Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/240“
(→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (Още малко корекции.) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>са сос гордост и сос високоумие ония, | + | <i>са сос гордост и сос високоумие ония, които произхождат от знаменити родители.</i> Й. Стоянович, ДСС (превод), 2. |
— С. Врачански, Неделник, 1806. | — С. Врачански, Неделник, 1806. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВИСОКОУ`МСТВО,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Високоумие. | <b>ВИСОКОУ`МСТВО,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Високоумие. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСОКОУСТО`ЙЧИВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се отличава с голяма устойчивост. <i>Високоустойчиви лакове.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСОКОУ`ЧЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Който има много знания, познания. <i>Ако будеш любител науки, ще будеш и високоучен.</i> Й. Стоянович, ДДС (превод), 70. <i>Той ся труди да ни докаже какви са били нашите предци, славни, високоучени и трудолюбиви.</i> X. Йоанович, Ц (превод), 64-65. | ||
| − | + | 2. Който е израз, проява на много знания, познания. <i>Говореше хубаво и прошарваше речта си с руски и старочерковни изрази. И това я правеше високоучена и мъчноразбираема.</i> Зл. Чолакова, БК, 117. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОФРЕКВЕ`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Високочестотен. <i>Високофреквентни радиовълни.</i> <i>Високофреквентен ток.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОХУДО`ЖЕСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се отличава с висока художественост. <i>Възпитателната работа на театъра не се осъществява без пълноценен репертоар, без високохудожествена идейност.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 340. <i>Литературните произведения трябва да бъдат високохудожествени по форма и по съдържание.</i> △ <i>Високохудожествено произведение на изкуството.</i> △ <i>Високохудожествено изпълнение на музикална композиция.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. Който е израз, проява на много знания, познания. <i>Говореше хубаво и прошарваше речта си с руски и старочерковни изрази. И това я правеше високоучена и | + | <b>ВИСОКОХУМА`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е много хуманен, човечен, човеколюбив. <i>Лекарят трябва да бъде високохуманна личност.</i> |
| − | |||
| − | <b>ВИСОКОФРЕКВЕ`НТЕН | ||
| − | |||
| − | <b>ВИСОКОХУДО`ЖЕСТВЕН | ||
| − | |||
| − | -и, <i>прил. Книж.</i> Който се отличава с висока художественост. <i>Възпитателната работа на театъра не се осъществява без пълноценен репертоар, без високохудожествена идейност.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 340. <i>Литературните произведения трябва да бъдат високохудожествени по форма и по съдържание.</i> | ||
| − | |||
| − | <b>ВИСОКОХУМА`НЕН | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>ВИСОКОЧЕСТО`ТЕН | + | 2. Който е проява, израз на голяма хуманност, човечност, човеколюбив. <i>Високохуманна постъпка.</i> <i>Високохуманно дело.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСОКОЧЕ`Л</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е с високо чело. <i>Противоп.</i> нискочел. <i>Високочел, с тънък нос и тънки устни, с деликатни бели ръце — напомняше човек, който се занимава преди всичко с умствен труд.</i> А. Гуляшки, ЗР, 277. <i>Той [сивият вълк] се отличаваше от другарите си със сивожълтия цвят на косъма — и с извънредно голямата си, високочела глава.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 66. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСОКОЧЕСТО`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до електрически сигнали или ток с висока честота; високофреквентен. <i>Противоп.</i> нискочестотен. <i>Високочестотен генератор.</i> <i>Високочестотен кабел.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Високочестотен ток</b>. <i>Електр.</i> Електрически променлив ток с честота над 10 000 херца. <i>По-късно заменили правия ток с високочестотен ток, произвеждан от специални лампови генератори.</i> К, 1963, кн. 3, 35. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВИСОКОЧУВСТВИ`ТЕЛЕН | + | <b>ВИСОКОЧУВСТВИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. <i>Техн.</i> За апарати, уреди и под. — който отбелязва с извънредно голяма точност нужните данни. <i>Навсякъде се работи със съвременна високочувствителна измерителна и регистрираща апаратура.</i> ВН, 1961, бр. 3143, 4. |
2. <i>Фотогр.</i> Който има висока степен на чувствителност към светлината или към тази област на електромагнитните вълни, към която е направен чувствителен. <i>Високочувствителна лента.</i> | 2. <i>Фотогр.</i> Който има висока степен на чувствителност към светлината или към тази област на електромагнитните вълни, към която е направен чувствителен. <i>Високочувствителна лента.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВИСОКОЯ`КОСТЕН | + | <b>ВИСОКОЯ`КОСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Техн.</i> Който притежава висока якост. <i>— Най-кратко казано — обяснява началникът на обекта Христо Цочев — това е съчетание на предимствата на високоякостните материали — бетон и стомана.</i> РД, 1981, бр. 67, 1. <i>В Нипон Стийл Корпорейшън е създаден високоякостен въглероден композит.</i> О, 1991, бр. 2, 9. <i>Високоякостен чугун.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВИСО`Н</b> <i>м. Рядко..</i> Фина ленена тъкан, произвеждана в Индия и в Египет в древността. <i>„Но за онези, които не са ни слепи, ни глухи,. | + | <b>ВИСО`Н</b> <i>м. Рядко..</i> Фина ленена тъкан, произвеждана в Индия и в Египет в древността. <i>„Но за онези, които не са ни слепи, ни глухи, .. които знаят съблазънта на звънтящото злато, гънките на висона и разкоша на пурпура: — нима за тях нямаше у Тебе слова за вечен живот?“</i> Н. Райнов, БЛ, 250. <i>Имаше някой человек богат, и ся обличаше с порфира (червена дреха), и с висон (тънка ленена тъкан).</i> П. Р. Славейков, СК, 25. |
— От гр. βύσσоς. | — От гр. βύσσоς. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСОТА`</b> <i>ж.</i> <b>1</b>. Обикн. <i>мн. Поет.</i> Обширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; вис, висина. <i>Никакъв орел не се вие из сините висоти.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 3. <i>Денем призраци мъгливи, / нощем тъмни тъмноти, / пъплят облаци дъждливи / в поднебесни висоти.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 27. <i>Едва съзрени облачета хвъркат / разпръснати в лазурни висоти.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 142. | ||
| − | + | 2. Обикн. <i>мн.</i> Височина (в 3 знач.). <i>До тоя час никакъв гърмеж пред нас не бе се чул, ни около Пирот, ни по околните висоти.</i> Ив. Вазов, Съч. ХII, 170. <i>Странджа не зашеметява като Рила със своите подоблачни висоти.</i> Н. Хайтов, ШГ, 9. <i>Тя гледа го: със раница голяма, / обрамчена на слабички плещи, / като че на екскурзия пак двама / ще гонят витошките висоти.</i> Бл. Димитрова, Л, 171. <i>Бръдо на планини наричат висотите на една планина, които ся свръзват с друга.</i> Й. Груев, УЗ, 6. | |
| − | |||
| − | 2. Обикн. <i>мн.</i> Височина (в 3 знач.). <i>До тоя час никакъв гърмеж пред нас не бе се чул | ||
| − | 3. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> Обикн. със съгл. опред. Висока степен в развоя на нещо. <i>Разкопаните досега могили са дали ценни материали, от които можем да заключим на каква | + | 3. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> Обикн. със съгл. опред. Висока степен в развоя на нещо. <i>Разкопаните досега могили са дали ценни материали, от които можем да заключим на каква културна</i> |
Текуща версия към 19:24, 22 юли 2014
са сос гордост и сос високоумие ония, които произхождат от знаменити родители. Й. Стоянович, ДСС (превод), 2.
— С. Врачански, Неделник, 1806.
ВИСОКОУ`МСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Високоумие.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВИСОКОУСТО`ЙЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отличава с голяма устойчивост. Високоустойчиви лакове.
ВИСОКОУ`ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който има много знания, познания. Ако будеш любител науки, ще будеш и високоучен. Й. Стоянович, ДДС (превод), 70. Той ся труди да ни докаже какви са били нашите предци, славни, високоучени и трудолюбиви. X. Йоанович, Ц (превод), 64-65.
2. Който е израз, проява на много знания, познания. Говореше хубаво и прошарваше речта си с руски и старочерковни изрази. И това я правеше високоучена и мъчноразбираема. Зл. Чолакова, БК, 117.
ВИСОКОФРЕКВЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Високочестотен. Високофреквентни радиовълни. Високофреквентен ток.
ВИСОКОХУДО`ЖЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отличава с висока художественост. Възпитателната работа на театъра не се осъществява без пълноценен репертоар, без високохудожествена идейност. Н. Лилиев, Съч. III, 340. Литературните произведения трябва да бъдат високохудожествени по форма и по съдържание. △ Високохудожествено произведение на изкуството. △ Високохудожествено изпълнение на музикална композиция.
ВИСОКОХУМА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. Който е много хуманен, човечен, човеколюбив. Лекарят трябва да бъде високохуманна личност.
2. Който е проява, израз на голяма хуманност, човечност, човеколюбив. Високохуманна постъпка. Високохуманно дело.
ВИСОКОЧЕ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е с високо чело. Противоп. нискочел. Високочел, с тънък нос и тънки устни, с деликатни бели ръце — напомняше човек, който се занимава преди всичко с умствен труд. А. Гуляшки, ЗР, 277. Той [сивият вълк] се отличаваше от другарите си със сивожълтия цвят на косъма — и с извънредно голямата си, високочела глава. Ем. Станев, ПЕГ, 66.
ВИСОКОЧЕСТО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до електрически сигнали или ток с висока честота; високофреквентен. Противоп. нискочестотен. Високочестотен генератор. Високочестотен кабел.
◇ Високочестотен ток. Електр. Електрически променлив ток с честота над 10 000 херца. По-късно заменили правия ток с високочестотен ток, произвеждан от специални лампови генератори. К, 1963, кн. 3, 35.
ВИСОКОЧУВСТВИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Техн. За апарати, уреди и под. — който отбелязва с извънредно голяма точност нужните данни. Навсякъде се работи със съвременна високочувствителна измерителна и регистрираща апаратура. ВН, 1961, бр. 3143, 4.
2. Фотогр. Който има висока степен на чувствителност към светлината или към тази област на електромагнитните вълни, към която е направен чувствителен. Високочувствителна лента.
ВИСОКОЯ`КОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Който притежава висока якост. — Най-кратко казано — обяснява началникът на обекта Христо Цочев — това е съчетание на предимствата на високоякостните материали — бетон и стомана. РД, 1981, бр. 67, 1. В Нипон Стийл Корпорейшън е създаден високоякостен въглероден композит. О, 1991, бр. 2, 9. Високоякостен чугун.
ВИСО`Н м. Рядко.. Фина ленена тъкан, произвеждана в Индия и в Египет в древността. „Но за онези, които не са ни слепи, ни глухи, .. които знаят съблазънта на звънтящото злато, гънките на висона и разкоша на пурпура: — нима за тях нямаше у Тебе слова за вечен живот?“ Н. Райнов, БЛ, 250. Имаше някой человек богат, и ся обличаше с порфира (червена дреха), и с висон (тънка ленена тъкан). П. Р. Славейков, СК, 25.
— От гр. βύσσоς.
ВИСОТА` ж. 1. Обикн. мн. Поет. Обширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; вис, висина. Никакъв орел не се вие из сините висоти. Ив. Вазов, Съч. XVII, 3. Денем призраци мъгливи, / нощем тъмни тъмноти, / пъплят облаци дъждливи / в поднебесни висоти. П. К. Яворов, Съч. I, 27. Едва съзрени облачета хвъркат / разпръснати в лазурни висоти. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 142.
2. Обикн. мн. Височина (в 3 знач.). До тоя час никакъв гърмеж пред нас не бе се чул, ни около Пирот, ни по околните висоти. Ив. Вазов, Съч. ХII, 170. Странджа не зашеметява като Рила със своите подоблачни висоти. Н. Хайтов, ШГ, 9. Тя гледа го: със раница голяма, / обрамчена на слабички плещи, / като че на екскурзия пак двама / ще гонят витошките висоти. Бл. Димитрова, Л, 171. Бръдо на планини наричат висотите на една планина, които ся свръзват с друга. Й. Груев, УЗ, 6.
3. Прен. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Висока степен в развоя на нещо. Разкопаните досега могили са дали ценни материали, от които можем да заключим на каква културна
