Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/70“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
(Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Одобрена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | 431. <i>Тогава дочух, че се вика от другия край на ливадата | + | 431. <i>Тогава дочух, че се вика от другия край на ливадата, дето беше реката, врабците подхвръкват, вдига се ужасна врява.</i> Й. Радичков, НВ, 19. |
− | 13. С предл. на и в съчет. със същ. като: борба, бунт, въстание и др., означава започване или осъществяване на действие по значението на съществителното. | + | 13. С предл. <em>на</em> и в съчет. със същ. като: <em>борба</em>, <em>бунт</em>, <em>въстание</em> и др., означава започване или осъществяване на действие по значението на съществителното. <i>— Моряшкият колектив под моя заповед се вдигна на борба против остарелия, престъпен стар свят.</i> Д. Добревски, БКН, 240. <i>Те са непоколебими в своето решение — Мъглиж да се вдигне на борба на другия ден.</i> Ст. Станчев, НР, 138. <i>Не се вдигнаха на въстание габровските работници, не въстанаха и селяните от Габровско.</i> Г. Караславов, Избр. съч. IV, 251. <i>Присъствието на българската войска там [в Търново] ще възбудело духовете и най-малко сто и петдесет хиляди мъже .. ще се вдигнели на бунт.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 130. <i>И в момента, когато вражеската верига бе вече стигнала партизанските позиции и се вдигна на атака, картечарят изтрака в дълъг откос останалата част на патронната лента.</i> Д. Ангелов, ЖС, 611. <i>Една година вън от строя, когато всичко честно се е вдигнало на щурм — това е по-тежко от удар с нож!</i> А. Гуляшки, ЗР, 196. |
− | 14. Обикн. с предл. срещу. Обявявам се открито против някого (враг, неприятел) и почвам борба; въставам, разбунтувам се. <i>Игнат познаваше добре врага, срещу когото се вдигнаха.</i> Кр. Велков, СБ, 102. <i>Всяка есен река Арда влачела мътни води | + | 14. Обикн. с предл. <em>срещу</em>. Обявявам се открито против някого (враг, неприятел) и почвам борба; въставам, разбунтувам се. <i>Игнат познаваше добре врага, срещу когото се вдигнаха.</i> Кр. Велков, СБ, 102. <i>Всяка есен река Арда влачела мътни води — това били сълзите на поробените. Но преляла чашата на търпението. Вдигнал се народът срещу тиранина Ерин папа.</i> Р. Димитров, РЗН, 44. <i>Цялото село ще се вдигне срещу Юрталана, ще ревнат срещу него, ще връхлетят като глутница и няма да го оставят на мира.</i> Г. Караславов, С, 45. <i>Освен Средна гора никакви нови места не бяха се вдигнали.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 120. |
− | < | + | ◇ <b>Вдигам / вдигна котва</b>. <i>Мор.</i> За кораб, параход и под. — отпътувам, напускам пристанище. <i>Щом корабът вдигна котва, развързаха затворниците.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 43. |
− | + | <b>Вдигам</b> / <b>вдигна лозунг</b>. <i>Книж.</i> Прокламирам, прогласявам призив за осъществяване на някаква идея. | |
− | + | ~ <b>Вдигам / вдигна акциите</b> <i>на някого</i>. <i>Разг.</i> Прекомерно хваля някого и ставам причина да добие високо самочувствие. | |
+ | <b>Вдигам / вдигна булото</b> <i>от някого</i> или <i>нещо</i>; <b>вдигам / вдигна воала</b> <i>от някого</i> или <i>нещо</i>. <i>Книж.</i> Показвам истинския вид или лик на някого или нещо. | ||
+ | |||
+ | <b>Вдигам / вдигна бяло<то> знаме</b>; <b>вдигам / вдигна бял (белия) байрак</b>. <i>Разг.</i> Предавам се, признавам се за победен. <i>В първите ходове [на играта] бай Нончо смело притискаше противника си .. — А де, а де, дигай бялото знаме! — горещеше се той.</i> А. Гуляшки, СВ, 24. <i>Поп Андрей няма да дигне бял байрак, щом като веднъж е извадил сабята от ножницата.</i> А. Каралийчев, НЧ, 107. | ||
+ | |||
+ | <b>Вдигам / вдигна високо летвата</b>. <i>Разг.</i> Повишавам изискванията към себе си или някой друг. | ||
+ | |||
+ | <b>Вдигам / вдигна във въздуха</b>. Разрушавам чрез взрив; взривявам. <i>Той познаваше Солун от ученическите години на френския лицей, когато български анархисти копаеха тунел под улицата, за да вдигнат във въздуха Отоманската банка.</i> Д. Димов, Т, 544. <i>— Нацистите минират квартала. Ще го вдигнат целия във въздуха.</i> Б. Райнов, ЧЪ, 194. | ||
+ | |||
+ | <b>Вдигам / вдигна въздушни кули</b>; <b>вдигам / вдигна кули във въздуха (в облаците)</b>. <i>Книж.</i> Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам. <i>Твоят ум млади да загони / туй, що край няма, що се не стига / и в непознати нам небосклони / кули въздушни той ще да вдига.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 127-128. <i>Сяка една наука, която накарва човека да лети под облаците и да гради воздушни кули, не може да се нарече наука.</i> Знан., 1875, бр. 14, 220. | ||
+ | |||
+ | <b>Вдигам / вдигна глава</b>. 1. Обикн. <i>против (срещу) някого</i> или <i>нещо</i>. Проявявам непокорство, неподчинение; обявявам се против някого или нещо. <i>Вдигат непокорни глави гладуващите селяни, търновското царство на Иван Александър отива към гибел.</i> Ст. Станчев, НР, 60. <i>— Защо мълчите, мои люде? Или мислите, че е дошло време и младите да вдигнат глава против мене, да смеят очи в очи да ми кажат, че няма да изпълнят повелята ми?</i> М. Смилова, ДСВ, 74. 2. Ставам надменен, надут; възгордявам се, надувам се. <i>— Видиш ли го ти, магарето недно, какво е вдигнало глава! От мен по-горен е станал!</i> Т. Влайков, Съч. III, 21. | ||
+ | |||
+ | <b>Вдигам / вдигна глас</b>. <i>Книж.</i> 1. Обявявам се, изказвам се решително в подкрепа на нещо. <i>Народите вдигнаха глас в защита на мира.</i> 2. <i>Против (срещу) някого</i> или <i>нещо</i>. Обявявам се против някого или нещо, изказвам недоволство срещу някого или нещо. <i>Те първи се бяха осмелили да вдигнат глас срещу княза и правителството му.</i> В. Геновска, СГ, 34. <i>Не се уплаши Таки Бръшнаров, а стана прав и най-напред с погледа си искаше да срази тия там до вратата, които дигаха глас срещу него.</i> Д. Талев, ПК, 65. | ||
+ | |||
+ | <b>Вдигам / вдигна десницата си</b> <i>от някого</i>. <i>Книж. Ритор.</i> Преставам да закрилям някого, да се грижа за някого. <i>Петър Делян намести короната на главата си и тръгна да се бие с ромеите. Ала Бог, който беше вдигнал десницата си от българите, проводи в лагера на Петър Деляна един родоотстъпник на име Алусиан.</i> А. Каралийчев, В, 119. | ||
+ | |||
+ | <b>Вдигам / вдигна до небесата</b> <i>някого</i>. <i>Книж.</i> Прекомерно хваля някого. <i>— Ако бех успел да спипам Рашид бея, вие първи щехте да ме хвалите, да ме дигнете до небесата.</i> Д. Талев, И, 82. | ||
+ | |||
+ | <b>Вдигам / вдигна завесата</b>. <i>Книж.</i> Откривам, разкривам нещо, което се пази в тайна и представлява обществен интерес. |
Текуща версия към 14:29, 17 май 2014
431. Тогава дочух, че се вика от другия край на ливадата, дето беше реката, врабците подхвръкват, вдига се ужасна врява. Й. Радичков, НВ, 19.
13. С предл. на и в съчет. със същ. като: борба, бунт, въстание и др., означава започване или осъществяване на действие по значението на съществителното. — Моряшкият колектив под моя заповед се вдигна на борба против остарелия, престъпен стар свят. Д. Добревски, БКН, 240. Те са непоколебими в своето решение — Мъглиж да се вдигне на борба на другия ден. Ст. Станчев, НР, 138. Не се вдигнаха на въстание габровските работници, не въстанаха и селяните от Габровско. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 251. Присъствието на българската войска там [в Търново] ще възбудело духовете и най-малко сто и петдесет хиляди мъже .. ще се вдигнели на бунт. Ст. Дичев, ЗС I, 130. И в момента, когато вражеската верига бе вече стигнала партизанските позиции и се вдигна на атака, картечарят изтрака в дълъг откос останалата част на патронната лента. Д. Ангелов, ЖС, 611. Една година вън от строя, когато всичко честно се е вдигнало на щурм — това е по-тежко от удар с нож! А. Гуляшки, ЗР, 196.
14. Обикн. с предл. срещу. Обявявам се открито против някого (враг, неприятел) и почвам борба; въставам, разбунтувам се. Игнат познаваше добре врага, срещу когото се вдигнаха. Кр. Велков, СБ, 102. Всяка есен река Арда влачела мътни води — това били сълзите на поробените. Но преляла чашата на търпението. Вдигнал се народът срещу тиранина Ерин папа. Р. Димитров, РЗН, 44. Цялото село ще се вдигне срещу Юрталана, ще ревнат срещу него, ще връхлетят като глутница и няма да го оставят на мира. Г. Караславов, С, 45. Освен Средна гора никакви нови места не бяха се вдигнали. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 120.
◇ Вдигам / вдигна котва. Мор. За кораб, параход и под. — отпътувам, напускам пристанище. Щом корабът вдигна котва, развързаха затворниците. Гр. Угаров, ПСЗ, 43.
Вдигам / вдигна лозунг. Книж. Прокламирам, прогласявам призив за осъществяване на някаква идея.
~ Вдигам / вдигна акциите на някого. Разг. Прекомерно хваля някого и ставам причина да добие високо самочувствие.
Вдигам / вдигна булото от някого или нещо; вдигам / вдигна воала от някого или нещо. Книж. Показвам истинския вид или лик на някого или нещо.
Вдигам / вдигна бяло<то> знаме; вдигам / вдигна бял (белия) байрак. Разг. Предавам се, признавам се за победен. В първите ходове [на играта] бай Нончо смело притискаше противника си .. — А де, а де, дигай бялото знаме! — горещеше се той. А. Гуляшки, СВ, 24. Поп Андрей няма да дигне бял байрак, щом като веднъж е извадил сабята от ножницата. А. Каралийчев, НЧ, 107.
Вдигам / вдигна високо летвата. Разг. Повишавам изискванията към себе си или някой друг.
Вдигам / вдигна във въздуха. Разрушавам чрез взрив; взривявам. Той познаваше Солун от ученическите години на френския лицей, когато български анархисти копаеха тунел под улицата, за да вдигнат във въздуха Отоманската банка. Д. Димов, Т, 544. — Нацистите минират квартала. Ще го вдигнат целия във въздуха. Б. Райнов, ЧЪ, 194.
Вдигам / вдигна въздушни кули; вдигам / вдигна кули във въздуха (в облаците). Книж. Създавам си нереални, неосъществими планове; въобразявам си, фантазирам. Твоят ум млади да загони / туй, що край няма, що се не стига / и в непознати нам небосклони / кули въздушни той ще да вдига. Ив. Вазов, Съч. I, 127-128. Сяка една наука, която накарва човека да лети под облаците и да гради воздушни кули, не може да се нарече наука. Знан., 1875, бр. 14, 220.
Вдигам / вдигна глава. 1. Обикн. против (срещу) някого или нещо. Проявявам непокорство, неподчинение; обявявам се против някого или нещо. Вдигат непокорни глави гладуващите селяни, търновското царство на Иван Александър отива към гибел. Ст. Станчев, НР, 60. — Защо мълчите, мои люде? Или мислите, че е дошло време и младите да вдигнат глава против мене, да смеят очи в очи да ми кажат, че няма да изпълнят повелята ми? М. Смилова, ДСВ, 74. 2. Ставам надменен, надут; възгордявам се, надувам се. — Видиш ли го ти, магарето недно, какво е вдигнало глава! От мен по-горен е станал! Т. Влайков, Съч. III, 21.
Вдигам / вдигна глас. Книж. 1. Обявявам се, изказвам се решително в подкрепа на нещо. Народите вдигнаха глас в защита на мира. 2. Против (срещу) някого или нещо. Обявявам се против някого или нещо, изказвам недоволство срещу някого или нещо. Те първи се бяха осмелили да вдигнат глас срещу княза и правителството му. В. Геновска, СГ, 34. Не се уплаши Таки Бръшнаров, а стана прав и най-напред с погледа си искаше да срази тия там до вратата, които дигаха глас срещу него. Д. Талев, ПК, 65.
Вдигам / вдигна десницата си от някого. Книж. Ритор. Преставам да закрилям някого, да се грижа за някого. Петър Делян намести короната на главата си и тръгна да се бие с ромеите. Ала Бог, който беше вдигнал десницата си от българите, проводи в лагера на Петър Деляна един родоотстъпник на име Алусиан. А. Каралийчев, В, 119.
Вдигам / вдигна до небесата някого. Книж. Прекомерно хваля някого. — Ако бех успел да спипам Рашид бея, вие първи щехте да ме хвалите, да ме дигнете до небесата. Д. Талев, И, 82.
Вдигам / вдигна завесата. Книж. Откривам, разкривам нещо, което се пази в тайна и представлява обществен интерес.