Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/411“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Димитър 12 а) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>квана от самия него — тоя път ще проговори в негова полза.</i> А. Дончев, СВС, 631. // Желание, което е изказано като заповед, което има силата да определя, да насочва поведението, постъпките на другите. <i>— Викай го да дойде тука</i>, <i>извикал дядо Либен</i>, <i>и баба Либеница отишла да изпълни волята на своя деспот.</i> Л. Каравелов, Съч. П, 42. <i>— Хайде сега остави ме! — каза Ройдю ядосан. — Иди навън, остави ме! Ройдювица знаеше</i>, <i>че не моусе §а се отива срещу волята му, и излезе.</i> И. Йовков, ЖС, 147. <i>Който развърже възела, той ще бъде владетел на Азия. Такава е волята на боговете.</i> А. Каралийчев, ПГ, 82. <i>Един е бог на висши небеса</i>, / <i>над волите е волята му свята.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 164 • Обр. Със съгл. опред. <i>Докторът и Врачевски потвърдиха също, че някаква тайнствена воля се намесва в случайностите на тоя обичай.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 43. <i>Коя злокобна воля бе осъдила и нас</i>, <i>и хиляди още като нас, на тая пъклена участ?...</i> К. Константинов, ПНП, 13. <i>Висша сила у мъдреца,</i> / <i>висша воля във света</i>, / <i>вечен демон на певеца</i> — / <i>т^й е мисълта.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, | <i>квана от самия него — тоя път ще проговори в негова полза.</i> А. Дончев, СВС, 631. // Желание, което е изказано като заповед, което има силата да определя, да насочва поведението, постъпките на другите. <i>— Викай го да дойде тука</i>, <i>извикал дядо Либен</i>, <i>и баба Либеница отишла да изпълни волята на своя деспот.</i> Л. Каравелов, Съч. П, 42. <i>— Хайде сега остави ме! — каза Ройдю ядосан. — Иди навън, остави ме! Ройдювица знаеше</i>, <i>че не моусе §а се отива срещу волята му, и излезе.</i> И. Йовков, ЖС, 147. <i>Който развърже възела, той ще бъде владетел на Азия. Такава е волята на боговете.</i> А. Каралийчев, ПГ, 82. <i>Един е бог на висши небеса</i>, / <i>над волите е волята му свята.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 164 • Обр. Със съгл. опред. <i>Докторът и Врачевски потвърдиха също, че някаква тайнствена воля се намесва в случайностите на тоя обичай.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 43. <i>Коя злокобна воля бе осъдила и нас</i>, <i>и хиляди още като нас, на тая пъклена участ?...</i> К. Константинов, ПНП, 13. <i>Висша сила у мъдреца,</i> / <i>висша воля във света</i>, / <i>вечен демон на певеца</i> — / <i>т^й е мисълта.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, | ||
− | 3. С предл. | + | 3. С предл. <em>за</em> или със следв. изр. със съюз д а. Силен стремеж, желание за извършване на нещо, за постигане на някаква цел. <i>Най-ярко изразява волята на емиграцията за борба и противодействие Иван Драсов.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 333. <i>Човек би трябвало да има в себе си нещо от този Толстоев герой</i> |
<i>— поне същата жилава неизтребима воля за живот — и тогава сигурно би съумял да приспособи света към себе си.</i> Ем. Манов, БГ, 37. <i>Мечтите убиваха волята му за работа.</i> Елин Пелин, Съч. П1, 70. <i>То [детето] вече бе живо в нея</i>, <i>то й пращаше глухи, сладки сигнали с крачетата си, изявяваше волята си да живее.</i> В. Андреев, ПР, 46. <i>В отделни случаи нашите футболисти са извоювали ценни победи, но само благодарение на извънредно висок дух, на силна воля за победа.</i> П. Стефанов, Ф, 20. | <i>— поне същата жилава неизтребима воля за живот — и тогава сигурно би съумял да приспособи света към себе си.</i> Ем. Манов, БГ, 37. <i>Мечтите убиваха волята му за работа.</i> Елин Пелин, Съч. П1, 70. <i>То [детето] вече бе живо в нея</i>, <i>то й пращаше глухи, сладки сигнали с крачетата си, изявяваше волята си да живее.</i> В. Андреев, ПР, 46. <i>В отделни случаи нашите футболисти са извоювали ценни победи, но само благодарение на извънредно висок дух, на силна воля за победа.</i> П. Стефанов, Ф, 20. | ||
Ред 13: | Ред 13: | ||
<i>айте, / щастие ми не тряба!</i> П. Р. Славейков, Избр. пр 1,159. | <i>айте, / щастие ми не тряба!</i> П. Р. Славейков, Избр. пр 1,159. | ||
− | 5. <i>Остар.</i> Обикн. в съчет. с давам, вземам, искам и под. Позволение, разрешение, съгласие. <i>След битката при Марица Амурат се разяри на Шишмана и даде воля на своите да плячкосват и свирепствуват из българската земя.</i> Ем. Станев, А, 195. <i>Подир много молби бяха изпросили от Марина воля да влизат при болния.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 162. <i>— Г-н с^ди#! Дай ми воля да кажа и аз една дума.</i> Й. Йовков, ПГ, 67. <i>Той беше ме и друг път уговарял, когато отварях частно училище в Търново, да ида да искам воля от Неофита.</i> П. Р. Славейков, БП I, XVII. <i>— Жени се, Петре!... Воля от мен — жени се и вземи си друга.. Мъчиш се ти, клетнико" а това ми тежи. Какво си крив ти?</i> Ц. Церковски, Съч. Ш, 101. | + | 5. <i>Остар.</i> Обикн. в съчет. с <em>давам</em>, <em>вземам</em>, <em>искам</em> и под. Позволение, разрешение, съгласие. <i>След битката при Марица Амурат се разяри на Шишмана и даде воля на своите да плячкосват и свирепствуват из българската земя.</i> Ем. Станев, А, 195. <i>Подир много молби бяха изпросили от Марина воля да влизат при болния.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХП, 162. <i>— Г-н с^ди#! Дай ми воля да кажа и аз една дума.</i> Й. Йовков, ПГ, 67. <i>Той беше ме и друг път уговарял, когато отварях частно училище в Търново, да ида да искам воля от Неофита.</i> П. Р. Славейков, БП I, XVII. <i>— Жени се, Петре!... Воля от мен — жени се и вземи си друга.. Мъчиш се ти, клетнико" а това ми тежи. Какво си крив ти?</i> Ц. Церковски, Съч. Ш, 101. |
О <В знак> на добра воля. <i>Разг.</i> Като израз на доброжелателство, благосклонност. <i>Вчера в Рим е пристигнала българска мисия на добра воля.</i> А <i>Всичко това се върши в знак на добра воля спрямо новия президент.</i> А <i>Акт на добра воля.</i> Воля ми (ти, му, й) е. <i>Разг.</i> 1. За подчертаване, че някой има право да извърши нещо, че това зависи само от неговото желание. <i>— Най-после, тъй искал Човекът, тъй го направил, воля му е...</i> Й. Йовков, ВАХ, 27. <i>— Моят мъж зоравето ми взема,.. — Бил те — бил, мъж ти е, воля му е. Ако ще, ще те бие, ако ще, ще те гали.</i> Елин Пелин, Съч. И, 147-148. <i>Ако ти, болярино, искаш да дойдеш с нас, воля ти е, ако ти се стяга душата, свободен си да си вървиш.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 107. 2. Искам, желая. <i>— Само аз зная кога и срещу кого ще изтегля меча си.. Дето ми е воля и сгода, там ще ударя.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 352-353. <i>Живота ме грабна във вихъра си бесен, / и с мен си играе както му е воля.</i> Хр. Белчев, Избр. съч., 40. Вървя по волята <i>на някого. Разг.</i> Постъпвам според желанията на някого, изпълнявам всичките му съвети и заповеди. <i>Дядо Хаджия обичаше дяда Славча, защото дядо Славчо беше набожен като него</i>, <i>защото беше сладкодумен и сложен — вървеше му по волята и на всичко му климаше с глава.</i> Т. Влайков, РП I, 98. <i>— Нашият пророк Мохамед обещава райска наслада за ония, които вървят по волята му.</i> А. Каралийчев, ПГ, 107. Давам / дам воля <i>на нещо</i>. <i>Разг.</i> Преставам да ограничавам действията или постъпките си, позволявам нещо да се прояви с пълна сила, без задръжки и ограничения. <i>Сърцето й, препълнено от горчивина и ранено от обида, заплака. Тя сложи глава на масата и даде воля на сърцето си.</i> Елин Пелин, Съч. III, 44. <i>Искат да го накажат, задето е дал воля на сърцето си, задето е залибил Пенка.</i> Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 242. <i>Напоследък Султана започна да се заглежда в младия селянин и с други очи,. Като го гледаше, по тялото й пробягваха тръпки, но никога не помисли тя да даде воля на това зараждащо се чувство.</i> Д. Талев, ЖС, 64. Давам си / дам си воля. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. <i>Разг.</i> Правя усилия, налагам си (да извърша, да направя нещо). <i>Кунчо продължаваше да се усмихва сдържано, обземаше го яд, но си да</i> | О <В знак> на добра воля. <i>Разг.</i> Като израз на доброжелателство, благосклонност. <i>Вчера в Рим е пристигнала българска мисия на добра воля.</i> А <i>Всичко това се върши в знак на добра воля спрямо новия президент.</i> А <i>Акт на добра воля.</i> Воля ми (ти, му, й) е. <i>Разг.</i> 1. За подчертаване, че някой има право да извърши нещо, че това зависи само от неговото желание. <i>— Най-после, тъй искал Човекът, тъй го направил, воля му е...</i> Й. Йовков, ВАХ, 27. <i>— Моят мъж зоравето ми взема,.. — Бил те — бил, мъж ти е, воля му е. Ако ще, ще те бие, ако ще, ще те гали.</i> Елин Пелин, Съч. И, 147-148. <i>Ако ти, болярино, искаш да дойдеш с нас, воля ти е, ако ти се стяга душата, свободен си да си вървиш.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 107. 2. Искам, желая. <i>— Само аз зная кога и срещу кого ще изтегля меча си.. Дето ми е воля и сгода, там ще ударя.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 352-353. <i>Живота ме грабна във вихъра си бесен, / и с мен си играе както му е воля.</i> Хр. Белчев, Избр. съч., 40. Вървя по волята <i>на някого. Разг.</i> Постъпвам според желанията на някого, изпълнявам всичките му съвети и заповеди. <i>Дядо Хаджия обичаше дяда Славча, защото дядо Славчо беше набожен като него</i>, <i>защото беше сладкодумен и сложен — вървеше му по волята и на всичко му климаше с глава.</i> Т. Влайков, РП I, 98. <i>— Нашият пророк Мохамед обещава райска наслада за ония, които вървят по волята му.</i> А. Каралийчев, ПГ, 107. Давам / дам воля <i>на нещо</i>. <i>Разг.</i> Преставам да ограничавам действията или постъпките си, позволявам нещо да се прояви с пълна сила, без задръжки и ограничения. <i>Сърцето й, препълнено от горчивина и ранено от обида, заплака. Тя сложи глава на масата и даде воля на сърцето си.</i> Елин Пелин, Съч. III, 44. <i>Искат да го накажат, задето е дал воля на сърцето си, задето е залибил Пенка.</i> Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 242. <i>Напоследък Султана започна да се заглежда в младия селянин и с други очи,. Като го гледаше, по тялото й пробягваха тръпки, но никога не помисли тя да даде воля на това зараждащо се чувство.</i> Д. Талев, ЖС, 64. Давам си / дам си воля. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. <i>Разг.</i> Правя усилия, налагам си (да извърша, да направя нещо). <i>Кунчо продължаваше да се усмихва сдържано, обземаше го яд, но си да</i> | ||
− |
Версия от 11:51, 28 октомври 2014
квана от самия него — тоя път ще проговори в негова полза. А. Дончев, СВС, 631. // Желание, което е изказано като заповед, което има силата да определя, да насочва поведението, постъпките на другите. — Викай го да дойде тука, извикал дядо Либен, и баба Либеница отишла да изпълни волята на своя деспот. Л. Каравелов, Съч. П, 42. — Хайде сега остави ме! — каза Ройдю ядосан. — Иди навън, остави ме! Ройдювица знаеше, че не моусе §а се отива срещу волята му, и излезе. И. Йовков, ЖС, 147. Който развърже възела, той ще бъде владетел на Азия. Такава е волята на боговете. А. Каралийчев, ПГ, 82. Един е бог на висши небеса, / над волите е волята му свята. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 164 • Обр. Със съгл. опред. Докторът и Врачевски потвърдиха също, че някаква тайнствена воля се намесва в случайностите на тоя обичай. Ив. Вазов, Съч. XII, 43. Коя злокобна воля бе осъдила и нас, и хиляди още като нас, на тая пъклена участ?... К. Константинов, ПНП, 13. Висша сила у мъдреца, / висша воля във света, / вечен демон на певеца — / т^й е мисълта. Ив. Вазов, Съч. XXVIII,
3. С предл. за или със следв. изр. със съюз д а. Силен стремеж, желание за извършване на нещо, за постигане на някаква цел. Най-ярко изразява волята на емиграцията за борба и противодействие Иван Драсов. Ив. Унджиев, ВЛ, 333. Човек би трябвало да има в себе си нещо от този Толстоев герой
— поне същата жилава неизтребима воля за живот — и тогава сигурно би съумял да приспособи света към себе си. Ем. Манов, БГ, 37. Мечтите убиваха волята му за работа. Елин Пелин, Съч. П1, 70. То [детето] вече бе живо в нея, то й пращаше глухи, сладки сигнали с крачетата си, изявяваше волята си да живее. В. Андреев, ПР, 46. В отделни случаи нашите футболисти са извоювали ценни победи, но само благодарение на извънредно висок дух, на силна воля за победа. П. Стефанов, Ф, 20.
4. Остар. Обикн. с предл. на. Свобода.
— Великий Асене, твоето велико сърце стори тогава повече нещо: то пожали хилядите мои поробени войници и ги отпусна на воля. Ив. Вазов, Съч. XX, 39. — Моят цар не е във война с тебе, Умуре, та да ме държиш в позорен плен — изрече той с тих, но твърд глас. — Повелй да ми върнат коня и оръжието и с чест да ме отпуснат на воля. Ст. Загорчинов, ДП, 309. Бла-зе му, който умее, / за чест и воля да мъсти. Хр. Ботев, Съч., 1929, 31-32. Ями отво-
ете / тъмната тъмница! /.. / Воля вий ми
айте, / щастие ми не тряба! П. Р. Славейков, Избр. пр 1,159.
5. Остар. Обикн. в съчет. с давам, вземам, искам и под. Позволение, разрешение, съгласие. След битката при Марица Амурат се разяри на Шишмана и даде воля на своите да плячкосват и свирепствуват из българската земя. Ем. Станев, А, 195. Подир много молби бяха изпросили от Марина воля да влизат при болния. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 162. — Г-н с^ди#! Дай ми воля да кажа и аз една дума. Й. Йовков, ПГ, 67. Той беше ме и друг път уговарял, когато отварях частно училище в Търново, да ида да искам воля от Неофита. П. Р. Славейков, БП I, XVII. — Жени се, Петре!... Воля от мен — жени се и вземи си друга.. Мъчиш се ти, клетнико" а това ми тежи. Какво си крив ти? Ц. Церковски, Съч. Ш, 101.
О <В знак> на добра воля. Разг. Като израз на доброжелателство, благосклонност. Вчера в Рим е пристигнала българска мисия на добра воля. А Всичко това се върши в знак на добра воля спрямо новия президент. А Акт на добра воля. Воля ми (ти, му, й) е. Разг. 1. За подчертаване, че някой има право да извърши нещо, че това зависи само от неговото желание. — Най-после, тъй искал Човекът, тъй го направил, воля му е... Й. Йовков, ВАХ, 27. — Моят мъж зоравето ми взема,.. — Бил те — бил, мъж ти е, воля му е. Ако ще, ще те бие, ако ще, ще те гали. Елин Пелин, Съч. И, 147-148. Ако ти, болярино, искаш да дойдеш с нас, воля ти е, ако ти се стяга душата, свободен си да си вървиш. Ст. Загорчинов, ДП, 107. 2. Искам, желая. — Само аз зная кога и срещу кого ще изтегля меча си.. Дето ми е воля и сгода, там ще ударя. Ст. Загорчинов, ДП, 352-353. Живота ме грабна във вихъра си бесен, / и с мен си играе както му е воля. Хр. Белчев, Избр. съч., 40. Вървя по волята на някого. Разг. Постъпвам според желанията на някого, изпълнявам всичките му съвети и заповеди. Дядо Хаджия обичаше дяда Славча, защото дядо Славчо беше набожен като него, защото беше сладкодумен и сложен — вървеше му по волята и на всичко му климаше с глава. Т. Влайков, РП I, 98. — Нашият пророк Мохамед обещава райска наслада за ония, които вървят по волята му. А. Каралийчев, ПГ, 107. Давам / дам воля на нещо. Разг. Преставам да ограничавам действията или постъпките си, позволявам нещо да се прояви с пълна сила, без задръжки и ограничения. Сърцето й, препълнено от горчивина и ранено от обида, заплака. Тя сложи глава на масата и даде воля на сърцето си. Елин Пелин, Съч. III, 44. Искат да го накажат, задето е дал воля на сърцето си, задето е залибил Пенка. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 242. Напоследък Султана започна да се заглежда в младия селянин и с други очи,. Като го гледаше, по тялото й пробягваха тръпки, но никога не помисли тя да даде воля на това зараждащо се чувство. Д. Талев, ЖС, 64. Давам си / дам си воля. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Разг. Правя усилия, налагам си (да извърша, да направя нещо). Кунчо продължаваше да се усмихва сдържано, обземаше го яд, но си да