Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/111“
Mister sou (беседа | приноси) м (niki-6a) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| + | > <b>Като венец <на всичко></b>. <i>Разг.</i> Употребява се като израз на възмущение към последното неприятно нещо от поредица неблагоприятни и неприятни случки. <i>И като венец на всичко това този господин има доблестта да говори за разбирателство между народите .., в смисъл най-после народите да разберат, че с бизнесмените на САЩ шега не бива.</i> Ст, 1970, бр. 1252, 1. <i>Като венец на мерзостите си към него взе, че му задигна и тлъста сума и повече не се весна.</i> | ||
| − | <b>ВЕНЕЦИА`НИН | + | <b>Под венец</b>, <em>невяста</em>. <i>Диал.</i> Току-що омъжена (невяста). <i>Прекараа три синджире робе: / пръви синджир под китка девойки, / втори синджир под венец невести, / трети синджир под мустак юнаци.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 32. |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕНЕЦИА`НЕЦ | + | <b>ВЕНЕЦИА`НИН</b>, <i>мн.</i> венециа`ни, <i>м. Остар.</i> Венецианец. <i>Той [Константин XI] едвам можел да извади до 7000 ратници. Само едни генуезци и венециани му пратили на помощ няколко галери.</i> Т. Шишков, ИБН, 287. <i>И сетне влезе в служба при свой един роднина мореплавател, та обикаляше по морето да се бие понякога с венецианите, понякога с турците.</i> П. Кисимов, ОА I (превод), 3. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕНЕЦИА`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> Жител на средновековния град-република Венеция, който се намирал в североизточната част на днешна Италия. <i>Преди осем столетия една нощ, .., под клоните на хилядолетника прекара венецианецът Марко Поло, пътешественикът, който първи разказа на европейците за великата китайска земя и нейния народ.</i> А. Каралийчев, ТР, 84. <i>Вие сте търгували и с венецианци и генуезци.</i> Д. Спространов, С, 130. | ||
2. Лице, което е родено или живее в днешния град Венеция. | 2. Лице, което е родено или живее в днешния град Венеция. | ||
— Ит. от собств. | — Ит. от собств. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕНЕЦИА`НКА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Истор.</i> Жителка на средновековния град-република Венеция. <i>Най-хубавите благородни венецианки са считали за чест да му [на Тициано] служат за модели.</i> К. Величков, ПССъч. III, 216. | + | <b>ВЕНЕЦИА`НКА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Истор.</i> Жителка на средновековния град-република Венеция. <i>Най-хубавите благородни венецианки са считали за чест да му [на Тициано] служат за модели.</i> К. Величков, ПССъч. III, 216. <i>А долу са минавали една след друга черните гондоли, / и често се подигал крайчеца на златотканите реси, / и не една ръка лилейна блясвала заголена, / и не една венецианка — със златистоогнени коси / прекрасна — мамела към приказната нощ загадъчния лорд, / изгнаника, разочарования Чайлд Харолд.</i> Е. Багряна, ЗМ, 53. |
| − | |||
| − | |||
2. Жена, която е родена или живее в днешния град Венеция. | 2. Жена, която е родена или живее в днешния град Венеция. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕНЕЦИА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил.</i> 1. <i>Истор.</i> Който се отнася до средновековния град-република Венеция. <i>Три от най-големите и великолепни дворци, венециански, фарнезки и дворецът на канцеларията са построени с камъни, мермери и стълпове, извлечени от Колизея.</i> К. Величков, ПССъч. III, 10. <i>Венецианска школа в живописта.</i> <i>Венецианска школа в музиката.</i> | ||
| − | + | 2. Който се отнася до днешния град Венеция. <i>Останалото отрано без майка момче почти не мислело за училище и всичките си знания придобивало от венецианските площади, кейове, мостове и черкви.</i> К, 1963, кн. 1, 42. | |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 3. Който е направен от специално стъкло, получено предимно чрез надуване, чието прочуто производство е започнало още от края на XIII в. във Венеция. <i>Той бавно и внимателно напълни с червен шербет една тумбеста венецианска чаша и я подаде на бея.</i> Д. Мантов, ХК, 85. <i>Венецианското огледало, сякаш направено от синкав лед, лимонът, трите врати, килимът, стенният часовник и висящата лампа — всичко беше все същото.</i> Ем. Станев, ИК III, 176. <i>Венециански полилей.</i> | |
| − | + | ◇ <b>Венецианска вечер</b>. Вечерно карнавално увеселение край езеро, река, море. <i>Вечерта в морската градина бе уредена венецианска вечер.</i> | |
| − | + | <b>Венецианска мозайка</b>. Монолитна подова настилка от циментов разтвор и мозаечни камъни с форма на неправилни триъгълници или многоъгълници. <i>В долния етаж на сградата, .. е обзаведена оригинална закусвалня. Подът й е застлан с венецианска мозайка, около стените са поставени тапицирани корабни пейки.</i> ВН, 1963, бр. 3735, 2. | |
| − | <b>ВЕНЕЦУЕ`ЛЕЦ | + | <b>Венециански прозорец</b>. Голям прозорец от три части, средната от които е обикновен прозорец, а страничните са полупрозорци. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЕНЕЦУЕ`ЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> -лци, <i>м.</i> 1. Лице, което по произход е от основното население на Венецуела (държава в Южна Америка). <i>Той е венецуелец, но живее в родината на жена си Бразилия.</i> | ||
2. Гражданин, поданик на Венецуела. | 2. Гражданин, поданик на Венецуела. | ||
| − | + | ---- | |
<b>ВЕНЕЦУЕ`ЛКА</b> <i>ж.</i> 1. Жена, която по произход е от основното население на Венецуела. | <b>ВЕНЕЦУЕ`ЛКА</b> <i>ж.</i> 1. Жена, която по произход е от основното население на Венецуела. | ||
2. Гражданка, поданичка на Венецуела. | 2. Гражданка, поданичка на Венецуела. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕНЕЦУЕ`ЛСКИ | + | <b>ВЕНЕЦУЕ`ЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до Венецуела и до венецуелец. <i>Латинска Америка е заредена с революция от самия страшен и жесток живот на народите в този континент. Искрата за възпламеняване е в умовете и сърцата на венецуелските и боливийски селяни .., на чилийските и бразилски миньори.</i> В. Йосифов, Избр. тв I, 190. <i>Венецуелската парична единица се нарича боливар.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕНЕ`ЧЕН | + | <b>ВЕНЕ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Бот.</i> Който се отнася до оцветените листчета, съставящи венчето на растение. <i>Венечни листчета.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВЕ`НЗЕЛ</b> <i>м.</i> Знак, който е съставен от художествено преплетени начални букви на име, название и пр.; монограм. <i>Един ден преди да тръгне, Дончо й донесе златен пръстен, на който бе изработен вензела им.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 99. <i>Капитанът | + | <b>ВЕ`НЗЕЛ</b> <i>м.</i> Знак, който е съставен от художествено преплетени начални букви на име, название и пр.; монограм. <i>Един ден преди да тръгне, Дончо й донесе златен пръстен, на който бе изработен вензела им.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 99. <i>Капитанът сега</i> |
Версия от 12:57, 11 май 2014
> Като венец <на всичко>. Разг. Употребява се като израз на възмущение към последното неприятно нещо от поредица неблагоприятни и неприятни случки. И като венец на всичко това този господин има доблестта да говори за разбирателство между народите .., в смисъл най-после народите да разберат, че с бизнесмените на САЩ шега не бива. Ст, 1970, бр. 1252, 1. Като венец на мерзостите си към него взе, че му задигна и тлъста сума и повече не се весна.
Под венец, невяста. Диал. Току-що омъжена (невяста). Прекараа три синджире робе: / пръви синджир под китка девойки, / втори синджир под венец невести, / трети синджир под мустак юнаци. Нар. пес., СбНУ XLIV, 32.
ВЕНЕЦИА`НИН, мн. венециа`ни, м. Остар. Венецианец. Той [Константин XI] едвам можел да извади до 7000 ратници. Само едни генуезци и венециани му пратили на помощ няколко галери. Т. Шишков, ИБН, 287. И сетне влезе в служба при свой един роднина мореплавател, та обикаляше по морето да се бие понякога с венецианите, понякога с турците. П. Кисимов, ОА I (превод), 3.
ВЕНЕЦИА`НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Истор. Жител на средновековния град-република Венеция, който се намирал в североизточната част на днешна Италия. Преди осем столетия една нощ, .., под клоните на хилядолетника прекара венецианецът Марко Поло, пътешественикът, който първи разказа на европейците за великата китайска земя и нейния народ. А. Каралийчев, ТР, 84. Вие сте търгували и с венецианци и генуезци. Д. Спространов, С, 130.
2. Лице, което е родено или живее в днешния град Венеция.
— Ит. от собств.
ВЕНЕЦИА`НКА ж. 1. Истор. Жителка на средновековния град-република Венеция. Най-хубавите благородни венецианки са считали за чест да му [на Тициано] служат за модели. К. Величков, ПССъч. III, 216. А долу са минавали една след друга черните гондоли, / и често се подигал крайчеца на златотканите реси, / и не една ръка лилейна блясвала заголена, / и не една венецианка — със златистоогнени коси / прекрасна — мамела към приказната нощ загадъчния лорд, / изгнаника, разочарования Чайлд Харолд. Е. Багряна, ЗМ, 53.
2. Жена, която е родена или живее в днешния град Венеция.
ВЕНЕЦИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. 1. Истор. Който се отнася до средновековния град-република Венеция. Три от най-големите и великолепни дворци, венециански, фарнезки и дворецът на канцеларията са построени с камъни, мермери и стълпове, извлечени от Колизея. К. Величков, ПССъч. III, 10. Венецианска школа в живописта. Венецианска школа в музиката.
2. Който се отнася до днешния град Венеция. Останалото отрано без майка момче почти не мислело за училище и всичките си знания придобивало от венецианските площади, кейове, мостове и черкви. К, 1963, кн. 1, 42.
3. Който е направен от специално стъкло, получено предимно чрез надуване, чието прочуто производство е започнало още от края на XIII в. във Венеция. Той бавно и внимателно напълни с червен шербет една тумбеста венецианска чаша и я подаде на бея. Д. Мантов, ХК, 85. Венецианското огледало, сякаш направено от синкав лед, лимонът, трите врати, килимът, стенният часовник и висящата лампа — всичко беше все същото. Ем. Станев, ИК III, 176. Венециански полилей.
◇ Венецианска вечер. Вечерно карнавално увеселение край езеро, река, море. Вечерта в морската градина бе уредена венецианска вечер.
Венецианска мозайка. Монолитна подова настилка от циментов разтвор и мозаечни камъни с форма на неправилни триъгълници или многоъгълници. В долния етаж на сградата, .. е обзаведена оригинална закусвалня. Подът й е застлан с венецианска мозайка, около стените са поставени тапицирани корабни пейки. ВН, 1963, бр. 3735, 2.
Венециански прозорец. Голям прозорец от три части, средната от които е обикновен прозорец, а страничните са полупрозорци.
ВЕНЕЦУЕ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Лице, което по произход е от основното население на Венецуела (държава в Южна Америка). Той е венецуелец, но живее в родината на жена си Бразилия.
2. Гражданин, поданик на Венецуела.
ВЕНЕЦУЕ`ЛКА ж. 1. Жена, която по произход е от основното население на Венецуела.
2. Гражданка, поданичка на Венецуела.
ВЕНЕЦУЕ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Венецуела и до венецуелец. Латинска Америка е заредена с революция от самия страшен и жесток живот на народите в този континент. Искрата за възпламеняване е в умовете и сърцата на венецуелските и боливийски селяни .., на чилийските и бразилски миньори. В. Йосифов, Избр. тв I, 190. Венецуелската парична единица се нарича боливар.
ВЕНЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Бот. Който се отнася до оцветените листчета, съставящи венчето на растение. Венечни листчета.
ВЕ`НЗЕЛ м. Знак, който е съставен от художествено преплетени начални букви на име, название и пр.; монограм. Един ден преди да тръгне, Дончо й донесе златен пръстен, на който бе изработен вензела им. Ив. Вазов, Съч. VIII, 99. Капитанът сега
