Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/55“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>ми се, че не трябва да злоупотребяваме с услугите на немците.</i> Д. Димов, Т, 496 | + | <i>ми се, че не трябва да злоупотребяваме с услугите на немците.</i> Д. Димов, Т, 496. |
| − | <b> | + | <b>На ваше място</b>. <i>Книж.</i> В положението, в което сте вие (Вие). <i>— Добре постъпихте, Спасов, .. Аз бих направил на Ваше място и втората крачка, след първата.</i> Д. Добревски, БКН, 60. <i>Други на ваше място не биха сторили същото.</i> |
| − | + | <b>На ваше разположение съм</b>; <b>на вашите услуги <съм></b>. <i>Книж.</i> Учтиво уверение, че съм готов да услужа, помогна на лицата (лицето), с които говоря. <i>— Една забележка, господин капитан; не намирате ли, че с такъв великолепен модел като този войник картината би станала… а? — Е, да! Е, да! От утре той е на ваше разположение.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. <i>— Здрасти, бай Иване! — рече той на другаря и му стисна крепко десницата .. — На вашите услуги, господин Виков! — поклони се още по-дълбоко той.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 249. | |
| − | <b> | + | <b>Не е ваша работа</b>. <i>Разг.</i> Не е нещо, което да ви (Ви) засяга; не се месете. |
| − | <b> | + | <b>От ваша страна</b>. <i>Книж.</i> От страна на лицата (лицето), с които се говори. |
| + | |||
| + | <b>По вашему</b>. <i>Остар.</i> Според вас (Вас), както вие (Вие) мислите, разбирате нещо. <i>Генералът казва: — Дайте най-почтения, работлив и просветен българин за кмет, който да урежда по вашему новата столица.</i> К. Странджев, ЖБ, 69-70. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВА`ШЕНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Разг.</i> Лице от родния край на лицето, с което се говори. <i>— Ти какъв си, господине, по каква работа към наше село? .. — Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере.</i> Елин Пелин, Съч. I, 45. <i>Техният командир веднъж ми каза: — Бай Дойчине, уплашиха ми окото вашенците по жътва.</i> А. Каралийчев, НЗ, 43. <i>— Абе Иване, бре чобане, / .. мен ма мама проводила / да набера ситни китки, / да ги нося на нашенци, / да се пукат вашенците.</i> Нар. пес., СбВСт, 635. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВА`ШЕНКА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена от родния край на лицето, с което се говори. <i>Вашенки са много хубави и пъргави.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВА`ШЕНСКАТА</b> <i>нареч. Диал.</i> Обикн. с предл. <em>по</em>. Вашенски. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВА`ШЕНСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Който се отнася до или е свързан с родния край на лицето, с което се говори. <i>През всичкото време Куминов ме разпитва за плакатите на вашенското аязмо.</i> К. Караславов, ОХ I, 217. <i>— Все не стига, господине, уж имам малко нивици, ама по нашите балкани не се ражда. Гол камък е то, не е като вашенската земя.</i> Ст. Марков, ДБ, 157. <i>Змейнова сестра Еленка, / тя на Марийка думаше : / — Марийке, снаа братова, / събличай дреи [дрехи] вашенски, / вашенски дреи вълнени, / обличай дреи нашенски, / нашенски дреи змейнови.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 29. <i>Вашенска носия.</i> <i>Вашенски обичай.</i> | ||
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>вашенско</b> <i>ср. Разг.</i> Родният край на лицето, с което се говори. <i>— Умря ми жената .. Дирих да повторя .. Питам Мариница: няма ли по вашенско да се намери някоя да се привие.</i> Елин Пелин, Съч. II, 93. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВА`ШЕНСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> вашенски. <i>Разг.</i> Обикн. в съчет. <b>По вашенски</b>. Както е в родния край на лицето, с което се говори. <i>Облича се по вашенски.</i> △ <i>Говори по вашенски.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВА`ШЕНЧАНИН</b>, <i>мн.</i> ва`шенчани, <i>м. Диал.</i> Вашенец. <i>Защо вашенчани ходят все в Крушуна? Може ли Ставри да прави такова брашно?</i> Кл. Цачев, ГЗ, 21. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВА`ШЕНЧАНКА</b> <i>ж. Диал.</i> Вашенка. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВА`ШЕНЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> вашенец <i>и от</i> вашенка; младо момче, момиче или дете от родния край на лицето, с което се говори. <i>В коридора го видял Чаушев, хлебарят от града, той бил ранен в ръката. „Има — казал той — едно вашенче в малката стая отвъд.“ Спас влязъл в тази стая и видял Юрдана.</i> Г. Караславов, ОХ I, 387. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВА`ШИНГТОНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Вашингтон, столица на Съединените американски щати. <i>Вашингтонски музей.</i> <i>Вашингтонска библиотека.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВАЮ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Слугувам, като бавя, гледам (дете). <i>Най-после трябува да кажа еще някоя и за пестунките или ваите, които чуват и ваюват (бавят) децата.</i> Й. Груев, КНУ (превод), 115. <b>ваювам се</b> <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВАЮ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> ваювам <i>и от</i> ваювам се. |
| − | |||
| − | <b> | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАЮНИ`ТИ</b> <i>мн. Истор.</i> Славянско племе, което обитавало през VII-VIII в. земите западно от Солун, а по-късно — Южен Епир. <i>Имаше и от ваюнитите — мълчаливи и сурови мъже.</i> Д. Талев, С II, 139. <i>В Македония нахождаме следующите седем славенски племена: ..; 3) смолени .. 6) ваюнити и 7) рунхуни.</i> Т. Шишков, ИБН, 97. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВА`Я</b>, ва`еш, <i>мин. св.</i> ва`ях, <i>несв., прех.</i> 1. Създавам художествено скулптурно произведение от глина, камък, мрамор, дърво и др. под.; моделирам. <i>— А как върви изкуството? Синьор Пепе тъжно поклати глава: — Изкуството… Някога мечтаех да вая паметници, а сега съм обикновен каменоделец, правя надгробни кръстове и обезсмъртявам смъртните.</i> Д. Спространов, С, 10. <i>И тъй — в музея! Прекрачвам прага на внушителния вход и още от първата зала те лъхва хладният дъх на камък, върху който човешката ръка е ваяла безсмъртие преди шестдесет века.</i> С. Северняк, ОНК, 257. | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Изграждам, творя литературен или сценичен образ. <i>И най-чудното бе, че Йордан</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. <i>Прен.</i> Изграждам, творя литературен или сценичен образ. <i>И най-чудното бе, че | ||
| − | |||
Текуща версия към 22:51, 7 май 2014
ми се, че не трябва да злоупотребяваме с услугите на немците. Д. Димов, Т, 496.
На ваше място. Книж. В положението, в което сте вие (Вие). — Добре постъпихте, Спасов, .. Аз бих направил на Ваше място и втората крачка, след първата. Д. Добревски, БКН, 60. Други на ваше място не биха сторили същото.
На ваше разположение съм; на вашите услуги <съм>. Книж. Учтиво уверение, че съм готов да услужа, помогна на лицата (лицето), с които говоря. — Една забележка, господин капитан; не намирате ли, че с такъв великолепен модел като този войник картината би станала… а? — Е, да! Е, да! От утре той е на ваше разположение. Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. — Здрасти, бай Иване! — рече той на другаря и му стисна крепко десницата .. — На вашите услуги, господин Виков! — поклони се още по-дълбоко той. Г. Караславов, Избр. съч. II, 249.
Не е ваша работа. Разг. Не е нещо, което да ви (Ви) засяга; не се месете.
От ваша страна. Книж. От страна на лицата (лицето), с които се говори.
По вашему. Остар. Според вас (Вас), както вие (Вие) мислите, разбирате нещо. Генералът казва: — Дайте най-почтения, работлив и просветен българин за кмет, който да урежда по вашему новата столица. К. Странджев, ЖБ, 69-70.
ВА`ШЕНЕЦ, мн. -нци, м. Разг. Лице от родния край на лицето, с което се говори. — Ти какъв си, господине, по каква работа към наше село? .. — Играе ме един вашенец там, ама тоя път ще му дам да разбере. Елин Пелин, Съч. I, 45. Техният командир веднъж ми каза: — Бай Дойчине, уплашиха ми окото вашенците по жътва. А. Каралийчев, НЗ, 43. — Абе Иване, бре чобане, / .. мен ма мама проводила / да набера ситни китки, / да ги нося на нашенци, / да се пукат вашенците. Нар. пес., СбВСт, 635.
ВА`ШЕНКА ж. Разг. Жена от родния край на лицето, с което се говори. Вашенки са много хубави и пъргави.
ВА`ШЕНСКАТА нареч. Диал. Обикн. с предл. по. Вашенски.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВА`ШЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до или е свързан с родния край на лицето, с което се говори. През всичкото време Куминов ме разпитва за плакатите на вашенското аязмо. К. Караславов, ОХ I, 217. — Все не стига, господине, уж имам малко нивици, ама по нашите балкани не се ражда. Гол камък е то, не е като вашенската земя. Ст. Марков, ДБ, 157. Змейнова сестра Еленка, / тя на Марийка думаше : / — Марийке, снаа братова, / събличай дреи [дрехи] вашенски, / вашенски дреи вълнени, / обличай дреи нашенски, / нашенски дреи змейнови. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 29. Вашенска носия. Вашенски обичай.
2. Като същ. вашенско ср. Разг. Родният край на лицето, с което се говори. — Умря ми жената .. Дирих да повторя .. Питам Мариница: няма ли по вашенско да се намери някоя да се привие. Елин Пелин, Съч. II, 93.
ВА`ШЕНСКИ. Нареч. от прил. вашенски. Разг. Обикн. в съчет. По вашенски. Както е в родния край на лицето, с което се говори. Облича се по вашенски. △ Говори по вашенски.
ВА`ШЕНЧАНИН, мн. ва`шенчани, м. Диал. Вашенец. Защо вашенчани ходят все в Крушуна? Може ли Ставри да прави такова брашно? Кл. Цачев, ГЗ, 21.
ВА`ШЕНЧАНКА ж. Диал. Вашенка.
ВА`ШЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вашенец и от вашенка; младо момче, момиче или дете от родния край на лицето, с което се говори. В коридора го видял Чаушев, хлебарят от града, той бил ранен в ръката. „Има — казал той — едно вашенче в малката стая отвъд.“ Спас влязъл в тази стая и видял Юрдана. Г. Караславов, ОХ I, 387.
ВА`ШИНГТОНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Вашингтон, столица на Съединените американски щати. Вашингтонски музей. Вашингтонска библиотека.
ВАЮ`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Слугувам, като бавя, гледам (дете). Най-после трябува да кажа еще някоя и за пестунките или ваите, които чуват и ваюват (бавят) децата. Й. Груев, КНУ (превод), 115. ваювам се страд.
ВАЮ`ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от ваювам и от ваювам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАЮНИ`ТИ мн. Истор. Славянско племе, което обитавало през VII-VIII в. земите западно от Солун, а по-късно — Южен Епир. Имаше и от ваюнитите — мълчаливи и сурови мъже. Д. Талев, С II, 139. В Македония нахождаме следующите седем славенски племена: ..; 3) смолени .. 6) ваюнити и 7) рунхуни. Т. Шишков, ИБН, 97.
ВА`Я, ва`еш, мин. св. ва`ях, несв., прех. 1. Създавам художествено скулптурно произведение от глина, камък, мрамор, дърво и др. под.; моделирам. — А как върви изкуството? Синьор Пепе тъжно поклати глава: — Изкуството… Някога мечтаех да вая паметници, а сега съм обикновен каменоделец, правя надгробни кръстове и обезсмъртявам смъртните. Д. Спространов, С, 10. И тъй — в музея! Прекрачвам прага на внушителния вход и още от първата зала те лъхва хладният дъх на камък, върху който човешката ръка е ваяла безсмъртие преди шестдесет века. С. Северняк, ОНК, 257.
2. Прен. Изграждам, творя литературен или сценичен образ. И най-чудното бе, че Йордан
