Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/102“
(→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
<b>И на нашата улица ще дойде Великден</b> <i>Разг.</i>; <b>До ще Великден</b>. <i>Диал.</i> Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. | <b>И на нашата улица ще дойде Великден</b> <i>Разг.</i>; <b>До ще Великден</b>. <i>Диал.</i> Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука. | ||
| − | <b>Кога | + | <b>Кога<то> дойде конски<я> Великден</b>. <i>Разг. Ирон</i>. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане, няма да се осъществи). |
<b>Конски Великден</b>. <i>Разг.</i> Тодоровден, когато се устройват надбягвания с коне. | <b>Конски Великден</b>. <i>Разг.</i> Тодоровден, когато се устройват надбягвания с коне. | ||
| − | <b>На конски | + | <b>На конски<я> Великден</b>. <i>Разг.</i> Никога. <i>— А на тебе, бай Петко, върнаха ли сивия кон, дето го реквизираха миналата есен? Не са ли? — Не са ами! Ще го върнат на конския Великден! Хайдуци!</i> К. Калчев, ЖП, 473. |
<b>Обичам (тача, драг ми е, мил ми е) като леща на (по) Великден</b>. <i>Разг. Ирон.</i> Никак не обичам, никак не ми е мил. | <b>Обичам (тача, драг ми е, мил ми е) като леща на (по) Великден</b>. <i>Разг. Ирон.</i> Никак не обичам, никак не ми е мил. | ||
Текуща версия към 12:27, 18 май 2014
дълго време; постоянно. Дружината ни оредя с една трета, а не можем да помръднем напред нито крачка .. Така и щяхме да си седим ние на позицията до конски Великден… П. Вежинов, ЗЧР, 26. — Може и друго да е станало — заговори Жельо, .. — Нещо такова, след което има да чакаме до конски Великден. Н. Антонов, ВОМ, 167-168.
И на нашата улица ще дойде Великден Разг.; До ще Великден. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука.
Кога<то> дойде конски<я> Великден. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане, няма да се осъществи).
Конски Великден. Разг. Тодоровден, когато се устройват надбягвания с коне.
На конски<я> Великден. Разг. Никога. — А на тебе, бай Петко, върнаха ли сивия кон, дето го реквизираха миналата есен? Не са ли? — Не са ами! Ще го върнат на конския Великден! Хайдуци! К. Калчев, ЖП, 473.
Обичам (тача, драг ми е, мил ми е) като леща на (по) Великден. Разг. Ирон. Никак не обичам, никак не ми е мил.
Родил съм се на Великден. Разг. Много ми върви, много съм щастлив.
С един пантоф правя Великден. Диал. Старая се да постигна, да свърша нещо значително, без да съм подготвен за това, както трябва.
ВЕЛИ`КДЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Великден. По поляните край пътя и под сенчестите дървета още се виждаха ситни червени черупки от великденски яйца. Елин Пелин, Съч. II, 90. Срещу големите празници всякога ни ушиваха по нещо ново. И като че и сега аз чувствувам особения дъх на нова басма, който чувствувах тогава, когато ми обличаха великденската премяна. Й. Йовков, Разк. II, 63. Следобед на поляната край града, дето всяка година ставаше великденското хоро, писнаха гайди, задумкаха тъпани. Излезе там целият град. Д. Талев, ПК, 57. Отведи ме у селото, / у селото на орото, / .. / да заиграм ситно оро, / да запоя лепа песен, / лепа песен великденска. Нар. пес., СбНУ XLV, 354. Великденска ваканция. Великденски козунак.
ВЕЛИ`КДЕНСКИ. Нареч. от прил. великденски. Но най-много подскачаха и вихрено политаха в една част на хорото, където сред едри буйни мъжаги, пийнали по великденски, се бе хванало младо стражарче. Т. Харманджиев, Р, 54. Пременила се великденски.
ВЕЛИ`КДЕНЧЕ, мн. -та, ср. Наименование на няколко вида горски пролетни цветя със сини, розови, бели и др. цветчета, които цъфтят около Великден. Veronica, Lamium, Pulmonaria и др. В ливадите започва да цъфти медночервената, рехава власатка, .., синеят се великденчета. Ем. Станев, ЯГ, 81. Край оградата, стоплени на припека, бяха поникнали новите треви — .. и онова ранно цвете с къдрави листа и рубинени цветчета — великденчето, — което бе привлякло възбудените ята на пчелите. Г. Мишев, ЕП, 74.
ВЕЛИКО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Във висока степен; много-, напр.: великогласен, великогласно, великомилостив, великотърпелив и др.
2. Обикн. в сложни думи с втора част народностно име. Който е свързан с националистична насока в политиката, напр.: великобългарски, великогръцки, великосръбски, великодържавен и др.
3. В производни от сложни географски названия или народностни имена, напр.: великобритански, великотърновски, великорусин, великоруски, великоморавец, великоморавски и др.
ВЕЛИ`КО. Индив. Нареч. от велик. Където спреш очи — на радост свята /велико се развяват знамената. К. Христов, ЧБ, 64. А медните камбани се люлеят: / за празник, днес роден, те стройно пеят, / .. / .. Те обаждат, / че във душите е един възторг роден / като велико пламналия ден. К. Христов, ЧБ, 200.
ВЕЛИКОБРИТА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Великобритания. Великобритански колонии.
ВЕЛИКОБЪ`ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с националистична българска политика. Крайнодесните организираха великобългарски митинг. △ Великобългарска пропаганда. Великобългарски шовинизъм.
ВЕЛИКОГЛА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който е с много силен глас; гръмогласен.
ВЕЛИКОГЛА`СНО. Книж. Нареч. от великогласен; гръмогласно. Издигна си очите към небето, благодари Бога, че послушва сякога молбите му, и извика великогласно: „Лазаре, доди вън.“ Н. Михайловски, ССИ (превод), 152-153.
ВЕЛИКОГРЪ`ЦКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с националистична гръцка политика. Великогръцки шовинизъм.
ВЕЛИКОДУ`ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се отличава с великодушие, който проявява великодушие. Цар Асен е юнак, благороден и великодушен — това го знае целият свят. В. Друмев, И, 19. — Нема` аз ще оставя такъв великодушен човек и, както го казваш, добър патриот, да пропадне за мене? Ив. Вазов, Съч. XXII, 47. Тя познаваше добре Людмила, знаеше нейния неустановен, но великодушен и нежен характер. Ем. Манов, ДСР, 84. България се нуждае от предани родолюбци и великодушни умове, за да излекува тежките си рани от войните. Ем. Станев, ИК I и II, 253.
