Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/185“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (nerman 6a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
— От рус. вмгода. | — От рус. вмгода. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИГО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Изгоден. <i>А ако ти, наместо вигодна и бърза кариера, пожелаеш да съхраниш своето собствено уважение, своята отличителна лична независимост и чувствата на своето човеческо достойнство, то трябва по-напред от сичко да приготовиш в школата онова, щото ще да ти бъде пособие през живота.</i> Знан., 1875, бр. 14, 219-<b>220</b><b>.</b> |
— ОТ рус. ВЬ1ГОДНЬ1Й. | — ОТ рус. ВЬ1ГОДНЬ1Й. | ||
| − | + | виго`дност, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> вигоден; изгодност. | |
— От рус. вмгодность. | — От рус. вмгодность. | ||
| − | + | виго`н <i>м.</i> 1. Диво животно, голямо колкото овца,от рода на ламите, разпространено в Южна Америка, което има изключително ценна вълна. Ьаша уюи^па. <i>Тук [в Чили] ще видите., много добитък, най-вече вигони или едри овце, които дават скъпоценна вълна и служат за товарни животни.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 295. | |
2. Вълна от това животно. | 2. Вълна от това животно. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— От фр. у^орге. | — От фр. у^орге. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИГО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до вигон. <i>От вигонната прежда могат да се изработват различни видове килими, черги... и др.</i> ВН, 1959, бр. 2480, 3. <i>Вигонна предачница.</i> |
вид<sup>1</sup>, видът, вида, <i>мн.</i> вйдове, след <i>числ.</i> вйда, <i>м.</i> 1. Начинът, по който изглежда лице или предмет, когато се възприема зрително; външен изглед, външност. <i>Пък и самият му вид привличаше и предразполагаше. Той беше висок, кокалест човек и докато косата и мустаците му бяха бели като сняг, веждите му си оставаха съвсем черни.</i> И. Йовков, В АХ, 155. <i>Раковски го знаеше по име и по вид, макар и да не беше намирал повод да го отличи за храбростта му в миналите битки.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 213. <i>Те се отдалечиха с бързи крачки, озадачени от думите на непознатия и от странния му вид.</i> М. Грубешлиева, ПП, 111. <i>Той имаше вид на благородник, който веднага би обявил дуел, ако някой се усъмни в честта му.</i> Д. Димов, Т, 525. <i>Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 22. <i>Напети къщички се угледно белеят / и радват погледа там с охолний си вид.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 85. | вид<sup>1</sup>, видът, вида, <i>мн.</i> вйдове, след <i>числ.</i> вйда, <i>м.</i> 1. Начинът, по който изглежда лице или предмет, когато се възприема зрително; външен изглед, външност. <i>Пък и самият му вид привличаше и предразполагаше. Той беше висок, кокалест човек и докато косата и мустаците му бяха бели като сняг, веждите му си оставаха съвсем черни.</i> И. Йовков, В АХ, 155. <i>Раковски го знаеше по име и по вид, макар и да не беше намирал повод да го отличи за храбростта му в миналите битки.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 213. <i>Те се отдалечиха с бързи крачки, озадачени от думите на непознатия и от странния му вид.</i> М. Грубешлиева, ПП, 111. <i>Той имаше вид на благородник, който веднага би обявил дуел, ако някой се усъмни в честта му.</i> Д. Димов, Т, 525. <i>Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 22. <i>Напети къщички се угледно белеят / и радват погледа там с охолний си вид.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 85. | ||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
5. Само в съчет. с предл. в и съгл. опред. Състояние, форма на съществуване, проявление на нещо. <i>— Любов! Аз първи, първи път изпитвам това чувство в такъв вид...</i> Ив. Вазов, Съч. XIX, 28. <i>В драматическите произведения животът е отразен, така да се каже, в по-сгъстен вид.</i> Т, 1954, кн. 5, 17. <i>Всъщност мисълта на Главния беше много по-сложна и.. Тя съдържаше в кондензиран вид и всичко, което бе станало до днес.</i> А. Наковски, БС, 87. <i>Към среброто и златото, които в чист вид са много меки, за увеличаване на твърдостта им при изготвяне на монети и други предмети всякога приба</i> | 5. Само в съчет. с предл. в и съгл. опред. Състояние, форма на съществуване, проявление на нещо. <i>— Любов! Аз първи, първи път изпитвам това чувство в такъв вид...</i> Ив. Вазов, Съч. XIX, 28. <i>В драматическите произведения животът е отразен, така да се каже, в по-сгъстен вид.</i> Т, 1954, кн. 5, 17. <i>Всъщност мисълта на Главния беше много по-сложна и.. Тя съдържаше в кондензиран вид и всичко, което бе станало до днес.</i> А. Наковски, БС, 87. <i>Към среброто и златото, които в чист вид са много меки, за увеличаване на твърдостта им при изготвяне на монети и други предмети всякога приба</i> | ||
| − | |||
Версия от 12:17, 11 юни 2014
човека,..у той е длъжен да устрои работите така, щото вигодите на сякого да са съображават с вигодите на другите. Знан.,
1875, Ш-1У. Ескирос говори, че е нещастен онзи народ, у когото са появлява робска наклонност към материалните вигоди. Знан., 1875, бр. 13, 203.
— От рус. вмгода.
ВИГО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Изгоден. А ако ти, наместо вигодна и бърза кариера, пожелаеш да съхраниш своето собствено уважение, своята отличителна лична независимост и чувствата на своето човеческо достойнство, то трябва по-напред от сичко да приготовиш в школата онова, щото ще да ти бъде пособие през живота. Знан., 1875, бр. 14, 219-220.
— ОТ рус. ВЬ1ГОДНЬ1Й.
виго`дност, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от вигоден; изгодност.
— От рус. вмгодность.
виго`н м. 1. Диво животно, голямо колкото овца,от рода на ламите, разпространено в Южна Америка, което има изключително ценна вълна. Ьаша уюи^па. Тук [в Чили] ще видите., много добитък, най-вече вигони или едри овце, които дават скъпоценна вълна и служат за товарни животни. С. Бобчев, ПОС (превод), 295.
2. Вълна от това животно.
3. Плат от вълната на това животно.
— От фр. у^орге.
ВИГО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до вигон. От вигонната прежда могат да се изработват различни видове килими, черги... и др. ВН, 1959, бр. 2480, 3. Вигонна предачница.
вид1, видът, вида, мн. вйдове, след числ. вйда, м. 1. Начинът, по който изглежда лице или предмет, когато се възприема зрително; външен изглед, външност. Пък и самият му вид привличаше и предразполагаше. Той беше висок, кокалест човек и докато косата и мустаците му бяха бели като сняг, веждите му си оставаха съвсем черни. И. Йовков, В АХ, 155. Раковски го знаеше по име и по вид, макар и да не беше намирал повод да го отличи за храбростта му в миналите битки. Ст. Дичев, ЗС I, 213. Те се отдалечиха с бързи крачки, озадачени от думите на непознатия и от странния му вид. М. Грубешлиева, ПП, 111. Той имаше вид на благородник, който веднага би обявил дуел, ако някой се усъмни в честта му. Д. Димов, Т, 525. Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън. Ив. Вазов, Съч. XV, 22. Напети къщички се угледно белеят / и радват погледа там с охолний си вид. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 85.
2. Обикн. със съгл. опред. Външният облик, изражението на лицето и под. като проява на вътрешното състояние, настроение, чувство и др. Вратата се отвори и влезе един млад изящен турчин, с интелигентен вид. Ив. Вазов, Съч. XII, 28. Сега Адамов имаше доволния и щастлив вид на собсгцвеник, който заобикаля имението си. Й. Йовков, Разк. II, 19. На другия ден Еникий се яви пред братята блед, тъжен и с отчаян вид. Елин Пелин, Съч. IV, 90. Не се мина много време външните врата се отвориха. Дочо-олу се спусна да види дали не ще иде желаният гост, но веднага се върна с недоволен вид. Ал. Константинов, Съч. I, 302. Христина отвърна на поздрава му с изненадан вид, като че едва сега го е видяла. Ем. Станев, ИК I и II, 167.
3. Обикн. с несъгл. или съгл. опред. Присъствие, наличие на нещо, възприето със зрението; гледка. Неусетно Еньо се намери на първата своя нива,.. При нейния вид Еньо забрави мъката си и злината му мина. Елин Пелин, Съч. 1П, 110. Кой би я [тълпата] възпрял да ни стъпче, да ни разкъса на мястото, да ни хвърли през моста в реката, озверена веднъж от миризмата на барута и от вида на окървавените трупове? К. Величков, ПССъч. I, 53. Той усещаше, още отначало, някакво противно чувство при вида на тоя момък. Ив. Вазов, Съч.
XXII, 125 .И едно радостно и самодоволно чувство я обзе при вида на това свое имане. Т. Влайков, Съч. II, 119. Всичкото му красноречие и философия изчезнаха като дим пред вида на тая любовна сцена... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 106.
4. Остар. Изглед, гледка, пейзаж. На юг и на запад се вълнуват картините на Люлин планина, на Вискер планина, Граховското поле и Осоговската планина. Пространства безконечни, видове омайни, гледка възхитителна и незабравима. Ив. Вазов, Съч.
XVII, 8. И ще се научи [Захарий] да рисува хора и гори, и полета, които общо се наричаха и от русите, и от французите пейзажи или видове. Вл. Свинтила, СЗЗ, 253. Те живееха в наета къща, отдето се отваряше прекрасен вид на Родопите. Ив. Вазов, Съч. XXV, 15. Тъга ми чу дна на сърце навява / видът на рой селца и градове. К. Христов, Избр. ст, 27.
5. Само в съчет. с предл. в и съгл. опред. Състояние, форма на съществуване, проявление на нещо. — Любов! Аз първи, първи път изпитвам това чувство в такъв вид... Ив. Вазов, Съч. XIX, 28. В драматическите произведения животът е отразен, така да се каже, в по-сгъстен вид. Т, 1954, кн. 5, 17. Всъщност мисълта на Главния беше много по-сложна и.. Тя съдържаше в кондензиран вид и всичко, което бе станало до днес. А. Наковски, БС, 87. Към среброто и златото, които в чист вид са много меки, за увеличаване на твърдостта им при изготвяне на монети и други предмети всякога приба
