на назначените артисти в операта влизат млади хора, талантливи певци и певици, завършили Музикалната академия. Т, 1954, кн. 1, 63.
14. Разг. За пари — бивам спечелен, бивам получаван някъде, постъпвам някъде. Все пак по-добре е да търгуваш, отколкото да си разсилен .. Може да влизат по-малко пари в къщи, но ще влизат. П. Спасов, ХлХ, 82.
15. С предл. в и в съчет. със същ. действие, употреба, експлоатация и под. Започвам да действам, да работя, да бъда използван. Потече ли бистрата балканска вода, макетът оживява. Завършва се колелото на мелницата, влиза в действие и тепавицата. ВН, 1958, бр. 2082, 4. Тази година влиза в експлоатация нов завод за синтетични изделия. // В съчет. със същ. мода, обичай и под. Ставам модерен, обичаен. В Париж кавето влязло в мода именно в онова време, когато в тоя град дошел посланикът на султана Мохамеда IV. Знан., 1875, бр. 11, 173. Лесно е да разбереме, че когато кавето е влязло вече в обичай, употребителите не щат да са откажат от него, ако даже цената му и да би са възкачила. Знан., 1875, бр. 11, 188. Напоследък влязоха в мода дългите поли.
16. С предл. в и в съчет. със съществителни, които означават въоръжено стълкновение, спор, противоречие или колективни занятия, занимания и под. означава: а) С нечленувано съществително. Започвам или осъществявам действие по значението на съществителното. Повечето от войниците за пръв път влизаха в бой и близостта на врага ги смущаваше. П. Вежинов, НС, 124. Заредиха се дълги, назидателни писма. Синът отговаряше рядко, кратко и сдържано. Той не искаше да влиза в спор с баща си и да му създава тревоги. Г. Караславов, Избр. съч. I, 75. Дечев не влезе в разправия с Ройтер, затова пък целия си гняв изля на нещастния Димов. X. Русев, ПЗ, 303. Ходеше [той] между людете даже и там, където не беше място за него, подслушваше разговорите им и сам влизаше в разговор, питаше и разпитваше. Д. Талев, С II, 135. Двама от най-видните членове на румънския комитет, .. — влизат в преговори с Раковски, .., от когото искат да събере български доброволци за борба срещу Турция. Ив. Унджиев, ВЛ, 67-68. — Въпросът е повече от личен характер… — Не можете ли да дойдете утре в приемния час? Сега влизам в заседание. П. Славински, ПЗ, 239. Влизам в атака. Влизам в битка. Влизам в двубой. Влизам в конфликт. Влизам в пререкание. Влизам в час. Влизам в щурм. б) С членувано съществително. Започвам да участвам, намесвам се в действието, изразено в съществителното. Ще прекрачим от земята в небето и — ще се отървем от мъките. А най-главно, няма да влизаме в боя. Л. Стоянов, X, 13. Чудим се ние накъде бие. Ще влизаме ли във войната, няма ли? П. Незнакомов, БЧ, 9.
17. С предл. в и в съчет. със съществителни, които означават общуване, взаимоотношения, взаимодействие. Означава осъществяване на действие по значението на съществителното. Групата трябваше да влезе във връзка с разбития отряд и да извести за случката. Ив. Хаджийски, ОК, 263. Руска за пръв път влизаше в такава близка връзка с местното население и всичко й беше интересно. X. Русев, ПЗ, 138. Искам да отделя специално внимание на беседата ми със студентите от Софийския държавен университет. Тя ми даде възможност да вляза в допир с българската младеж. ОФ, 1958, бр. 4244, 3. Влизам в контакт. влиза се, влезе се и (разг.) влезне се безл. От три врати се влизаше в бабината Тонкина къща. Ив. Вазов, Съч. VI, 68. Зад телената ограда оставаха навесите, хамбарите и харманът. В тая част на двора се влизаше през двукрила порта със стрехичка, а за къщата имаше друга врата откъм улицата. Ем. Станев, ИК I и II, 20. — Ах, колко трудно се влиза в журналистика! Ще умра, ако не ме приемат. Л. Дилов, Т, 129. — Ех, госпожо, то токо да се влезе веднаж на работа, — отвърна Нанко, като фърли към нея един пълен с благодарност поглед. Т. Влайков, Съч. II, 196. Тук, когато се влиза в сражение или когато се очаква такова, никой не мисли каква е целта на неговото участие. Д. Немиров, Др, 67.
ВЛИ`ЗАМ СИ несв.; вля`за си и (разг.) вле`зна си св., непрех. Прибирам се в някакво помещение (обикн. у дома си). Елица си влиза. Вида, дебнешката, като се предпазва, тръгва след Златила. Й. Йовков, Б, 19. Учителят си влезе и затвори вратата леко, с доверие вече. Ст. Даскалов, БМ, 33. Румънките зяпат и отминават. Ратаи и ратайкини си влизат. П. Тодоров, Събр. пр II, 412. Той излезе от кабинета си, погледна в коридора и пак си влезе.
◇ Влизам / вляза в архивата. Книж. Отживявам времето си, изгубвам значение.
Влизам / вляза в години. Разг. Ставам възрастен, остарявам. Беше влязъл и в години — прехвърлил бе петдесет и петте. Трябваше да помисли за старостта, за аллаха… Б. Несторов, СР, 13.
Влизам / вляза в гроба. Обикн. св. Разг. Умирам. Но Лепо по-лесно ще влезе в гроба, отколкото да се раздели с нея. Елин Пелин, Съч. I, 96.
Влизам / вляза в грях. Разг. 1. Изказвам подозрения за някого, че е извършил нещо непочтено или някакво престъпление. 2. Извършвам нещо нередно, непочтено или някакво престъпно дело (обикн. от гледна точка на религията). „Ний богомили не щем при себе си — така ни рекоха. — Ний не щем да влизаме в грях пред бога заради вас.“ Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 154.
Влизам / вляза в джоба
