Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/184“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
м (Aleksandra 6a)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
  
 
----
 
----
<b>ВИБРОГРАФ</b> <i>м. Физ.</i> Уред за автома-тично записване на трептенията на телата.
+
<b>ВИБРОГРА`Ф</b> <i>м. Физ.</i> Уред за автома-тично записване на трептенията на телата.
 
----
 
----
<b>ВИБРОЕЛЕМЕНТ</b> <i>м. Строиш.</i> Състав-на част на строителна конструкция, изработена от вибробетон.
+
<b>ВИБРОЕЛЕМЕ`НТ</b> <i>м. Строиш.</i> Състав-на част на строителна конструкция, изработена от вибробетон.
 
----
 
----
<b>ВИБРОЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Инфекциозна болест на рогат добитък, овце и др., която се поражда от спираловидни микроби и предизвиква безплодие или аборти.
+
<b>ВИБРО`ЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Инфекциозна болест на рогат добитък, овце и др., която се поражда от спираловидни микроби и предизвиква безплодие или аборти.
  
 
-От лат. У1Ьп0818.
 
-От лат. У1Ьп0818.
 
----
 
----
<b>ВИБРОИЗОЛАТОР</b> <i>м. Техн.</i> Елемент, който се използва за предпазване на машини, съоръжения, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията.
+
<b>ВИБРОИЗОЛА`ТОР</b> <i>м. Техн.</i> Елемент, който се използва за предпазване на машини, съоръжения, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията.
 
----
 
----
<b>ВИБРОИЗМЕРЙТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Физ.</i> Който служи за измерване на вибрацията. <i>Виброизмерителни уреди.</i>
+
<b>ВИБРОИЗМЕРЙ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Физ.</i> Който служи за измерване на вибрацията. <i>Виброизмерителни уреди.</i>
 
----
 
----
<b>ВИБРОИЗОЛАЦИЯ</b> <i>ж. Техн.</i> Предпазване на съоръжения, машини, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията чрез поставяне на деформиращи се елементи между източника на вибрация и предпазвания обект.
+
<b>ВИБРОИЗОЛА`ЦИЯ</b> <i>ж. Техн.</i> Предпазване на съоръжения, машини, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията чрез поставяне на деформиращи се елементи между източника на вибрация и предпазвания обект.
 
----
 
----
<b>ВИБРОКОНСТРУКЦИЯ</b> <i>ж. Строиш.</i> Строителна конструкция от вибробетон. <i>За монтажа на виброконструкциите организацията разполагаше само с един 5-тонен автокран.</i> РД, 1959, бр. 300, 5.
+
<b>ВИБРОКОНСТРУ`КЦИЯ</b> <i>ж. Строиш.</i> Строителна конструкция от вибробетон. <i>За монтажа на виброконструкциите организацията разполагаше само с един 5-тонен автокран.</i> РД, 1959, бр. 300, 5.
 
----
 
----
<b>ВИБРОПОЛИГОН</b> <i>м. Строиш.</i> 1. Площ, открита площадка, определена за производство на сглобяеми стоманобетонни елементи и конструкции за нуждите на строителството й транспорта.
+
<b>ВИБРОПОЛИГО`Н</b> <i>м. Строиш.</i> 1. Площ, открита площадка, определена за производство на сглобяеми стоманобетонни елементи и конструкции за нуждите на строителството й транспорта.
  
 
2. Предприятие за производство на бетонни изделия.
 
2. Предприятие за производство на бетонни изделия.
Ред 23: Ред 23:
 
<b>ВИБРОПОЛИГОНЙСТ</b> <i>м. Строиш.</i> Работник във виброполигон.
 
<b>ВИБРОПОЛИГОНЙСТ</b> <i>м. Строиш.</i> Работник във виброполигон.
 
----
 
----
<b>ВИБРОПРЕОБРАЗУВАТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Физ.</i> Електрически апарат, който преобразува постоянен ток с определено напрежение в постоянен или променлив ток с друго напрежение чрез вибратор.
+
<b>ВИБРОПРЕОБРАЗУВА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Физ.</i> Електрически апарат, който преобразува постоянен ток с определено напрежение в постоянен или променлив ток с друго напрежение чрез вибратор.
 
----
 
----
<b>ВИБРОПРЕСА</b> <i>ж. Строиш.</i> Вибрацион-на машина за изработване на бетонни изделия чрез вибрация и пресоване.
+
<b>ВИБРОПРЕ`СА</b> <i>ж. Строиш.</i> Вибрацион-на машина за изработване на бетонни изделия чрез вибрация и пресоване.
 
----
 
----
 
<b>ВИБРОСЙТО</b>, <i>мн.</i> вибросита, <i>ср. Строиш.</i> Сито с вибратор като част от вибраци-онна пресевна машина, която служи за пресяване на насипни материали (чакъл, пясък, рудаипод.)^
 
<b>ВИБРОСЙТО</b>, <i>мн.</i> вибросита, <i>ср. Строиш.</i> Сито с вибратор като част от вибраци-онна пресевна машина, която служи за пресяване на насипни материали (чакъл, пясък, рудаипод.)^
Ред 33: Ред 33:
 
<b>ВИБРОУПЛЪТНЙТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Строиш.</i> Вибрационна машина за уплътняване.
 
<b>ВИБРОУПЛЪТНЙТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Строиш.</i> Вибрационна машина за уплътняване.
 
----
 
----
<b>ВИВАРИУМ</b> <i>м. Зоол.</i> Помещение за отглеждане на диви животни в условия, близки до естествените.
+
<b>ВИВА`РИУМ</b> <i>м. Зоол.</i> Помещение за отглеждане на диви животни в условия, близки до естествените.
  
 
— Лат. У1Уапиш.
 
— Лат. У1Уапиш.
Ред 47: Ред 47:
 
<b>ВЙВВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вйвна се <i>св., непрех. Диал.</i> Виввам (Н. Геров, РБЯ).
 
<b>ВЙВВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вйвна се <i>св., непрех. Диал.</i> Виввам (Н. Геров, РБЯ).
 
----
 
----
<b>ВИВИАНЙТ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Минерал — железен хидрофосфат, безцветен или слабооцветен, който, окислен на въздух, добива тъмносин цвят и се употребява за получаване на синя боя.
+
<b>ВИВИАНЙ`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Минерал — железен хидрофосфат, безцветен или слабооцветен, който, окислен на въздух, добива тъмносин цвят и се употребява за получаване на синя боя.
  
 
— От англ. собств.
 
— От англ. собств.
Ред 75: Ред 75:
 
— От англ. \уЪ1е.
 
— От англ. \уЪ1е.
 
----
 
----
<b>ВЙГЛА</b> <i>ж. Диал.</i> Далекогледна тръба. <i>Та си узе златна вигла, / та разгледа горе, долу, / по пътища, по друмища.</i> Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯI, 226.
+
<b>ВЙ`ГЛА</b> <i>ж. Диал.</i> Далекогледна тръба. <i>Та си узе златна вигла, / та разгледа горе, долу, / по пътища, по друмища.</i> Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯI, 226.
  
 
— От гр. р{уХа ’караулна будка, пост, наблюдателница’.
 
— От гр. р{уХа ’караулна будка, пост, наблюдателница’.
 
----
 
----
<b>ВИГОДА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Изгода. <i>Който желае да повдигне нравствеността на</i>
+
<b>ВИГО`ДА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Изгода. <i>Който желае да повдигне нравствеността на</i>
 
 

Версия от 12:02, 10 юни 2014

Страницата не е проверена



ВИБРОГРА`Ф м. Физ. Уред за автома-тично записване на трептенията на телата.


ВИБРОЕЛЕМЕ`НТ м. Строиш. Състав-на част на строителна конструкция, изработена от вибробетон.


ВИБРО`ЗА ж. Мед. Инфекциозна болест на рогат добитък, овце и др., която се поражда от спираловидни микроби и предизвиква безплодие или аборти.

-От лат. У1Ьп0818.


ВИБРОИЗОЛА`ТОР м. Техн. Елемент, който се използва за предпазване на машини, съоръжения, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията.


ВИБРОИЗМЕРЙ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. Който служи за измерване на вибрацията. Виброизмерителни уреди.


ВИБРОИЗОЛА`ЦИЯ ж. Техн. Предпазване на съоръжения, машини, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията чрез поставяне на деформиращи се елементи между източника на вибрация и предпазвания обект.


ВИБРОКОНСТРУ`КЦИЯ ж. Строиш. Строителна конструкция от вибробетон. За монтажа на виброконструкциите организацията разполагаше само с един 5-тонен автокран. РД, 1959, бр. 300, 5.


ВИБРОПОЛИГО`Н м. Строиш. 1. Площ, открита площадка, определена за производство на сглобяеми стоманобетонни елементи и конструкции за нуждите на строителството й транспорта.

2. Предприятие за производство на бетонни изделия.


ВИБРОПОЛИГОНЙСТ м. Строиш. Работник във виброполигон.


ВИБРОПРЕОБРАЗУВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Физ. Електрически апарат, който преобразува постоянен ток с определено напрежение в постоянен или променлив ток с друго напрежение чрез вибратор.


ВИБРОПРЕ`СА ж. Строиш. Вибрацион-на машина за изработване на бетонни изделия чрез вибрация и пресоване.


ВИБРОСЙТО, мн. вибросита, ср. Строиш. Сито с вибратор като част от вибраци-онна пресевна машина, която служи за пресяване на насипни материали (чакъл, пясък, рудаипод.)^


ВИБРОУДАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Строиш. При който се използва вибрацията. Виброударни механизми.


ВИБРОУПЛЪТНЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Строиш. Вибрационна машина за уплътняване.


ВИВА`РИУМ м. Зоол. Помещение за отглеждане на диви животни в условия, близки до естествените.

— Лат. У1Уапиш.


ВИВАЧЕ нареч. Муз. 1. За темпо — много живо, бързо.

2. Като същ. мн. няма, ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо.

— Ит. У1Уасе.


ВЙВВАМ, -аш, несв.; вйвна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Избухвам, пламвам, буквам. Миг... и факла зла изви стихия. Виена огън страшен и зловещ. В. Мар-ковски, ПЗ, 211.


ВЙВВАМ СЕ несв.; вйвна се св., непрех. Диал. Виввам (Н. Геров, РБЯ).


ВИВИАНЙ`Т, мн. няма, м. Минер. Минерал — железен хидрофосфат, безцветен или слабооцветен, който, окислен на въздух, добива тъмносин цвят и се употребява за получаване на синя боя.

— От англ. собств.


ВИВИСЕКЦИЯ ж. Мед. Извършване на операция върху жив организъм (животно) с научна цел.

— От лат. у1уиз ’жив’ + зесйо ’разсичане’.


ВЙВНА. Вж. виввам.


ВЙВО нареч. Муз. Виваче.

— Ит. У1УО.


ВЙВОД м. Остар. Книж. Извод. Тя [химията] ни дава такива научни видове, които, применени на практика, успяха да турнат индустрията на такива основи, които служат за залог на по-нататъшно развитие и усъвършенствуване. Н, 1881, кн. 2,154-155.

— От рус. вьгаод.


ВИГВАМ м. Жилище на индианците в Северна Америка, изградено от забити в кръг дървени прътове със събрани горни краища, които са покрити с кожи, рогозки, клони и др.

— Англ. ш§>уаш.


ВЙГИ само мн. Истор. 1. Политическа партия в Англия от 17 до 19 в., която е била против възстановяването на абсолютизма и изразявала интересите на обуржоазилата се дворянска аристокрация и едрата търговска и финансова буржоазия.

2. Партия в САЩ, съществувала от 1834 до 1854 г., която обединявала промишлената буржоазия от Север и плантатори от Юг и се борела против усилването на федералната власт, за развитие на промишлеността не само на Север, но и на Юг.

— От англ. \уЪ1е.


ВЙ`ГЛА ж. Диал. Далекогледна тръба. Та си узе златна вигла, / та разгледа горе, долу, / по пътища, по друмища. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯI, 226.

— От гр. р{уХа ’караулна будка, пост, наблюдателница’.


ВИГО`ДА ж. Остар. Книж. Изгода. Който желае да повдигне нравствеността на