Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/405“
(→Некоригирана) |
м |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 2: | Ред 2: | ||
_От гр. собств. | _От гр. собств. | ||
− | + | ---- | |
АРДЕТА <i>ж.</i> Чапла. <i>Красивите ардети, със светложълти пера, .., приличаха на купчинка цветя.</i> Гр. Угаров, ПЗЧ, 439. | АРДЕТА <i>ж.</i> Чапла. <i>Красивите ардети, със светложълти пера, .., приличаха на купчинка цветя.</i> Гр. Угаров, ПЗЧ, 439. | ||
— От лат. ardea. | — От лат. ardea. | ||
− | + | ---- | |
АРДЪЧл(. <i>Диал.</i> Хвойна. | АРДЪЧл(. <i>Диал.</i> Хвойна. | ||
— Тур. ardi?. | — Тур. ardi?. | ||
− | + | ---- | |
АРЕАЛ <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Област на разпространение на нещо. | АРЕАЛ <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Област на разпространение на нещо. | ||
Ред 17: | Ред 17: | ||
3. <i>Езикозн.</i> Област, в чиито граници са разпространени определени езици или определени фонетични, граматичнки или лексикални форми и явления. | 3. <i>Езикозн.</i> Област, в чиито граници са разпространени определени езици или определени фонетични, граматичнки или лексикални форми и явления. | ||
− | — От лат. area | + | — От лат. area ’площ’ през нем. Areal. |
− | + | ---- | |
АРЕАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Бот. Зоол. Езикозн. Прил. от</i> ареал. | АРЕАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Бот. Зоол. Езикозн. Прил. от</i> ареал. | ||
− | + | ---- | |
АРЕНА <i>ж.</i> 1. <i>Истор.</i> В древния Рим — място в центъра на амфитеатър, посипано с пясък, където са ставали борбите на гладиаторите, спортни състезания и др. <i>Рим е гос-пооарувал дълго над тоя край, оставяйки множество паметници — храмове, гробници, арени — из цялата околност.</i> К. Константинов, ПЗ, 115-116. <i>Под открито небе устроявали големи кръгли театри; на средата им са нахождало място, насипано с пясък, „арена“, дето робите-гладиатори са сразявали с разни оръжия.</i> Н. Михайлов-ски и др., ОИ (превод), 333. <i>Мълчи арената, де кръв ручала, / де бесният нубийски лъв ревал.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 135. // В съвременна Испания, Португалия и др. — място в центъра на амфитеатър, където стават борбите с бикове. <i>Пепе Вера е промушен на арената от рогата на огромен черен бик.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 173. <i>На арената излизат матадори.</i> | АРЕНА <i>ж.</i> 1. <i>Истор.</i> В древния Рим — място в центъра на амфитеатър, посипано с пясък, където са ставали борбите на гладиаторите, спортни състезания и др. <i>Рим е гос-пооарувал дълго над тоя край, оставяйки множество паметници — храмове, гробници, арени — из цялата околност.</i> К. Константинов, ПЗ, 115-116. <i>Под открито небе устроявали големи кръгли театри; на средата им са нахождало място, насипано с пясък, „арена“, дето робите-гладиатори са сразявали с разни оръжия.</i> Н. Михайлов-ски и др., ОИ (превод), 333. <i>Мълчи арената, де кръв ручала, / де бесният нубийски лъв ревал.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 135. // В съвременна Испания, Португалия и др. — място в центъра на амфитеатър, където стават борбите с бикове. <i>Пепе Вера е промушен на арената от рогата на огромен черен бик.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 173. <i>На арената излизат матадори.</i> | ||
− | 2. Кръгла площадка в цирк, посипана обикн. с пясък или стърготини, на която се изпълнява програмата. <i>Ала онзи детски страх.., продължаваше да го държи в галерията като увлечен зрител на любимо цирково представление — зрител, който... желае сам да скочи на арената, да се запремята с акробатите.</i> | + | 2. Кръгла площадка в цирк, посипана обикн. с пясък или стърготини, на която се изпълнява програмата. <i>Ала онзи детски страх.., продължаваше да го държи в галерията като увлечен зрител на любимо цирково представление — зрител, който... желае сам да скочи на арената, да се запремята с акробатите.</i> Л. Дилов, ПБД, 88. <i>Забавни заоявки, клоунски подмятания,.. — и циркът гърми от весели залпове смях. Клоуните се поклащат, арената се изпразва. Р,</i> 1927, бр. 225, 2. <i>Н Остар.</i> Цирк. <i>Съдържателят на арената, господин Седластон се луташе безпокойно насам-нататък и правеше някакви излишни разпореждания.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 22. |
405 | 405 | ||
Ред 33: | Ред 33: | ||
4. <i>Прен.</i> Със съгл. или несъгл. опред. Област, поле на дейност; поприще. <i>Велинов беше цял на бъдещето; той едвам встъпи на политическата арена; от него се очакваше много.</i> Бълг., 1902, бр. 449, 1. <i>О, Българийо!. . Имаш ти богати простори за труда; ти си арена, която кани за широка деятелност.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 147. <i>Обществена арена.</i> | 4. <i>Прен.</i> Със съгл. или несъгл. опред. Област, поле на дейност; поприще. <i>Велинов беше цял на бъдещето; той едвам встъпи на политическата арена; от него се очакваше много.</i> Бълг., 1902, бр. 449, 1. <i>О, Българийо!. . Имаш ти богати простори за труда; ти си арена, която кани за широка деятелност.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 147. <i>Обществена арена.</i> | ||
− | — Лат. arena | + | — Лат. arena ’пясък’. |
− | + | ---- | |
АРЕНДА <i>ж. Иконом.</i> 1. Наемане на недвижим имот (главно земя) за временно ползуване на договорни начала срещу заплащане в пари, натура или труд. 2. Наемът, който се плаща в пари или натура, за недвижим имот, отдаден за временно ползуване при определени договорни условия. <i>Плащам арендата. Получавам аренда. Арендите на земите били големи.</i> | АРЕНДА <i>ж. Иконом.</i> 1. Наемане на недвижим имот (главно земя) за временно ползуване на договорни начала срещу заплащане в пари, натура или труд. 2. Наемът, който се плаща в пари или натура, за недвижим имот, отдаден за временно ползуване при определени договорни условия. <i>Плащам арендата. Получавам аренда. Арендите на земите били големи.</i> | ||
— От лат. arrenda през пол. arenda и рус. аренда. | — От лат. arrenda през пол. arenda и рус. аренда. | ||
− | + | ---- | |
АРЕНДАТОР <i>м. Иконом.</i> Лице, което взема недвижим имот под аренда. <i>Една част от земята се намирала в ръцете на едри земевладелци, които я раздавали на дребни арендатори за обработване.</i> Ист. X кл, 3. | АРЕНДАТОР <i>м. Иконом.</i> Лице, което взема недвижим имот под аренда. <i>Една част от земята се намирала в ръцете на едри земевладелци, които я раздавали на дребни арендатори за обработване.</i> Ист. X кл, 3. | ||
− | + | ---- | |
АРЕНДАТОРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до арендатор. <i>Продължава осъществяването на аграрната реформа на Филипините. Нейната главна задача е да ликвидира феодалната система за ползуване на земята, спъваща развитието та селското стопанство и обричаща стотици хиляди арендаторски семейства на зависимост от крупните земевладелци.</i> ЗЗн, 1978, бр. 230, 4. | АРЕНДАТОРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до арендатор. <i>Продължава осъществяването на аграрната реформа на Филипините. Нейната главна задача е да ликвидира феодалната система за ползуване на земята, спъваща развитието та селското стопанство и обричаща стотици хиляди арендаторски семейства на зависимост от крупните земевладелци.</i> ЗЗн, 1978, бр. 230, 4. | ||
− | + | ---- | |
АРЕНДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Иконом.</i> Който е свързан с аренда. <i>Аренден наем.</i> | АРЕНДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Иконом.</i> Който е свързан с аренда. <i>Аренден наем.</i> | ||
− | + | ---- | |
АРЕНДУВАМ, -аш, <i>несв., прех. Иконом.</i> Наемам по договорни условия недвижим имот за обработване; вземам под аренда. <i>Голяма част от обработваемата земя и източниците на вода принадлежат на местните феодали, от които селяните</i> | АРЕНДУВАМ, -аш, <i>несв., прех. Иконом.</i> Наемам по договорни условия недвижим имот за обработване; вземам под аренда. <i>Голяма част от обработваемата земя и източниците на вода принадлежат на местните феодали, от които селяните</i> | ||
арендувам | арендувам | ||
Версия от 20:29, 27 ноември 2012
вище от гръцката митология, което никога не затваряло всичките си очи). — Но сега няма татка, — каза тя свенливо. — И не исках да го намеря, затова дойдох сега. .. Не обичам аргуси да бдят над моето съкровище: аз сам мога да си го пазя. Ив. Вазов, Съч. XIV, 62.
_От гр. собств.
АРДЕТА ж. Чапла. Красивите ардети, със светложълти пера, .., приличаха на купчинка цветя. Гр. Угаров, ПЗЧ, 439.
— От лат. ardea.
АРДЪЧл(. Диал. Хвойна.
— Тур. ardi?.
АРЕАЛ м. 1. Книж. Област на разпространение на нещо.
2. Бот. Зоол. Област, в чиито граници са разпространени в естествено състояние растения, животни от определени видове, родове, семейства и пр. Нейният [на калинката] ареал е грамаден, а именно: Европа, Сибир, Централна Азия, Тибет, Китай, Сее. Америка — чак до Калифорния. Пр, 1952, кн.6, 65. Хамсията от западното кръгово течение също не е единна в своя ареал на разпространение. Пр, 1952, кн.5, 42. Много от сортовете [сливи] обаче имат по-тесен ареал на разпространение и мястото на произхода им не предизвиква съмнение. П, Маринов, ССБ, 14.
3. Езикозн. Област, в чиито граници са разпространени определени езици или определени фонетични, граматичнки или лексикални форми и явления.
— От лат. area ’площ’ през нем. Areal.
АРЕАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Бот. Зоол. Езикозн. Прил. от ареал.
АРЕНА ж. 1. Истор. В древния Рим — място в центъра на амфитеатър, посипано с пясък, където са ставали борбите на гладиаторите, спортни състезания и др. Рим е гос-пооарувал дълго над тоя край, оставяйки множество паметници — храмове, гробници, арени — из цялата околност. К. Константинов, ПЗ, 115-116. Под открито небе устроявали големи кръгли театри; на средата им са нахождало място, насипано с пясък, „арена“, дето робите-гладиатори са сразявали с разни оръжия. Н. Михайлов-ски и др., ОИ (превод), 333. Мълчи арената, де кръв ручала, / де бесният нубийски лъв ревал. Ив. Вазов, Съч. II, 135. // В съвременна Испания, Португалия и др. — място в центъра на амфитеатър, където стават борбите с бикове. Пепе Вера е промушен на арената от рогата на огромен черен бик. Б. Шивачев, Съч. I, 173. На арената излизат матадори.
2. Кръгла площадка в цирк, посипана обикн. с пясък или стърготини, на която се изпълнява програмата. Ала онзи детски страх.., продължаваше да го държи в галерията като увлечен зрител на любимо цирково представление — зрител, който... желае сам да скочи на арената, да се запремята с акробатите. Л. Дилов, ПБД, 88. Забавни заоявки, клоунски подмятания,.. — и циркът гърми от весели залпове смях. Клоуните се поклащат, арената се изпразва. Р, 1927, бр. 225, 2. Н Остар. Цирк. Съдържателят на арената, господин Седластон се луташе безпокойно насам-нататък и правеше някакви излишни разпореждания. Ив. Вазов, Съч. IX, 22.
405
ардета
3. Прен. Място, където се развиват важни, обикн. политически събития, борби. Един особен вид приема всяка местност, която е била арена на голямо сражение. И. Йовков, Разк. III, 163. Столицата е арена на всякакви състезания, кръстопът на амбициите, сборище на суетата. М. Кремен, РЯ, 426. Арена на военни действия.
4. Прен. Със съгл. или несъгл. опред. Област, поле на дейност; поприще. Велинов беше цял на бъдещето; той едвам встъпи на политическата арена; от него се очакваше много. Бълг., 1902, бр. 449, 1. О, Българийо!. . Имаш ти богати простори за труда; ти си арена, която кани за широка деятелност. Ив. Вазов, Съч. IX, 147. Обществена арена.
— Лат. arena ’пясък’.
АРЕНДА ж. Иконом. 1. Наемане на недвижим имот (главно земя) за временно ползуване на договорни начала срещу заплащане в пари, натура или труд. 2. Наемът, който се плаща в пари или натура, за недвижим имот, отдаден за временно ползуване при определени договорни условия. Плащам арендата. Получавам аренда. Арендите на земите били големи.
— От лат. arrenda през пол. arenda и рус. аренда.
АРЕНДАТОР м. Иконом. Лице, което взема недвижим имот под аренда. Една част от земята се намирала в ръцете на едри земевладелци, които я раздавали на дребни арендатори за обработване. Ист. X кл, 3.
АРЕНДАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до арендатор. Продължава осъществяването на аграрната реформа на Филипините. Нейната главна задача е да ликвидира феодалната система за ползуване на земята, спъваща развитието та селското стопанство и обричаща стотици хиляди арендаторски семейства на зависимост от крупните земевладелци. ЗЗн, 1978, бр. 230, 4.
АРЕНДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Иконом. Който е свързан с аренда. Аренден наем.
АРЕНДУВАМ, -аш, несв., прех. Иконом. Наемам по договорни условия недвижим имот за обработване; вземам под аренда. Голяма част от обработваемата земя и източниците на вода принадлежат на местните феодали, от които селяните
арендувам