Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/52“
м (Автоматични корекции) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>с либерални обещания, а трябваше да управлява в жестока война с либерална Европа.</i> Т. Жечев, БВ, 131. <i>Ватиканската библиотека е богата с ръкописи.</i> △ <i>Ватикански дворци.</i> <i>Ватикански музей.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> 1. Подпълвам, подплатявам дреха с вата. |
| − | + | 2. Разчепквам откъм вътрешната страна трикотажна тъкан, <b>ватирам се</b> <i>страд.</i> | |
| − | |||
| − | 2. Разчепквам откъм вътрешната страна трикотажна тъкан, ватирам се <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАТИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> ватирам като <i>прил.</i> 1. За горни дрехи — който е подплатен с вата (в 1 знач.); ватен. <i>Сред тълпата се мушеше дребен мъж във ватиран балтон.</i> Д. Вълев, З, 188. <i>Неговият шофьор внесе дрехите, които Бондарчук не забрави да поръча: дълги до петите шуби и ватирани куртки и панталони.</i> П. Славински, ПЩ, 385-386. <i>Ватирани дрехи.</i> <i>Ватирано облекло.</i> <i>Ватиран костюм за работа при зимни условия.</i> |
| − | |||
| − | 188. <i>Неговият шофьор внесе дрехите, които Бондарчук не забрави да поръча: дълги до петите шуби и ватирани куртки и панталони.</i> П. Славински, ПЩ, 385-386. <i>Ватирани дрехи. Ватирано облекло. Ватиран костюм за работа при зимни условия.</i> | ||
| − | 2. За долни дрехи — който е направен от вата (в 3 знач.); ватен. <i>Нощта бе необикновено студена. Почти не спах, въпреки ватираното бельо и двете дебели одеяла.</i> П. | + | 2. За долни дрехи — който е направен от вата (в 3 знач.); ватен. <i>Нощта бе необикновено студена. Почти не спах, въпреки ватираното бельо и двете дебели одеяла.</i> П. Вежинов, ЗНН, 75. <i>Беше решил да си купи два чифта долни ватирани фланели и гащи.</i> Т. Монов, СН, 95. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАТИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> ватирам <i>и от</i> ватирам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ТМАН</b> <i>м.</i> Водач на трамвайна кола. <i>Ватманът постави в действие спирачките.</i> П. Стъпов, ЧОТ, 10. <i>Тя уплашено отскочи настрана. Ватманът продължаваше да звъни; още един миг и тя щеше да остане под колелата на трамвая.</i> М. Грубешлиева, ПП, 134. <i>Курсове за ватмани.</i> |
| − | + | — Фр. wattman. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ТМАНКА</b> <i>ж.</i> Жена ватман. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ТМАНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е на ватман или се отнася до ватман. <i>Той е слаб, висок мъж. Преди е бил ватман в трамваите и още носи ватманския си шинел.</i> Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 298, 2. <i>Ватманска кабина.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ТМАНСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие, професия на ватман. <i>— Бе, той .. в Париж трябва да е следвал ватманство. Аз и там такива не съм срещал.</i> Ем. Манов, В, 25. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ТМЕТРИЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Физ. Прил. от</i> ватметър; ватметров. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ТМЕТРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Физ. Прил. от</i> ватметър; ватметричен. <i>Ватметров метод.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ТМЕТЪР</b>, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Физ.</i> Уред за измерване мощността на електрическия ток във ватове. <i>Очите на всички бяха приковани към ватметъра. Стрелката на уреда почна да пълзи нагоре, броейки киловатите: десет… двайсет… трийсет.</i> НТМ, 1967, кн. 10, 16. <i>Ватметър за променлив ток.</i> <i>Ватметър за постоянен ток.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Физ. Прил. от</i> ват. <i>Ватов ток.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАТРА`Л</b> <i>м. Диал.</i> Желязна лопатка със свит връх, с която се гребе жар в пещ, във фурна; ръжен. <i>За сваляне на подницата от огъня е служел ватралът — също от желязо.</i> Л. Петров и др., БНК, 116. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ТСЕКУНДА</b> <i>ж. Физ.</i> Единица за измерване на енергия или работа, която е равна на работата, извършена за една секунда от електрически ток с мощност един ват. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ТЧАС</b>, <i>мн.</i> -ове, след <i>числ.</i> -а, <i>м. Физ.</i> Извънсистемна единица мярка за измерване на количеството енергия или работа, която е равна на работата, извършена за един час от електрически ток с мощност един ват. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`УЧЕР</b> <i>м.</i> 1. Документ, издаден срещу предварително платена сума за дадена услуга, който се използва вместо заплащане с пари при получаването на тази услуга (напр. при пътуване, почивка). <i>Чехия вече не изисква от българи медицинско застраховане, ваучери за предплатен хотел и обратни билети.</i> 24 часа, 2000, бр. 47, 28. |
2. <i>Фин.</i> Ценна книга, предоставена от държавата на всеки пълнолетен български гражданин за участие в приватизацията; инвестиционен бон. <i>Народът мери стоте дни [на новото правителство] с аршина на своята кесия, пресмята бъдещето във ваучери и заляга здраво над зимнината.</i> ДТ, 1997, бр. 237, 7. <i>Датата, на която ваучерите ще се появят по пощенските гишета, е 15 юни.</i> 24 ч., 1998, бр. 138, 13. <i>Внесох ваучерите си в инвестиционен фонд „Доверие“.</i> | 2. <i>Фин.</i> Ценна книга, предоставена от държавата на всеки пълнолетен български гражданин за участие в приватизацията; инвестиционен бон. <i>Народът мери стоте дни [на новото правителство] с аршина на своята кесия, пресмята бъдещето във ваучери и заляга здраво над зимнината.</i> ДТ, 1997, бр. 237, 7. <i>Датата, на която ваучерите ще се появят по пощенските гишета, е 15 юни.</i> 24 ч., 1998, бр. 138, 13. <i>Внесох ваучерите си в инвестиционен фонд „Доверие“.</i> | ||
| − | — Анг. | + | — Анг. voucher ’документ’. —{{попр|Добавяне на интервал.}} Друга форма: <em>ва`учър</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`УЧЕРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Фин.</i> Който се отнася до ваучер. <i>Ваучерна приватизация.</i> |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>ва`учърен</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ФЛА</b> <i>ж.</i> 1. Специално приготвена печена подсладена тънка кора обикн. на малки изпъкнали квадратчета. <i>Спомням си как се смяхме веднъж, като разказваше за първото си отиване от село във Варна, и как там в Морската градина за първи път си ял сладолед с вафла.</i> Е. Багряна, СбАСЕП, 353. |
| − | |||
| − | 353. | ||
| − | 2. Сладкарско изделие, направено от такива кори, съединени с пълнеж от шоколад, крем и др. <i>Пионерските отряди идваха с песни и както бяха строени, влизаха в театъра | + | 2. Сладкарско изделие, направено от такива кори, съединени с пълнеж от шоколад, крем и др. <i>Пионерските отряди идваха с песни и както бяха строени, влизаха в театъра .. Мнозина не ги сдържаше, докато почне — тичаха да пият вода, да си купят вафла от бюфета.</i> Л. Галина, Л, 36-37. |
| − | — От нем. | + | — От нем. Waffel. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВА`ФЛЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е от, на вафла. <i>Тоя нов свят беше в електрическото осветление .., в кръглите тънки, невиждани дотогава вафлени пити — червени и жълтеникави, — които продавачите-албанци носеха върху табли на главите си и които имаха особен, тънък, премаляващ</i> |
| − | |||
Текуща версия към 15:12, 5 май 2014
с либерални обещания, а трябваше да управлява в жестока война с либерална Европа. Т. Жечев, БВ, 131. Ватиканската библиотека е богата с ръкописи. △ Ватикански дворци. Ватикански музей.
ВАТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Подпълвам, подплатявам дреха с вата.
2. Разчепквам откъм вътрешната страна трикотажна тъкан, ватирам се страд.
ВАТИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ватирам като прил. 1. За горни дрехи — който е подплатен с вата (в 1 знач.); ватен. Сред тълпата се мушеше дребен мъж във ватиран балтон. Д. Вълев, З, 188. Неговият шофьор внесе дрехите, които Бондарчук не забрави да поръча: дълги до петите шуби и ватирани куртки и панталони. П. Славински, ПЩ, 385-386. Ватирани дрехи. Ватирано облекло. Ватиран костюм за работа при зимни условия.
2. За долни дрехи — който е направен от вата (в 3 знач.); ватен. Нощта бе необикновено студена. Почти не спах, въпреки ватираното бельо и двете дебели одеяла. П. Вежинов, ЗНН, 75. Беше решил да си купи два чифта долни ватирани фланели и гащи. Т. Монов, СН, 95.
ВАТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от ватирам и от ватирам се.
ВА`ТМАН м. Водач на трамвайна кола. Ватманът постави в действие спирачките. П. Стъпов, ЧОТ, 10. Тя уплашено отскочи настрана. Ватманът продължаваше да звъни; още един миг и тя щеше да остане под колелата на трамвая. М. Грубешлиева, ПП, 134. Курсове за ватмани.
— Фр. wattman.
ВА`ТМАНКА ж. Жена ватман.
ВА`ТМАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на ватман или се отнася до ватман. Той е слаб, висок мъж. Преди е бил ватман в трамваите и още носи ватманския си шинел. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 298, 2. Ватманска кабина.
ВА`ТМАНСТВО, мн. няма, ср. Занятие, професия на ватман. — Бе, той .. в Париж трябва да е следвал ватманство. Аз и там такива не съм срещал. Ем. Манов, В, 25.
ВА`ТМЕТРИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Физ. Прил. от ватметър; ватметров.
ВА`ТМЕТРОВ, -а, -о, мн. -и. Физ. Прил. от ватметър; ватметричен. Ватметров метод.
ВА`ТМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване мощността на електрическия ток във ватове. Очите на всички бяха приковани към ватметъра. Стрелката на уреда почна да пълзи нагоре, броейки киловатите: десет… двайсет… трийсет. НТМ, 1967, кн. 10, 16. Ватметър за променлив ток. Ватметър за постоянен ток.
ВА`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Физ. Прил. от ват. Ватов ток.
ВАТРА`Л м. Диал. Желязна лопатка със свит връх, с която се гребе жар в пещ, във фурна; ръжен. За сваляне на подницата от огъня е служел ватралът — също от желязо. Л. Петров и др., БНК, 116.
ВА`ТСЕКУНДА ж. Физ. Единица за измерване на енергия или работа, която е равна на работата, извършена за една секунда от електрически ток с мощност един ват.
ВА`ТЧАС, мн. -ове, след числ. -а, м. Физ. Извънсистемна единица мярка за измерване на количеството енергия или работа, която е равна на работата, извършена за един час от електрически ток с мощност един ват.
ВА`УЧЕР м. 1. Документ, издаден срещу предварително платена сума за дадена услуга, който се използва вместо заплащане с пари при получаването на тази услуга (напр. при пътуване, почивка). Чехия вече не изисква от българи медицинско застраховане, ваучери за предплатен хотел и обратни билети. 24 часа, 2000, бр. 47, 28.
2. Фин. Ценна книга, предоставена от държавата на всеки пълнолетен български гражданин за участие в приватизацията; инвестиционен бон. Народът мери стоте дни [на новото правителство] с аршина на своята кесия, пресмята бъдещето във ваучери и заляга здраво над зимнината. ДТ, 1997, бр. 237, 7. Датата, на която ваучерите ще се появят по пощенските гишета, е 15 юни. 24 ч., 1998, бр. 138, 13. Внесох ваучерите си в инвестиционен фонд „Доверие“.
— Анг. voucher ’документ’. —* Друга форма: ва`учър.
ВА`УЧЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Фин. Който се отнася до ваучер. Ваучерна приватизация.
— Друга форма: ва`учърен.
ВА`ФЛА ж. 1. Специално приготвена печена подсладена тънка кора обикн. на малки изпъкнали квадратчета. Спомням си как се смяхме веднъж, като разказваше за първото си отиване от село във Варна, и как там в Морската градина за първи път си ял сладолед с вафла. Е. Багряна, СбАСЕП, 353.
2. Сладкарско изделие, направено от такива кори, съединени с пълнеж от шоколад, крем и др. Пионерските отряди идваха с песни и както бяха строени, влизаха в театъра .. Мнозина не ги сдържаше, докато почне — тичаха да пият вода, да си купят вафла от бюфета. Л. Галина, Л, 36-37.
— От нем. Waffel.
ВА`ФЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от, на вафла. Тоя нов свят беше в електрическото осветление .., в кръглите тънки, невиждани дотогава вафлени пити — червени и жълтеникави, — които продавачите-албанци носеха върху табли на главите си и които имаха особен, тънък, премаляващ
