Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/314“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>на назначените артисти в операта влизат млади хора, талантливи певци и певици, завършили Музикалната академия</i>. Т, 1954, кн. 1, 63. |
| − | 14. <i>Разг.</i> За пари — бивам спечелен, бивам получаван някъде, постъпвам някъде. <i>Все пак по-добре е да търгуваш, отколкото да си разсилен.. Може да влизат по-малко пари в къщи, но ще влизат.</i> П. Спасов, ХлХ, | + | 14. <i>Разг.</i> За пари — бивам спечелен, бивам получаван някъде, постъпвам някъде. <i>Все пак по-добре е да търгуваш, отколкото да си разсилен .. Може да влизат по-малко пари в къщи, но ще влизат.</i> П. Спасов, ХлХ, 82. |
| − | + | 15. С предл. <em>в</em> и в съчет. със същ. <em>действие</em>, <em>употреба</em>, <em>експлоатация</em> и под. Започвам да действам, да работя, да бъда използван. <i>Потече ли бистрата балканска вода, макетът оживява. Завършва се колелото на мелницата, влиза в действие и тепавицата.</i> ВН, 1958, бр. 2082, 4. <i>Тази година влиза в експлоатация нов завод за синтетични изделия.</i> // В съчет. със същ. <em>мода</em>, <em>обичай</em> и под. Ставам модерен, обичаен. <i>В Париж кавето влязло в мода именно в онова време, когато в тоя град дошел посланикът на султана Мохамеда IV.</i> Знан., 1875, бр. 11, 173. <i>Лесно е да разбереме, че когато кавето е влязло вече в обичай, употребителите не щат да са откажат от него, ако даже цената му и да би са възкачила.</i> Знан., 1875, бр. 11, 188. <i>Напоследък влязоха в мода дългите поли.</i> | |
| − | + | 16. С предл. <em>в</em> и в съчет. със съществителни, които означават въоръжено стълкновение, спор, противоречие или колективни занятия, занимания и под. означава: а) С нечленувано съществително. Започвам или осъществявам действие по значението на съществителното. <i>Повечето от войниците за пръв път влизаха в бой и близостта на врага ги смущаваше.</i> П. Вежинов, НС, 124. <i>Заредиха се дълги, назидателни писма. Синът отговаряше рядко, кратко и сдържано. Той не искаше да влиза в спор с баща си и да му създава тревоги.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 75. <i>Дечев не влезе в разправия с Ройтер, затова пък целия си гняв изля на нещастния Димов.</i> X. Русев, ПЗ, 303. <i>Ходеше [той] между людете даже и там, където не беше място за него, подслушваше разговорите им и сам влизаше в разговор, питаше и разпитваше.</i> Д. Талев, С II, 135. <i>Двама от най-видните членове на румънския комитет, .. — влизат в преговори с Раковски, .., от когото искат да събере български доброволци за борба срещу Турция.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 67-68. <i>— Въпросът е повече от личен характер… — Не можете ли да дойдете утре в приемния час? Сега влизам в заседание.</i> П. Славински, ПЗ, 239. <i>Влизам в атака.</i> <i>Влизам в битка.</i> <i>Влизам в двубой.</i> <i>Влизам в конфликт.</i> <i>Влизам в пререкание.</i> <i>Влизам в час.</i> <i>Влизам в щурм.</i> б) С членувано съществително. Започвам да участвам, намесвам се в действието, изразено в съществителното. <i>Ще прекрачим от земята в небето и — ще се отървем от мъките. А най-главно, няма да влизаме в боя.</i> Л. Стоянов, X, 13. <i>Чудим се ние накъде бие. Ще влизаме ли във войната, няма ли?</i> П. Незнакомов, БЧ, 9. | |
| − | + | 17. С предл. <em>в</em> и в съчет. със съществителни, които означават общуване, взаимоотношения, взаимодействие. Означава осъществяване на действие по значението на съществителното. <i>Групата трябваше да влезе във връзка с разбития отряд и да извести за случката.</i> Ив. Хаджийски, ОК, 263. <i>Руска за пръв път влизаше в такава близка връзка с местното население и всичко й беше интересно.</i> X. Русев, ПЗ, 138. <i>Искам да отделя специално внимание на беседата ми със студентите от Софийския държавен университет. Тя ми даде възможност да вляза в допир с българската младеж.</i> ОФ, 1958, бр. 4244, 3. <i>Влизам в контакт</i>. <b>влиза се</b>, <b>влезе се</b> и (разг.) <b>влезне се</b> <i>безл.</i> <i>От три врати се влизаше в бабината Тонкина къща.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 68. <i>Зад телената ограда оставаха навесите, хамбарите и харманът. В тая част на двора се влизаше през двукрила порта със стрехичка, а за къщата имаше друга врата откъм улицата.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 20. <i>— Ах, колко трудно се влиза в журналистика! Ще умра, ако не ме приемат.</i> Л. Дилов, Т, 129. <i>— Ех, госпожо, то токо да се влезе веднаж на работа, — отвърна Нанко, като фърли към нея един пълен с благодарност поглед.</i> Т. Влайков, Съч. II, 196. <i>Тук, когато се влиза в сражение или когато се очаква такова, никой не мисли каква е целта на неговото участие.</i> Д. Немиров, Др, 67. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛИ`ЗАМ СИ</b> <i>несв.</i>; <b>вля`за си</b> и (разг.) <b>вле`зна си</b> <i>св., непрех.</i> Прибирам се в някакво помещение (обикн. у дома си). <i>Елица си влиза. Вида, дебнешката, като се предпазва, тръгва след Златила.</i> Й. Йовков, Б, 19. <i>Учителят си влезе и затвори вратата леко, с доверие вече.</i> Ст. Даскалов, БМ, 33. <i>Румънките зяпат и отминават. Ратаи и ратайкини си влизат.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 412. <i>Той излезе от кабинета си, погледна в коридора и пак си влезе.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Влизам / вляза в архивата</b>. <i>Книж.</i> Отживявам времето си, изгубвам значение. | |
| − | + | <b>Влизам / вляза в години</b>. <i>Разг.</i> Ставам възрастен, остарявам. <i>Беше влязъл и в години — прехвърлил бе петдесет и петте. Трябваше да помисли за старостта, за аллаха…</i> Б. Несторов, СР, 13. | |
| − | + | <b>Влизам / вляза в гроба</b>. Обикн. <i>св. Разг.</i> Умирам. <i>Но Лепо по-лесно ще влезе в гроба, отколкото да се раздели с нея.</i> Елин Пелин, Съч. I, 96. | |
| − | < | + | <b>Влизам / вляза в грях</b>. <i>Разг.</i> 1. Изказвам подозрения за някого, че е извършил нещо непочтено или някакво престъпление. 2. Извършвам нещо нередно, непочтено или някакво престъпно дело (обикн. от гледна точка на религията). <i>„Ний богомили не щем при себе си — така ни рекоха. — Ний не щем да влизаме в грях пред бога заради вас.“</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 154. |
| + | <b>Влизам / вляза в джоба</b> | ||
Текуща версия към 05:40, 18 септември 2014
на назначените артисти в операта влизат млади хора, талантливи певци и певици, завършили Музикалната академия. Т, 1954, кн. 1, 63.
14. Разг. За пари — бивам спечелен, бивам получаван някъде, постъпвам някъде. Все пак по-добре е да търгуваш, отколкото да си разсилен .. Може да влизат по-малко пари в къщи, но ще влизат. П. Спасов, ХлХ, 82.
15. С предл. в и в съчет. със същ. действие, употреба, експлоатация и под. Започвам да действам, да работя, да бъда използван. Потече ли бистрата балканска вода, макетът оживява. Завършва се колелото на мелницата, влиза в действие и тепавицата. ВН, 1958, бр. 2082, 4. Тази година влиза в експлоатация нов завод за синтетични изделия. // В съчет. със същ. мода, обичай и под. Ставам модерен, обичаен. В Париж кавето влязло в мода именно в онова време, когато в тоя град дошел посланикът на султана Мохамеда IV. Знан., 1875, бр. 11, 173. Лесно е да разбереме, че когато кавето е влязло вече в обичай, употребителите не щат да са откажат от него, ако даже цената му и да би са възкачила. Знан., 1875, бр. 11, 188. Напоследък влязоха в мода дългите поли.
16. С предл. в и в съчет. със съществителни, които означават въоръжено стълкновение, спор, противоречие или колективни занятия, занимания и под. означава: а) С нечленувано съществително. Започвам или осъществявам действие по значението на съществителното. Повечето от войниците за пръв път влизаха в бой и близостта на врага ги смущаваше. П. Вежинов, НС, 124. Заредиха се дълги, назидателни писма. Синът отговаряше рядко, кратко и сдържано. Той не искаше да влиза в спор с баща си и да му създава тревоги. Г. Караславов, Избр. съч. I, 75. Дечев не влезе в разправия с Ройтер, затова пък целия си гняв изля на нещастния Димов. X. Русев, ПЗ, 303. Ходеше [той] между людете даже и там, където не беше място за него, подслушваше разговорите им и сам влизаше в разговор, питаше и разпитваше. Д. Талев, С II, 135. Двама от най-видните членове на румънския комитет, .. — влизат в преговори с Раковски, .., от когото искат да събере български доброволци за борба срещу Турция. Ив. Унджиев, ВЛ, 67-68. — Въпросът е повече от личен характер… — Не можете ли да дойдете утре в приемния час? Сега влизам в заседание. П. Славински, ПЗ, 239. Влизам в атака. Влизам в битка. Влизам в двубой. Влизам в конфликт. Влизам в пререкание. Влизам в час. Влизам в щурм. б) С членувано съществително. Започвам да участвам, намесвам се в действието, изразено в съществителното. Ще прекрачим от земята в небето и — ще се отървем от мъките. А най-главно, няма да влизаме в боя. Л. Стоянов, X, 13. Чудим се ние накъде бие. Ще влизаме ли във войната, няма ли? П. Незнакомов, БЧ, 9.
17. С предл. в и в съчет. със съществителни, които означават общуване, взаимоотношения, взаимодействие. Означава осъществяване на действие по значението на съществителното. Групата трябваше да влезе във връзка с разбития отряд и да извести за случката. Ив. Хаджийски, ОК, 263. Руска за пръв път влизаше в такава близка връзка с местното население и всичко й беше интересно. X. Русев, ПЗ, 138. Искам да отделя специално внимание на беседата ми със студентите от Софийския държавен университет. Тя ми даде възможност да вляза в допир с българската младеж. ОФ, 1958, бр. 4244, 3. Влизам в контакт. влиза се, влезе се и (разг.) влезне се безл. От три врати се влизаше в бабината Тонкина къща. Ив. Вазов, Съч. VI, 68. Зад телената ограда оставаха навесите, хамбарите и харманът. В тая част на двора се влизаше през двукрила порта със стрехичка, а за къщата имаше друга врата откъм улицата. Ем. Станев, ИК I и II, 20. — Ах, колко трудно се влиза в журналистика! Ще умра, ако не ме приемат. Л. Дилов, Т, 129. — Ех, госпожо, то токо да се влезе веднаж на работа, — отвърна Нанко, като фърли към нея един пълен с благодарност поглед. Т. Влайков, Съч. II, 196. Тук, когато се влиза в сражение или когато се очаква такова, никой не мисли каква е целта на неговото участие. Д. Немиров, Др, 67.
ВЛИ`ЗАМ СИ несв.; вля`за си и (разг.) вле`зна си св., непрех. Прибирам се в някакво помещение (обикн. у дома си). Елица си влиза. Вида, дебнешката, като се предпазва, тръгва след Златила. Й. Йовков, Б, 19. Учителят си влезе и затвори вратата леко, с доверие вече. Ст. Даскалов, БМ, 33. Румънките зяпат и отминават. Ратаи и ратайкини си влизат. П. Тодоров, Събр. пр II, 412. Той излезе от кабинета си, погледна в коридора и пак си влезе.
◇ Влизам / вляза в архивата. Книж. Отживявам времето си, изгубвам значение.
Влизам / вляза в години. Разг. Ставам възрастен, остарявам. Беше влязъл и в години — прехвърлил бе петдесет и петте. Трябваше да помисли за старостта, за аллаха… Б. Несторов, СР, 13.
Влизам / вляза в гроба. Обикн. св. Разг. Умирам. Но Лепо по-лесно ще влезе в гроба, отколкото да се раздели с нея. Елин Пелин, Съч. I, 96.
Влизам / вляза в грях. Разг. 1. Изказвам подозрения за някого, че е извършил нещо непочтено или някакво престъпление. 2. Извършвам нещо нередно, непочтено или някакво престъпно дело (обикн. от гледна точка на религията). „Ний богомили не щем при себе си — така ни рекоха. — Ний не щем да влизаме в грях пред бога заради вас.“ Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 154.
Влизам / вляза в джоба
