лешояди. М. Вълев, ПСС, 72. Навред беше затрупано с изостанал, позастарял вече зеленчук, който започваше да гние и вонеше. Ст. Марков, ДБ, 435. Ямурлукът замириса на мокра аба, все по-неприятно вонеше свинята. Ем. Станев, ИК III и IV, 333. Лицето му беше мъртвешки бледо, изострено, а тялото вонеше. П. Михайлов, ПЗ, 31. Спареният въздух .. вонеше на бензин, на масла и на вакса за обувки. Б. Райнов, ДВ, 201.

2. Само безл. Усеща се някаква лоша, неприятна миризма. В залата вонеше нетърпимо на мокри шинели, на ботуши, на вакса. П. Вежинов, НС, 81-82. Вътре вони като в обора на лош стопанин. Кр. Григоров, Р,

24. — У, тук вони на гнили круши! Д. Дебе-лянов, С, 1946,158.

О Не смърди, а вони. Разг. Все същото, без разлика. Устата (душата, зъбите) ми вонят на мляко. Разг. Много съм млад, неопитен.

ВОНЯ`Щ, -а, -о, мн. вонещи. Прич. сег. деят. от воня като прил. Вонещ. От генералния директор на „Никотиана“ ..бе останал само един вонящ, разлагащ се от бактерии труп. Д. Димов, Т, 634. Арестът беше тясно циментово помещение — съвсем празно и голо, с купчина воняща слама в единия ъгъл. П. Вежинов, ДБ, 202.

ВООБРАЖЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Въображение. Като публицисти, ние ще да са запреме на минута на тая картина и ще да видиме до каква степен тя може да плаши не воображението на нашите мозъци, а здравия човешки смисъл. Хр. Ботев, Съч., 1929, 183. Най-сетне сънят затвори очите им и предаде Хубавенка на сладко воображение в сънища, проводени от боговете. И. Адженов, ВК (превод), 41.

— Рус. воображение.

ВООБРАЗЯ` СИ. Вж. вообразявам си.

ВООБРАЗЯ`ВАМ СИ, -аш си, несв.; во-образя си, -йш си, мин. св. -йх си, св., прех. Остар. Книж. Въобразявам си. Следователно вообрази си, че аз са намервам в Стамбол под дебелата сянка на падишаха. Хр. Ботев, Буд., 1873, бр. 2, 8. Трудно може да си вообрази человек той радушен надзор, то внимание към старата жена. С. Радулов, ГМП (превод), 16. Вообразете си, мили мои дечица, тази прискърбна сцена. П. Кисимов, ОА I (превод), 123.

ВООБЩЕ` нареч. Остар. Книж. Въобще. Пазете ся вообще от всяка игра, която може да ви произведе зло. С. Радулов, НД, 19. Писателите и вообще учените, мислим, че трябва да оставят себе си в пример на народа во всеко отношение. Съв., СбПер. п П, 76. Секо человеческо дело, колко и да е добро, не може да хареса вообще на сичките. БКн, 1859, май, кн. 2, ч. П, 316.

— Рус. вообще.

ВООДУШЕВЯ`. Вж. воодушевявам.

ВООДУШЕВЯ`ВАМ, -аш, несв.; воодушевя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Въодушевявам. Подир това, от чисто сърце умолявам серцеведцът Бога да во-одушеви и нашия болгарски народ и да им просвети сърцата. 3. Княжески, ПРШ (превод), XI. воодушевявам се, воодушевя се страд.

ВООДУШЕВЯ`ВАМ СЕ несв.; воодушевя се св., непрех. Остар. Книж. Въодушевявам се. Тии [българите от одеските училища], като гледат наставниците си, че радят за нихний народ, повече ся воодушевяват и с двойна сила ся захващат за отечествената си писменост. Н. Геров, НД, 3.

ВООРУЖА`. Вж. вооружавам.

ВООРУЖА`ВАМ, -аш, несв.; вооружа, -йш, мин. се. -йх, св., прех. Остар. Книж. Въоръжавам. Вандалите отпърво държели доста добре, но после ся победили,.. Они вооружили тогази робите си .. и с тях наедно надвили готите. Г. Кръстевич, ИБ I,

92. Горе на стълбата намериха пременен богато и вооружен от пета до глава воин.

Н. Бончев, ТБ (превод), 51. Жестокостите Тарквиниеви .. вооружили против него ^сичките римляни, патриции и плебеи. Г. Иошев, КВИ (превод), 94. вооружавам се, вооружа се страд.

ВООРУЖА`ВАМ СЕ несв.; вооружа се св., непрех. Остар. Книж. Въоръжавам се. Няма мир за умът ми. Щом се уталожи в щастието, което ще ми даде любовта,.., мисли за жалбите, които ще нападнат тейко, спущат се и го развълнуват. И сичко прилича да се е вооружило срещу мене! К. Величков, НС, 1-2. — Ах — сичко са изгуби — .. — Сичкият народ са подигна, и се воору-жава с .. пушки, които бежанците подфър-лиха. Хр. Драганович, НБ (превод), 98.

ВООРУЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въоръжение. Ласкателството прилича на едно живописно окружно вооруже-ние .., зачтото весели человека, когото ласкае, но не му дава никаква полза. А. Гранитски, ПР (превод), 107.