Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/239“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Съмнявам се горната граница на интервала да е 6000, при поправката към думата „ВИСОКОТЕМПЕРАТУРЕН“.) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>овладаше.</i> Б. Горанов, ЖСГ (превод), 112. <i>В какво състои високостта на мислите, от гореказаното доста добре са разбира.</i> Т. Шишков, ТС (превод), 113. | <i>овладаше.</i> Б. Горанов, ЖСГ (превод), 112. <i>В какво състои високостта на мислите, от гореказаното доста добре са разбира.</i> Т. Шишков, ТС (превод), 113. | ||
| − | — От рус. | + | — От рус. высокость. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОСТЕ`БЛЕН</b> и <b>ВИСОКОСТЪ`БЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> За растение — който е с високо стъбло. <i>Противоп.</i> нискостеблен (нискостъблен). <i>Тук гората беше високостеблена, прошарена с редки храсти и имаше пролуки между дърветата.</i> Д. Фучеджиев, Р, 208. <i>Слънцето влизаше в стаята през източния прозорец, но преди да докосне с пръсти насрещната стена, то се провираше през гъстите клонаци на една току-що разцъфнала високостеблена круша.</i> А. Гуляшки, ДМС, 7. <i>Въздухът прониква в хилядите жили на планината .., тече в сенките на долините, шепне отсам във високостъблените царевици.</i> З. Сребров, Избр. разк., 158. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОСТОЯ`Щ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който има голямо служебно или обществено положение; високопоставен. <i>Умствени или духовни интереси в най-широк смисъл в тези времена имали главно духовните лица и покрай тях — охолните боляри. Затова авторите, читателите и купувачите се разпределят почти изключително между тия две високостоящи класи на тогавашното общество.</i> Б. Ангелов, ЛС, 135-136. <i>В нечестни сделки и доставки били замесени и най-високостоящи правителствени лица.</i> Ист. X и XI кл, 240. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОСТЪ`БЛЕН</b>. Вж. <em>високостеблен</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОСЪЗНА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Книж.</i> Който е много съзнателен. <i>Патетично звучи да кажеш, че някой е високосъзнателен, но има хора. Тези високосъзнателни хора подчиняват себе си най-напред на дълга и на онова, което трябва да направят.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОТЕМПЕРАТУ`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> 1. Който развива или при който се използва висока температура. <i>Противоп.</i> нискотемпературен. <i>Високотемпературните лъчисти отопления работят с температура 450-600°C{{попр|Вместо „°“ отпечатана „0“ слято с числото 600.}} и се наричат отопления с инфрачервени лъчи.</i> Й. Вучев и др., О, 61. <i>Високотемпературни пещи.</i> | |
2. Който се осъществява при висока температура. <i>Високотемпературна вулканизация.</i> | 2. Който се осъществява при висока температура. <i>Високотемпературна вулканизация.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСОКОТЕХНОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който е свързан с използването на високо развити технологии. <i>Правим чипове за „Рено“ и високоскоростни влакове .. Правят се големи инвестиции в тези високотехнологични направления.</i> ДТ, 1998, бр. 172, 3. <i>Днес в парламента ще се обсъжда проектозакон за високотехнологичните дейности.</i> △ <i>Високотехнологичен продукт.</i> | ||
| − | + | ◇ Високотехнологичен парк. <i>Спец.</i> Комплекс, център, средище за развитие на високи, обикн. информационни технологии или съвкупност от разположени на различни места компютърни фирми, работещи съвместно по общи задачи в това направление. <i>Ако искаме в България да има високотехнологични паркове, трябват компютърни специалисти.</i> 24 часа, 2000, бр. 9, 7. <i>Специалистите във високтехнологичните паркове са разпръснати по цял свят и общуват чрез компютри, свързани в една система.</i> ДТ, 2001, бр. 123, 36. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОТОПИ`М</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> За вещество — който се топи при висока температура. <i>Топителната зона на пламъка има най-висока температура, .. В нея се загряват високотопими вещества.</i> М. Кожухаров и др., АХ, 18. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОУВАЖА`ВАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се ползва с голямо уважение и почит. <i>Тази заран високоуважаваният гражданин, властният общественик и всесилен тютюнотърговец Владимир Златев, пожела най-напред от него да поиска информации за събитията през нощта.</i> X. Русев, ПС, 5-6. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОУВАЖА`ЕМ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Обикн. в обръщение. Който е достоен за голямо уважение и почит. <i>— Високоуважаемий г-н Големанов и драги съгражданино, с Вашата щедра десница се издигна нов храм на светлина и просвета в нашия, със славни заслуги в миналото, роден градец.</i> Ст. Л. Костов, Г, 22-23. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОУ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Който е много умен, прозорлив. <i>Труди се прилежно, да не будеш суров, но смислен, защото за онова ще се покажещ защо си високоумен, а за това разумен.</i> Й. Стоянович, ДСС (превод), 69. | |
| − | |||
| − | <i>прил. Книж.</i> Който се ползва с голямо уважение и почит. <i>Тази заран | ||
| − | + | 2. Който е проява, израз на тънък ум, прозорливост. <i>Със своето лукаво предложение от шестмесечна амнистия, Портата развърза устата на вретището, в което криеше своята високоумна дипломация на Восток.</i> НБ, 1876, бр. 39, 152. | |
| − | + | 3. Който се мисли, който се смята, че стои над другите, който е с голямо самомнение; високомерен, надменен, горделив. <i>Они [гърците] безмерно са високоумни, недоволни и себехвални.</i> Г. Икономов, КЗ, 40. <i>Треба да се пазиме, да не би ги [децата] направили сос премного похвали горделиви и високоумни.</i> Й. Стоянович, ДСС (превод), 33. <i>Той не е .. горделив и високоумен, но „кротък и смирен на сърце“.</i> КТЕМ, 208. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 3. Който се мисли, който се смята, че стои над другите, който е с голямо самомнение; високомерен, надменен, горделив. <i>Они | ||
— С. Врачански, Неделник, 1806. | — С. Врачански, Неделник, 1806. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОУ`МИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Качество или проява на високоумен; високоумство. <i>Богатството ражда гордост и високоумие.</i> КТЕМ, 410. <i>Изполнени</i> | |
| − | |||
Текуща версия към 07:31, 23 юли 2014
овладаше. Б. Горанов, ЖСГ (превод), 112. В какво състои високостта на мислите, от гореказаното доста добре са разбира. Т. Шишков, ТС (превод), 113.
— От рус. высокость.
ВИСОКОСТЕ`БЛЕН и ВИСОКОСТЪ`БЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За растение — който е с високо стъбло. Противоп. нискостеблен (нискостъблен). Тук гората беше високостеблена, прошарена с редки храсти и имаше пролуки между дърветата. Д. Фучеджиев, Р, 208. Слънцето влизаше в стаята през източния прозорец, но преди да докосне с пръсти насрещната стена, то се провираше през гъстите клонаци на една току-що разцъфнала високостеблена круша. А. Гуляшки, ДМС, 7. Въздухът прониква в хилядите жили на планината .., тече в сенките на долините, шепне отсам във високостъблените царевици. З. Сребров, Избр. разк., 158.
ВИСОКОСТОЯ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има голямо служебно или обществено положение; високопоставен. Умствени или духовни интереси в най-широк смисъл в тези времена имали главно духовните лица и покрай тях — охолните боляри. Затова авторите, читателите и купувачите се разпределят почти изключително между тия две високостоящи класи на тогавашното общество. Б. Ангелов, ЛС, 135-136. В нечестни сделки и доставки били замесени и най-високостоящи правителствени лица. Ист. X и XI кл, 240.
ВИСОКОСТЪ`БЛЕН. Вж. високостеблен.
ВИСОКОСЪЗНА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е много съзнателен. Патетично звучи да кажеш, че някой е високосъзнателен, но има хора. Тези високосъзнателни хора подчиняват себе си най-напред на дълга и на онова, което трябва да направят.
ВИСОКОТЕМПЕРАТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. 1. Който развива или при който се използва висока температура. Противоп. нискотемпературен. Високотемпературните лъчисти отопления работят с температура 450-600°C* и се наричат отопления с инфрачервени лъчи. Й. Вучев и др., О, 61. Високотемпературни пещи.
2. Който се осъществява при висока температура. Високотемпературна вулканизация.
ВИСОКОТЕХНОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с използването на високо развити технологии. Правим чипове за „Рено“ и високоскоростни влакове .. Правят се големи инвестиции в тези високотехнологични направления. ДТ, 1998, бр. 172, 3. Днес в парламента ще се обсъжда проектозакон за високотехнологичните дейности. △ Високотехнологичен продукт.
◇ Високотехнологичен парк. Спец. Комплекс, център, средище за развитие на високи, обикн. информационни технологии или съвкупност от разположени на различни места компютърни фирми, работещи съвместно по общи задачи в това направление. Ако искаме в България да има високотехнологични паркове, трябват компютърни специалисти. 24 часа, 2000, бр. 9, 7. Специалистите във високтехнологичните паркове са разпръснати по цял свят и общуват чрез компютри, свързани в една система. ДТ, 2001, бр. 123, 36.
ВИСОКОТОПИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За вещество — който се топи при висока температура. Топителната зона на пламъка има най-висока температура, .. В нея се загряват високотопими вещества. М. Кожухаров и др., АХ, 18.
ВИСОКОУВАЖА`ВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се ползва с голямо уважение и почит. Тази заран високоуважаваният гражданин, властният общественик и всесилен тютюнотърговец Владимир Златев, пожела най-напред от него да поиска информации за събитията през нощта. X. Русев, ПС, 5-6.
ВИСОКОУВАЖА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Обикн. в обръщение. Който е достоен за голямо уважение и почит. — Високоуважаемий г-н Големанов и драги съгражданино, с Вашата щедра десница се издигна нов храм на светлина и просвета в нашия, със славни заслуги в миналото, роден градец. Ст. Л. Костов, Г, 22-23.
ВИСОКОУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. 1. Който е много умен, прозорлив. Труди се прилежно, да не будеш суров, но смислен, защото за онова ще се покажещ защо си високоумен, а за това разумен. Й. Стоянович, ДСС (превод), 69.
2. Който е проява, израз на тънък ум, прозорливост. Със своето лукаво предложение от шестмесечна амнистия, Портата развърза устата на вретището, в което криеше своята високоумна дипломация на Восток. НБ, 1876, бр. 39, 152.
3. Който се мисли, който се смята, че стои над другите, който е с голямо самомнение; високомерен, надменен, горделив. Они [гърците] безмерно са високоумни, недоволни и себехвални. Г. Икономов, КЗ, 40. Треба да се пазиме, да не би ги [децата] направили сос премного похвали горделиви и високоумни. Й. Стоянович, ДСС (превод), 33. Той не е .. горделив и високоумен, но „кротък и смирен на сърце“. КТЕМ, 208.
— С. Врачански, Неделник, 1806.
ВИСОКОУ`МИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Качество или проява на високоумен; високоумство. Богатството ражда гордост и високоумие. КТЕМ, 410. Изполнени
