Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/314“
м (→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
АЛПИНИ`СТКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> алпинист <i>и от</i> алпинизъм. <i>Алпинистки екип.</i> | АЛПИНИ`СТКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> алпинист <i>и от</i> алпинизъм. <i>Алпинистки екип.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АЛПИНКИ <i>мн., ед.</i> (рядко) алпи`нка <i>ж.</i> Вид спортни обувки за високопланински туризъм. | АЛПИНКИ <i>мн., ед.</i> (рядко) алпи`нка <i>ж.</i> Вид спортни обувки за високопланински туризъм. | ||
| − | + | ---- | |
АЛСЕКО <i>ср. Изк.</i> Вид техника в стенната живопис, при която се полагат водни бои върху суха мазилка. | АЛСЕКО <i>ср. Изк.</i> Вид техника в стенната живопис, при която се полагат водни бои върху суха мазилка. | ||
| − | — Ит. al secco | + | — Ит. al secco ’на сухо’. |
| − | + | ---- | |
АЛТ, алтът, алта, <i>мн.</i> алти`, след <i>числ.</i> алта, <i>м. Муз.</i> 1. Нисък женски глас. <i>Таз едра горянка пеела в родното си селце при различни срещи, веселби и празници, но очевидно никой не е обръщал внимание на нейния изключително силен и мелодичен алт.</i> Г. Караславов, Избр. съч. П1, 308. <i>Мария запя. Нейният звучен алт изпълни тишината и ги накара да мечтаят.</i> Ст. Дичев, ЗСI, 511. | АЛТ, алтът, алта, <i>мн.</i> алти`, след <i>числ.</i> алта, <i>м. Муз.</i> 1. Нисък женски глас. <i>Таз едра горянка пеела в родното си селце при различни срещи, веселби и празници, но очевидно никой не е обръщал внимание на нейния изключително силен и мелодичен алт.</i> Г. Караславов, Избр. съч. П1, 308. <i>Мария запя. Нейният звучен алт изпълни тишината и ги накара да мечтаят.</i> Ст. Дичев, ЗСI, 511. | ||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
— От ит. alto през нем. Alt. | — От ит. alto през нем. Alt. | ||
| − | + | ---- | |
АЛТАЕЦ, <i>мн.</i> -айци, <i>м.</i> Мъж от основното население на Алтайската република в Руската федерация. <i>Оказало се, че при пас-портизацията на алтайците — поради липса на документация и архиви — в паспорта била отбелязвана датата, посочвана от самия гражданин.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 7. | АЛТАЕЦ, <i>мн.</i> -айци, <i>м.</i> Мъж от основното население на Алтайската република в Руската федерация. <i>Оказало се, че при пас-портизацията на алтайците — поради липса на документация и архиви — в паспорта била отбелязвана датата, посочвана от самия гражданин.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 7. | ||
| − | + | ---- | |
АЛТАЗИМУТ <i>м.</i> Приспособление за определяне на височините и азимутите на небесните тела, използувано в астрономията. | АЛТАЗИМУТ <i>м.</i> Приспособление за определяне на височините и азимутите на небесните тела, използувано в астрономията. | ||
| − | — От лат. altus | + | — От лат. altus ’висок’ + араб. assumut ’пътеки’ през нем. Altazimut или рус. альтазимут. |
| − | + | ---- | |
АЛТАИКА <i>ж.</i> Жена от от основното население на Алтайската република в Руската федерация. | АЛТАИКА <i>ж.</i> Жена от от основното население на Алтайската република в Руската федерация. | ||
| − | + | ---- | |
АЛТАЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Алтай <i>и от</i> алтаец. <i>Група съветски герон-толози организираха експедиция за проучване на алтайските дълголетници.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 6. | АЛТАЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Алтай <i>и от</i> алтаец. <i>Група съветски герон-толози организираха експедиция за проучване на алтайските дълголетници.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 6. | ||
О Алтайски езици. Общо название на разпространените в Предна, Централна и Източна Азия сродни помежду си тюркски, монголски и тунгуско-манджурски езици. | О Алтайски езици. Общо название на разпространените в Предна, Централна и Източна Азия сродни помежду си тюркски, монголски и тунгуско-манджурски езици. | ||
| − | + | ---- | |
АЛТАР <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Място за извършване на жертвоприношения у древните народи; жертвеник. <i>Един каменен алтар с латински надпис, открит по време на строежа на пеницилиновия завод, хвърли нова, обилна светлина върху името на разкопавания град.</i> ВН, 1961, бр.3155, 4. 2. <i>Остар. Църк.</i> Олтар. <i>Прозорецът</i> [в черквата] <i>с шарени стъкла, над алтарът, огрея се от алените зари на слънцето. Н.</i> Бончев, ТБ (превод), 49. | АЛТАР <i>м.</i> 1. <i>Книж.</i> Място за извършване на жертвоприношения у древните народи; жертвеник. <i>Един каменен алтар с латински надпис, открит по време на строежа на пеницилиновия завод, хвърли нова, обилна светлина върху името на разкопавания град.</i> ВН, 1961, бр.3155, 4. 2. <i>Остар. Църк.</i> Олтар. <i>Прозорецът</i> [в черквата] <i>с шарени стъкла, над алтарът, огрея се от алените зари на слънцето. Н.</i> Бончев, ТБ (превод), 49. | ||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
— Лат. altar. | — Лат. altar. | ||
| − | + | ---- | |
АЛТАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Книж. Прил. от</i> алтар. | АЛТАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Книж. Прил. от</i> алтар. | ||
| − | + | ---- | |
АЛТЕРАЦИЯ <i>ж. 1. Муз.</i> Изменяне височината на даден звукоред чрез повишение или понижение с половин тон или с цял тон чрез хроматични знаци: диез, бемол, бекар. 2. <i>Биол.</i> Изменение в структурата и функциите на клетки, тъкани и органи под вляние на повреждащи действия. | АЛТЕРАЦИЯ <i>ж. 1. Муз.</i> Изменяне височината на даден звукоред чрез повишение или понижение с половин тон или с цял тон чрез хроматични знаци: диез, бемол, бекар. 2. <i>Биол.</i> Изменение в структурата и функциите на клетки, тъкани и органи под вляние на повреждащи действия. | ||
| − | — От лат. alteratio | + | — От лат. alteratio ’изменение’. |
| − | + | ---- | |
| − | АЛТЕРНАНС <i>м. | + | АЛТЕРНАНС <i>м. Литер.</i> Правило, изискващо в последователни стихове да се редуват рими, различни по място на ударение. |
— Фр. alternance. | — Фр. alternance. | ||
| − | + | ---- | |
АЛТЕРНАНТ <i>м. Езикозн.</i> Езикова единица, която се намира в отношения на ал-тернация, редуване с друга еднородна в състава на по-голяма езикова единица. | АЛТЕРНАНТ <i>м. Езикозн.</i> Езикова единица, която се намира в отношения на ал-тернация, редуване с друга еднородна в състава на по-голяма езикова единица. | ||
— От англ. alternant или рус. альтернант. | — От англ. alternant или рус. альтернант. | ||
| − | + | ---- | |
АЛТЕРНАТИ`ВА <i>ж.</i> Необходим избор на едно от две възможни решения, начини на действие, мнения и т.н., които взаимно се изключват. <i>От туй положение аз друг изход не виждам, освен да ся разбере и отбере алтернативата: „Има конституция, има княз; няма конституция, няма княз.</i>“ П. Р. Славейков, ПХС, 65. <i>Батенберг изведнъж осъзна, че ще трябва да воюва. . Изправен бе пред алтернативата да брани или Княжеството от Милана, или Румелия от турците.</i> В. Геновска, СГ, 355-356. <i>Но той</i> [князът] <i>бе поставен пред алтернативата или да се помири със своите собствени поданициили да очаква със скръстени ръце, последния акт на военнополитическата драма, която приготовляваха генералите. С.</i> Радев, ССБ I, 390-391. <i>Тежко съмнение налегна в това време английските държавници: русите ще тръгнат към Цариград. И лорд Едуард Дерби не закъсня да изправи Русия пред алтернатива: или незабавно примирие, или Англия се намесва!</i> О, 1978, кн. 4-5, 19. Алтернативата, която аз Симеон II представлявам, да променим обществото и държавата, за да стане тя роден дом за всеки българин,.., остава валидна. Дем., 2001, бр. 35, 2. // Всяка една от двете възможности за избор. | АЛТЕРНАТИ`ВА <i>ж.</i> Необходим избор на едно от две възможни решения, начини на действие, мнения и т.н., които взаимно се изключват. <i>От туй положение аз друг изход не виждам, освен да ся разбере и отбере алтернативата: „Има конституция, има княз; няма конституция, няма княз.</i>“ П. Р. Славейков, ПХС, 65. <i>Батенберг изведнъж осъзна, че ще трябва да воюва. . Изправен бе пред алтернативата да брани или Княжеството от Милана, или Румелия от турците.</i> В. Геновска, СГ, 355-356. <i>Но той</i> [князът] <i>бе поставен пред алтернативата или да се помири със своите собствени поданициили да очаква със скръстени ръце, последния акт на военнополитическата драма, която приготовляваха генералите. С.</i> Радев, ССБ I, 390-391. <i>Тежко съмнение налегна в това време английските държавници: русите ще тръгнат към Цариград. И лорд Едуард Дерби не закъсня да изправи Русия пред алтернатива: или незабавно примирие, или Англия се намесва!</i> О, 1978, кн. 4-5, 19. Алтернативата, която аз Симеон II представлявам, да променим обществото и държавата, за да стане тя роден дом за всеки българин,.., остава валидна. Дем., 2001, бр. 35, 2. // Всяка една от двете възможности за избор. | ||
— От фр. alternative. | — От фр. alternative. | ||
| − | + | ---- | |
АЛТЕРНАТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който съществува като друга възможност или като противоположност спрямо нещо офицциално, традиционно, утвърдено. <i>Съществуват два основни типа ме</i> | АЛТЕРНАТИ`ВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който съществува като друга възможност или като противоположност спрямо нещо офицциално, традиционно, утвърдено. <i>Съществуват два основни типа ме</i> | ||
алтернативен | алтернативен | ||
Версия от 23:09, 27 ноември 2012
АЛПИНИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от алпинист и от алпинизъм. Алпинистки екип.
АЛПИНКИ мн., ед. (рядко) алпи`нка ж. Вид спортни обувки за високопланински туризъм.
АЛСЕКО ср. Изк. Вид техника в стенната живопис, при която се полагат водни бои върху суха мазилка.
— Ит. al secco ’на сухо’.
АЛТ, алтът, алта, мн. алти`, след числ. алта, м. Муз. 1. Нисък женски глас. Таз едра горянка пеела в родното си селце при различни срещи, веселби и празници, но очевидно никой не е обръщал внимание на нейния изключително силен и мелодичен алт. Г. Караславов, Избр. съч. П1, 308. Мария запя. Нейният звучен алт изпълни тишината и ги накара да мечтаят. Ст. Дичев, ЗСI, 511.
2. Певица или певец с такъв глас. Ала повечето преселници мълчаха и слушаха унесено как песента се въззема нагоре,.. После бавно се спуска надолу, подхваната от починалите си в това време алти и барито-ни. Ал. Бабек, МЕ, 54. Оказа се, че хазяйката е прекрасно сопрано, една от помощничките й — алт. РД, 1950, бр.196, 2.
3. Партия на ниските женски или детски гласове в хор или вокален ансамбъл. Партитура на алта.
4. Нисък детски глас у момчетата.
5. Муз. Музикален струнен (виола) или духов инструмент с нисък (надтеноров) регистър.
— От ит. alto през нем. Alt.
АЛТАЕЦ, мн. -айци, м. Мъж от основното население на Алтайската република в Руската федерация. Оказало се, че при пас-портизацията на алтайците — поради липса на документация и архиви — в паспорта била отбелязвана датата, посочвана от самия гражданин. ПЗ, 1981, кн. 10, 7.
АЛТАЗИМУТ м. Приспособление за определяне на височините и азимутите на небесните тела, използувано в астрономията.
— От лат. altus ’висок’ + араб. assumut ’пътеки’ през нем. Altazimut или рус. альтазимут.
АЛТАИКА ж. Жена от от основното население на Алтайската република в Руската федерация.
АЛТАЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Алтай и от алтаец. Група съветски герон-толози организираха експедиция за проучване на алтайските дълголетници. ПЗ, 1981, кн. 10, 6.
О Алтайски езици. Общо название на разпространените в Предна, Централна и Източна Азия сродни помежду си тюркски, монголски и тунгуско-манджурски езици.
АЛТАР м. 1. Книж. Място за извършване на жертвоприношения у древните народи; жертвеник. Един каменен алтар с латински надпис, открит по време на строежа на пеницилиновия завод, хвърли нова, обилна светлина върху името на разкопавания град. ВН, 1961, бр.3155, 4. 2. Остар. Църк. Олтар. Прозорецът [в черквата] с шарени стъкла, над алтарът, огрея се от алените зари на слънцето. Н. Бончев, ТБ (превод), 49.
алпинистки
— Лат. altar.
АЛТАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от алтар.
АЛТЕРАЦИЯ ж. 1. Муз. Изменяне височината на даден звукоред чрез повишение или понижение с половин тон или с цял тон чрез хроматични знаци: диез, бемол, бекар. 2. Биол. Изменение в структурата и функциите на клетки, тъкани и органи под вляние на повреждащи действия.
— От лат. alteratio ’изменение’.
АЛТЕРНАНС м. Литер. Правило, изискващо в последователни стихове да се редуват рими, различни по място на ударение.
— Фр. alternance.
АЛТЕРНАНТ м. Езикозн. Езикова единица, която се намира в отношения на ал-тернация, редуване с друга еднородна в състава на по-голяма езикова единица.
— От англ. alternant или рус. альтернант.
АЛТЕРНАТИ`ВА ж. Необходим избор на едно от две възможни решения, начини на действие, мнения и т.н., които взаимно се изключват. От туй положение аз друг изход не виждам, освен да ся разбере и отбере алтернативата: „Има конституция, има княз; няма конституция, няма княз.“ П. Р. Славейков, ПХС, 65. Батенберг изведнъж осъзна, че ще трябва да воюва. . Изправен бе пред алтернативата да брани или Княжеството от Милана, или Румелия от турците. В. Геновска, СГ, 355-356. Но той [князът] бе поставен пред алтернативата или да се помири със своите собствени поданициили да очаква със скръстени ръце, последния акт на военнополитическата драма, която приготовляваха генералите. С. Радев, ССБ I, 390-391. Тежко съмнение налегна в това време английските държавници: русите ще тръгнат към Цариград. И лорд Едуард Дерби не закъсня да изправи Русия пред алтернатива: или незабавно примирие, или Англия се намесва! О, 1978, кн. 4-5, 19. Алтернативата, която аз Симеон II представлявам, да променим обществото и държавата, за да стане тя роден дом за всеки българин,.., остава валидна. Дем., 2001, бр. 35, 2. // Всяка една от двете възможности за избор.
— От фр. alternative.
АЛТЕРНАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който съществува като друга възможност или като противоположност спрямо нещо офицциално, традиционно, утвърдено. Съществуват два основни типа ме
алтернативен
