Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/243“
м (Автоматични корекции) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
морското равнище. <i>Рила, поради голямата надморска височина и ледникови форми, е известна с многобройните си снежни преспи.</i> М. Гловня и др., Р, 27. | морското равнище. <i>Рила, поради голямата надморска височина и ледникови форми, е известна с многобройните си снежни преспи.</i> М. Гловня и др., Р, 27. | ||
| − | > <b>От височината</b> <i>на нещо. Остар. Книж.</i> От висотата на нещо. <i>Дядо Нистор, от височината на своето председателско място пазеше олимпийско мълчание.</i> Ив. Вазов, Съч. | + | > <b>От височината</b> <i>на нещо.</i> <i>Остар. Книж.</i> От висотата на нещо. <i>Дядо Нистор, от височината на своето председателско място пазеше олимпийско мълчание.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 103. <i>Всяка дама беше спокойна за себе си и от височината на своето превъзходство хвърляше насмешливи и презрителни погледи наляво-надясно.</i> Й. Йовков, ПК, 46. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСОЧИ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> 1. <i>Спец.</i> Който е свързан с определена височина. <i>Всички посетители на Рила при изкачване на планината са забелязали характерното разпределение на нейната растителност на височинни пояси, което е явно отражение на климатичните промени.</i> М. Гловня и др., Р, 31-32. <i>Задачата на вертикалното планиране е да даде данни на строителството .. за височинното разположение на всички съоръжения и сгради.</i> К. Груев, ПГ I, 296. <i>Издигналият се над екватора въздух се разива встрани на север и юг като височинни потоци, след което се спуска към земната повърхност в субтропичните ширини.</i> Д. Богданов, ТА, 37. | ||
| − | <b> | + | 2. <i>Авиац.</i> Който се извършва на много голяма височина. <i>Учените от всички страни започнали да търсят способи за осигуряване безопасността на аеронавтите при височинни полети.</i> Р. Радулов, ИГ, 15 // Който е предназначен да се използва на много голяма височина. <i>За осигуряване на безопасен полет при случайно разхерметизиране на кабината и напускане на летателния апарат на голяма височина, летците и космонавтите се обличат в специални височинни костюми или във височинни скафандри.</i> НТМ, 1962, кн. 4, 24. // Който е предизвикан от много голяма височина. <i>Вследствие ниското налягане на околната атмосфера летците започват да чувствуват болки в ставите, стомаха, зъбите и пр. — настъпва така наречената височинна или кесонна болест.</i> Р. Радулов, ИГ, 85. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСОЧИНКА`</b> <i>ж. Умал. от</i> височина (в 3 знач.); малък хълм, малък рид. <i>Наистина, селцето е малко, но е проснато на височинка, та кал никога не може да се види там.</i> Д. Немиров, КБМ, 111 <i>.Докато кравите пасат из шубрака по бреговете .., пастирите са все около тях — седят на сянка на някоя височинка, за да могат да ги виждат.</i> Ил. Волен, МДС, 212. <i>Малка пенлива рекичка се извиваше в подножието на височинката между два скалисти голи бряга.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 368. <i>От малката наглед височинка се откриваше прекрасна панорама.</i> Кр. Кръстев, К, 106. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСО`ЧКО</b>. <i>Разг. Нареч. от</i> височък; високичко. <i>Слънцето вече е височко и припича.</i> Й. Йовков, АМГ, 158. <i>При строежа издига къщата малко по-височко.</i> Т. Влайков, Пр I, 104. <i>В замрялата нощна тишина аз долавям и някои по-височко изказвани думи от шепота на нейната молитва…</i> Т. Влайков, Пр I, 84. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСО`ЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Разг.</i> 1. <i>Умал. от</i> висок (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.); сравнително висок, високичък. <i>Рада Госпожина, .. беше височко, стройно и хубаво момиче.</i> Ив. Вазов, СбНУ I, 49. <i>Стана, жена му, е малко по-височка от него, но сгушена в плещите.</i> Кр. Григоров, ТГ, 10. <i>Балкончето да е с парапети, прозорците да са по-широчки и височки, за да влиза вътре повече слънце.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 63. <i>Дворът му беше в долната махала, на височко място, отдето се откриваше широка гледка.</i> Ст. Марков, ДБ, 78. <i>Казиното бе построено на височка естествена тераса край морето.</i> П. Вежинов, ДБ, 31. <i>— Колко ще ти трябват? — Ами че… Към пет хиляди гроша, дядо Хаджи .. — Добре! — Но веднага вдигна пръст и предупредително каза: — Ама лихвата е височка, да знаеш.</i> В. Геновска, СГ, 33. <i>Израснал е зелен явор / на Станини равни двори, / дур тъничък, дур височък.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 201. | ||
| − | 2. <i> | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>височко<то></b> <i>ср.</i> Обикн. членувано. <i>Разг.</i> Сравнително високо място. <i>Седнал в храстите на височкото, откъдето като на длан се виждаше целият двор на Сиракови, ходжата се пулеше без сън цяла нощ.</i> Х. Русев, ПЗ, 282. <i>Село Приморско (старото Кюприя) лежи на височко край Черно море, над укротените му вълни.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 102. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСТ</b>, ви`стът, ви`ста, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Вид игра на карти, подобна на бридж, която се играе между четирима души, двама срещу двама, с 52 карти. | ||
| − | + | 2. Като <i>междум.</i> При някои игри на карти — възглас за означаване на участие в играта срещу отговорния играч. | |
| − | + | — Англ. whist. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`СТРЕЛ</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Изстрел. <i>Не е ли по-практично и по-целесъобразно да го причакаш на тъмно и да му светиш маслото с един вистрел?</i> Елин Пелин, Съч. IV, 184. <i>Всички се вслушват във вистрелите и мълчаливо се поглеждат.</i> Й. Йовков, ДП, 1915, кн. IV, 325. <i>Момините скали трепнаха още веднаж и отпратиха ека на вистрела надолу из пролома към с. Цинга.</i> Зл. Чолакова, БК, 12. | ||
| − | + | — От рус. выстрел. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСТУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> При някои игри на карти — участвам, играя срещу отговорния играч. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973. | — От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВИСУ`ЛИЦА</b> <i>ж. Рядко.</i> Висулка. <i>Тогава са висели ледени висулици / и пели пролетни капчуци.</i> Н. Хрелков, ДД, 244. |
| − | |||
Текуща версия към 23:58, 22 юли 2014
морското равнище. Рила, поради голямата надморска височина и ледникови форми, е известна с многобройните си снежни преспи. М. Гловня и др., Р, 27.
> От височината на нещо. Остар. Книж. От висотата на нещо. Дядо Нистор, от височината на своето председателско място пазеше олимпийско мълчание. Ив. Вазов, Съч. VII, 103. Всяка дама беше спокойна за себе си и от височината на своето превъзходство хвърляше насмешливи и презрителни погледи наляво-надясно. Й. Йовков, ПК, 46.
ВИСОЧИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Спец. Който е свързан с определена височина. Всички посетители на Рила при изкачване на планината са забелязали характерното разпределение на нейната растителност на височинни пояси, което е явно отражение на климатичните промени. М. Гловня и др., Р, 31-32. Задачата на вертикалното планиране е да даде данни на строителството .. за височинното разположение на всички съоръжения и сгради. К. Груев, ПГ I, 296. Издигналият се над екватора въздух се разива встрани на север и юг като височинни потоци, след което се спуска към земната повърхност в субтропичните ширини. Д. Богданов, ТА, 37.
2. Авиац. Който се извършва на много голяма височина. Учените от всички страни започнали да търсят способи за осигуряване безопасността на аеронавтите при височинни полети. Р. Радулов, ИГ, 15 // Който е предназначен да се използва на много голяма височина. За осигуряване на безопасен полет при случайно разхерметизиране на кабината и напускане на летателния апарат на голяма височина, летците и космонавтите се обличат в специални височинни костюми или във височинни скафандри. НТМ, 1962, кн. 4, 24. // Който е предизвикан от много голяма височина. Вследствие ниското налягане на околната атмосфера летците започват да чувствуват болки в ставите, стомаха, зъбите и пр. — настъпва така наречената височинна или кесонна болест. Р. Радулов, ИГ, 85.
ВИСОЧИНКА` ж. Умал. от височина (в 3 знач.); малък хълм, малък рид. Наистина, селцето е малко, но е проснато на височинка, та кал никога не може да се види там. Д. Немиров, КБМ, 111 .Докато кравите пасат из шубрака по бреговете .., пастирите са все около тях — седят на сянка на някоя височинка, за да могат да ги виждат. Ил. Волен, МДС, 212. Малка пенлива рекичка се извиваше в подножието на височинката между два скалисти голи бряга. Ст. Загорчинов, ДП, 368. От малката наглед височинка се откриваше прекрасна панорама. Кр. Кръстев, К, 106.
ВИСО`ЧКО. Разг. Нареч. от височък; високичко. Слънцето вече е височко и припича. Й. Йовков, АМГ, 158. При строежа издига къщата малко по-височко. Т. Влайков, Пр I, 104. В замрялата нощна тишина аз долавям и някои по-височко изказвани думи от шепота на нейната молитва… Т. Влайков, Пр I, 84.
ВИСО`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. 1. Умал. от висок (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.); сравнително висок, високичък. Рада Госпожина, .. беше височко, стройно и хубаво момиче. Ив. Вазов, СбНУ I, 49. Стана, жена му, е малко по-височка от него, но сгушена в плещите. Кр. Григоров, ТГ, 10. Балкончето да е с парапети, прозорците да са по-широчки и височки, за да влиза вътре повече слънце. Кр. Григоров, ПЧ, 63. Дворът му беше в долната махала, на височко място, отдето се откриваше широка гледка. Ст. Марков, ДБ, 78. Казиното бе построено на височка естествена тераса край морето. П. Вежинов, ДБ, 31. — Колко ще ти трябват? — Ами че… Към пет хиляди гроша, дядо Хаджи .. — Добре! — Но веднага вдигна пръст и предупредително каза: — Ама лихвата е височка, да знаеш. В. Геновска, СГ, 33. Израснал е зелен явор / на Станини равни двори, / дур тъничък, дур височък. Нар. пес., СбНУ XLVI, 201.
2. Като същ. височко<то> ср. Обикн. членувано. Разг. Сравнително високо място. Седнал в храстите на височкото, откъдето като на длан се виждаше целият двор на Сиракови, ходжата се пулеше без сън цяла нощ. Х. Русев, ПЗ, 282. Село Приморско (старото Кюприя) лежи на височко край Черно море, над укротените му вълни. Ст. Станчев, ПЯС, 102.
ВИСТ, ви`стът, ви`ста, мн. няма, м. 1. Вид игра на карти, подобна на бридж, която се играе между четирима души, двама срещу двама, с 52 карти.
2. Като междум. При някои игри на карти — възглас за означаване на участие в играта срещу отговорния играч.
— Англ. whist.
ВИ`СТРЕЛ м. Остар. Книж. Изстрел. Не е ли по-практично и по-целесъобразно да го причакаш на тъмно и да му светиш маслото с един вистрел? Елин Пелин, Съч. IV, 184. Всички се вслушват във вистрелите и мълчаливо се поглеждат. Й. Йовков, ДП, 1915, кн. IV, 325. Момините скали трепнаха още веднаж и отпратиха ека на вистрела надолу из пролома към с. Цинга. Зл. Чолакова, БК, 12.
— От рус. выстрел.
ВИСТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. При някои игри на карти — участвам, играя срещу отговорния играч.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ВИСУ`ЛИЦА ж. Рядко. Висулка. Тогава са висели ледени висулици / и пели пролетни капчуци. Н. Хрелков, ДД, 244.
