Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/99“
м (Автоматични корекции) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>паническо бягство.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 252-253. | <i>паническо бягство.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 252-253. | ||
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>велему`дър</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Старин.</i> Заповед, повеля. <i>Ако непременно желаеш от мене нещо ново за 1000-летието на Бориса да влезе в сбирката, намисли сюжет и кажи ми. На тебе хатър не развалям и съм готов да се покоря на веленията ти.</i> Ив. Вазов, НПис., 154. <i>Не ще ни дума, че те са една проста проба на перото, писани по чуждо желание, а не по веление на сърцето, обжегнато от пламъка на непосредствено вдъхновение.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 154. <i>И той трябваше да изпълни велението на дълга.</i> Т. Влайков, Съч. III, 307. <i>И в ранното утро, кога — по веление на боговете — царица Ахинора бе принесена в жертва за онзи народ, що бе мечта и дело на Аспаруха, царят изпусна своя щит, защото мъка сгърчи десницата му.</i> Н. Райнов, ВДБ, 20. |
| − | |||
| − | 154. <i>И той трябваше да изпълни | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ЛЕНЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Валенце. <i>Тоя следобед Катерина, Ния и Божана седяха сами край чешмата, на рогозка, постлана с шарено веленце.</i> Д. Талев, ЖС, 207. <i>Те обърнаха раклата, .., разбутаха чергите и веленцата за завиване, като че ли някой можеше да се скрие в тях.</i> Д. Спространов, ОП, 214. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕО`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Старин.</i> Който е с големи очи. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕРЕЧИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Старин.</i> Който говори много с високопарна, натруфена реч; многословен. <i>— Нима на много думи не може да се даде отговор с едно-единствено слово и нима велеречивият човек е винаги прав?</i> Д. Мантов, ХК, 126. <i>Не познавах само дарбата му на велеречив събеседник — с изненадващите хрумвания и улучените преценки при една изумителна и дори страшна памет.</i> М. Кремен, РЯ, 300. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕРЕЧИ`ВО</b>. <i>Старин. Нареч. от</i> велеречив; многословно. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕРЕЧИ`ВОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Старин.</i> Качество на велеречив; многословие. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕРЕ`ЧИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Старин.</i> 1. Качество или проява на велеречив; многословие. <i>Спомних си студентските години в Женева, когато след занятията в университета, .., се събирахме в руските кръжоци на чай, песни и велеречие.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. II, 46. <i>Той се отличаваше със своето велеречие.</i> |
| − | + | 2. Само <i>мн.</i> Натруфени думи, слова. <i>Та какъв човек всъщност беше баща му, хан Борис: .., седи, чете, пише и само слуша велеречията на Добета и на Честслав!</i> Й. Вълчев, СКН, 365. | |
| − | |||
| − | 2. Само <i>мн.</i> Натруфени думи, слова. <i>Та какъв човек всъщност беше баща му, хан Борис:.., седи, чете, пише и само слуша | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕСЛА`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Старин.</i> Който има голяма слава; многославен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЕХВА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Старин.</i> Който заслужава голяма похвала. <i>Велехвалните равноапостоли Кирил и Методий.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЗЕВУ`Л</b> <i>м.</i> 1. <i>Рел.</i> В християнската митология — демон на злото, олицетворение на мрачните сили и техен повелител, противостоящ на светлината и на доброто; сатана, тартор. |
2. <i>Прен. Книж.</i> Лукав, коварен човек. <i>Та това е велзевулът на нашия институт, кариерист и сволоч от висша класа. Зетчето на професор Каров.</i> Ем. Манов, БГ, 231. | 2. <i>Прен. Книж.</i> Лукав, коварен човек. <i>Та това е велзевулът на нашия институт, кариерист и сволоч от висша класа. Зетчето на професор Каров.</i> Ем. Манов, БГ, 231. | ||
| − | — От стевр. през гр. | + | — От стевр. през гр. βεελζεβούλ. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЗЕВУ`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Книж. Прил. от</i> велзевул (в 1 знач.). <i>Велзевулово свърталище.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЗЕВУ`ЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е свойствен на велзевул (във 2 знач.); лукав, коварен. <i>—Добре ти е на тебе, птичко божия, отърва се от сериозна работа и сега можеш да задаваш велзевулски въпроси.</i> Ем. Манов, ДСР, 121. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЗЕВУ`ЛСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Велзевулщина; лукавство. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛЗЕВУ`ЛЩИНА</b> <i>ж. Книж.</i> Качество и проява на велзевул (във 2 знач.); велзевулство, лукавщина, лукавство. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕ`ЛИ</b>, -я, -ьо, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Велик. <i>Кога на двор ми излезе, [Ангелина] / що да видит вельо чудо! / Село турци са изпълнило.</i> Нар. пес., СбБрМ, 289. <i>Вели понеделник. Веля сряда. Вели четвъртък.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕЛИ`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който превъзхожда значително другите със своите духовни качества или със своите дела и големи заслуги към обществото. <i>За себе си великият Апостол не се бои от нищо, а за делото е спокоен.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 336. <i>Знаеш ли, по цели нощи съм чел най-велики поети и мен не ми се харесваше онуй, което другите .. или учителите хвалеха.</i> А. Страшимиров, К, 34. <i>Той говореше с възторг за живописните галерии, дето съзерцаваше творбите на най-великите италиански художници.</i> К. Величков, ПССъч. I, XII. <i>[Паисий] С възторг говори за някогашните велики и победоносни български царе — за Крума, Симеона, Асеня, Калимана и пр.</i> Б. Пенев, НБВ, 51. <i>Велик учен.</i> • <i>Истор.</i> Към собственото име на могъщи, значими монарси. <i>Той с учудване забележи странната прилика на едного от тях с Фридриха Велики.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 20. <i>Александър Велики.</i> <i>Симеон Велики.</i> <i>Петър Велики.</i> <i>Екатерина Велика.</i> // Който изпъква по своите достойнства, сила, мощ. <i>И една велика империя се разнебитва в един час вътре, като една хартиена кула, под първите удари на неприятелите.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 38. <i>В крайна сметка и Р. Попович заедно с широките народни маси отправя своите надежди към великата братска страна.</i> |
| − | |||
Версия от 21:43, 7 май 2014
паническо бягство. Елин Пелин, Съч. IV, 252-253.
— Друга форма: велему`дър.
ВЕЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Заповед, повеля. Ако непременно желаеш от мене нещо ново за 1000-летието на Бориса да влезе в сбирката, намисли сюжет и кажи ми. На тебе хатър не развалям и съм готов да се покоря на веленията ти. Ив. Вазов, НПис., 154. Не ще ни дума, че те са една проста проба на перото, писани по чуждо желание, а не по веление на сърцето, обжегнато от пламъка на непосредствено вдъхновение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 154. И той трябваше да изпълни велението на дълга. Т. Влайков, Съч. III, 307. И в ранното утро, кога — по веление на боговете — царица Ахинора бе принесена в жертва за онзи народ, що бе мечта и дело на Аспаруха, царят изпусна своя щит, защото мъка сгърчи десницата му. Н. Райнов, ВДБ, 20.
ВЕ`ЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Валенце. Тоя следобед Катерина, Ния и Божана седяха сами край чешмата, на рогозка, постлана с шарено веленце. Д. Талев, ЖС, 207. Те обърнаха раклата, .., разбутаха чергите и веленцата за завиване, като че ли някой можеше да се скрие в тях. Д. Спространов, ОП, 214.
ВЕЛЕО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Който е с големи очи.
ВЕЛЕРЕЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Който говори много с високопарна, натруфена реч; многословен. — Нима на много думи не може да се даде отговор с едно-единствено слово и нима велеречивият човек е винаги прав? Д. Мантов, ХК, 126. Не познавах само дарбата му на велеречив събеседник — с изненадващите хрумвания и улучените преценки при една изумителна и дори страшна памет. М. Кремен, РЯ, 300.
ВЕЛЕРЕЧИ`ВО. Старин. Нареч. от велеречив; многословно.
ВЕЛЕРЕЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Старин. Качество на велеречив; многословие.
ВЕЛЕРЕ`ЧИЕ, мн. -ия, ср. Старин. 1. Качество или проява на велеречив; многословие. Спомних си студентските години в Женева, когато след занятията в университета, .., се събирахме в руските кръжоци на чай, песни и велеречие. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 46. Той се отличаваше със своето велеречие.
2. Само мн. Натруфени думи, слова. Та какъв човек всъщност беше баща му, хан Борис: .., седи, чете, пише и само слуша велеречията на Добета и на Честслав! Й. Вълчев, СКН, 365.
ВЕЛЕСЛА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Старин. Който има голяма слава; многославен.
ВЕЛЕХВА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Старин. Който заслужава голяма похвала. Велехвалните равноапостоли Кирил и Методий.
ВЕЛЗЕВУ`Л м. 1. Рел. В християнската митология — демон на злото, олицетворение на мрачните сили и техен повелител, противостоящ на светлината и на доброто; сатана, тартор.
2. Прен. Книж. Лукав, коварен човек. Та това е велзевулът на нашия институт, кариерист и сволоч от висша класа. Зетчето на професор Каров. Ем. Манов, БГ, 231.
— От стевр. през гр. βεελζεβούλ.
ВЕЛЗЕВУ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от велзевул (в 1 знач.). Велзевулово свърталище.
ВЕЛЗЕВУ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свойствен на велзевул (във 2 знач.); лукав, коварен. —Добре ти е на тебе, птичко божия, отърва се от сериозна работа и сега можеш да задаваш велзевулски въпроси. Ем. Манов, ДСР, 121.
ВЕЛЗЕВУ`ЛСТВО, мн. -а, ср. Книж. Велзевулщина; лукавство.
ВЕЛЗЕВУ`ЛЩИНА ж. Книж. Качество и проява на велзевул (във 2 знач.); велзевулство, лукавщина, лукавство.
ВЕ`ЛИ, -я, -ьо, мн. -и, прил. Диал. Велик. Кога на двор ми излезе, [Ангелина] / що да видит вельо чудо! / Село турци са изпълнило. Нар. пес., СбБрМ, 289. Вели понеделник. Веля сряда. Вели четвъртък.
ВЕЛИ`К, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който превъзхожда значително другите със своите духовни качества или със своите дела и големи заслуги към обществото. За себе си великият Апостол не се бои от нищо, а за делото е спокоен. Ив. Унджиев, ВЛ, 336. Знаеш ли, по цели нощи съм чел най-велики поети и мен не ми се харесваше онуй, което другите .. или учителите хвалеха. А. Страшимиров, К, 34. Той говореше с възторг за живописните галерии, дето съзерцаваше творбите на най-великите италиански художници. К. Величков, ПССъч. I, XII. [Паисий] С възторг говори за някогашните велики и победоносни български царе — за Крума, Симеона, Асеня, Калимана и пр. Б. Пенев, НБВ, 51. Велик учен. • Истор. Към собственото име на могъщи, значими монарси. Той с учудване забележи странната прилика на едного от тях с Фридриха Велики. Ив. Вазов, Съч. XII, 20. Александър Велики. Симеон Велики. Петър Велики. Екатерина Велика. // Който изпъква по своите достойнства, сила, мощ. И една велика империя се разнебитва в един час вътре, като една хартиена кула, под първите удари на неприятелите. Ив. Вазов, Съч. XV, 38. В крайна сметка и Р. Попович заедно с широките народни маси отправя своите надежди към великата братска страна.
