Page:RBE Tom2.djvu/210

та фанете, / .. / лудо-младо, луд гидия!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 220.

---

ВИ`КОМ нареч. Диал. С вик, с викане. Към майката щерка, към щерката майка / се спуснаха виком веднага — / со плач се те живи пригърнаха двете; / и паднаха мъртви пред прага. П. П. Славейков, Събр. съч. 1, 54. • Нар.-поет. Виком викам. Виком викат бързи вестоносци: / — Сбирайте се, майстори зидари, / сбирайте се във Одрина града, / да градите мермерна джамия. А. Разцветников, С, 201-202. Подир иде негов тейно, / виком вика, тичом тиче: / Стой почакай, мой мил сине“. Нар. пес., СбНУ I, 14.

---

ВИКО`НТ м. 1. В Стара Франция, в Англия и някои други страни — титла на благородник, по-низша от граф и по-висша от барон.

2. Лице с такава титла.

— Фр. viconte.

---

ВИ`КОТ, мн. няма, м. Диал. Виканица, глъчка, врява; викотия. Размесиха се людете, зашумяха, .., общият шум се превърна в гръмка врява и викот, женските гласове остро пресичаха ръмжещото буботене на мъжете. Д. Талев, ГЧ, 192. Когато фунията изгоря до сантим, той я духна и под одобрителния викот на сватбарите почна да се кланя на всички страни. И. Петров, НЛ, 101.

---

ВИКОТИ`Я, мн. няма, ж. Диал. Викот.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

---

ВИКТОРИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до епохата, през която е царувала кралица Виктория в Англия — XIX в. Викторианска епоха. Викториански стил.

---

ВИКТОРи`НА ж. Специално организирано между група хора забавно състезание за проверка на знания в някоя област или на общата култура, на което трябва да се отговаря бързо и изчерпателно на зададените въпроси. Литературна викторина. Концертна викторина. Спортна викторина.

— От лат. У1с1опа .победа, през рус. викторина.

---

ВИКТОРИЯ ж. Остар. Воен. Нашивка с формата на латинската буква „V“, отличителен знак в хитлеристката армия. — Разпръсвай се, сега ли намерихте време да мрете? Газим до колене в смъртта! — замахна с проклятие фелдфебелът ръка в дълъг ръкав с купчина виктории над лакътя. Д. Вълев, 3, 142.

— От лат. угсгопа ’победа’.

---

ВЙЛА¹ ж. Дълъг, гладък прът с два или повече дървени или железни зъба накрая за прибиране на сено, слама и под. По-ната-тък из нашарена с дълги откоси ливада,.., берачи с дълги вили пъргаво обръщат или разряждат позасъхналото сяно. Т. Влайков, Съч. III, 2. Ала най й харесваше ей това

— жените да й пренасят с дългите дво-янки и троянки вили, тя да ги поема и настила покрай себе си. Ст. Даскалов, ЕС, 15-

16. Косачете, по бели ризи, пристъпеха наред, и до всякого се показоваха редове зелена окосена трева. По-нататък, бераче, с песни събираха с вили сеното на купи. Д. Манчев, БЕ II, 93. Зела е вила на рамо, / отишла сено да бере. Нар. пес., СбНУ IV,

57. Вили очи ти изболи. (Клетва).

◇ Вдигам / вдигна (дигам / дигна) на вили и мотовили (кокили) (на вили-<на> мотови-ли) някого. Разг. Шумно одумвам и подигравам някого. — Щом й кажа, че съм идвала тука, ще се разсърди. Хората са я подлудили. Ден не минава да не ме дигнат пред нея на вили-мотовили. К. Петканов, X, 63. Пък и зевзеци — еша им го няма. Ще вземат и такъв кюляф ще му скроят... Нали ги знаеш — ще го направят за мезе на устата, та мало и голямо да го дигне на вили и кокили. Ст. Чилингиров, ПЖ, 97. Едни на вили, други на могили. Диал. За несговорни хора. На вили и могили. Разг. Неподредено, разхвърляно е. На гостите си да заколиш пиле, / я пък прасенце .. Па на вили и могили / във къщи да не е.К. Христов, ЧБ, 84. Ще ни дойдете на гости, ама след седмица, че сега ремонтираме и у нас е на вили и могили. С вила орехи събирам. Разг. Върша безполезна работа.

---

ВЙЛА² ж. В народните поверия — ми-тично женско същество, което обитава горите, изворите, реките и пр. и бди над хората, които са далеч от дома си; самовила, самодива. Разправяха, че когато дошло християнството, старите езически духове, които населявали дърветата,.., избягали нанякъде.. А по-рано всяко старо дърво,.., всеки дълбок вир, като оня под скалата до Аароновия дворец, имали я горска вила, я русалка, и вещи хора можели да ги викат и да говорят с тях. А. Дончев, СВС, 121. И да видя как живеят / либни змейове в грамади, / как си вилите люлеят / хоро в росните ливади. Ив. Вазов, Съч. IV, 107.

---

ВЙЛА³ ж. Къща извън града, обикн. с просторен двор или градина за почивка през лятото. След няколко дни Фотина тръгваше за Варна да прекара лятото в бащината си вила на брега на морето. В. Геновска, СГ, 237. Те си спомниха неволно за къщата му в най-тихата и сенчеста част на София, която струваше милиони, за американската му кола, за вилите му в Чамкория и Варна. Д. Димов, Т, 260. Пред тях се издигаше бяла двуетажна вила с градинка и красива желязна ограда. Цв. Ангелов, ЧД, 242.

— Лат. уН1а през рус. вилла или нем. УШа.

---

ВЙЛАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Собственик на вила³ или на вилно място. Виладжиите не чакат. Строят. Защото вилното място си е тяхно. Диал., 1999, бр.

28, 11. Кой продаде мраморните плочи от надгробните паметници за стъпала на виладжиите? Дем., 1990, бр. 48,4.