Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/114“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
| + | <b>ВЕНЧА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>венча`я</b>, -а`еш и <b>венче`я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> венча`х, <i>св., прех.</i> 1. Извършвам църковен обред при сключване на брак. <i>— Тогава иди при попа да ви помири. Той ви е венчал, той да ви съди.</i> Елин Пелин, Съч. II, 150. <i>— Ето свещеникът ще дойде за Гергьовден. Друг път кой знай кога ще дойде. Нека ви венчае на Гергьовден.</i> Д. Талев, И, 305. | ||
| − | + | 2. Кумувам. <i>Чичо Бинбел се готвеше да венчава по Великден учителя за учителката.</i> А. Страшимиров, К, 66. <i>„Венчай куме, ама не въздишай.“</i> Л. Каравелов, Съч. II, 104. <i>— Гледал съм на някоя сватба, кога Антица е венчавала: булката и младоженецът стоят пред вратата.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 112. | |
| − | < | ||
| − | + | 3. Короновам за цар. <i>И наистина, напразно хористите на това учение, .., посягаха да уловят наследника на Мохамеда за ухото, да го доведат в Търново и да го венчеят за престола на Шишмановците.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 139-140. <i>— Считай се вече за законен български цар. През коледните празници ще те венчая тържествено с короната на храма Св. Димитрий. Смилец-васалът умря.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 20. | |
| − | + | 4. <i>Остар.</i> Увенчавам. <i>Христо Ботев ни е оставил като поет двадесет стихотворения. И най-великите поети обаче биха имали причина да му завидят за славата, с която го венчават тия стихотворения.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 93. <i>„Млади опълченци, / венчайте България с лаврови венци!“</i> Ив. Вазов, Съч. I, 204. <b>венчавам се</b>, <b>венчая се</b> и <b>венчея се</b> <i>страд.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 4. <i>Остар.</i> Увенчавам. <i>Христо Ботев ни е оставил като поет двадесет стихотворения. И най-великите поети обаче биха имали причина да му завидят за славата, с | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕНЧА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>венча`я се</b> и <b>венче`я се</b> <i>св., непрех.</i> Встъпвам в църковен брак. <i>— Според мене, да оставят тая Милка свободна; защо да я насилват непременно да се венчава? — каза Кондов.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 135. <i>— Да се изпълнят шест месеца, че да се венчаем и да се приберем като хората.</i> Й. Йовков, ЖС, 40. <i>През зимата Елка Божурова написа на майка си писмо, с което й съобщава, че се венчава за Милко Лютичев.</i> Ив. Карановски, Разк., 67. |
| − | |||
| − | <i>— Според мене, да оставят тая Милка | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕНЧА`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> венчавам <i>и от</i> венчавам се. <i>Планът му по-рано беше да иде у тях най-напред, да събуди майка си и да я помоли да благослови бъдещата си снаха, а оттам да повика поп Дима, .., и да иде в черква с булката си за венчаване.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 38-39. <i>Запалиха свещите на полилея и под него се изправиха булката и младоженецът. Започна се венчаването.</i> Й. Йовков, СЛ, 176. <i>Кумът седеше на най-личното място .. и често-често дигаше чашата с вино: — Хайде, добре сте ми дошли! И да даде господ всекиму да доживее такива радости и да дочака венчаването на всички свои кръщелници…</i> Г. Караславов, С, 101. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕНЧА`ВКА</b> <i>ж.</i> Църковен обред при сключване на брак. <i>Сватбата трябваше да стане със сватовете, с кумовете, според обичая, каквато е била на времето и венчавката на баща му.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 158. <i>Ала все пак в навечерието на самата сватба Беба и Буби вземат молив и бяла хартия и за стотен път правят сметка за хората, които трябва да бъдат поканени без друго на сватбарска трапеза след венчавката.</i> Св. Минков, РТК, 124. |
| − | |||
| − | 158. <i>Ала все пак в навечерието на самата сватба Беба и Буби вземат молив и бяла хартия и за стотен път правят сметка за хората, които трябва да бъдат поканени без друго на сватбарска трапеза след | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕНЧА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с венчавка. <i>Попът запрелистя требникът, за да намери молитвата за венчалния обред.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 52. <i>За хубостта на младоженката не се говореше — хубостта й се виждаше, но по венчалното й облекло ахнаха всички жени; все в коприна, сърма и скъпи кожи.</i> Д. Талев, ЖС, 467. <i>Момичето облякло бялата копринена рокля. Майката извадила от скрина венчално було.</i> Сл. Македонски, ЕЗС, 207. <i>Аз чакам в бялата венчална дреха / да дойдеш ти — сънуван и обичан.</i> Е. Багряна, ВС, 42. <i>Тежат ми венчалните думи, / венчалният пръстен тежи.</i> Н. Лилиев, С, 1932, 80. |
| − | |||
| − | 1. Който е свързан с венчавка. <i>Попът | ||
| − | |||
| − | XIV, 52. <i>За хубостта на младоженката не се говореше — хубостта й се виждаше, но по венчалното й облекло ахнаха всички жени; все в коприна, сърма и скъпи кожи.</i> Д. Талев, ЖС, 467. <i>Момичето облякло бялата копринена рокля. Майката извадила от скрина венчално було.</i> Сл. Македонски, ЕЗС, 207. <i>Аз чакам в бялата венчална дреха / да дойдеш ти — сънуван и обичан.</i> Е. Багряна, ВС, 42. <i>Тежат ми венчалните думи, / венчалният пръстен тежи.</i> Н. Лилиев, С, 1932, 80. | ||
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>венчално</b> <i>ср. Разг.</i> Свидетелство, което се издава от църковните власти за сключен брак. <i>— Дай си бележника! — Какъв бележник? — не разбра доброволецът. — Ученическият. — Бе то, ако е за него бележник, аз още си го пазя, .. В сандъка съм го скътал, при кръщелните и венчалното. Ама не го взех.</i> Ем. Робов, Ст, 1965, бр. 1006, 1. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕНЧА`ЛНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> 1. Венчилка (в 1 знач.), венчалница. |
| − | + | 2. Младоженец. | |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕНЧА`ЛНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Венчалник (в 1 знач.). <i>Като доде булка Сарафка, / че ми поиска ризата, / ризата венчалницата.</i> Нар. пес., СбВСт, 543. |
| − | + | 2. Младоженка (Ст. Младенов, БТР). | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕНЧА`ЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Венчален. <i>„Снао Елено, Елено, / оми се да та оплета / у деведесе редове, / па си са бело премени, / се у венчалска премена ..“</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 208. <i>Па я увели, увели / у нихни ладни зевници. / Саблече руфо венчалско, / облече руфо юначко.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 98. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`НЧАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Диал.</i> Венчавам. <i>А Йоване, домакине! / .., / ми те канят кум да бидеш, / кум да бидеш девет села / и да кърщаш и да венчаш.</i> Нар. пес., СбБрМ, 377-378. <i>— Бре фала ние, седмина брайкя! / Да не губиме момче сърбинче, / .. / да го водиме на наши двори, / да го водиме, да го венчаме, / да го венчаме за сестра Янка, /защо йе Янки много прилика.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 325. <b>венчам се</b> <i>страд.</i> |
| − | |||
Текуща версия към 05:45, 29 май 2014
ВЕНЧА`ВАМ, -аш, несв.; венча`я, -а`еш и венче`я, -е`еш, мин. св. венча`х, св., прех. 1. Извършвам църковен обред при сключване на брак. — Тогава иди при попа да ви помири. Той ви е венчал, той да ви съди. Елин Пелин, Съч. II, 150. — Ето свещеникът ще дойде за Гергьовден. Друг път кой знай кога ще дойде. Нека ви венчае на Гергьовден. Д. Талев, И, 305.
2. Кумувам. Чичо Бинбел се готвеше да венчава по Великден учителя за учителката. А. Страшимиров, К, 66. „Венчай куме, ама не въздишай.“ Л. Каравелов, Съч. II, 104. — Гледал съм на някоя сватба, кога Антица е венчавала: булката и младоженецът стоят пред вратата. Й. Йовков, ЧКГ, 112.
3. Короновам за цар. И наистина, напразно хористите на това учение, .., посягаха да уловят наследника на Мохамеда за ухото, да го доведат в Търново и да го венчеят за престола на Шишмановците. Хр. Ботев, Съч., 1929, 139-140. — Считай се вече за законен български цар. През коледните празници ще те венчая тържествено с короната на храма Св. Димитрий. Смилец-васалът умря. Ив. Вазов, Съч. XIV, 20.
4. Остар. Увенчавам. Христо Ботев ни е оставил като поет двадесет стихотворения. И най-великите поети обаче биха имали причина да му завидят за славата, с която го венчават тия стихотворения. К. Величков, ПССъч. VIII, 93. „Млади опълченци, / венчайте България с лаврови венци!“ Ив. Вазов, Съч. I, 204. венчавам се, венчая се и венчея се страд.
ВЕНЧА`ВАМ СЕ несв.; венча`я се и венче`я се св., непрех. Встъпвам в църковен брак. — Според мене, да оставят тая Милка свободна; защо да я насилват непременно да се венчава? — каза Кондов. Ив. Вазов, Съч. XXII, 135. — Да се изпълнят шест месеца, че да се венчаем и да се приберем като хората. Й. Йовков, ЖС, 40. През зимата Елка Божурова написа на майка си писмо, с което й съобщава, че се венчава за Милко Лютичев. Ив. Карановски, Разк., 67.
ВЕНЧА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от венчавам и от венчавам се. Планът му по-рано беше да иде у тях най-напред, да събуди майка си и да я помоли да благослови бъдещата си снаха, а оттам да повика поп Дима, .., и да иде в черква с булката си за венчаване. Ив. Вазов, Съч. XXV, 38-39. Запалиха свещите на полилея и под него се изправиха булката и младоженецът. Започна се венчаването. Й. Йовков, СЛ, 176. Кумът седеше на най-личното място .. и често-често дигаше чашата с вино: — Хайде, добре сте ми дошли! И да даде господ всекиму да доживее такива радости и да дочака венчаването на всички свои кръщелници… Г. Караславов, С, 101.
ВЕНЧА`ВКА ж. Църковен обред при сключване на брак. Сватбата трябваше да стане със сватовете, с кумовете, според обичая, каквато е била на времето и венчавката на баща му. Ем. Станев, ИК I и II, 158. Ала все пак в навечерието на самата сватба Беба и Буби вземат молив и бяла хартия и за стотен път правят сметка за хората, които трябва да бъдат поканени без друго на сватбарска трапеза след венчавката. Св. Минков, РТК, 124.
ВЕНЧА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с венчавка. Попът запрелистя требникът, за да намери молитвата за венчалния обред. Ив. Вазов, Съч. XIV, 52. За хубостта на младоженката не се говореше — хубостта й се виждаше, но по венчалното й облекло ахнаха всички жени; все в коприна, сърма и скъпи кожи. Д. Талев, ЖС, 467. Момичето облякло бялата копринена рокля. Майката извадила от скрина венчално було. Сл. Македонски, ЕЗС, 207. Аз чакам в бялата венчална дреха / да дойдеш ти — сънуван и обичан. Е. Багряна, ВС, 42. Тежат ми венчалните думи, / венчалният пръстен тежи. Н. Лилиев, С, 1932, 80.
2. Като същ. венчално ср. Разг. Свидетелство, което се издава от църковните власти за сключен брак. — Дай си бележника! — Какъв бележник? — не разбра доброволецът. — Ученическият. — Бе то, ако е за него бележник, аз още си го пазя, .. В сандъка съм го скътал, при кръщелните и венчалното. Ама не го взех. Ем. Робов, Ст, 1965, бр. 1006, 1.
ВЕНЧА`ЛНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Венчилка (в 1 знач.), венчалница.
2. Младоженец.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЕНЧА`ЛНИЦА ж. Диал. 1. Венчалник (в 1 знач.). Като доде булка Сарафка, / че ми поиска ризата, / ризата венчалницата. Нар. пес., СбВСт, 543.
2. Младоженка (Ст. Младенов, БТР).
ВЕНЧА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Венчален. „Снао Елено, Елено, / оми се да та оплета / у деведесе редове, / па си са бело премени, / се у венчалска премена ..“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 208. Па я увели, увели / у нихни ладни зевници. / Саблече руфо венчалско, / облече руфо юначко. Нар. пес., СбНУ XLIV, 98.
ВЕ`НЧАМ, -аш, несв. и св., прех. Диал. Венчавам. А Йоване, домакине! / .., / ми те канят кум да бидеш, / кум да бидеш девет села / и да кърщаш и да венчаш. Нар. пес., СбБрМ, 377-378. — Бре фала ние, седмина брайкя! / Да не губиме момче сърбинче, / .. / да го водиме на наши двори, / да го водиме, да го венчаме, / да го венчаме за сестра Янка, /защо йе Янки много прилика. Нар. пес., СбНУ XLIII, 325. венчам се страд.
