Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/407“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Грубешлиева, ПП, 164. <i>Полицейските власти арестуваха, инквизираха, разстрелваха.</i> М. Яворски, ПОББ, 47. <i>Преди три дни полицията бе правила обиск и арестувала механика.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 47. арестувам се <i>страд. Властта нареждаше да се арестуват съмнителните, да се пращат в участъците или да се предадат на жандармерията.</i> Ст.Даскалов, БМ, 51. | Грубешлиева, ПП, 164. <i>Полицейските власти арестуваха, инквизираха, разстрелваха.</i> М. Яворски, ПОББ, 47. <i>Преди три дни полицията бе правила обиск и арестувала механика.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 47. арестувам се <i>страд. Властта нареждаше да се арестуват съмнителните, да се пращат в участъците или да се предадат на жандармерията.</i> Ст.Даскалов, БМ, 51. | ||
| − | + | ---- | |
АРЕСТУВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> арестувам <i>и от</i> арестувам се. <i>Лекарите, , коментираха арестуването на една от болногледачките и отвеждането й от полицията.</i> Д. Ангелов, ЖС, 40. <i>Тогава по-високият от двамата извади бележка и я сложи на масата. — Ето заповедта за арестуването му.</i> М. Марчевски, П, 119. <i>Чехи и словаци променяха пътните знаци, .. наименованията на улиците, номерата на сградите, табелките по апартаментите, само и само да не бъдат открити набелязаните за арестуване.</i> Г. Данаилов, ДС, 209. | АРЕСТУВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> арестувам <i>и от</i> арестувам се. <i>Лекарите, , коментираха арестуването на една от болногледачките и отвеждането й от полицията.</i> Д. Ангелов, ЖС, 40. <i>Тогава по-високият от двамата извади бележка и я сложи на масата. — Ето заповедта за арестуването му.</i> М. Марчевски, П, 119. <i>Чехи и словаци променяха пътните знаци, .. наименованията на улиците, номерата на сградите, табелките по апартаментите, само и само да не бъдат открити набелязаните за арестуване.</i> Г. Данаилов, ДС, 209. | ||
| − | + | ---- | |
АРЕСТУВАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Арестуване. <i>Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието.</i> Ал. Константинов, Съч. I , 56. <i>Арестуванието на христиани, преимуществено от българска народност, продължава.</i> Пряп., 1902, бр.6, 2. | АРЕСТУВАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Арестуване. <i>Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието.</i> Ал. Константинов, Съч. I , 56. <i>Арестуванието на христиани, преимуществено от българска народност, продължава.</i> Пряп., 1902, бр.6, 2. | ||
| − | + | ---- | |
АРЕТЛИ`К, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> 1. Обръщение към непознат човек, на когото не знаят името; побратиме, байно. 2. Другар, приятел, побратим. <i>Женорята и дечурлигата бяха поели за планината към Копривщица, а в селото се въртяха още някои наши аретлици.</i> З.Стоянов, ЗБВ III, 39. | АРЕТЛИ`К, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> 1. Обръщение към непознат човек, на когото не знаят името; побратиме, байно. 2. Другар, приятел, побратим. <i>Женорята и дечурлигата бяха поели за планината към Копривщица, а в селото се въртяха още някои наши аретлици.</i> З.Стоянов, ЗБВ III, 39. | ||
<i>— Какво ще кажете, аретлици? Да оставим ли и занапред сегашния кмет или да подирим другиго ?</i> Т. Влайков, Съч. III, 79. | <i>— Какво ще кажете, аретлици? Да оставим ли и занапред сегашния кмет или да подирим другиго ?</i> Т. Влайков, Съч. III, 79. | ||
| − | — От араб. през тур. ahretlik | + | — От араб. през тур. ahretlik ’осиновен син’. — Друга форма: аратли`к. |
| − | + | ---- | |
АРЕТЛИ`КОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е на аретлик (във 2 знач ). <i>Хинчо.. захвана да говори: „Аз ще изляза да си поиграя с аретликовото Кънчово даскалче.“ М.</i> Кънчев, В, 126. | АРЕТЛИ`КОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е на аретлик (във 2 знач ). <i>Хинчо.. захвана да говори: „Аз ще изляза да си поиграя с аретликовото Кънчово даскалче.“ М.</i> Кънчев, В, 126. | ||
| − | + | ---- | |
АРЖЕНТИНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее в Аржентина. | АРЖЕНТИНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее в Аржентина. | ||
| − | + | ---- | |
АРЖЕНТИ`НКА <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Аржентина. | АРЖЕНТИ`НКА <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Аржентина. | ||
| − | + | ---- | |
АРЖЕНТИНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Аржентина <i>и от</i> аржентинец. <i>Аржентинска република. Аржентински град. Аржентински песни. Аржентински танц. Аржентинско крайбрежие. Аржентински нефт.</i> | АРЖЕНТИНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Аржентина <i>и от</i> аржентинец. <i>Аржентинска република. Аржентински град. Аржентински песни. Аржентински танц. Аржентинско крайбрежие. Аржентински нефт.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АРЗУХАЛ <i>м. Остар.</i> Писмена молба; просба, прошение. <i>Между това братята и майките на нашите българи .. даваха безбройни арзухали, та молеха да ни разгледат работите и да решат честта ни.</i> Св. Ми-ларов, СЦТ, 181-182. <i>Тъжбата са поднася във вид на просба (арзухал), написана на гербова хартия.</i> ДЗОИ I, 225. | АРЗУХАЛ <i>м. Остар.</i> Писмена молба; просба, прошение. <i>Между това братята и майките на нашите българи .. даваха безбройни арзухали, та молеха да ни разгледат работите и да решат честта ни.</i> Св. Ми-ларов, СЦТ, 181-182. <i>Тъжбата са поднася във вид на просба (арзухал), написана на гербова хартия.</i> ДЗОИ I, 225. | ||
арестуване | арестуване | ||
| − | — От араб. през тур. arzuhal. — Други форми: а р з о | + | — От араб. през тур. arzuhal. — Други форми: а р з о — хал, харзухал, харзувал. |
| − | + | ---- | |
АРЗУХАЛДЖИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> Просбописец. | АРЗУХАЛДЖИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Остар.</i> Просбописец. | ||
| − | + | ---- | |
АРИАНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Истор.</i> Ариа-нин. <i>Мор намерил много неизвестни досега ръкописи на Нютон, посветени главно на догмата за троичността .. От тези документи по думите на Мор личи, че Нютон е бил арианец, т.е. отричал божествената природа на Христос.</i> Ив. Въжарова, Н (превод), 212. | АРИАНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Истор.</i> Ариа-нин. <i>Мор намерил много неизвестни досега ръкописи на Нютон, посветени главно на догмата за троичността .. От тези документи по думите на Мор личи, че Нютон е бил арианец, т.е. отричал божествената природа на Христос.</i> Ив. Въжарова, Н (превод), 212. | ||
| − | + | ---- | |
АРИАНИН, <i>мн.,</i> ариани, <i>м. Истор.</i> Последовател на арианството; арианец. <i>Ариа-ните още до първият Вселенски събор пра-вяха смущения и безредици в империята.</i> ПСп, 1876, кн. XI и XII, 66. | АРИАНИН, <i>мн.,</i> ариани, <i>м. Истор.</i> Последовател на арианството; арианец. <i>Ариа-ните още до първият Вселенски събор пра-вяха смущения и безредици в империята.</i> ПСп, 1876, кн. XI и XII, 66. | ||
| − | + | ---- | |
АРИАНКА <i>ж. Истор.</i> Последователка на арианството. | АРИАНКА <i>ж. Истор.</i> Последователка на арианството. | ||
| − | + | ---- | |
АРИАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който е свързан с арианите и арианството. <i>Арианска ерес.</i> | АРИАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който е свързан с арианите и арианството. <i>Арианска ерес.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АРИАНСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Истор</i>. Една от големите ереси в христианската черква през IV в. от н. е., разпространена главно в римските провинции и сред германските племена готи, бургунди, вандали, чиито привърженици отричали догмата за „единосъ-щието на троицата“ и обединявали враждебно настроените слоеве на населението срещу социално-политическия строй на късната Римска империя. <i>Константин Великий призна християнската вяра господствую-ща, но почти в същото време в черквата се яви арианството, което много пъти докарва в стеснително положение православието.</i> ПСп, 1876, кн. XI и XII, 67. | АРИАНСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Истор</i>. Една от големите ереси в христианската черква през IV в. от н. е., разпространена главно в римските провинции и сред германските племена готи, бургунди, вандали, чиито привърженици отричали догмата за „единосъ-щието на троицата“ и обединявали враждебно настроените слоеве на населението срещу социално-политическия строй на късната Римска империя. <i>Константин Великий призна християнската вяра господствую-ща, но почти в същото време в черквата се яви арианството, което много пъти докарва в стеснително положение православието.</i> ПСп, 1876, кн. XI и XII, 67. | ||
— От гр. собств. | — От гр. собств. | ||
| − | + | ---- | |
АРИВИЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, <i>м. Рядко. Книзс.</i> Силна амбиция. | АРИВИЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, <i>м. Рядко. Книзс.</i> Силна амбиция. | ||
— От фр. arrivisme. | — От фр. arrivisme. | ||
| − | + | ---- | |
АРИВИ`СТ <i>м. Рядко. Книж</i>. Изключително амбициозен и безскрупулен човек, който се стреми към успех на всяка цена. | АРИВИ`СТ <i>м. Рядко. Книж</i>. Изключително амбициозен и безскрупулен човек, който се стреми към успех на всяка цена. | ||
— Фр. arriviste. | — Фр. arriviste. | ||
| − | + | ---- | |
АРИ`ДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Геогр</i>. Сух, с недостатъчна влажност. <i>Ари-ден климат. Ар идна област.</i> | АРИ`ДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Геогр</i>. Сух, с недостатъчна влажност. <i>Ари-ден климат. Ар идна област.</i> | ||
| − | — От лат. aridus | + | — От лат. aridus ’сух’. |
| − | + | ---- | |
АРИЕЛ <i>м. Митол.</i> В западноевропейските средновековни митове — добър дух. | АРИЕЛ <i>м. Митол.</i> В западноевропейските средновековни митове — добър дух. | ||
— Евр. от собств. | — Евр. от собств. | ||
| − | + | ---- | |
АРИЕРГАРД <i>м. Воен.</i> Войскова част, която във време на поход се движи след главните сили, за да ги охранява. <i>Противоп.</i> авангард. <i>Отстъплението ще стане по ред</i> | АРИЕРГАРД <i>м. Воен.</i> Войскова част, която във време на поход се движи след главните сили, за да ги охранява. <i>Противоп.</i> авангард. <i>Отстъплението ще стане по ред</i> | ||
Версия от 20:29, 27 ноември 2012
Грубешлиева, ПП, 164. Полицейските власти арестуваха, инквизираха, разстрелваха. М. Яворски, ПОББ, 47. Преди три дни полицията бе правила обиск и арестувала механика. М. Грубешлиева, ПИУ, 47. арестувам се страд. Властта нареждаше да се арестуват съмнителните, да се пращат в участъците или да се предадат на жандармерията. Ст.Даскалов, БМ, 51.
АРЕСТУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от арестувам и от арестувам се. Лекарите, , коментираха арестуването на една от болногледачките и отвеждането й от полицията. Д. Ангелов, ЖС, 40. Тогава по-високият от двамата извади бележка и я сложи на масата. — Ето заповедта за арестуването му. М. Марчевски, П, 119. Чехи и словаци променяха пътните знаци, .. наименованията на улиците, номерата на сградите, табелките по апартаментите, само и само да не бъдат открити набелязаните за арестуване. Г. Данаилов, ДС, 209.
АРЕСТУВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Арестуване. Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието. Ал. Константинов, Съч. I , 56. Арестуванието на христиани, преимуществено от българска народност, продължава. Пряп., 1902, бр.6, 2.
АРЕТЛИ`К, мн. -ци, м. Диал. 1. Обръщение към непознат човек, на когото не знаят името; побратиме, байно. 2. Другар, приятел, побратим. Женорята и дечурлигата бяха поели за планината към Копривщица, а в селото се въртяха още някои наши аретлици. З.Стоянов, ЗБВ III, 39.
— Какво ще кажете, аретлици? Да оставим ли и занапред сегашния кмет или да подирим другиго ? Т. Влайков, Съч. III, 79.
— От араб. през тур. ahretlik ’осиновен син’. — Друга форма: аратли`к.
АРЕТЛИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на аретлик (във 2 знач ). Хинчо.. захвана да говори: „Аз ще изляза да си поиграя с аретликовото Кънчово даскалче.“ М. Кънчев, В, 126.
АРЖЕНТИНЕЦ, мн. -нци, м. Лице, което е родено или живее в Аржентина.
АРЖЕНТИ`НКА ж. Жена, която е родена или живее в Аржентина.
АРЖЕНТИНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Аржентина и от аржентинец. Аржентинска република. Аржентински град. Аржентински песни. Аржентински танц. Аржентинско крайбрежие. Аржентински нефт.
АРЗУХАЛ м. Остар. Писмена молба; просба, прошение. Между това братята и майките на нашите българи .. даваха безбройни арзухали, та молеха да ни разгледат работите и да решат честта ни. Св. Ми-ларов, СЦТ, 181-182. Тъжбата са поднася във вид на просба (арзухал), написана на гербова хартия. ДЗОИ I, 225.
арестуване
— От араб. през тур. arzuhal. — Други форми: а р з о — хал, харзухал, харзувал.
АРЗУХАЛДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Остар. Просбописец.
АРИАНЕЦ, мн. -нци, м. Истор. Ариа-нин. Мор намерил много неизвестни досега ръкописи на Нютон, посветени главно на догмата за троичността .. От тези документи по думите на Мор личи, че Нютон е бил арианец, т.е. отричал божествената природа на Христос. Ив. Въжарова, Н (превод), 212.
АРИАНИН, мн., ариани, м. Истор. Последовател на арианството; арианец. Ариа-ните още до първият Вселенски събор пра-вяха смущения и безредици в империята. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 66.
АРИАНКА ж. Истор. Последователка на арианството.
АРИАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който е свързан с арианите и арианството. Арианска ерес.
АРИАНСТВО, мн. няма, ср. Истор. Една от големите ереси в христианската черква през IV в. от н. е., разпространена главно в римските провинции и сред германските племена готи, бургунди, вандали, чиито привърженици отричали догмата за „единосъ-щието на троицата“ и обединявали враждебно настроените слоеве на населението срещу социално-политическия строй на късната Римска империя. Константин Великий призна християнската вяра господствую-ща, но почти в същото време в черквата се яви арианството, което много пъти докарва в стеснително положение православието. ПСп, 1876, кн. XI и XII, 67.
— От гр. собств.
АРИВИЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Рядко. Книзс. Силна амбиция.
— От фр. arrivisme.
АРИВИ`СТ м. Рядко. Книж. Изключително амбициозен и безскрупулен човек, който се стреми към успех на всяка цена.
— Фр. arriviste.
АРИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Геогр. Сух, с недостатъчна влажност. Ари-ден климат. Ар идна област.
— От лат. aridus ’сух’.
АРИЕЛ м. Митол. В западноевропейските средновековни митове — добър дух.
— Евр. от собств.
АРИЕРГАРД м. Воен. Войскова част, която във време на поход се движи след главните сили, за да ги охранява. Противоп. авангард. Отстъплението ще стане по ред
— .. , нашата рота най-отзад, като ариер-гард. Тя ще отстъпи последна в 11 часа преди полунощ. М. Кремен, Б, 87.
— Фр. arriere-garde.
407
ариер1 ард
