Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/63“
(→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
<b>ВГЪ`СТВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>вгъ`стна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вгъ`стнат, <i>св., прех. Диал.</i> Вгъстявам. <b>вгъствам се</b>, <b>вгъстна се</b> <i>страд.</i> | <b>ВГЪ`СТВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>вгъ`стна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вгъ`стнат, <i>св., прех. Диал.</i> Вгъстявам. <b>вгъствам се</b>, <b>вгъстна се</b> <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВГЪ`СТВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b> | + | <b>ВГЪ`СТВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вгъ`стна се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Вгъстявам се. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>ВГЪСТЯ`</b>. Вж. <em>вгъстявам</em>. | <b>ВГЪСТЯ`</b>. Вж. <em>вгъстявам</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВГЪСТЯ`ВАМ | + | <b>ВГЪСТЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вгъстя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Диал.</i> Сгъстявам; вгъствам (Н. Геров, РБЯ). <b>вгъстявам се</b>, <b>вгъстя се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>ВГЪСТЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вгъстя` се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Сгъстявам се; вгъствам се. • Обр. <i>Задухата се вгъсти и легна в стаята като непромокаема завивка.</i> М. Яворски, ХСП, 272. | <b>ВГЪСТЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вгъстя` се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Сгъстявам се; вгъствам се. • Обр. <i>Задухата се вгъсти и легна в стаята като непромокаема завивка.</i> М. Яворски, ХСП, 272. | ||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВДА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вдам</b>, вдаде`ш, <i>мин. св.</i> | + | <b>ВДА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вдам</b>, вдаде`ш, <i>мин. св.</i> вда`дох, <i>прич. мин. св. деят.</i> вдал, <i>св., прех.</i> Отдавам напълно нещо (чувства, внимание и под.). <i>Сичките мъже са обърнаха само към нея и на нейните умни приказки вдадоха сичкото си внимание.</i> П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 119. <i>— Недей сърце си на скърби вдава ти; / край близък е на тежките неволи.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 23. <b>вдавам се</b>, <b>вдам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>ВДА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вдам се</b> <i>св., непрех.</i> 1. Обикн. с предл. <em>в</em>. Врязвам се, навлизам навътре в нещо, някъде. <i>Печатарят излезе на дървения кей, който се вдаваше петдесетина метра в морето.</i> П. Вежинов, ДБ, 36. <i>Вървите все в полите на Стара планина, като имате на юг очарователна, цветуща, покрита повече с гюлове долина, а живописните клонове на Средна гора все по-близо се вдават насам, за да стеснят долината.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 95. <i>Северните брегове [на Канада] са слабо разчленени в западната им част и доста силно — на изток, където далеч навътре в страната се вдава огромният плитководен Хъдсънов залив.</i> Л. Мелнишки, К, 8. <i>На югозападния хълм, който се спущаше терасовидно към реката и се вдаваше като нос над крайречния квартал, издигаше високите си и назъбени стени дворцовата крепост.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 80. | <b>ВДА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вдам се</b> <i>св., непрех.</i> 1. Обикн. с предл. <em>в</em>. Врязвам се, навлизам навътре в нещо, някъде. <i>Печатарят излезе на дървения кей, който се вдаваше петдесетина метра в морето.</i> П. Вежинов, ДБ, 36. <i>Вървите все в полите на Стара планина, като имате на юг очарователна, цветуща, покрита повече с гюлове долина, а живописните клонове на Средна гора все по-близо се вдават насам, за да стеснят долината.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 95. <i>Северните брегове [на Канада] са слабо разчленени в западната им част и доста силно — на изток, където далеч навътре в страната се вдава огромният плитководен Хъдсънов залив.</i> Л. Мелнишки, К, 8. <i>На югозападния хълм, който се спущаше терасовидно към реката и се вдаваше като нос над крайречния квартал, издигаше високите си и назъбени стени дворцовата крепост.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 80. | ||
Текуща версия към 19:01, 11 май 2014
бележник .. Прелистваш ден по ден, .. Недовършена фраза. Писано е или във влака, или вървешком. От вгъвката — там, където е подшит листът, изпадат две-три песъчинки. Бл. Димитрова и др., ДЧБ, 254.
— Друга (остар.) форма: вгъ`нка.
ВГЪ`НА. Вж. вгъвам.
ВГЪ`НКА ж. Остар. Вгъвка. Прекараните му бръчки приличат на вгънките от сгънато ветрило. Ив. Богоров, КП, 19.
ВГЪ`СТВАМ, -аш, несв.; вгъ`стна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вгъ`стнат, св., прех. Диал. Вгъстявам. вгъствам се, вгъстна се страд.
ВГЪ`СТВАМ СЕ несв.; вгъ`стна се св., непрех. Диал. Вгъстявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГЪ`СТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вгъствам и от вгъствам се; вгъстяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГЪ`СТНА. Вж. вгъствам.
ВГЪСТЯ`. Вж. вгъстявам.
ВГЪСТЯ`ВАМ, -аш, несв.; вгъстя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Сгъстявам; вгъствам (Н. Геров, РБЯ). вгъстявам се, вгъстя се страд.
ВГЪСТЯ`ВАМ СЕ несв.; вгъстя` се св., непрех. Диал. Сгъстявам се; вгъствам се. • Обр. Задухата се вгъсти и легна в стаята като непромокаема завивка. М. Яворски, ХСП, 272.
ВГЪСТЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вгъстявам и от вгъстявам се; вгъстване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВДА`ВАМ, -аш, несв.; вдам, вдаде`ш, мин. св. вда`дох, прич. мин. св. деят. вдал, св., прех. Отдавам напълно нещо (чувства, внимание и под.). Сичките мъже са обърнаха само към нея и на нейните умни приказки вдадоха сичкото си внимание. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 119. — Недей сърце си на скърби вдава ти; / край близък е на тежките неволи. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 23. вдавам се, вдам се страд.
ВДА`ВАМ СЕ несв.; вдам се св., непрех. 1. Обикн. с предл. в. Врязвам се, навлизам навътре в нещо, някъде. Печатарят излезе на дървения кей, който се вдаваше петдесетина метра в морето. П. Вежинов, ДБ, 36. Вървите все в полите на Стара планина, като имате на юг очарователна, цветуща, покрита повече с гюлове долина, а живописните клонове на Средна гора все по-близо се вдават насам, за да стеснят долината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 95. Северните брегове [на Канада] са слабо разчленени в западната им част и доста силно — на изток, където далеч навътре в страната се вдава огромният плитководен Хъдсънов залив. Л. Мелнишки, К, 8. На югозападния хълм, който се спущаше терасовидно към реката и се вдаваше като нос над крайречния квартал, издигаше високите си и назъбени стени дворцовата крепост. А. Гуляшки, ЗВ, 80.
2. Прен. Обикн. с предл. в. Силно, изцяло се увличам в някаква дейност, отдавам се напълно на нещо. А момчето беше все в мислите му .. Тъгуваше за него, очакваше го да се върне. И се вдаде с още по-голяма ревност във всекидневната си работа. Д. Талев, С II, 157. Заговорът си е заговор — кумството си е кумство. Казах ти вече, не се вдавай цял в този заговор. М. Смилова, ДСВ, 134. Движенията му изглеждаха бавни .., защото Самуил правеше всичко отмерено, съсредоточено. И тая черта той придоби за дълги години, ала още като малък се вдаваше цял във всяка работа или игра. А. Дончев, СВС, 165. „Това показва, че тия хора са чисти, инак щяха да се подмилкват“ — заключи ревизорът и с цялата си страст се вдаде да издири потъпканата правда в село Стубел. Ст. Даскалов, СЛ, 458. Ето Щърко — как се е вдал в стрелбата и цял се е облегнал на пушката си, протегнал врат от широката яка на селската си риза, като да беше готов да подаде и главата си през бойницата. Д. Талев, И, 131. // Изцяло съсредоточавам мислите си, чувствата си върху нещо, напълно съм погълнат от тях и не забелязвам нищо друго. След разговора си с Иларион Методи цяла нощ не спа. И колкото повече се вдаваше в мисъл, толкова повече откриваше същността на думите, които му беше рекъл Иларион. К. Странджев, ЖБ, 9. Той се вдаде в кроежи около работите на „Нова Мизия“ и очите му отново станаха студени. Ст. Марков, ДБ, 33. Бях повече покорна, отколкото влюбена, и това ми тежеше. Вдавах се често в мисли, исках да се радвам и — не можех. Г. Райчев, Избр. съч. I, 205. Дядо Костадин остана пак сам сред пясъка на реката. Толкова се вдаде в размисъл, че неусетно се намери извън селото. К. Петканов, СВ, 168. — Бащина отмяна! — повтори Койчев и се приведе повторно над детето… Сега той се вдаде в сладостни размишления за бъдещето на това мъничко същество, което ще се нарича негов син. Ц. Церковски, Съч. III, 127.
3. Остар. и диал. Предавам се, доброволно се оставям да бъда заловен, победен от противник. Ръката му все още стискаше ножа, за да не се вдаде жив, ако го намерят. Зл. Чолакова, БК, 28. — Не бойте се, докторе, .. вдайте се без съпротивление .., ако не искате никакво зло да ви не сполети. Лат., 1885, кн. 8, 4. — Табличка ли, табличка ли играете на гладен корем? — Остави се. Захванахме се още снощи с даскалчето. Падна то първата, вдадох му се втората, за да се радва, и за контра не остана време. Чудомир, Избр. пр, 286. И гърмът разклати
