Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/58“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | IV. Отбелязването на най-стария книжовен източник за думи и фонетични варианти обикн. от чужд произход носи известна условност. Посочва се не първоизточникът изобщо, а известният на авторите на Речника най-стар книжовен източник според използваните материали от лексикалните картотеки, напр.: банка... — Цариградски вестник, 14. III. 1858 г. | |
| − | За думи, липсващи в лексикалните материали в картотеките на Института, отбелязани само в речници, се посочва най-старият речник, от който са взети, с бележка „От...“, напр.: | + | За думи, липсващи в лексикалните материали в картотеките на Института, отбелязани само в речници, се посочва най-старият речник, от който са взети, с бележка „От...“, напр.: баер... — От Н. Геров, Речник на блъгарский язьж, 1895. |
| − | + | ОБРАЗЦИ ЗА СТАТИИ СЪС СПРАВОЧЕН ОТДЕЛ: антипатия... | |
| − | — От гр. аутшавеш. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869. | + | — От гр. аутшавеш. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869. аскити`йница... |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: ашки-ти`йница. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: ашки-ти`йница. | ||
| − | + | банкер... | |
| − | — От фр. banquier. — Други (остар.) форми: банкиер фр., банки`р нем. | + | — От фр. banquier. — Други (остар.) форми: банкиер фр., банки`р нем. бразда... |
| − | — Други (диал.) форми: брезда, бразна, брезна. | + | — Други (диал.) форми: брезда, бразна, брезна. бербер... <i>Остар.,</i> сега <i>простонар...</i> |
— От ит. barbiere през тур. berber. — С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873. — Друга (диал.) форма: белбер. | — От ит. barbiere през тур. berber. — С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873. — Друга (диал.) форма: белбер. | ||
| − | + | белбер... | |
| − | — П.Берон. Рибен буквар, 1824. | + | — П.Берон. Рибен буквар, 1824. берберин... <i>Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> |
| − | — Сп. Училище, 1871. — Друга (диал.) форма: белберин. | + | — Сп. Училище, 1871. — Друга (диал.) форма: белберин. бадева... <i>Диал....</i> |
| − | — От тур. badi hava. — Друга форма: б а д яв а. | + | — От тур. badi hava. — Друга форма: б а д яв а. банкет<sup>1</sup>... |
— От ит. banchetto през рус. банкет... — В-к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960,180). | — От ит. banchetto през рус. банкет... — В-к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960,180). | ||
От редакционната колегия | От редакционната колегия | ||
| + | |||
Версия от 11:56, 25 ноември 2012
IV. Отбелязването на най-стария книжовен източник за думи и фонетични варианти обикн. от чужд произход носи известна условност. Посочва се не първоизточникът изобщо, а известният на авторите на Речника най-стар книжовен източник според използваните материали от лексикалните картотеки, напр.: банка... — Цариградски вестник, 14. III. 1858 г.
За думи, липсващи в лексикалните материали в картотеките на Института, отбелязани само в речници, се посочва най-старият речник, от който са взети, с бележка „От...“, напр.: баер... — От Н. Геров, Речник на блъгарский язьж, 1895.
ОБРАЗЦИ ЗА СТАТИИ СЪС СПРАВОЧЕН ОТДЕЛ: антипатия...
— От гр. аутшавеш. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869. аскити`йница...
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: ашки-ти`йница.
банкер...
— От фр. banquier. — Други (остар.) форми: банкиер фр., банки`р нем. бразда...
— Други (диал.) форми: брезда, бразна, брезна. бербер... Остар., сега простонар...
— От ит. barbiere през тур. berber. — С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873. — Друга (диал.) форма: белбер.
белбер...
— П.Берон. Рибен буквар, 1824. берберин... Остар., сега простонар.
— Сп. Училище, 1871. — Друга (диал.) форма: белберин. бадева... Диал....
— От тур. badi hava. — Друга форма: б а д яв а. банкет1...
— От ит. banchetto през рус. банкет... — В-к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960,180).
От редакционната колегия
