Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/240“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>са сос гордост и сос високоумие ония, кои-г&amp;о произхождат от знаменити родители.</i> И. Стоянович, ДСС (превод), 2.
+
<i>са сос гордост и сос високоумие ония, кои-то произхождат от знаменити родители.</i> И. Стоянович, ДСС (превод), 2.
  
 
— С. Врачански, Неделник, 1806.
 
— С. Врачански, Неделник, 1806.
  
<b>ВИСОКОУМСТВО,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Високоумие.
+
<b>ВИСОКОУ`МСТВО,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Високоумие.
  
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
  
<b>ВИСОКОУСТОЙЧИВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и,
+
<b>ВИСОКОУСТО`ЙЧИВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и,
  
<i>прил. Книж.</i> Който се отличава с голяма устойчивост. <i>Високоустойниви лакове.</i>
+
<i>прил. Книж.</i> Който се отличава с голяма устойчивост. <i>Високоустойчиви лакове.</i>
  
<b>ВИСОКОУЧЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Който има много знания, познания. <i>Ако будещ любител науки, ще бу-деш и високоучен.</i> И. Стоянович, ДДС (превод), 70. <i>Той ся труди да ни докаже какви са били нашите предци, длавни, високоуче-ни и трудолюбиви.</i> X. Иоанович, Ц (превод), 64-65.
+
<b>ВИСОКОУ`ЧЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Който има много знания, познания. <i>Ако будеш любител науки, ще бу-деш и високоучен.</i> Й. Стоянович, ДДС (превод), 70. <i>Той ся труди да ни докаже какви са били нашите предци, славни, високоуче-ни и трудолюбиви.</i> X. Йоанович, Ц (превод), 64-65.
  
 
2. Който е израз, проява на много знания, познания. <i>Говореше хубаво и прошарваше речта си с руски и старочерковни изрази. И това я правеше високоучена и мъчноразби-раема.</i> Зл. Чолакова, БК, 117.
 
2. Който е израз, проява на много знания, познания. <i>Говореше хубаво и прошарваше речта си с руски и старочерковни изрази. И това я правеше високоучена и мъчноразби-раема.</i> Зл. Чолакова, БК, 117.
  
<b>ВИСОКОФРЕКВЕНТЕН,</b> -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Високочестотен. <i>Висо-кофреквентни радиовълни. Високофрек-вентен ток.</i>
+
<b>ВИСОКОФРЕКВЕ`НТЕН,</b> -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Високочестотен. <i>Висо-кофреквентни радиовълни. Високофрек-вентен ток.</i>
  
<b>ВИСОКОХУДОЖЕСТВЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i>
+
<b>ВИСОКОХУДО`ЖЕСТВЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i>
  
 
-и, <i>прил. Книж.</i> Който се отличава с висока художественост. <i>Възпитателната работа на театъра не се осъществява без пълноценен репертоар, без високохудожествена идейност.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 340. <i>Литературните произведения трябва да бъдат високохудожествени по форма и по съдържание.</i> А <i>Високохудожествено произведение на изкуството.</i> А <i>Високохудожествено изпълнение на музикална композиция.</i>
 
-и, <i>прил. Книж.</i> Който се отличава с висока художественост. <i>Възпитателната работа на театъра не се осъществява без пълноценен репертоар, без високохудожествена идейност.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 340. <i>Литературните произведения трябва да бъдат високохудожествени по форма и по съдържание.</i> А <i>Високохудожествено произведение на изкуството.</i> А <i>Високохудожествено изпълнение на музикална композиция.</i>
  
<b>ВИСОКОХУМАНЕН,</b> -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е много хуманен, човечен, човеколюбив. <i>Лекарят трябва да бъде високохуманна личност.</i>
+
<b>ВИСОКОХУМА`НЕН,</b> -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който е много хуманен, човечен, човеколюбив. <i>Лекарят трябва да бъде високохуманна личност.</i>
  
 
2. Който е проява, израз на голяма хуманност, човечност, човеколюбив. <i>Високохуманна постъпка. Високохуманно дело.</i>
 
2. Който е проява, израз на голяма хуманност, човечност, човеколюбив. <i>Високохуманна постъпка. Високохуманно дело.</i>
  
<b>ВИСОКОЧЕЛ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е с високо чело. <i>Противоп.</i> нискочел. <i>Високочел, с тънък нос и тънки устни, с деликатни бели ръце — напомняше човек, който се занимава преди всичко с умствен труд.</i> А. Гуляшки, ЗР, 277. <i>Той [сивият вълк] се отличаваше от другарите си със сивожълтия цвят на косъма — и с извънредно голямата си, високочела глава.</i> Ем. Станев, ПЕГ, <b>66</b>.
+
<b>ВИСОКОЧЕ`Л,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е с високо чело. <i>Противоп.</i> нискочел. <i>Високочел, с тънък нос и тънки устни, с деликатни бели ръце — напомняше човек, който се занимава преди всичко с умствен труд.</i> А. Гуляшки, ЗР, 277. <i>Той [сивият вълк] се отличаваше от другарите си със сивожълтия цвят на косъма — и с извънредно голямата си, високочела глава.</i> Ем. Станев, ПЕГ, <b>66</b>.
  
<b>ВИСОКОЧЕСТОТЕН,</b> -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до електрически сигнали или ток с висока честота; високофреквентен. <i>Противоп.</i> нискочесто-тен. <i>Високочестотен генератор. Високочестотен кабел.</i>
+
<b>ВИСОКОЧЕСТО`ТЕН,</b> -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до електрически сигнали или ток с висока честота; високофреквентен. <i>Противоп.</i> нискочесто-тен. <i>Високочестотен генератор. Високочестотен кабел.</i>
  
 
<i>О</i> <b>Високочестотен ток</b>. <i>Електр.</i> Електрически променлив ток с честота над <b>10000</b> херца. <i>По-късно заменили правия ток с високочестотен ток, произвеждан от специални лампови генератори.</i> К, 1963, кн. 3, 35.
 
<i>О</i> <b>Високочестотен ток</b>. <i>Електр.</i> Електрически променлив ток с честота над <b>10000</b> херца. <i>По-късно заменили правия ток с високочестотен ток, произвеждан от специални лампови генератори.</i> К, 1963, кн. 3, 35.
  
<b>ВИСОКОЧУВСТВЙТЕЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. <i>Техн.</i> За апарати, уреди и под. — който отбелязва с извънредно голяма точност нужните данни. <i>Навсякъде се работи със съвременна високочувствителна измерителна и регистрираща апаратура.</i> ВН, 1961, бр. 3143, 4.
+
<b>ВИСОКОЧУВСТВИ`ТЕЛЕН,</b> -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. <i>Техн.</i> За апарати, уреди и под. — който отбелязва с извънредно голяма точност нужните данни. <i>Навсякъде се работи със съвременна високочувствителна измерителна и регистрираща апаратура.</i> ВН, 1961, бр. 3143, 4.
  
 
2. <i>Фотогр.</i> Който има висока степен на чувствителност към светлината или към тази област на електромагнитните вълни, към която е направен чувствителен. <i>Високочувствителна лента.</i>
 
2. <i>Фотогр.</i> Който има висока степен на чувствителност към светлината или към тази област на електромагнитните вълни, към която е направен чувствителен. <i>Високочувствителна лента.</i>
  
<b>ВИСОКОЯКОСТЕН,</b> -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Техн.</i> Който притежава висока якост. <i>— Най-кратко казано — обяснява началникът на обекта Христо Цочев — това е съчетание на предимствата на високоякостните материали — бетон и стомана.</i> РД, 1981, бр. 67, 1. <i>В Нипон Стийл Корпорейшън е създаден високоякостен въглероден композит.</i> О, 1991, бр. 2, 9. <i>Високоякостен чугун.</i>
+
<b>ВИСОКОЯ`КОСТЕН,</b> -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Техн.</i> Който притежава висока якост. <i>— Най-кратко казано — обяснява началникът на обекта Христо Цочев — това е съчетание на предимствата на високоякостните материали — бетон и стомана.</i> РД, 1981, бр. 67, 1. <i>В Нипон Стийл Корпорейшън е създаден високоякостен въглероден композит.</i> О, 1991, бр. 2, 9. <i>Високоякостен чугун.</i>
  
<b>ВИСОН</b> <i>м. Рядко..</i> Фина ленена тъкан, произвеждана в Индия и в Египет в древността. <i>„Но за онези, които не са ни слепи, ни глухи,., които знаят съблазънта на звънтящото злато, гънките на висона и разкоша на пурпура: — нима за тях нямаше Тебе слова за вечен живот?“</i> Н. Райнов, Л, 250. <i>Имаше някой человек богат, и ся обличаше с порфира (червена дреха), и с ви-сон (тънка ленена тъкан).</i> П. Р. Славейков, СК, 25.
+
<b>ВИСО`Н</b> <i>м. Рядко..</i> Фина ленена тъкан, произвеждана в Индия и в Египет в древността. <i>„Но за онези, които не са ни слепи, ни глухи,., които знаят съблазънта на звънтящото злато, гънките на висона и разкоша на пурпура: — нима за тях нямаше у Тебе слова за вечен живот?“</i> Н. Райнов, БЛ, 250. <i>Имаше някой человек богат, и ся обличаше с порфира (червена дреха), и с ви-сон (тънка ленена тъкан).</i> П. Р. Славейков, СК, 25.
  
— От гр. рг)стсто^.
+
— От гр. βύσσоς.
  
<b>ВИСОТА</b> <i>ж.</i> <b>1</b>. Обикн. <i>мн. Поет.</i> Об-ширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; вие, висина. <i>Никакъв орел не се вие из сините висоти.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 3. <i>Денем призраци мъгливи, / нощем тъмни тъмноти, / пъплят облаци дъждливи / в подне-бесни висоти.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 27. <i>Едва съзрени облачета хвъркат / разпръснати в лазурни висоти.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 142.
+
<b>ВИСОТА`</b> <i>ж.</i> <b>1</b>. Обикн. <i>мн. Поет.</i> Об-ширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; вис, висина. <i>Никакъв орел не се вие из сините висоти.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 3. <i>Денем призраци мъгливи, / нощем тъмни тъмноти, / пъплят облаци дъждливи / в подне-бесни висоти.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 27. <i>Едва съзрени облачета хвъркат / разпръснати в лазурни висоти.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 142.
  
2. Обикн. <i>мн.</i> Височина (в 3 знач.). <i>До тоя час никакъв гърмеж пред нас не бе се чул</i>, <i>ни около Пирот, ни по околните висоти.</i> Ив. Вазов, Съч. ХП, 170. <i>Странджа не зашеметява като Рила със своите подоблач-ни висоти.</i> Н. Хайтов, ШГ, 9. <i>Тя гледа го: със раница голяма, / обрамчена на слабички плещи, / като че на екскурзия пак двама / ще гонят витошките висоти.</i> Бл. Димитрова, Л, 171. <i>Бръдо на планини наричат висотите на една планина, които ся свръз-ват с друга.</i> Й. Груев, УЗ, <b>6</b>.
+
2. Обикн. <i>мн.</i> Височина (в 3 знач.). <i>До тоя час никакъв гърмеж пред нас не бе се чул</i>, <i>ни около Пирот, ни по околните висоти.</i> Ив. Вазов, Съч. ХII, 170. <i>Странджа не зашеметява като Рила със своите подоблач-ни висоти.</i> Н. Хайтов, ШГ, 9. <i>Тя гледа го: със раница голяма, / обрамчена на слабички плещи, / като че на екскурзия пак двама / ще гонят витошките висоти.</i> Бл. Димитрова, Л, 171. <i>Бръдо на планини наричат висотите на една планина, които ся свръз-ват с друга.</i> Й. Груев, УЗ, <b>6</b>.
  
 
3. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> Обикн. със съгл. опред. Висока степен в развоя на нещо. <i>Разкопаните досега могили са дали ценни материали, от които можем да заключим на каква кул-</i>
 
3. <i>Прен.</i> Само <i>ед.</i> Обикн. със съгл. опред. Висока степен в развоя на нещо. <i>Разкопаните досега могили са дали ценни материали, от които можем да заключим на каква кул-</i>
 

Версия от 16:54, 22 юли 2014

Страницата не е проверена


са сос гордост и сос високоумие ония, кои-то произхождат от знаменити родители. И. Стоянович, ДСС (превод), 2.

— С. Врачански, Неделник, 1806.

ВИСОКОУ`МСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Високоумие.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИСОКОУСТО`ЙЧИВ, -а, -о, мн. -и,

прил. Книж. Който се отличава с голяма устойчивост. Високоустойчиви лакове.

ВИСОКОУ`ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който има много знания, познания. Ако будеш любител науки, ще бу-деш и високоучен. Й. Стоянович, ДДС (превод), 70. Той ся труди да ни докаже какви са били нашите предци, славни, високоуче-ни и трудолюбиви. X. Йоанович, Ц (превод), 64-65.

2. Който е израз, проява на много знания, познания. Говореше хубаво и прошарваше речта си с руски и старочерковни изрази. И това я правеше високоучена и мъчноразби-раема. Зл. Чолакова, БК, 117.

ВИСОКОФРЕКВЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Високочестотен. Висо-кофреквентни радиовълни. Високофрек-вентен ток.

ВИСОКОХУДО`ЖЕСТВЕН, -а, -о, мн.

-и, прил. Книж. Който се отличава с висока художественост. Възпитателната работа на театъра не се осъществява без пълноценен репертоар, без високохудожествена идейност. Н. Лилиев, Съч. III, 340. Литературните произведения трябва да бъдат високохудожествени по форма и по съдържание. А Високохудожествено произведение на изкуството. А Високохудожествено изпълнение на музикална композиция.

ВИСОКОХУМА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. Който е много хуманен, човечен, човеколюбив. Лекарят трябва да бъде високохуманна личност.

2. Който е проява, израз на голяма хуманност, човечност, човеколюбив. Високохуманна постъпка. Високохуманно дело.

ВИСОКОЧЕ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е с високо чело. Противоп. нискочел. Високочел, с тънък нос и тънки устни, с деликатни бели ръце — напомняше човек, който се занимава преди всичко с умствен труд. А. Гуляшки, ЗР, 277. Той [сивият вълк] се отличаваше от другарите си със сивожълтия цвят на косъма — и с извънредно голямата си, високочела глава. Ем. Станев, ПЕГ, 66.

ВИСОКОЧЕСТО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до електрически сигнали или ток с висока честота; високофреквентен. Противоп. нискочесто-тен. Високочестотен генератор. Високочестотен кабел.

О Високочестотен ток. Електр. Електрически променлив ток с честота над 10000 херца. По-късно заменили правия ток с високочестотен ток, произвеждан от специални лампови генератори. К, 1963, кн. 3, 35.

ВИСОКОЧУВСТВИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Техн. За апарати, уреди и под. — който отбелязва с извънредно голяма точност нужните данни. Навсякъде се работи със съвременна високочувствителна измерителна и регистрираща апаратура. ВН, 1961, бр. 3143, 4.

2. Фотогр. Който има висока степен на чувствителност към светлината или към тази област на електромагнитните вълни, към която е направен чувствителен. Високочувствителна лента.

ВИСОКОЯ`КОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Който притежава висока якост. — Най-кратко казано — обяснява началникът на обекта Христо Цочев — това е съчетание на предимствата на високоякостните материали — бетон и стомана. РД, 1981, бр. 67, 1. В Нипон Стийл Корпорейшън е създаден високоякостен въглероден композит. О, 1991, бр. 2, 9. Високоякостен чугун.

ВИСО`Н м. Рядко.. Фина ленена тъкан, произвеждана в Индия и в Египет в древността. „Но за онези, които не са ни слепи, ни глухи,., които знаят съблазънта на звънтящото злато, гънките на висона и разкоша на пурпура: — нима за тях нямаше у Тебе слова за вечен живот?“ Н. Райнов, БЛ, 250. Имаше някой человек богат, и ся обличаше с порфира (червена дреха), и с ви-сон (тънка ленена тъкан). П. Р. Славейков, СК, 25.

— От гр. βύσσоς.

ВИСОТА` ж. 1. Обикн. мн. Поет. Об-ширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; вис, висина. Никакъв орел не се вие из сините висоти. Ив. Вазов, Съч. XVII, 3. Денем призраци мъгливи, / нощем тъмни тъмноти, / пъплят облаци дъждливи / в подне-бесни висоти. П. К. Яворов, Съч. I, 27. Едва съзрени облачета хвъркат / разпръснати в лазурни висоти. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 142.

2. Обикн. мн. Височина (в 3 знач.). До тоя час никакъв гърмеж пред нас не бе се чул, ни около Пирот, ни по околните висоти. Ив. Вазов, Съч. ХII, 170. Странджа не зашеметява като Рила със своите подоблач-ни висоти. Н. Хайтов, ШГ, 9. Тя гледа го: със раница голяма, / обрамчена на слабички плещи, / като че на екскурзия пак двама / ще гонят витошките висоти. Бл. Димитрова, Л, 171. Бръдо на планини наричат висотите на една планина, които ся свръз-ват с друга. Й. Груев, УЗ, 6.

3. Прен. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Висока степен в развоя на нещо. Разкопаните досега могили са дали ценни материали, от които можем да заключим на каква кул-