Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/349“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | мия. <i>Мед.</i> Анатомия, която се занимава с причините на болестите, с тяхното развитие и със структурните промени, до които болестите довеждат организма. Пластична (художествена) анатомия. <i>Изк.</i> Анатомия, която изучава външните форми и релефа на отделните части на човешкото тяло при покой и движение и служи за целите на изобразителното изкуство. Топографска анатомия. <i>Физиол.</i> Анатомия, която изучава отделните части и области на човешкото тяло като сбор от органи и други съставки и техните естествени взаимоотношения. _От гр. avaxofiii | + | мия. <i>Мед.</i> Анатомия, която се занимава с причините на болестите, с тяхното развитие и със структурните промени, до които болестите довеждат организма. Пластична (художествена) анатомия. <i>Изк.</i> Анатомия, която изучава външните форми и релефа на отделните части на човешкото тяло при покой и движение и служи за целите на изобразителното изкуство. Топографска анатомия. <i>Физиол.</i> Анатомия, която изучава отделните части и области на човешкото тяло като сбор от органи и други съставки и техните естествени взаимоотношения. _От гр. avaxofiii ’изрязване’. |
| − | + | ---- | |
АНАТОМО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който има отношение към или връзка с анатомията на някакъв организъм, напр.: анатомо топографски, анатомофизио логичен, анатомофункционален. | АНАТОМО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който има отношение към или връзка с анатомията на някакъв организъм, напр.: анатомо топографски, анатомофизио логичен, анатомофункционален. | ||
| − | + | ---- | |
АНАФОРА <i>ж.</i> 1. <i>Литер.</i> Повторение на еднакви думи, синтактични построения или звукове в началото на съседни стихове, строфи или на отделни фрази и периоди в художествената проза, напр.: Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат буки вековни. Хр. Ботев. 2. <i>Църк.</i> Църковен благословен хляб по време на богослужение, който се раздава на вярващите след службата; нафора, просфора. | АНАФОРА <i>ж.</i> 1. <i>Литер.</i> Повторение на еднакви думи, синтактични построения или звукове в началото на съседни стихове, строфи или на отделни фрази и периоди в художествената проза, напр.: Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат буки вековни. Хр. Ботев. 2. <i>Църк.</i> Църковен благословен хляб по време на богослужение, който се раздава на вярващите след службата; нафора, просфора. | ||
| − | — Гр. avatpopa | + | — Гр. avatpopa ’изнасяне, издигане’. |
| − | + | ---- | |
АНАФОРЕЗА <i>ж. Спец.</i> Движение на яони в разтвор към анода под влияние на дцреминаващ през него галваничен ток. | АНАФОРЕЗА <i>ж. Спец.</i> Движение на яони в разтвор към анода под влияние на дцреминаващ през него галваничен ток. | ||
| − | •.— От гр. ava<popea> | + | •.— От гр. ava<popea> ’изнасям’. |
| − | + | ---- | |
АНАФОРИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Литер.</i> Който се отнася до анафора >(в 1 знач.). | АНАФОРИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Литер.</i> Който се отнася до анафора >(в 1 знач.). | ||
2. <i>Езикозн.</i> Който насочва към нещо или ня-того, вече споменати преди това. О Анафорично местоимение. <i>Езикозн.</i> Тре-толичното местоимение (той, тя, то, те), което насочва към вече споменато лице. | 2. <i>Езикозн.</i> Който насочва към нещо или ня-того, вече споменати преди това. О Анафорично местоимение. <i>Езикозн.</i> Тре-толичното местоимение (той, тя, то, те), което насочва към вече споменато лице. | ||
| − | + | ---- | |
АНАФРОДИЗИАК <i>м. Мед.</i> Лекарствено средство за потискане на половата възбу-димост. <i>Противоп.</i> афродизиак. | АНАФРОДИЗИАК <i>м. Мед.</i> Лекарствено средство за потискане на половата възбу-димост. <i>Противоп.</i> афродизиак. | ||
— АНАФРОДИ`ЗИЯ ж., <i>Книж.</i> Липса на долово влечение у мъж към жена. | — АНАФРОДИ`ЗИЯ ж., <i>Книж.</i> Липса на долово влечение у мъж към жена. | ||
| − | — От гр. av- | + | — От гр. av- ’не-, без-’ + гр. собств. Афро8ит| през фр. anaphrodisie или нем. Anaphrodisie. |
| − | + | ---- | |
АНАХРОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, <i>м.</i> 1. Погрешно отнасяне на факт или .събитие от една епоха към друга; хронологично несъответствие. <i>Тия деца-юнаци</i> [Се--£ула детенце и др.] <i>обаче, въведени в кръга да Крали Марка, са един анахронизъм: те си живели 40-50 години по-късно, те са хора от XV в.</i> Б. Ангелов, ЛС, 59. <i>Образът на отец Иван обаче е анахронизъм; той не е възможен за времето на действието, а е рренесен от много по-късното време на възраждането.</i> ЛФ, 1956, бр.З, 3. | АНАХРОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> -зми, <i>м.</i> 1. Погрешно отнасяне на факт или .събитие от една епоха към друга; хронологично несъответствие. <i>Тия деца-юнаци</i> [Се--£ула детенце и др.] <i>обаче, въведени в кръга да Крали Марка, са един анахронизъм: те си живели 40-50 години по-късно, те са хора от XV в.</i> Б. Ангелов, ЛС, 59. <i>Образът на отец Иван обаче е анахронизъм; той не е възможен за времето на действието, а е рренесен от много по-късното време на възраждането.</i> ЛФ, 1956, бр.З, 3. | ||
| − | + | ---- | |
АНАТОМО- | АНАТОМО- | ||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
— От фр. anachronisme през рус. анахронизм. | — От фр. anachronisme през рус. анахронизм. | ||
| − | + | ---- | |
АНАХРОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който е погрешно отнесен към друго време; анахронически. <i>През това време всички влияния,., навлизаха бурно — едни, закъснели вече, други — подранили,.. И странно беше да виждаш тия влияния на различните школи в литературата и в изобразителните изкуства, които идеха едновременно, но бяха анахронични. К.</i> Константинов, ППГ, 164. 2. Който не съответства на съвременността; остарял, отживял, анахронически. <i>Директорът познаваше добре своя другар,.., и не се учудваше на мненията му, които изглеждаха малко анахронични и странни — за съжаление.</i> Д. Фучеджиев, Р, 319. — <i>Стиховете му</i> [на Байрона] <i>са хубави... — обажда се Чинков,.. —Анахронични... Комисаря се съгласява: — Анахронични... — И тупва с юмрук по бюрото пред себе си. — Една слабост, от която ще го излекуват събитията... Ако, разбира се, остане верен на призванието си.</i> Др. Асенов, ТКНП, 59. | АНАХРОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. Който е погрешно отнесен към друго време; анахронически. <i>През това време всички влияния,., навлизаха бурно — едни, закъснели вече, други — подранили,.. И странно беше да виждаш тия влияния на различните школи в литературата и в изобразителните изкуства, които идеха едновременно, но бяха анахронични. К.</i> Константинов, ППГ, 164. 2. Който не съответства на съвременността; остарял, отживял, анахронически. <i>Директорът познаваше добре своя другар,.., и не се учудваше на мненията му, които изглеждаха малко анахронични и странни — за съжаление.</i> Д. Фучеджиев, Р, 319. — <i>Стиховете му</i> [на Байрона] <i>са хубави... — обажда се Чинков,.. —Анахронични... Комисаря се съгласява: — Анахронични... — И тупва с юмрук по бюрото пред себе си. — Една слабост, от която ще го излекуват събитията... Ако, разбира се, остане верен на призванието си.</i> Др. Асенов, ТКНП, 59. | ||
| − | + | ---- | |
АНАХРОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> Анахроничен. | АНАХРОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> Анахроничен. | ||
| − | + | ---- | |
АНБЛОК <i>нареч. Книж.</i> Общо, изцяло, вкупом. — <i>Мога да ви бъда от полза — ту-зовете познавам до девето коляно, така да се рече — буржоазията анблок! Само искайте сведения, искайте съвети и наставления.</i> Др. Асенов, ТК, 312. | АНБЛОК <i>нареч. Книж.</i> Общо, изцяло, вкупом. — <i>Мога да ви бъда от полза — ту-зовете познавам до девето коляно, така да се рече — буржоазията анблок! Само искайте сведения, искайте съвети и наставления.</i> Др. Асенов, ТК, 312. | ||
— Фр. en bloc. | — Фр. en bloc. | ||
| − | + | ---- | |
АНГАЖИМЕНТ <i>м.</i> 1. Поето задължение за извършване на нещо, за изпълняване на някакво обещание. — <i>Можело е и по телефона да се обадите, но нищо. Утре в осем имате ли някакъв ангажимент? — Съвсем не, господин полковник. На Ваше разположение съм.</i> В. Нешков, Н, 139. — <i>И може би сте чули, че ние сега чакаме дат</i> | АНГАЖИМЕНТ <i>м.</i> 1. Поето задължение за извършване на нещо, за изпълняване на някакво обещание. — <i>Можело е и по телефона да се обадите, но нищо. Утре в осем имате ли някакъв ангажимент? — Съвсем не, господин полковник. На Ваше разположение съм.</i> В. Нешков, Н, 139. — <i>И може би сте чули, че ние сега чакаме дат</i> | ||
| − | + | ---- | |
АНГАЖИМЕНТ | АНГАЖИМЕНТ | ||
Версия от 20:17, 27 ноември 2012
мия. Мед. Анатомия, която се занимава с причините на болестите, с тяхното развитие и със структурните промени, до които болестите довеждат организма. Пластична (художествена) анатомия. Изк. Анатомия, която изучава външните форми и релефа на отделните части на човешкото тяло при покой и движение и служи за целите на изобразителното изкуство. Топографска анатомия. Физиол. Анатомия, която изучава отделните части и области на човешкото тяло като сбор от органи и други съставки и техните естествени взаимоотношения. _От гр. avaxofiii ’изрязване’.
АНАТОМО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който има отношение към или връзка с анатомията на някакъв организъм, напр.: анатомо топографски, анатомофизио логичен, анатомофункционален.
АНАФОРА ж. 1. Литер. Повторение на еднакви думи, синтактични построения или звукове в началото на съседни стихове, строфи или на отделни фрази и периоди в художествената проза, напр.: Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат буки вековни. Хр. Ботев. 2. Църк. Църковен благословен хляб по време на богослужение, който се раздава на вярващите след службата; нафора, просфора.
— Гр. avatpopa ’изнасяне, издигане’.
АНАФОРЕЗА ж. Спец. Движение на яони в разтвор към анода под влияние на дцреминаващ през него галваничен ток.
•.— От гр. ava<popea> ’изнасям’.
АНАФОРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Който се отнася до анафора >(в 1 знач.).
2. Езикозн. Който насочва към нещо или ня-того, вече споменати преди това. О Анафорично местоимение. Езикозн. Тре-толичното местоимение (той, тя, то, те), което насочва към вече споменато лице.
АНАФРОДИЗИАК м. Мед. Лекарствено средство за потискане на половата възбу-димост. Противоп. афродизиак.
— АНАФРОДИ`ЗИЯ ж., Книж. Липса на долово влечение у мъж към жена.
— От гр. av- ’не-, без-’ + гр. собств. Афро8ит| през фр. anaphrodisie или нем. Anaphrodisie.
АНАХРОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. 1. Погрешно отнасяне на факт или .събитие от една епоха към друга; хронологично несъответствие. Тия деца-юнаци [Се--£ула детенце и др.] обаче, въведени в кръга да Крали Марка, са един анахронизъм: те си живели 40-50 години по-късно, те са хора от XV в. Б. Ангелов, ЛС, 59. Образът на отец Иван обаче е анахронизъм; той не е възможен за времето на действието, а е рренесен от много по-късното време на възраждането. ЛФ, 1956, бр.З, 3.
АНАТОМО-
2. Остаряло, несъответстващо на условията на съвременността явление, схващане, мнение и др.; отживелица. Филмът се върти безшумно,.. Пред съвременните постижения на тонфилмовото изкуство тоя ням филм изглежда като възкресен анахронизъм. Св. Минков, ДА, 38-39. — Вие продължавате да бъдете сантиментален, но сега вече искрено... Вие сте средновековен човек, феодален анахронизъм, попаднал случайно между ориенталски шмекери и търговци на тютюн. Д. Димов, Т, 462. Но оттогава и досега човечеството е преминало цели 19 века и в продължение на това време християнството е изгубило своята чистота и е станало анахронизъм, религията е изгубила своя смисъл и е заприличала на орех без ядка. Хр. Ботев, Съч., 1929, 189. // Остаряла дума или израз. В лириката, епоса и драмата изоставяме непрестанно и необяснимо редица слова и изрази, които нашият писател счита за анахронизми. С. Северняк, ИРЕ, 263.
— От фр. anachronisme през рус. анахронизм.
АНАХРОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е погрешно отнесен към друго време; анахронически. През това време всички влияния,., навлизаха бурно — едни, закъснели вече, други — подранили,.. И странно беше да виждаш тия влияния на различните школи в литературата и в изобразителните изкуства, които идеха едновременно, но бяха анахронични. К. Константинов, ППГ, 164. 2. Който не съответства на съвременността; остарял, отживял, анахронически. Директорът познаваше добре своя другар,.., и не се учудваше на мненията му, които изглеждаха малко анахронични и странни — за съжаление. Д. Фучеджиев, Р, 319. — Стиховете му [на Байрона] са хубави... — обажда се Чинков,.. —Анахронични... Комисаря се съгласява: — Анахронични... — И тупва с юмрук по бюрото пред себе си. — Една слабост, от която ще го излекуват събитията... Ако, разбира се, остане верен на призванието си. Др. Асенов, ТКНП, 59.
АНАХРОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Анахроничен.
АНБЛОК нареч. Книж. Общо, изцяло, вкупом. — Мога да ви бъда от полза — ту-зовете познавам до девето коляно, така да се рече — буржоазията анблок! Само искайте сведения, искайте съвети и наставления. Др. Асенов, ТК, 312.
— Фр. en bloc.
АНГАЖИМЕНТ м. 1. Поето задължение за извършване на нещо, за изпълняване на някакво обещание. — Можело е и по телефона да се обадите, но нищо. Утре в осем имате ли някакъв ангажимент? — Съвсем не, господин полковник. На Ваше разположение съм. В. Нешков, Н, 139. — И може би сте чули, че ние сега чакаме дат
АНГАЖИМЕНТ
