Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/233“
м (→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
обикн. от две до шест места за пътници; лека кола. <i>А по средата на моста,.., лудо над-препускаха файтони, омнибуси, автомобили, велосипеди.</i> Стр. Кринчев, СбЗР, 355-356. — <i>Окръжният управител също го няма. Той замина с автомобила си по обиколка.</i> П. Спасов, ХлХ, 102. <i>Тя .. пристигна със служебен автомобил и скоро се озовахме в концертна зала, препълнена с публика.</i> Г. Данаилов, ДС, 244. <i>Открит автомобил.</i> О Автомобил-амфибия. <i>Техн.</i> Автомобил, който е пригоден да се движи по суша и по вода или под вода. Автомобил-влекач. <i>Техн.</i> Специално пригоден автомобил с гъсенична или колесна ходова част за съвместна транспортна работа с прикачено към него ремарке. <i>Автомобилите са подвижен състав, който може да извършва самостоятелна транспортна работа. Автомобилите-вле-качи и ремаркетата не извършват самостоятелна транспортна работа, а работят съвместно.</i> В. Вълев, Е А, 5. | обикн. от две до шест места за пътници; лека кола. <i>А по средата на моста,.., лудо над-препускаха файтони, омнибуси, автомобили, велосипеди.</i> Стр. Кринчев, СбЗР, 355-356. — <i>Окръжният управител също го няма. Той замина с автомобила си по обиколка.</i> П. Спасов, ХлХ, 102. <i>Тя .. пристигна със служебен автомобил и скоро се озовахме в концертна зала, препълнена с публика.</i> Г. Данаилов, ДС, 244. <i>Открит автомобил.</i> О Автомобил-амфибия. <i>Техн.</i> Автомобил, който е пригоден да се движи по суша и по вода или под вода. Автомобил-влекач. <i>Техн.</i> Специално пригоден автомобил с гъсенична или колесна ходова част за съвместна транспортна работа с прикачено към него ремарке. <i>Автомобилите са подвижен състав, който може да извършва самостоятелна транспортна работа. Автомобилите-вле-качи и ремаркетата не извършват самостоятелна транспортна работа, а работят съвместно.</i> В. Вълев, Е А, 5. | ||
| − | — От гр. amoq | + | — От гр. amoq ’сам’+лат. mobilis ’подвижен’ през фр. automobile или нем. Automobil. |
| − | + | ---- | |
АВТОМОБИ`ЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи на автомобил, представлява негова съставна част. <i>От време на време под склона, по презбалканско-то шосе, силни автомобилни фарове прорязваха тъмнината.</i> Д. Ангелов, ЖС, 115. <i>Автомобилна свирка. Автомобилни гуми. Автомобилно ремарке.</i> | АВТОМОБИ`ЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи на автомобил, представлява негова съставна част. <i>От време на време под склона, по презбалканско-то шосе, силни автомобилни фарове прорязваха тъмнината.</i> Д. Ангелов, ЖС, 115. <i>Автомобилна свирка. Автомобилни гуми. Автомобилно ремарке.</i> | ||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
4. <i>Техн.</i> Който се придвижва със собствен двигател; самоходен. <i>Автомобилен кран. Автомобилен снегочистач. Автомобилен бетоноразбивач.</i> | 4. <i>Техн.</i> Който се придвижва със собствен двигател; самоходен. <i>Автомобилен кран. Автомобилен снегочистач. Автомобилен бетоноразбивач.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АВТОМОБИЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Спорт или туризъм с автомобили. | АВТОМОБИЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Спорт или туризъм с автомобили. | ||
— От фр. automobilisme. | — От фр. automobilisme. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОМОБИЛИ`СТ <i>м.</i> 1. Човек, който се занимава с автомобилизъм. 2. Шофьор. | АВТОМОБИЛИ`СТ <i>м.</i> 1. Човек, който се занимава с автомобилизъм. 2. Шофьор. | ||
— От фр. automobiliste. | — От фр. automobiliste. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОМОБИЛОМАНИЯ <i>ж.</i> Мания, страст към автомобили. | АВТОМОБИЛОМАНИЯ <i>ж.</i> Мания, страст към автомобили. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОМОБИЛОСТРОЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Производство на автомобили; автомоби-лостроителство. <i>Пластмасите са много леки, което ги прави особено удобни за използуване в самолетостроенето и автомобилостроенето.</i> ВН, 1958, бр. 2051, 4. | АВТОМОБИЛОСТРОЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Производство на автомобили; автомоби-лостроителство. <i>Пластмасите са много леки, което ги прави особено удобни за използуване в самолетостроенето и автомобилостроенето.</i> ВН, 1958, бр. 2051, 4. | ||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
автомобилен | автомобилен | ||
| − | + | ---- | |
АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛ, ят, -я, | АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛ, ят, -я, | ||
<i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Специалист по автомобилостроене. <i>Една от главните задачи, която авто-мобилостроителите трябва да решават съвместно с учените, е създаването на унифицирана система за тежки машини с максимална производственост.</i> СЗ, 1982, бр. 63,2. | <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Специалист по автомобилостроене. <i>Една от главните задачи, която авто-мобилостроителите трябва да решават съвместно с учените, е създаването на унифицирана система за тежки машини с максимална производственост.</i> СЗ, 1982, бр. 63,2. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛЕН , -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е свързан с автомобилостроене или се отнася до автомобилостроене. <i>Автомобилостроителен работник. Автомо било строителен завод. Ав-томобилостроителна техника.</i> | АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛЕН , -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е свързан с автомобилостроене или се отнася до автомобилостроене. <i>Автомобилостроителен работник. Автомо било строителен завод. Ав-томобилостроителна техника.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Автомобилостроене. | АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Автомобилостроене. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОМОБИ`ЛЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> автомобил; малък автомобил. 2. Играчка, която представлява малък автомобил. <i>Филев взе автомобилчето, нави му пружината и го пусна. То започна да бръмчи и да се върти по пода.</i> Б. Несторов, АР, 207. <i>Майката донесе два пълни панера с играчки.. Имаше и автомобилче с пружина...</i> П. Славински, МСК, 15. | АВТОМОБИ`ЛЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> автомобил; малък автомобил. 2. Играчка, която представлява малък автомобил. <i>Филев взе автомобилчето, нави му пружината и го пусна. То започна да бръмчи и да се върти по пода.</i> Б. Несторов, АР, 207. <i>Майката донесе два пълни панера с играчки.. Имаше и автомобилче с пружина...</i> П. Славински, МСК, 15. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОМОДУЛАЦИЯ <i>ж. Спец.</i> Автоматически извършваща се модулация на електрическия ток в радиотехниката или на електрическите трептения в кинематографията. | АВТОМОДУЛАЦИЯ <i>ж. Спец.</i> Автоматически извършваща се модулация на електрическия ток в радиотехниката или на електрическите трептения в кинематографията. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОМОНТЬОР <i>м.</i> Работник специалист, който монтира и поправя автомобили; автомобилен монтьор. | АВТОМОНТЬОР <i>м.</i> Работник специалист, който монтира и поправя автомобили; автомобилен монтьор. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОМОНТЬОРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> 1. Който е предназначен за монтиране на автомобили. <i>Автомонтьор ски цех. Ав-томонтьорска работилница.</i> 2. Който се отнася до автомонтьор или е свързан с автомонтьор. <i>Автомонтьор ски инструменти. Автомонтъорски курс. Ав-томонтьорска бригада.</i> | АВТОМОНТЬОРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> 1. Който е предназначен за монтиране на автомобили. <i>Автомонтьор ски цех. Ав-томонтьорска работилница.</i> 2. Който се отнася до автомонтьор или е свързан с автомонтьор. <i>Автомонтьор ски инструменти. Автомонтъорски курс. Ав-томонтьорска бригада.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АВТОМОНТЬОРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие, специалност на автомонтьор. <i>Всичките 156 единадесетокласници получиха разред и излизат с някаква професия</i> | АВТОМОНТЬОРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие, специалност на автомонтьор. <i>Всичките 156 единадесетокласници получиха разред и излизат с някаква професия</i> | ||
<i>— автомонтьорство, стругарство, шло-серство...</i> РД, 1960, бр. 145, 2. // Тази специалност като учебен предмет в средно училище. | <i>— автомонтьорство, стругарство, шло-серство...</i> РД, 1960, бр. 145, 2. // Тази специалност като учебен предмет в средно училище. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОМОРФЕН, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни, <i>прил. Минер.</i> Който се отнася до скалообра-зуващи минерали, които имат собствени, характерни само за тях кристални форми; иди-оморфен. <i>Противоп.</i> ксеноморфен. <i>Кварцът се среща във вид на добре оформени кристали (автоморфен) или като неправилни зърна.</i> Ст. Бошев и др., ГГ, 33. | АВТОМОРФЕН, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни, <i>прил. Минер.</i> Който се отнася до скалообра-зуващи минерали, които имат собствени, характерни само за тях кристални форми; иди-оморфен. <i>Противоп.</i> ксеноморфен. <i>Кварцът се среща във вид на добре оформени кристали (автоморфен) или като неправилни зърна.</i> Ст. Бошев и др., ГГ, 33. | ||
| − | — От гр. aDToq | + | — От гр. aDToq ’сам, собствен’ цорср г\ ’форма’. |
| − | + | ---- | |
АВТО-МОТО <i>неизм. прил.</i> 1. Автомобилен и мотоциклетен. <i>Авто-мото дело. Авто-мото курсове. Авто-мото спорт.</i> | АВТО-МОТО <i>неизм. прил.</i> 1. Автомобилен и мотоциклетен. <i>Авто-мото дело. Авто-мото курсове. Авто-мото спорт.</i> | ||
авто-мото | авто-мото | ||
Версия от 19:50, 27 ноември 2012
обикн. от две до шест места за пътници; лека кола. А по средата на моста,.., лудо над-препускаха файтони, омнибуси, автомобили, велосипеди. Стр. Кринчев, СбЗР, 355-356. — Окръжният управител също го няма. Той замина с автомобила си по обиколка. П. Спасов, ХлХ, 102. Тя .. пристигна със служебен автомобил и скоро се озовахме в концертна зала, препълнена с публика. Г. Данаилов, ДС, 244. Открит автомобил. О Автомобил-амфибия. Техн. Автомобил, който е пригоден да се движи по суша и по вода или под вода. Автомобил-влекач. Техн. Специално пригоден автомобил с гъсенична или колесна ходова част за съвместна транспортна работа с прикачено към него ремарке. Автомобилите са подвижен състав, който може да извършва самостоятелна транспортна работа. Автомобилите-вле-качи и ремаркетата не извършват самостоятелна транспортна работа, а работят съвместно. В. Вълев, Е А, 5.
— От гр. amoq ’сам’+лат. mobilis ’подвижен’ през фр. automobile или нем. Automobil.
АВТОМОБИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който принадлежи на автомобил, представлява негова съставна част. От време на време под склона, по презбалканско-то шосе, силни автомобилни фарове прорязваха тъмнината. Д. Ангелов, ЖС, 115. Автомобилна свирка. Автомобилни гуми. Автомобилно ремарке.
2. Който се отнася до автомобил или е свързан с автомобил — с неговото производство, каране, поддържане, използуване, търговия и др. Автомобилна индустрия. Автомобилен завод. Автомобилен гараж. Автомобилна агенция. Автомобилен техник. Автомобилен инструктор. Автомобилен път. Автомобилна линия. Автомобилна спирка. Автомобилно дело. Автомобилен парк. Автомобилен бензин.
3. Който се извършва с автомобил. Автомобилен транспорт. Автомобилни съобщения. Автомобилен спорт. Автомобилна катастрофа.
4. Техн. Който се придвижва със собствен двигател; самоходен. Автомобилен кран. Автомобилен снегочистач. Автомобилен бетоноразбивач.
АВТОМОБИЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Спорт или туризъм с автомобили.
— От фр. automobilisme.
АВТОМОБИЛИ`СТ м. 1. Човек, който се занимава с автомобилизъм. 2. Шофьор.
— От фр. automobiliste.
АВТОМОБИЛОМАНИЯ ж. Мания, страст към автомобили.
АВТОМОБИЛОСТРОЕНЕ, мн. няма, ср. Производство на автомобили; автомоби-лостроителство. Пластмасите са много леки, което ги прави особено удобни за използуване в самолетостроенето и автомобилостроенето. ВН, 1958, бр. 2051, 4.
233
автомобилен
АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛ, ят, -я,
мн. -и, м. Специалист по автомобилостроене. Една от главните задачи, която авто-мобилостроителите трябва да решават съвместно с учените, е създаването на унифицирана система за тежки машини с максимална производственост. СЗ, 1982, бр. 63,2.
АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛЕН , -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с автомобилостроене или се отнася до автомобилостроене. Автомобилостроителен работник. Автомо било строителен завод. Ав-томобилостроителна техника.
АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Автомобилостроене.
АВТОМОБИ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от автомобил; малък автомобил. 2. Играчка, която представлява малък автомобил. Филев взе автомобилчето, нави му пружината и го пусна. То започна да бръмчи и да се върти по пода. Б. Несторов, АР, 207. Майката донесе два пълни панера с играчки.. Имаше и автомобилче с пружина... П. Славински, МСК, 15.
АВТОМОДУЛАЦИЯ ж. Спец. Автоматически извършваща се модулация на електрическия ток в радиотехниката или на електрическите трептения в кинематографията.
АВТОМОНТЬОР м. Работник специалист, който монтира и поправя автомобили; автомобилен монтьор.
АВТОМОНТЬОРСКИ, -а, -о, мн. и, прил. 1. Който е предназначен за монтиране на автомобили. Автомонтьор ски цех. Ав-томонтьорска работилница. 2. Който се отнася до автомонтьор или е свързан с автомонтьор. Автомонтьор ски инструменти. Автомонтъорски курс. Ав-томонтьорска бригада.
АВТОМОНТЬОРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на автомонтьор. Всичките 156 единадесетокласници получиха разред и излизат с някаква професия
— автомонтьорство, стругарство, шло-серство... РД, 1960, бр. 145, 2. // Тази специалност като учебен предмет в средно училище.
АВТОМОРФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Минер. Който се отнася до скалообра-зуващи минерали, които имат собствени, характерни само за тях кристални форми; иди-оморфен. Противоп. ксеноморфен. Кварцът се среща във вид на добре оформени кристали (автоморфен) или като неправилни зърна. Ст. Бошев и др., ГГ, 33.
— От гр. aDToq ’сам, собствен’ цорср г\ ’форма’.
АВТО-МОТО неизм. прил. 1. Автомобилен и мотоциклетен. Авто-мото дело. Авто-мото курсове. Авто-мото спорт.
авто-мото
