Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/184“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>ВИБРОПРЕ`СА</b> <i>ж. Строит.</i> Вибрационна машина за изработване на бетонни изделия чрез вибрация и пресоване. | <b>ВИБРОПРЕ`СА</b> <i>ж. Строит.</i> Вибрационна машина за изработване на бетонни изделия чрез вибрация и пресоване. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВИБРОСИ`ТО</b>, <i>мн.</i> вибросита, <i>ср. Строит.</i> Сито с вибратор като част от вибрационна пресевна машина, която служи за пресяване на насипни материали (чакъл, пясък, руда и под.) | + | <b>ВИБРОСИ`ТО</b>, <i>мн.</i> вибросита`, <i>ср. Строит.</i> Сито с вибратор като част от вибрационна пресевна машина, която служи за пресяване на насипни материали (чакъл, пясък, руда и под.) |
---- | ---- | ||
<b>ВИБРОУ`ДАРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Строит.</i> При който се използва вибрацията. <i>Виброударни механизми.</i> | <b>ВИБРОУ`ДАРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Строит.</i> При който се използва вибрацията. <i>Виброударни механизми.</i> | ||
| Ред 55: | Ред 55: | ||
— От лат. vivus ’жив’ + sectio ’разсичане’. | — От лат. vivus ’жив’ + sectio ’разсичане’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВИ`ВНА</b>. Вж. виввам. | + | <b>ВИ`ВНА</b>. Вж. <em>виввам</em>. |
---- | ---- | ||
<b>ВИ`ВО</b> <i>нареч. Муз.</i> Виваче. | <b>ВИ`ВО</b> <i>нареч. Муз.</i> Виваче. | ||
Текуща версия към 18:50, 7 юли 2014
ВИБРОГРА`Ф м. Физ. Уред за автоматично записване на трептенията на телата.
ВИБРОЕЛЕМЕ`НТ м. Строит. Съставна част на строителна конструкция, изработена от вибробетон.
ВИБРО`ЗА ж. Мед. Инфекциозна болест на рогат добитък, овце и др., която се поражда от спираловидни микроби и предизвиква безплодие или аборти.
— От лат. vibrosis.
ВИБРОИЗОЛА`ТОР м. Техн. Елемент, който се използва за предпазване на машини, съоръжения, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията.
ВИБРОИЗМЕРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. Който служи за измерване на вибрацията. Виброизмерителни уреди.
ВИБРОИЗОЛА`ЦИЯ ж. Техн. Предпазване на съоръжения, машини, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията чрез поставяне на деформиращи се елементи между източника на вибрация и предпазвания обект.
ВИБРОКОНСТРУ`КЦИЯ ж. Строит. Строителна конструкция от вибробетон. За монтажа на виброконструкциите организацията разполагаше само с един 5-тонен автокран. РД, 1959, бр. 300, 5.
ВИБРОПОЛИГО`Н м. Строит. 1. Площ, открита площадка, определена за производство на сглобяеми стоманобетонни елементи и конструкции за нуждите на строителството и транспорта.
2. Предприятие за производство на бетонни изделия.
ВИБРОПОЛИГОНИ`СТ м. Строит. Работник във виброполигон.
ВИБРОПРЕОБРАЗУВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Физ. Електрически апарат, който преобразува постоянен ток с определено напрежение в постоянен или променлив ток с друго напрежение чрез вибратор.
ВИБРОПРЕ`СА ж. Строит. Вибрационна машина за изработване на бетонни изделия чрез вибрация и пресоване.
ВИБРОСИ`ТО, мн. вибросита`, ср. Строит. Сито с вибратор като част от вибрационна пресевна машина, която служи за пресяване на насипни материали (чакъл, пясък, руда и под.)
ВИБРОУ`ДАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Строит. При който се използва вибрацията. Виброударни механизми.
ВИБРОУПЛЪТНИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Строит. Вибрационна машина за уплътняване.
ВИВА`РИУМ м. Зоол. Помещение за отглеждане на диви животни в условия, близки до естествените.
— Лат. vivarium.
ВИВА`ЧЕ нареч. Муз. 1. За темпо — много живо, бързо.
2. Като същ. мн. няма, ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо.
— Ит. vivace.
ВИ`ВВАМ, -аш, несв.; ви`вна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Избухвам, пламвам, буквам. Миг… и факла зла изви стихия. Вивна огън страшен и зловещ. В. Марковски, ПЗ, 211.
ВИ`ВВАМ СЕ несв.; ви`вна се св., непрех. Диал. Виввам (Н. Геров, РБЯ).
ВИВИАНИ`Т, мн. няма, м. Минер. Минерал — железен хидрофосфат, безцветен или слабооцветен, който, окислен на въздух, добива тъмносин цвят и се употребява за получаване на синя боя.
— От англ. собств.
ВИВИСЕ`КЦИЯ ж. Мед. Извършване на операция върху жив организъм (животно) с научна цел.
— От лат. vivus ’жив’ + sectio ’разсичане’.
ВИ`ВНА. Вж. виввам.
ВИ`ВО нареч. Муз. Виваче.
— Ит. vivo.
ВИ`ВОД м. Остар. Книж. Извод. Тя [химията] ни дава такива научни виводе*, които, применени на практика, успяха да турнат индустрията на такива основи, които служат за залог на по-нататъшно развитие и усъвършенствуване. Н, 1881, кн. 2, 154-155.
— От рус. вывод.
ВИГВА`М м. Жилище на индианците в Северна Америка, изградено от забити в кръг дървени прътове със събрани горни краища, които са покрити с кожи, рогозки, клони и др.
— Англ. wigwam.
ВИ`ГИ само мн. Истор. 1. Политическа партия в Англия от 17 до 19 в., която е била против възстановяването на абсолютизма и изразявала интересите на обуржоазилата се дворянска аристокрация и едрата търговска и финансова буржоазия.
2. Партия в САЩ, съществувала от 1834 до 1854 г., която обединявала промишлената буржоазия от Север и плантатори от Юг и се борела против усилването на федералната власт, за развитие на промишлеността не само на Север, но и на Юг.
— От англ. whig.
ВИ`ГЛА ж. Диал. Далекогледна тръба. Та си узе златна вигла, / та разгледа горе, долу, / по пътища, по друмища. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 226.
— От гр. βίγλα ’караулна будка, пост, наблюдателница’.
ВИГО`ДА ж. Остар. Книж. Изгода. Който желае да повдигне нравствеността на
