Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/395“
Mister sou (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | за премахване или унищожаване на нещо. <i>За да можем .. да се спасим от тоя враг на човечеството | + | за премахване или унищожаване на нещо. <i>За да можем .. да се спасим от тоя враг на човечеството [туберкулозата], трябва да водим непрекъснато война с най-страшните предизвикатели на тая болест: мизерията и невежеството.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 254. <i>Той не забравяше, че дружеството беше обявило война на пиянството.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 83. <i>От тоя ден Гороломов обяви война на редакцията и я поведе с успех.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 145. <i>Той беше войнствен и смел / и без да мисли надълбоко, / на всяка низка земна цел / отвори сам война жестока.</i> Д. Дебелянов, ЗлП, 25. |
| − | 4. <i>Диал.</i> Войска. <i>— А война колко има?</i> —.. | + | 4. <i>Диал.</i> Войска. <i>— А война колко има? — .. — Във военно време може да има един милион храбри солдати!</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 66. <i>Имаше публикуван и изпита на някого си поп Иван, така също комита, комуто било възложено да командува народната война.</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 49. <i>— Ами че за какво ли ще да е пък тая господжа? Нема има во войната и жени?</i> Т. Влайков, Съч. II, 150. <i>Село, село, пусто село, /откак си се заселило, / война не бе минувала, / минувала, кондисвала, / вчера война пристигнала, / пристигнала, кондисвала.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 462-463. |
| − | <i> | + | ◇ <b>Балканска война</b>. <i>Истор.</i> Войната, в която участват България, Сърбия, Гърция и Черна гора срещу Турция (1912-1913 г.). |
| − | + | <b>Втора световна война</b>. <i>Истор.</i> Войната (1939-1945), която водят всички държави срещу хитлерофашисткия съюз на Германия, Италия и Япония. | |
| − | + | <b>Гражданска война</b>. <i>Полит.</i> Въоръжено стълкновение между гражданите вътре в една държава, което има политически или социални причини. <i>Военният смут във Варна, вироглавството на Маринова в Ловеч нямаше ли да повлекат и други протести във войската, .. При тая перспектива на гражданска война сърцето на Груева замираше.</i> С. Радев, ССБ II, 32. | |
| − | + | <b>Кримска война</b>. <i>Истор.</i> Война между Русия и коалиция от Турция, Англия, Франция и Сардиния в периода от 1853 до 1856 година за надмощие в Близкия Изток, която е повод за българите да се надяват на освобождение от османско владичество. | |
| − | + | <b>Кръстоносна война</b>. <i>Истор. Остар.</i> Кръстоносен поход. <i>Във времето на кръстоносните войни европейците заеха от Изток много нови познания.</i> Пч, 1871, кн. 4, 54. | |
| − | + | <b>Маневрена война</b>. <i>Воен.</i> Война, в която при бойните действия широко се прилага маньовърът. <i>Маневрената война е типична за съвременните условия и се характеризира с бързо изменение на обстановката и непрекъснато развитие на бойните действия.</i> | |
| − | <b> | + | <b>Междусъюзническа война</b>. <i>Истор.</i> Войната през 1913 г. на България с бившите й съюзници от Балканския съюз — Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния. |
| − | + | <b>Първа световна воина</b>. <i>Истор.</i> Войната (1914-1918), която водят двете групировки на германо-австрийския блок и на Антантата и въвличат и останалите държави. | |
| − | + | <b>Студена война</b>. <i>Полит.</i> Стратегия на напрежение между военно-политическите блокове на Запада и Изтока в периода 1946-1990г. <i>В Брюксел се намира командуването на военнополитическия съюз НАТО. В Москва пък Варшавският договор .. С края на студената война започнаха да се рушат стереотипи в мисленето и поведението на отделните страни в двата края на континента.</i> Ф, 1990, бр. 1, 5. <i>Световният съвет на мира възглави борбата за забрана на атомното оръжие, .., за край на студената война, .., за мирно съвместно съществуване между държавите.</i> Истор. IX и X кл, 231. | |
| − | 2. <i>Разш.</i> Военно лице изобщо; воин. <i> | + | > <b>Война на нерви</b>. <i>Разг.</i> Състояние на напрежение, създадено от непреки враждебни действия, с които се цели да се сломи моралната сила на противника. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЙНИГА`Н</b> <i>м. Истор.</i> Войник (в 3 знач.); войнук, войнуган. <i>Под свода на портата яздешком влязоха двамина конника, облечени в предълги кожуси и с високи рунтави калпаци. Не можеше да се разбере калугери ли са или някакви войнигани.</i> Д. Рачев, СС, 277. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЙНИГА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Истор. Прил. от</i> войниган; войнишки, войнугански. <i>Войнигански селища.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЙНИ`К</b>, <i>зват.</i> -ко и -че, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Лице от състава на една войска с най-нисък чин. <i>Най-сетне офицерът бе излязъл от скривалището си и пребягваше от войник на войник — викаше, подканяше, ругаеше и риташе войниците с прашния си ботуш.</i> Д. Талев, И, 451. <i>Покойниците, — това са офицери и войници от полка.</i> Й. Йовков, Разк. I, 29. <i>Селянинът прескочи оградата и се хвърли върху Владкова, прегърна коленете му и целуна желязото на пушката. — Войниче, ще умра от радост!</i> К. Петканов, ОБ, 107. <i>Прост войник.</i> // Лице, което отбива военната си повинност, изпълнява задължителна военна служба. <i>Наскоро след сватбата Павел отиде войник.</i> Елин Пелин, Съч. III, 18. <i>Дадох клетва .. обаче скоро я наруших. То стана след освиркването на Фердинанд, .. и аз отново трябваше да бягам в странство, за да не ме вземат войник.</i> М. Кремен, РЯ, 64. <i>— Къде е мъжът ти, булка? — запита Морозов. — Войник го взеха, Сребрьо, запас…</i> К. Ламбрев, СП, 59. | ||
| + | |||
| + | 2. <i>Разш.</i> Военно лице изобщо; воин. <i>Покорителят на Европа [Наполеон], .., великият стратег и войник, малкият корсиканец с големите намерения сякаш се прислушва в гърма на последната битка.</i> Ив. Мирски, ПдЗ, 14. <i>Страхът пред скандала възтържествува над ония здрави човешки чувства, които одеве поставиха тъй високо пред очите му майора, като човек и като войник!</i> Ив. Вазов, Съч. X, 32. <i>От чисто духовна</i> | ||
Текуща версия към 04:22, 25 ноември 2014
за премахване или унищожаване на нещо. За да можем .. да се спасим от тоя враг на човечеството [туберкулозата], трябва да водим непрекъснато война с най-страшните предизвикатели на тая болест: мизерията и невежеството. Елин Пелин, Съч. IV, 254. Той не забравяше, че дружеството беше обявило война на пиянството. Й. Йовков, Ж 1945, 83. От тоя ден Гороломов обяви война на редакцията и я поведе с успех. Ив. Вазов, Съч. XI, 145. Той беше войнствен и смел / и без да мисли надълбоко, / на всяка низка земна цел / отвори сам война жестока. Д. Дебелянов, ЗлП, 25.
4. Диал. Войска. — А война колко има? — .. — Във военно време може да има един милион храбри солдати! Ив. Вазов, Съч. VIII, 66. Имаше публикуван и изпита на някого си поп Иван, така също комита, комуто било възложено да командува народната война. З. Стоянов, ЗБВ II, 49. — Ами че за какво ли ще да е пък тая господжа? Нема има во войната и жени? Т. Влайков, Съч. II, 150. Село, село, пусто село, /откак си се заселило, / война не бе минувала, / минувала, кондисвала, / вчера война пристигнала, / пристигнала, кондисвала. Нар. пес., СбНУ XLIV, 462-463.
◇ Балканска война. Истор. Войната, в която участват България, Сърбия, Гърция и Черна гора срещу Турция (1912-1913 г.).
Втора световна война. Истор. Войната (1939-1945), която водят всички държави срещу хитлерофашисткия съюз на Германия, Италия и Япония.
Гражданска война. Полит. Въоръжено стълкновение между гражданите вътре в една държава, което има политически или социални причини. Военният смут във Варна, вироглавството на Маринова в Ловеч нямаше ли да повлекат и други протести във войската, .. При тая перспектива на гражданска война сърцето на Груева замираше. С. Радев, ССБ II, 32.
Кримска война. Истор. Война между Русия и коалиция от Турция, Англия, Франция и Сардиния в периода от 1853 до 1856 година за надмощие в Близкия Изток, която е повод за българите да се надяват на освобождение от османско владичество.
Кръстоносна война. Истор. Остар. Кръстоносен поход. Във времето на кръстоносните войни европейците заеха от Изток много нови познания. Пч, 1871, кн. 4, 54.
Маневрена война. Воен. Война, в която при бойните действия широко се прилага маньовърът. Маневрената война е типична за съвременните условия и се характеризира с бързо изменение на обстановката и непрекъснато развитие на бойните действия.
Междусъюзническа война. Истор. Войната през 1913 г. на България с бившите й съюзници от Балканския съюз — Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния.
Първа световна воина. Истор. Войната (1914-1918), която водят двете групировки на германо-австрийския блок и на Антантата и въвличат и останалите държави.
Студена война. Полит. Стратегия на напрежение между военно-политическите блокове на Запада и Изтока в периода 1946-1990г. В Брюксел се намира командуването на военнополитическия съюз НАТО. В Москва пък Варшавският договор .. С края на студената война започнаха да се рушат стереотипи в мисленето и поведението на отделните страни в двата края на континента. Ф, 1990, бр. 1, 5. Световният съвет на мира възглави борбата за забрана на атомното оръжие, .., за край на студената война, .., за мирно съвместно съществуване между държавите. Истор. IX и X кл, 231.
> Война на нерви. Разг. Състояние на напрежение, създадено от непреки враждебни действия, с които се цели да се сломи моралната сила на противника.
ВОЙНИГА`Н м. Истор. Войник (в 3 знач.); войнук, войнуган. Под свода на портата яздешком влязоха двамина конника, облечени в предълги кожуси и с високи рунтави калпаци. Не можеше да се разбере калугери ли са или някакви войнигани. Д. Рачев, СС, 277.
ВОЙНИГА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от войниган; войнишки, войнугански. Войнигански селища.
ВОЙНИ`К, зват. -ко и -че, мн. -ци, м. 1. Лице от състава на една войска с най-нисък чин. Най-сетне офицерът бе излязъл от скривалището си и пребягваше от войник на войник — викаше, подканяше, ругаеше и риташе войниците с прашния си ботуш. Д. Талев, И, 451. Покойниците, — това са офицери и войници от полка. Й. Йовков, Разк. I, 29. Селянинът прескочи оградата и се хвърли върху Владкова, прегърна коленете му и целуна желязото на пушката. — Войниче, ще умра от радост! К. Петканов, ОБ, 107. Прост войник. // Лице, което отбива военната си повинност, изпълнява задължителна военна служба. Наскоро след сватбата Павел отиде войник. Елин Пелин, Съч. III, 18. Дадох клетва .. обаче скоро я наруших. То стана след освиркването на Фердинанд, .. и аз отново трябваше да бягам в странство, за да не ме вземат войник. М. Кремен, РЯ, 64. — Къде е мъжът ти, булка? — запита Морозов. — Войник го взеха, Сребрьо, запас… К. Ламбрев, СП, 59.
2. Разш. Военно лице изобщо; воин. Покорителят на Европа [Наполеон], .., великият стратег и войник, малкият корсиканец с големите намерения сякаш се прислушва в гърма на последната битка. Ив. Мирски, ПдЗ, 14. Страхът пред скандала възтържествува над ония здрави човешки чувства, които одеве поставиха тъй високо пред очите му майора, като човек и като войник! Ив. Вазов, Съч. X, 32. От чисто духовна
