Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/141“
Petercraft (беседа | приноси) м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>в околната среда със сетивните си органи .., които при мъжките бръмбари са по-широки — ветриловидни, а при женските — по-къси.</i> Зоол. VII кл, 48. <i>Ветриловидни листа.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕТРИЛОВИ`ДНО</b> <i>нареч.</i> Ветрилообразно. <i>На о-в Мадагаскар расте.. — дървото на пътешественика, което често се отглежда в тропиците като декоративно растение заради оригиналния му вид.. На върха си носи огромни листа на дълги дръжки, разположени ветриловидно в една плоскост.</i> Ст. Драганов, ФБР, 26. <i>При опасност [въртошийката] странно върти главата си и разперва ветриловидно опашката си.</i> Ц. Пешев и др., ФБ, 249. | + | <b>ВЕТРИЛОВИ`ДНО</b> <i>нареч.</i> Ветрилообразно. <i>На о-в Мадагаскар расте .. — дървото на пътешественика, което често се отглежда в тропиците като декоративно растение заради оригиналния му вид .. На върха си носи огромни листа на дълги дръжки, разположени ветриловидно в една плоскост.</i> Ст. Драганов, ФБР, 26. <i>При опасност [въртошийката] странно върти главата си и разперва ветриловидно опашката си.</i> Ц. Пешев и др., ФБ, 249. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВЕТРИЛООБРА`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Който има форма на разтворено ветрило (в 1 знач.); ветриловиден. <i>На около стотина метра, разположена във ветрилообразна верига срещу тях, имало многобройна войска.</i> Ж. Колев и др., ЧБП, 35. <i>Пред него се виждаше цялото селище, .. Наоколо растяха палми с ветрилообразни листа.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 167. <i>Над далечните тъмносиви хълмове на Родопите пламтеше зората, пурпурнокървава, разперила ветрилообразните си лъчи и озарила с тях половината небе.</i> М. Марчевски, ГБ, 68. <i>Ветрилообразна опашка.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕТРИЛООБРА`ЗНО</b>. <i>Нареч. от</i> ветрилообразен; като разтворено ветрило, ветриловидно. <i>Взводовете се пръснаха ветрилообразно от двете страни на шосето и залегнаха под силния огън.</i> П. Вежинов, НС, 56. <i>Върху масата се белееха ветрилообразно пръснати изпитни листчета.</i> Ем. Манов, ДСР, 387. <i>А каймакаминът.. | + | <b>ВЕТРИЛООБРА`ЗНО</b>. <i>Нареч. от</i> ветрилообразен; като разтворено ветрило, ветриловидно. <i>Взводовете се пръснаха ветрилообразно от двете страни на шосето и залегнаха под силния огън.</i> П. Вежинов, НС, 56. <i>Върху масата се белееха ветрилообразно пръснати изпитни листчета.</i> Ем. Манов, ДСР, 387. <i>А каймакаминът .. самодоволно тръсна глава, та чак конците на пискюла се разпиляха ветрилообразно връз феса му.</i> А. Христофоров, А, 161. <i>Леко трепнаха устните му и се разтегнаха в усмивка, тънките бръчици в слепоочията се набраха ветрилообразно.</i> Сп. Кралевски, ВО, 68. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕТРИ`ЛЦЕ | + | <b>ВЕТРИ`ЛЦЕ</b>, <i>мн.</i>{{попр|Добавяне на интервал.}} -а, <i>ср. Умал. от</i> ветрило. <i>Ръкавите на ризата се подаваха над китките и образуваха чрез многобройните си наборки нежни ветрилца.</i> Й. Вълчев, СКН, 78. <i>Красавица с чадърче — ален мак — / (сама на цветно ветрилце прилична!) / Полека слизаше от морски бряг — / изляна като статуя антична…</i> Ем. Попдимитров, СР, 98. |
| − | + | ---- | |
| − | — / | + | <b>ВЕТРИНА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ведрина, прохлада; ветровина. <i>— Паси и ся отмаряй, че цяла нощ си вървял, а и тази, що иде, е наша… Деня прежуля слънцето, а нощя е ветрина, а?</i> Ц. Гинчев, ДТ, 16. <i>Като перво обират тези листа [на тютюна], сушат ги малко на солнцето, аче сетне ги нареждат на тавана, та съхнат на ветрината.</i> П. Берон, БРП, 93. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕТРИНА` | + | <b>ВЕТРИНКА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> ветрина. <i>Лятно време, задух, па затова софрата беше сложена на пруста — на ветринка.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 95. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕТРИНКА` | + | <b>ВЕТРИ`ЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> 1. <i>Увел. от</i> вятър; силен, голям вятър. <i>Тесният Манчов чардак, поразкривен от ветрищата и годините, лежеше пред очите му пуст и безжизнен.</i> А. Гуляшки, ДМС, 60. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>ВЕТРИ`ЩЕ | ||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Според народните вярвания — лош дух във вид на{{попр|Премахване на повторено „на“.}} вятър, носещ болести, нещастия на хората. <i>Нефела тъй също и да спиш нощна доба под дърво. Вярват, че под тия места живеят зли духове, та може човек да нагази и да пострада от „ветрища“.</i> СбНУ XV, 68. | ||
| + | ---- | ||
<b>ВЕТРОБРА`Н</b> <i>м. Книж.</i> 1. Преграда, която не позволява да проникне вятър. <i>В много случаи, в зависимост от местността и климатичните условия, пред преддверието в свободностоящата къща се поставя малък ветробран (..), който има за цел да изолира вътрешността на сградата от нахлуването на вятър.</i> А. Дамянов, ЖС, 48. | <b>ВЕТРОБРА`Н</b> <i>м. Книж.</i> 1. Преграда, която не позволява да проникне вятър. <i>В много случаи, в зависимост от местността и климатичните условия, пред преддверието в свободностоящата къща се поставя малък ветробран (..), който има за цел да изолира вътрешността на сградата от нахлуването на вятър.</i> А. Дамянов, ЖС, 48. | ||
2. Входно помещение, обикн. пред обществени заведения, което служи като преграда срещу нахлуване на външен въздух, вятър във вътрешността на сградата. | 2. Входно помещение, обикн. пред обществени заведения, което служи като преграда срещу нахлуване на външен въздух, вятър във вътрешността на сградата. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕ`ТРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до вятър; вятърен. <i>Изследванията показват, че тропичните вихри се образуват най-много в места, където се срещат големи ветрови системи в различна посока.</i> ПН, 1934, кн. 2, 21. <i>Ветрово действие.</i> <i>Ветрови сили.</i> | ||
| − | + | 2. Който се причинява от вятър; вятърен. <i>Най-чести са ветровите вълни. Те се образуват вследствие натиска, който вятърът упражнява върху водните частици.</i> Геогр. VIII кл, 81. <i>Ветрова ерозия.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. Който се причинява от вятър; вятърен. <i>Най-чести са ветровите вълни. Те се образуват вследствие натиска, който вятърът упражнява върху водните частици.</i> | ||
| − | |||
<b>ВЕТРОВА`Л</b> <i>м. Лесов.</i> 1. Много силен, бурен вятър, ураган, изтръгващ дървета из корен. <i>Продължава само ликвидирането на последствията на големия ветровал, който през 1978 г. порази горите в района на града Сандански.</i> Е, 1981, бр. 1085, 2. | <b>ВЕТРОВА`Л</b> <i>м. Лесов.</i> 1. Много силен, бурен вятър, ураган, изтръгващ дървета из корен. <i>Продължава само ликвидирането на последствията на големия ветровал, който през 1978 г. порази горите в района на града Сандански.</i> Е, 1981, бр. 1085, 2. | ||
2. Унищожена гора, чиито дървета (обикн. с плитка коренова система) са изтръгнати и повалени на земята от силен вятър. | 2. Унищожена гора, чиито дървета (обикн. с плитка коренова система) са изтръгнати и повалени на земята от силен вятър. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕТРО`ВЕН | + | <b>ВЕТРО`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Ветров, вятърен. <i>Има ли йоще в тия науки барем що-годе прилично на воатовите изнамервания, който ни пренася с ветровна бързина от единия до другия край на земята?</i> У, 1871, бр. 1, 211. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕТРОВИ`НА | + | <b>ВЕТРОВИ`НА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Прохлада, хлад, ведрина; ветрина. <i>Слухът за убийството на Петкоолу тръгна с утринната ветровина по горите и козарските пътечки.</i> А. Христофоров, А, 112. <i>Да им [на майката и на бебето] приготвим хе там, под крушата и да ги извадим на ветровина,</i> |
Текуща версия към 17:53, 5 юни 2014
в околната среда със сетивните си органи .., които при мъжките бръмбари са по-широки — ветриловидни, а при женските — по-къси. Зоол. VII кл, 48. Ветриловидни листа.
ВЕТРИЛОВИ`ДНО нареч. Ветрилообразно. На о-в Мадагаскар расте .. — дървото на пътешественика, което често се отглежда в тропиците като декоративно растение заради оригиналния му вид .. На върха си носи огромни листа на дълги дръжки, разположени ветриловидно в една плоскост. Ст. Драганов, ФБР, 26. При опасност [въртошийката] странно върти главата си и разперва ветриловидно опашката си. Ц. Пешев и др., ФБ, 249.
ВЕТРИЛООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има форма на разтворено ветрило (в 1 знач.); ветриловиден. На около стотина метра, разположена във ветрилообразна верига срещу тях, имало многобройна войска. Ж. Колев и др., ЧБП, 35. Пред него се виждаше цялото селище, .. Наоколо растяха палми с ветрилообразни листа. Гр. Угаров, ПСЗ, 167. Над далечните тъмносиви хълмове на Родопите пламтеше зората, пурпурнокървава, разперила ветрилообразните си лъчи и озарила с тях половината небе. М. Марчевски, ГБ, 68. Ветрилообразна опашка.
ВЕТРИЛООБРА`ЗНО. Нареч. от ветрилообразен; като разтворено ветрило, ветриловидно. Взводовете се пръснаха ветрилообразно от двете страни на шосето и залегнаха под силния огън. П. Вежинов, НС, 56. Върху масата се белееха ветрилообразно пръснати изпитни листчета. Ем. Манов, ДСР, 387. А каймакаминът .. самодоволно тръсна глава, та чак конците на пискюла се разпиляха ветрилообразно връз феса му. А. Христофоров, А, 161. Леко трепнаха устните му и се разтегнаха в усмивка, тънките бръчици в слепоочията се набраха ветрилообразно. Сп. Кралевски, ВО, 68.
ВЕТРИ`ЛЦЕ, мн.* -а, ср. Умал. от ветрило. Ръкавите на ризата се подаваха над китките и образуваха чрез многобройните си наборки нежни ветрилца. Й. Вълчев, СКН, 78. Красавица с чадърче — ален мак — / (сама на цветно ветрилце прилична!) / Полека слизаше от морски бряг — / изляна като статуя антична… Ем. Попдимитров, СР, 98.
ВЕТРИНА`, мн. няма, ж. Остар. и диал. Ведрина, прохлада; ветровина. — Паси и ся отмаряй, че цяла нощ си вървял, а и тази, що иде, е наша… Деня прежуля слънцето, а нощя е ветрина, а? Ц. Гинчев, ДТ, 16. Като перво обират тези листа [на тютюна], сушат ги малко на солнцето, аче сетне ги нареждат на тавана, та съхнат на ветрината. П. Берон, БРП, 93.
ВЕТРИНКА`, мн. няма, ж. Остар. и диал. Умал. от ветрина. Лятно време, задух, па затова софрата беше сложена на пруста — на ветринка. М. Георгиев, Избр. разк., 95.
ВЕТРИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Диал. 1. Увел. от вятър; силен, голям вятър. Тесният Манчов чардак, поразкривен от ветрищата и годините, лежеше пред очите му пуст и безжизнен. А. Гуляшки, ДМС, 60.
2. Според народните вярвания — лош дух във вид на* вятър, носещ болести, нещастия на хората. Нефела тъй също и да спиш нощна доба под дърво. Вярват, че под тия места живеят зли духове, та може човек да нагази и да пострада от „ветрища“. СбНУ XV, 68.
ВЕТРОБРА`Н м. Книж. 1. Преграда, която не позволява да проникне вятър. В много случаи, в зависимост от местността и климатичните условия, пред преддверието в свободностоящата къща се поставя малък ветробран (..), който има за цел да изолира вътрешността на сградата от нахлуването на вятър. А. Дамянов, ЖС, 48.
2. Входно помещение, обикн. пред обществени заведения, което служи като преграда срещу нахлуване на външен въздух, вятър във вътрешността на сградата.
ВЕ`ТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до вятър; вятърен. Изследванията показват, че тропичните вихри се образуват най-много в места, където се срещат големи ветрови системи в различна посока. ПН, 1934, кн. 2, 21. Ветрово действие. Ветрови сили.
2. Който се причинява от вятър; вятърен. Най-чести са ветровите вълни. Те се образуват вследствие натиска, който вятърът упражнява върху водните частици. Геогр. VIII кл, 81. Ветрова ерозия.
ВЕТРОВА`Л м. Лесов. 1. Много силен, бурен вятър, ураган, изтръгващ дървета из корен. Продължава само ликвидирането на последствията на големия ветровал, който през 1978 г. порази горите в района на града Сандански. Е, 1981, бр. 1085, 2.
2. Унищожена гора, чиито дървета (обикн. с плитка коренова система) са изтръгнати и повалени на земята от силен вятър.
ВЕТРО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. и диал. Ветров, вятърен. Има ли йоще в тия науки барем що-годе прилично на воатовите изнамервания, който ни пренася с ветровна бързина от единия до другия край на земята? У, 1871, бр. 1, 211.
ВЕТРОВИ`НА, мн. няма, ж. Диал. Прохлада, хлад, ведрина; ветрина. Слухът за убийството на Петкоолу тръгна с утринната ветровина по горите и козарските пътечки. А. Христофоров, А, 112. Да им [на майката и на бебето] приготвим хе там, под крушата и да ги извадим на ветровина,
