Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/388“
Mister sou (беседа | приноси) м (LUBOMIR5A) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>тежи совестта, там дето може той да воздигне свободно очите си към твореца и да му благодари за добрините му,.., какви печални мисли и грижи можат да нападнат живота му?</i> К. Величков, НС, 54. <i>Ако е жив „Будилникът“, да дочака онова време,.., то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дори и букурещките българе на Раковски.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 39. <i>Аз ще привикам избиратели в полето Майско, и тамо наново ще воздигнеме народната | + | <i>тежи совестта, там дето може той да воздигне свободно очите си към твореца и да му благодари за добрините му, .., какви печални мисли и грижи можат да нападнат живота му?</i> К. Величков, НС, 54. <i>Ако е жив „Будилникът“, да дочака онова време, .., то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дори и букурещките българе на Раковски.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 39. <i>Аз ще привикам избиратели в полето Майско, и тамо наново ще воздигнеме народната правдина.</i> Хр. Драганович, НБ (превод), 138-139. <i>Хилона попитаха: що прави Бог? А той рече: високите събаря, а изпадналите воздига.</i> П. Берон, БРН, 45. <i>Тогава са они повервали, / че е било този честни кърста. / Воздигна го царо Костадина, / и по него царица Елена. / Направили той кула висока, / турили са първи честни кърста.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 8. <b>воздигам се</b>, <b>воздигна се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗДИ`ГАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>возди`гна се</b> <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въздигам се, издигам се, вдигам се. <i>Ви го [слънцето] гледате сяко утро, че ся показува на изток, че ся воздига на небо, и то до пладнина.</i> Е. Васкидович, ПП (превод), 4. <i>Воздигнаха ся против него [Колумб], и мало остана да го върлят в морето.</i> Е. Васкидович, ПП (превод), 51. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗДИ`ГНА</b>. Вж. <em>воздигам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗДИХА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Въздихание. <i>Ако ли някога премине през ума ти някое скорбно нещо, та са понудиш да воздъхнеш, то не сос глас, нето явлено на сичките да бива воздиханието ти.</i> Р. Попович, X, 121. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗДИ`ХВАМ</b>, -аш, <i>несв</i>.; возди`хна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въздъхвам; воздъхвам. <i>Тога Мортагон воздихна от серце и рече: блажен е, който се намери онова време [при второто пришествие] от десна страна.</i> Хр. Павлович, Ц, 30. <i>Па да видиш черни очи под тънките вежди, / че воздихнеш, па че кажеш: / Боже, дай премежди / какви сякаш на глава ми, / ама я що сакам — / речи, боже, и оно да стане!"</i> Елин Пелин, Съч. V, 108. <i>Ка я виде [Вида] дете Джамгруица, / ка я виде низ сърце воздихна, / ка воздихна за сабля се фана.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 50. <i>Я застани, орле кръстато, / я застани с душа да воздихнем, / да воздихнем, нещо да ти кажем.</i> Нар. пес., СбНУ III, 96. |
| − | |||
| − | -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въздъхвам; воздъхвам. <i>Тога Мортагон | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗДИ`ХНА</b>. Вж. <em>воздихвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗДИ`ШАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>, <i>непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Въздишам. <i>„На майка си са е изметнала“, говориле мъжете и воздишале така, чегато техните мили стопанки са им дале да помиришат коприва или трит хрян.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 50. <i>О, Ваше величество! аз непрестанно за вас воздишах и плачех.</i> Хр. Драганович, Нб (превод), 138. |
2. Дишам. <i>На главата си [китът] има духала, сиреч дупки, през които воздиша.</i> П. Берон, БРП, 113. | 2. Дишам. <i>На главата си [китът] има духала, сиреч дупки, през които воздиша.</i> П. Берон, БРП, 113. | ||
| − | 3. Дъхам, мириша. <i>На вино ми миришеш, / на ракия воздишеш!</i> Нар. пес., СбНУ | + | 3. Дъхам, мириша. <i>На вино ми миришеш, / на ракия воздишеш!</i> Нар. пес., СбНУ XIII, 29. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗДИ`ШКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въздишка. <i>Пцета млъкнат, месец спре се на небото, / и заплакват звездички, ангелски очички, / и воздишките човешки се залутат из селото.</i> Елин Пелин, Съч. V, 110. <i>Кога чиляка нужда постигне, кога видите мъка, вие щете сичките сокровища на света да дадете за една християнска воздишка.</i> Н. Бончев, Р (превод), 111. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВО`ЗДУХ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въздух. <i>Училището е направено на добро място, има си градинка и воздухът е чист.</i> С, 1872, бр. 34, 270. <i>Там още нямало тия широки и просторни улици, .. нямало ни сточни вади, къде да ся втечат нечистотии, кои развалят воздух с вредни изпарения.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 63-64. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗДУ`ШЕН</b>, -шна, -шно, <i>мн.</i> -шни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Въздушен. <i>Хлорът е тяло воздушно с цвят жлътозелен и дъх лют и задушителен.</i> Ч, 1871, бр. 8, 246. |
| − | ◇ Градя | + | ◇ <b>Градя воздушни кули</b>. <i>Остар. Книж.</i> Градя въздушни кули. <i>Сяка една наука, която накарва човека да лети под облаците и да гради воздушни кули, не може да са нарече наука, защото целта на учението е не да създава фантасти, а да изкорени дивите страсти на човека и да го изведе на правия път.</i> Знан., 1875, бр. 14, 220. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЗДЪ`ХВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>воздъ`хна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Въздъхвам; воздихвам. <i>И тя търпи, горката, — гние, ала търпи. Да речеш за нящо да земе да натякне или да воздъхне — това го нема у нея.</i> Т. Влайков, Съч. II, 187. <i>— Стано, Стано, нещастна е твоята бедна главица! — казах аз и воздъхнах.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 205. <i>—Да си имала свое момиче, та да ти слугува, отговаряше хаджи Вълко строснато. На това майката воздъхваше и млъкваше.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 14. <i>Тя воздъхна тежко и хвана ма за ръката, като ми каза: — Не плачи, любезний ми Живко.</i> П. Бобеков, БВК (побълг.), 13. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗДЪ`ХНА</b>. Вж. <em>воздъхвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗЕ`ЛНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Возилница. <i>— Прощавай, бай Марко, пиян съм, като возелница…</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 81. <i>„Либе ле, Стано, либе ле, / я овляз в ладни зивници, / в зивници под возелници, наточи вино червено.“</i>Нар. пес., СбНУ, XLVI, 216. |
---- | ---- | ||
| − | + | ВО`ЗЕНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> возя <i>и от</i> возя се. <i>По плавното возене и по тропота на конските копита Васил разбра, че е в шейна и че пътува занякъде.</i> Ив. Планински, БС, 15. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВОЗИ`ЛКА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Само <i>ед.</i> Возене, возитба (Н. Геров, РБЯ). |
Текуща версия към 06:20, 16 ноември 2014
тежи совестта, там дето може той да воздигне свободно очите си към твореца и да му благодари за добрините му, .., какви печални мисли и грижи можат да нападнат живота му? К. Величков, НС, 54. Ако е жив „Будилникът“, да дочака онова време, .., то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дори и букурещките българе на Раковски. Хр. Ботев, Съч., 1929, 39. Аз ще привикам избиратели в полето Майско, и тамо наново ще воздигнеме народната правдина. Хр. Драганович, НБ (превод), 138-139. Хилона попитаха: що прави Бог? А той рече: високите събаря, а изпадналите воздига. П. Берон, БРН, 45. Тогава са они повервали, / че е било този честни кърста. / Воздигна го царо Костадина, / и по него царица Елена. / Направили той кула висока, / турили са първи честни кърста. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 8. воздигам се, воздигна се страд.
ВОЗДИ`ГАМ СЕ несв.; возди`гна се св., непрех. Остар. и диал. Въздигам се, издигам се, вдигам се. Ви го [слънцето] гледате сяко утро, че ся показува на изток, че ся воздига на небо, и то до пладнина. Е. Васкидович, ПП (превод), 4. Воздигнаха ся против него [Колумб], и мало остана да го върлят в морето. Е. Васкидович, ПП (превод), 51.
ВОЗДИ`ГНА. Вж. воздигам.
ВОЗДИХА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въздихание. Ако ли някога премине през ума ти някое скорбно нещо, та са понудиш да воздъхнеш, то не сос глас, нето явлено на сичките да бива воздиханието ти. Р. Попович, X, 121.
ВОЗДИ`ХВАМ, -аш, несв.; возди`хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Въздъхвам; воздъхвам. Тога Мортагон воздихна от серце и рече: блажен е, който се намери онова време [при второто пришествие] от десна страна. Хр. Павлович, Ц, 30. Па да видиш черни очи под тънките вежди, / че воздихнеш, па че кажеш: / Боже, дай премежди / какви сякаш на глава ми, / ама я що сакам — / речи, боже, и оно да стане!" Елин Пелин, Съч. V, 108. Ка я виде [Вида] дете Джамгруица, / ка я виде низ сърце воздихна, / ка воздихна за сабля се фана. Нар. пес., СбНУ XLIV, 50. Я застани, орле кръстато, / я застани с душа да воздихнем, / да воздихнем, нещо да ти кажем. Нар. пес., СбНУ III, 96.
ВОЗДИ`ХНА. Вж. воздихвам.
ВОЗДИ`ШАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Въздишам. „На майка си са е изметнала“, говориле мъжете и воздишале така, чегато техните мили стопанки са им дале да помиришат коприва или трит хрян. Л. Каравелов, Съч. VII, 50. О, Ваше величество! аз непрестанно за вас воздишах и плачех. Хр. Драганович, Нб (превод), 138.
2. Дишам. На главата си [китът] има духала, сиреч дупки, през които воздиша. П. Берон, БРП, 113.
3. Дъхам, мириша. На вино ми миришеш, / на ракия воздишеш! Нар. пес., СбНУ XIII, 29.
ВОЗДИ`ШКА ж. Остар. и диал. Въздишка. Пцета млъкнат, месец спре се на небото, / и заплакват звездички, ангелски очички, / и воздишките човешки се залутат из селото. Елин Пелин, Съч. V, 110. Кога чиляка нужда постигне, кога видите мъка, вие щете сичките сокровища на света да дадете за една християнска воздишка. Н. Бончев, Р (превод), 111.
ВО`ЗДУХ, мн. няма, м. Остар. и диал. Въздух. Училището е направено на добро място, има си градинка и воздухът е чист. С, 1872, бр. 34, 270. Там още нямало тия широки и просторни улици, .. нямало ни сточни вади, къде да ся втечат нечистотии, кои развалят воздух с вредни изпарения. С. Радулов, ГМП (превод), 63-64.
ВОЗДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Въздушен. Хлорът е тяло воздушно с цвят жлътозелен и дъх лют и задушителен. Ч, 1871, бр. 8, 246.
◇ Градя воздушни кули. Остар. Книж. Градя въздушни кули. Сяка една наука, която накарва човека да лети под облаците и да гради воздушни кули, не може да са нарече наука, защото целта на учението е не да създава фантасти, а да изкорени дивите страсти на човека и да го изведе на правия път. Знан., 1875, бр. 14, 220.
ВОЗДЪ`ХВАМ, -аш, несв.; воздъ`хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Въздъхвам; воздихвам. И тя търпи, горката, — гние, ала търпи. Да речеш за нящо да земе да натякне или да воздъхне — това го нема у нея. Т. Влайков, Съч. II, 187. — Стано, Стано, нещастна е твоята бедна главица! — казах аз и воздъхнах. Л. Каравелов, Съч. V, 205. —Да си имала свое момиче, та да ти слугува, отговаряше хаджи Вълко строснато. На това майката воздъхваше и млъкваше. Ил. Блъсков, ПБ I, 14. Тя воздъхна тежко и хвана ма за ръката, като ми каза: — Не плачи, любезний ми Живко. П. Бобеков, БВК (побълг.), 13.
ВОЗДЪ`ХНА. Вж. воздъхвам.
ВОЗЕ`ЛНИЦА ж. Диал. Возилница. — Прощавай, бай Марко, пиян съм, като возелница… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 81. „Либе ле, Стано, либе ле, / я овляз в ладни зивници, / в зивници под возелници, наточи вино червено.“Нар. пес., СбНУ, XLVI, 216.
ВО`ЗЕНЕ ср. Отгл. същ. от возя и от возя се. По плавното возене и по тропота на конските копита Васил разбра, че е в шейна и че пътува занякъде. Ив. Планински, БС, 15.
ВОЗИ`ЛКА ж. Диал. 1. Само ед. Возене, возитба (Н. Геров, РБЯ).
