Page:RBE Tom2.djvu/167

П. Спасов, ХлХ, 373. Ти не постъпи като повечето експерти, които окрадоха фирмите си, вземаха двойни комисионни и натрупаха капитал. Д. Димов, Т, 645. // Обикн. с количествени наречия. Искам да ми се заплати за извършена работа или при продажба сума, чийто размер е определен от мене. — Много ми взе ти, дяволе! Толкоз пари за двадесет километра! Елин Пелин, Съч. I, 46. — И ти ли искаш малко да ти вземе? — сопна се дядо Руси не на шега … Свекър ти е червясал от пари. Й. Йовков, СЛ, 82. На вратата ни спира братът, слага къс хартия, за да си запишем имената, за да ги спомене в молитвата си. Благочестивият старец обаче ни предизвести колко пари взима за всяко име и тогава фана да записва. Ив. Вазов, Съч. XV, 29. Той сам му натъпка торбата с каквото трябва, не му взе нито лев и го изпрати с очи, като някакъв горски цар. Ст. Даскалов, БМ, 48. За тази рокля шивачката ми взе повече. △ Отказвам се от поръчката. Ти вземаш много. // С отвл. същ. Приемам, получавам нещо (обещание, съвет, благословия и др.), обикн. което съм поискал. На тръгване тя намери сгодна минута да повери безпокойството си на свещеника и взе обещание от него, каквото разбере за Цонкината мъка, да й съобщи писмено. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 94-95. — Иди, иди, чедо — каза отец Григорий, — а утре намини благословията ми да вземеш за път. Ст. Загорчинов, ДП, 230. — Знаеш, аз говоря с този… Лазар Ковача, а той ме гледа така… съвсем недоверчиво и ми се подсмихва, като че иска да каже: „От такава буболечка съвет не вземам“. Д. Ангелов, ЖС, 138. Башибозуците и черкезите биле взели позволение от пашата, когото уверявале, че черквата е пълна с московци и сърби, да я превземат до половин час време. З. Стоянов, ЗБВ III, 290.

8. Разг. Обикн. в ритор. въпр. в съчет. с откъде, отде (отгде). Намирам нещо, което ми е необходимо.— Искаха бира. Отде ще им вземем бира? Й. Йовков, Разк. II, 24. Можеш ли да намериш за детето някаква дрешка? — попита той [Костов] внезапно. — Отде да я взема? Д. Димов, Т, 489.

9. В съчет. със същ. място, служба и под. Бивам назначен да работя някъде, заемам някаква служба. Млад беше още, старите чорбаджии не му даваха път, но той беше още по-упорит и сполучи да вземе място в общината още на първия избор. Д. Талев, ЖС, 122. Изненадан и възхитен, Кръстю го слушаше и вече си правеше сметка дали след като свърши войната, Въкрил не би могъл* да вземе някаква служба? Та такъв отворен и отракан мъж рядко ще се намери и между ония, които са завършили гимназия. Г. Караславов, ОХ I,424.

10. Разг. Приемам някого при себе си да живее или на работа, служба. Елка и Захаринчо той взема при себе си. Елин Пелин, Съч. III, 68. Освен домашната прислужница обаче взеха на квартира и една далечна своя роднина от провинцията. Г.Караславов, Избр. съч. II, 459. Отпосле го взе хаджи Петър, селският чорбаджия, да му върши някои негови работи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 168. Накрая [Митруш] попадна на влекача „Бенковски“. Взеха го огняр. Д. Добревски, БКН, 33. — За него ли питаш? — Да, генералът иска да го вземе на работа. Д. Димов, Т, 12. — А каква работа ще върши? — Ще го вземем в разузнаването. Като мой помощник. П. Незнакомов, МА, 57. — Ще те вземем на заплата. Ще купуваш, ще надзираваш складовете, ще товариш шлепове, когато му дойде времето — ще има работа. П. Спасов, ХлХ, 96.

11. Разг. Придобивам правото да ползвам нещо срещу заплащане; наемам. А близо половин милион селски стопани нямаха никаква земя. Те работеха като ратаи или вземаха земя под аренда. В. Дойков, НС, 40. Баща му, старият воденичар Иван Трифонов, от дълги години вземаше под наем воденици и с това си вадеше хляба. Г. Караславов, ОХ I, 409. // Ангажирам някого да извърши някаква работа срещу заплащане. Баща му обичаше да мечтае как ще ожени сина си — ще вземат двама гайдари от Пателеница и Батак, .. ще го венчаят в голямата пазарджишка катедрала. Д. Добревски, БКН, 157.

12. Разг. Отстранявам, махвам, отнемам част от нещо, като по този начин намалявам размерите и променям формата му. — Но ела да ти вземе берберинът брадата. Ив. Вазов, Съч. XII, 133. — Извинете, господине, станало е недоразумение. Бръснарят, господин Пингов, е разбрал, че искате да ви вземе повечко брадата. Д. Спространов, С, 19. Помнеше само, че [солта] беше голям и ръбест отломък и че овчият език най-напред взе всички ръбове на отломъка, крупата сол се заглади. Й. Радичков, ВС, 90. Взех малко роклята отстрани.

13. Разг. Насилствено отнемам нещо от някого; обсебвам. — Че как те е пуснал баща ти? И пременена, с алтъни, .. Аз ще ги взема. Й. Йовков, СЛ, 8. Бащата бил скътал / пари. / Синът ги надушил, / вземал ги насила / и после баща си затрил. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 36. // Тайно отнемам нещо от някого; крада, открадвам. — Обраха ме, обраха ме! Слушайте, хей! .. Да ми върнете парите! .. Петстотин жълтици сте ми взели. Елин Пелин, Съч. III, 58-59. Тя не знаеше какво е кражба. Ами ако сега наистина намерят парите у тях? За пръв път тя се усъмни в мъжа си. Кой друг ще му бръкне в чекмеджето, помисли тя, както мислеха и хората. И ако ги е взел, де ли ги е оставил? Ст. Даскалов, БМ, 42.

14. Разг. Завладявам нещо със сила; покорявам, завоювам, превземам, завземам. Всичко