Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/439“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (radostin-6a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<b>О</b> <b>За зла врага</b>. <i>Разг.</i> Като <i>вмет. израз.</i> При изразяване на съжаление, недоволство от някакъв факт, който обаче е непредвиден и попречва за осъществяване на нещо; за нещастие, за жалост. <i>— Да ми не е името генерал Маринов, ако не подбия още с първия снаряд площадката!.. Добре, ама за зла врага, снарядчето<sub>и</sub> се изсилило, та не ударило в площадката.</i> И. Вълчев, РЗ, 102. <i>— Ангело изпълнил заръката. Отишъл, извадил едно ребро от Адама и като се вращал, за зла врага, сретнал го гяволо.</i> Ел. Огнянова, НШ, 50. | <b>О</b> <b>За зла врага</b>. <i>Разг.</i> Като <i>вмет. израз.</i> При изразяване на съжаление, недоволство от някакъв факт, който обаче е непредвиден и попречва за осъществяване на нещо; за нещастие, за жалост. <i>— Да ми не е името генерал Маринов, ако не подбия още с първия снаряд площадката!.. Добре, ама за зла врага, снарядчето<sub>и</sub> се изсилило, та не ударило в площадката.</i> И. Вълчев, РЗ, 102. <i>— Ангело изпълнил заръката. Отишъл, извадил едно ребро от Адама и като се вращал, за зла врага, сретнал го гяволо.</i> Ел. Огнянова, НШ, 50. | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`Г<sup>1</sup></b>, врагът, врага, <i>мн.</i> врагове, <i>м. Диал.</i> Дол със стръмни склонове; дере, овраг. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ГА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Оток, подутина. <i>На вратлето на едното момиченце се появиха враги, а по Лазарчо нямаше.</i> Ем. Станев, ИК 1П, 137-138. |
2. Народно название на някаква опасна болест, чието име поради суеверие не се споменава, обикн. болест на далака. <i>Дигнало му се врага.</i> Т. Панчев, РБЯд, 60. | 2. Народно название на някаква опасна болест, чието име поради суеверие не се споменава, обикн. болест на далака. <i>Дигнало му се врага.</i> Т. Панчев, РБЯд, 60. | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ГОВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> враг<sup>1</sup> (в 1 и 5 знач.); вражи, дяволски (Ст. Младенов, БТР). |
◇ <b>Врагово</b> пиле. <i>Диал.</i> Кос (Н. Геров, РБЯ). | ◇ <b>Врагово</b> пиле. <i>Диал.</i> Кос (Н. Геров, РБЯ). | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
<b>ВРАГОВСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Вражески. <i>Тертере, какво ще помогне скръбта? Враговска ръка ми отне оная, която любех.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 79. | <b>ВРАГОВСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Вражески. <i>Тертере, какво ще помогне скръбта? Враговска ръка ми отне оная, която любех.</i> Ив. Вазов, Съч. XXI, 79. | ||
| − | <b>ВРАГОВЩИНА</b> <i>ж. Диал.</i> Хитрост, лукавство. <i>Лъжи, кого лъжеш, а майка ним [недей] лъжи: и майка вражила тие врагов-щини, и майка любила, кога беше млада.</i> Ст. Младенов, БТР I, 342. | + | <b>ВРАГОВЩИНА`</b> <i>ж. Диал.</i> Хитрост, лукавство. <i>Лъжи, кого лъжеш, а майка ним [недей] лъжи: и майка вражила тие врагов-щини, и майка любила, кога беше млада.</i> Ст. Младенов, БТР I, 342. |
| − | <b> | + | <b>ВРАГУ`ВАМ,</b> -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. <i>Остар.,</i> сега <i>поет.</i> Враждувам. <i>Но добре ся подсещайте, че ако бихте искали да врагувате,.., вий ще найдете в мене един враг сто пъти по-лош, отколкото що сте вий.</i> Кр. Пи-шурка, МК (побълг.), 368. • <i>Поет.</i> Враг врагува. <i>— Враг врагува по широко поле, види се Бог не жали сълзи сиромашки.</i> М. Смилова, ДСВ, 41. С враг врагувам. С <i>враг врагувам — мяра според мяра.</i> П. К. Яворов, <i>тъгува: / „Към кю язе дома д’ида, дома д’ида, майци кажа!“</i> Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 109. |
| − | <b> | + | <b>ВРА`ГУВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> врагувам. |
<b>— От</b> Н. <b>Геров, Речник на блъгарский язик, 1895</b>. | <b>— От</b> Н. <b>Геров, Речник на блъгарский язик, 1895</b>. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
<b>— От</b> Н. <b>Геров, Речник на блъгарский язик, 1895</b>. | <b>— От</b> Н. <b>Геров, Речник на блъгарский язик, 1895</b>. | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАЖ`А,</b> вражйш, <i>мин. св.</i> вражйх, <i>несв., непрех. Диал.</i> Хитрувам, дяволувам. <i>"Цоно, мила щерко, лъжи кого лъжеш, а майка ним лъжи; /../ и майка вражила,.., и майка любила, кога беше млада.**</i> Нар. пес., СбБрМ, 434. |
<b>ВРАЖАЛЕЦ,</b> <i>мн.</i> -лци, <i>м. Диал.</i> Гадател, врач; вражар, вражач. <i>Не се уплаши от вражалеца, нито от магиите. Всичко му се видя смешно</i>. П. Мирчев, Е, 24. <i>Питай старо, не питай хоро. Питай паталца, а не вражалца.</i> П. Р. Славейков, БП И, 49. | <b>ВРАЖАЛЕЦ,</b> <i>мн.</i> -лци, <i>м. Диал.</i> Гадател, врач; вражар, вражач. <i>Не се уплаши от вражалеца, нито от магиите. Всичко му се видя смешно</i>. П. Мирчев, Е, 24. <i>Питай старо, не питай хоро. Питай паталца, а не вражалца.</i> П. Р. Славейков, БП И, 49. | ||
| Ред 65: | Ред 65: | ||
<b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895</b>. | <b>— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895</b>. | ||
| − | <b>ВРАЖБА</b> <i>ж. Диал.</i> Врачуване, баяне; вражане, вражуване. | + | <b>ВРАЖБА`</b> <i>ж. Диал.</i> Врачуване, баяне; вражане, вражуване. |
<b>— От</b> Н. <b>Геров, Речник на блъгарский язик, 1895</b>. | <b>— От</b> Н. <b>Геров, Речник на блъгарский язик, 1895</b>. | ||
| − | <b>ВРАЖДА</b> <i>ж.</i> Взаимна омраза; неприязнени, недоброжелателни отношения. <i>Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда по</i> | + | <b>ВРАЖДА`</b> <i>ж.</i> Взаимна омраза; неприязнени, недоброжелателни отношения. <i>Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда по</i> |
<sup>1</sup> | <sup>1</sup> | ||
<i>Диал.</i> За дете — не стоя мирно; лудувам (Н. Геров, РБЯ). | <i>Диал.</i> За дете — не стоя мирно; лудувам (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | |||
Версия от 16:09, 4 ноември 2014
О За зла врага. Разг. Като вмет. израз. При изразяване на съжаление, недоволство от някакъв факт, който обаче е непредвиден и попречва за осъществяване на нещо; за нещастие, за жалост. — Да ми не е името генерал Маринов, ако не подбия още с първия снаряд площадката!.. Добре, ама за зла врага, снарядчетои се изсилило, та не ударило в площадката. И. Вълчев, РЗ, 102. — Ангело изпълнил заръката. Отишъл, извадил едно ребро от Адама и като се вращал, за зла врага, сретнал го гяволо. Ел. Огнянова, НШ, 50.
ВРА`Г1, врагът, врага, мн. врагове, м. Диал. Дол със стръмни склонове; дере, овраг.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРА`ГА ж. Диал. 1. Оток, подутина. На вратлето на едното момиченце се появиха враги, а по Лазарчо нямаше. Ем. Станев, ИК 1П, 137-138.
2. Народно название на някаква опасна болест, чието име поради суеверие не се споменава, обикн. болест на далака. Дигнало му се врага. Т. Панчев, РБЯд, 60.
ВРА`ГОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от враг1 (в 1 и 5 знач.); вражи, дяволски (Ст. Младенов, БТР).
◇ Врагово пиле. Диал. Кос (Н. Геров, РБЯ).
ВРАГОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Дяволит, хитър. Чичо ми Стоян., какъвто си е враговит, казваше ми често: "Хей, чичовото, няма хляб за тебе в службата, ами си сбери ума, па си залови търговийката, та ти не трябват тебе царски пари... " Хр. Максимов, СбЗР, 39. Тия юнаци се изгубили откак се нашъл барутът. Оттогава излезли на света хитри и враговити люде. Хрис-том. ВВ I, 26.
ВРАГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Вражески. Тертере, какво ще помогне скръбта? Враговска ръка ми отне оная, която любех. Ив. Вазов, Съч. XXI, 79.
ВРАГОВЩИНА` ж. Диал. Хитрост, лукавство. Лъжи, кого лъжеш, а майка ним [недей] лъжи: и майка вражила тие врагов-щини, и майка любила, кога беше млада. Ст. Младенов, БТР I, 342.
ВРАГУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Остар., сега поет. Враждувам. Но добре ся подсещайте, че ако бихте искали да врагувате,.., вий ще найдете в мене един враг сто пъти по-лош, отколкото що сте вий. Кр. Пи-шурка, МК (побълг.), 368. • Поет. Враг врагува. — Враг врагува по широко поле, види се Бог не жали сълзи сиромашки. М. Смилова, ДСВ, 41. С враг врагувам. С враг врагувам — мяра според мяра. П. К. Яворов, тъгува: / „Към кю язе дома д’ида, дома д’ида, майци кажа!“ Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 109.
ВРА`ГУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от врагувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖА, -иш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Вражувам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖ`А, вражйш, мин. св. вражйх, несв., непрех. Диал. Хитрувам, дяволувам. "Цоно, мила щерко, лъжи кого лъжеш, а майка ним лъжи; /../ и майка вражила,.., и майка любила, кога беше млада.** Нар. пес., СбБрМ, 434.
ВРАЖАЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. Гадател, врач; вражар, вражач. Не се уплаши от вражалеца, нито от магиите. Всичко му се видя смешно. П. Мирчев, Е, 24. Питай старо, не питай хоро. Питай паталца, а не вражалца. П. Р. Славейков, БП И, 49.
ВРАЖАЛИЦА ж. Диал. Баячка, врачка; вражалка1, вражачка, вражарка. На един турчин поболил му се конъо и нечел да яде. Он го отвел при една баба вражалица да му бае. СбНУ III, 245.
ВРАЖАЛКА1 ж. Диал. Баячка, врачка; вражалица, вражачка, вражарка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРАЖАЛКА2 ж. Диал. Растение звезди-ца; врабчови червца.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРАЖАНЕ ср. Диал. Врачуване, баяне; вражба, вражуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖАР м. Диал. Вражалец; вражач.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРАЖАРКА ж. Диал. Вражалица; вражалка1, вражачка. Оди, мале, лек ми бъркай по вражарки, по баснарки, ил да ум-рум, ил да станом. Т. Панчев, РБЯд, 60.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВРАЖАЧ м. Диал. Вражалец; вражар.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖАЧКА ж. Диал. 1. Вражалица, вражалка1, вражарка.
2. Вражане, вражба, вражуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖБА` ж. Диал. Врачуване, баяне; вражане, вражуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВРАЖДА` ж. Взаимна омраза; неприязнени, недоброжелателни отношения. Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда по
1
Диал. За дете — не стоя мирно; лудувам (Н. Геров, РБЯ).
