Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/221“
(→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>до най-малките подробности на властите.</i> К. Величков, ПССъч. I, | + | <i>до най-малките подробности на властите.</i> К. Величков, ПССъч. I, 8. <i>Разкайваше се за своите подозрения и зли мисли, за тежките думи, които беше й казал, винеше се, че в гнева си беше я изоставил.</i> Ем. Станев, ИК II, 171. <i>Започваше да се вини: не търсеше ли той да прости подлостта на Димитрис заради нея?</i> Ст. Сивриев, ПВ, 87. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВИО`ЛА</b> <i>ж.</i> 1. Четириструнен музикален инструмент, по-голям от цигулка, с по-нисък регистър и по-мек, глух тембър от нея; алтова цигулка. <i>В школата се изучават цигулка, .., виола и контрабас.</i> ВН, 1961, бр. 3048, 2. <i>На малък подиум в дъното .. стоеше оркестърът: .. флейтист, виола, роял.</i> Д. Добревски, БКН, 161. |
2. Старинен струнен лъков музикален инструмент с 5-7 струни и с корпус, подобен по форма на днешната цигулка, разпространен през 15-17 в. | 2. Старинен струнен лъков музикален инструмент с 5-7 струни и с корпус, подобен по форма на днешната цигулка, разпространен през 15-17 в. | ||
| − | — Ит. | + | — Ит. viola. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВИОЛЕ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рядко. Книж.</i> Виолетов цвят, виолетова багра; виолетово. <i>Небето бе изумрудено и влажно с воднист оранж на хоризонта, който се преливаше в цинобър, във виолет.</i> Н. Антонов, ВОМ, 36. <i>Откъснати от едни и същи дървета, те [листата] умираха в толкова различни цветове .., че беше чудно откъде се вземат .. тези смесици от кармин, охра, кафе, цинобър, виолет, оранж и всичко онова, което е известно в прегорялата гама на листопада.</i> С. Северняк, ВСД, 46. |
| − | |||
| − | С. Северняк, | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | — От фр. violet. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛЕ`ТКА<sup>1</sup></b> <i>ж.</i> Пролетно диво или градинско цвете с малки виолетови цветове и приятен аромат. Viola odorata. <i>Букетче виолетки.</i> | ||
| − | <b> | + | — От фр. violete. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛЕ`ТКА<sup>2</sup></b> <i>ж.</i> Вид ядивна гъба с аметистово виолетов цвят, която се среща в широколистни и иглолистни гори обикн. през есента. Rodopaxilus nudus. <i>Да се запознаем сега с една гъба, която поради необикновения си цвят мнозина смятат за отровна. Тази гъба е боровинката или виолетката.</i> Ив. Димитров, ОП, 51. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛЕ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който има багра, цвят, смесен от син и червен; лилав, морав. <i>Фигурите на танцуващите се багреха с преливане от червената, оранжева и виолетова светлина на прожектора.</i> Д. Димов, Т, 109. <i>Кой би забелязъл .. виолетовите цветчета на миризливата теменуга</i>? П. Делирадев, В, 161. <i>Виолетов здрач се спущаше в котловинката. Горите по склоновете потъмняваха.</i> Б. Несторов, СР 26. <i>Слънцето вече се спускаше на запад и Арда се обагри с ярки златни и виолетови петна.</i> X. Русев, ПЗ, 100. | ||
| − | <b> | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>виолетово</b> <i>ср.</i> Виолетов цвят. <i>Илюстрациите са в ярки, чисти цветове — светложълто, виолетово, червено, зелено.</i> Ал. Гетман, ВС, 319. <i>Околните баири се преливат в червено, синьо, във виолетово, докато най-сетне слънцето огрее и снегът блесне като захар.</i> Ем. Станев, ЯГ, 49. |
| − | <b> | + | ◇ <b>Виолетова гълъбка</b>. <i>Бот.</i> Ядивна вкусна гъба с почти равна, вдлъбната в средата червеновиолетова или кафявовиолетова шапка и бяло невисоко пънче, която расте предимно в широколистни гори. Russula vesca. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛЕТОВО-</b> Първа съставна част на сложни думи със значение: чийто основен цвят, посочен във втората част на думата е с виолетов оттенък, напр.: <em>виолетовокафяв</em>, <em>виолетовосин</em>, <em>виолетовочервен</em> и др. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛИ`НА</b> <i>ж. Рядко.</i> Цигулка. <i>Най-образцовият му [на Рафаело] портрет е момъкът с виолина, който се пази в двореца на княз Шарра в Рим.</i> К. Величков, ПССъч. III, 178. | ||
| − | — | + | — От ит. violino. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛИ`Н-ВИРТУО`З</b> <i>м.Рядко.</i> Музикант, виртуоз на цигулка. <i>Пред военния клуб се бе натрупала такава навалица, каквато{{попр|Отпечатано: „каквата“.}} не бе имало от дълго време. Може би прочутият виолин-виртуоз бе привлякъл толкова много хора тук.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 177. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛИ`Н-ВИРТУО`ЗКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Музикантка, виртуозка на цигулка. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛИ`НЕН</b> -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Рядко.</i> Виолинов. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> виолина; виолинен, цигулков. <i>Един от най-трудните концерти във виолиновата литература, това е Брамсовият.</i> К, 1927, бр. 109, 2. <i>Виолинов концерт.</i> | ||
| − | <b> | + | ◇ <b>Виолинов ключ</b>. <i>Муз.</i> Ключът сол. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛИ`СТ</b> <i>м.</i> Музикант, който свири на виола. <i>В операта, в оркестъра на която малкият Бетховен е бил виолист, са били представени „Отвличане от сарая“ .. „Дон Жуан“ и „Фигаро“ .. „Вълшебната флейта“.</i> В. Йонова и др., Б (превод), 27. <i>Държавен симфоничен оркестър — Разград търси добри цигулари, виолист, челисти.</i> ВН, 1962, бр. 3293, 3. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Музикантка, която свири на виола. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИО`ЛКА</b> <i>ж. Диал.</i> Риба змиорка. <i>Пинтата измъкна стария сак, .., постегна го и излезе нагоре по воденичната вада, за да налови малко риба. За час-два той напълни цяла торба с виолки, кротушки, мренчици и различен друг дребосък.</i> Г. Караславов, ОХ II, 87. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛОНИ`СТ</b> <i>ж. Книж.</i> Цигулар. | ||
| + | — Фр. violoniste. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИОЛОНИ`СТКА</b> <i>ж. Книж.</i> Цигуларка. <i>В пет часа тая вечер младата, току-що излязла на сцената виолонистка даваше втория си концерт.</i> Й. Йовков, Разк. I, 172 | ||
Текуща версия към 03:16, 9 юли 2014
до най-малките подробности на властите. К. Величков, ПССъч. I, 8. Разкайваше се за своите подозрения и зли мисли, за тежките думи, които беше й казал, винеше се, че в гнева си беше я изоставил. Ем. Станев, ИК II, 171. Започваше да се вини: не търсеше ли той да прости подлостта на Димитрис заради нея? Ст. Сивриев, ПВ, 87.
ВИО`ЛА ж. 1. Четириструнен музикален инструмент, по-голям от цигулка, с по-нисък регистър и по-мек, глух тембър от нея; алтова цигулка. В школата се изучават цигулка, .., виола и контрабас. ВН, 1961, бр. 3048, 2. На малък подиум в дъното .. стоеше оркестърът: .. флейтист, виола, роял. Д. Добревски, БКН, 161.
2. Старинен струнен лъков музикален инструмент с 5-7 струни и с корпус, подобен по форма на днешната цигулка, разпространен през 15-17 в.
— Ит. viola.
ВИОЛЕ`Т, мн. няма, м. Рядко. Книж. Виолетов цвят, виолетова багра; виолетово. Небето бе изумрудено и влажно с воднист оранж на хоризонта, който се преливаше в цинобър, във виолет. Н. Антонов, ВОМ, 36. Откъснати от едни и същи дървета, те [листата] умираха в толкова различни цветове .., че беше чудно откъде се вземат .. тези смесици от кармин, охра, кафе, цинобър, виолет, оранж и всичко онова, което е известно в прегорялата гама на листопада. С. Северняк, ВСД, 46.
— От фр. violet.
ВИОЛЕ`ТКА1 ж. Пролетно диво или градинско цвете с малки виолетови цветове и приятен аромат. Viola odorata. Букетче виолетки.
— От фр. violete.
ВИОЛЕ`ТКА2 ж. Вид ядивна гъба с аметистово виолетов цвят, която се среща в широколистни и иглолистни гори обикн. през есента. Rodopaxilus nudus. Да се запознаем сега с една гъба, която поради необикновения си цвят мнозина смятат за отровна. Тази гъба е боровинката или виолетката. Ив. Димитров, ОП, 51.
ВИОЛЕ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има багра, цвят, смесен от син и червен; лилав, морав. Фигурите на танцуващите се багреха с преливане от червената, оранжева и виолетова светлина на прожектора. Д. Димов, Т, 109. Кой би забелязъл .. виолетовите цветчета на миризливата теменуга? П. Делирадев, В, 161. Виолетов здрач се спущаше в котловинката. Горите по склоновете потъмняваха. Б. Несторов, СР 26. Слънцето вече се спускаше на запад и Арда се обагри с ярки златни и виолетови петна. X. Русев, ПЗ, 100.
2. Като същ. виолетово ср. Виолетов цвят. Илюстрациите са в ярки, чисти цветове — светложълто, виолетово, червено, зелено. Ал. Гетман, ВС, 319. Околните баири се преливат в червено, синьо, във виолетово, докато най-сетне слънцето огрее и снегът блесне като захар. Ем. Станев, ЯГ, 49.
◇ Виолетова гълъбка. Бот. Ядивна вкусна гъба с почти равна, вдлъбната в средата червеновиолетова или кафявовиолетова шапка и бяло невисоко пънче, която расте предимно в широколистни гори. Russula vesca.
ВИОЛЕТОВО- Първа съставна част на сложни думи със значение: чийто основен цвят, посочен във втората част на думата е с виолетов оттенък, напр.: виолетовокафяв, виолетовосин, виолетовочервен и др.
ВИОЛИ`НА ж. Рядко. Цигулка. Най-образцовият му [на Рафаело] портрет е момъкът с виолина, който се пази в двореца на княз Шарра в Рим. К. Величков, ПССъч. III, 178.
— От ит. violino.
ВИОЛИ`Н-ВИРТУО`З м.Рядко. Музикант, виртуоз на цигулка. Пред военния клуб се бе натрупала такава навалица, каквато* не бе имало от дълго време. Може би прочутият виолин-виртуоз бе привлякъл толкова много хора тук. Д. Калфов, Избр. разк., 177.
ВИОЛИ`Н-ВИРТУО`ЗКА ж. Рядко. Музикантка, виртуозка на цигулка.
ВИОЛИ`НЕН -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Виолинов.
ВИОЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от виолина; виолинен, цигулков. Един от най-трудните концерти във виолиновата литература, това е Брамсовият. К, 1927, бр. 109, 2. Виолинов концерт.
◇ Виолинов ключ. Муз. Ключът сол.
ВИОЛИ`СТ м. Музикант, който свири на виола. В операта, в оркестъра на която малкият Бетховен е бил виолист, са били представени „Отвличане от сарая“ .. „Дон Жуан“ и „Фигаро“ .. „Вълшебната флейта“. В. Йонова и др., Б (превод), 27. Държавен симфоничен оркестър — Разград търси добри цигулари, виолист, челисти. ВН, 1962, бр. 3293, 3.
ВИОЛИ`СТКА ж. Музикантка, която свири на виола.
ВИО`ЛКА ж. Диал. Риба змиорка. Пинтата измъкна стария сак, .., постегна го и излезе нагоре по воденичната вада, за да налови малко риба. За час-два той напълни цяла торба с виолки, кротушки, мренчици и различен друг дребосък. Г. Караславов, ОХ II, 87.
ВИОЛОНИ`СТ ж. Книж. Цигулар.
— Фр. violoniste.
ВИОЛОНИ`СТКА ж. Книж. Цигуларка. В пет часа тая вечер младата, току-що излязла на сцената виолонистка даваше втория си концерт. Й. Йовков, Разк. I, 172
