Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/61“
м (Автоматични корекции) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | <b>ВГНЕ`ЗДЯМ СЕ</b> <i>несв.</i> (рядко); <b>вгнездя` се</b> <i>св., непрех.</i> Вгнездявам се, вгнездвам се. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВГНЕ`ЗДЯНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вгнездям <i>и от</i> вгнездям се; вгнездяване, вгнездване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВГОРЧА`</b>. Вж. <em>вгорчавам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВГОРЧА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вгорча`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> 1. Правя нещо да стане горчиво (храна, хранителен продукт). <i>Още от вратата на трапезарията ни лъхна дъх на изгоряло. Готвачките бяха прегорили и вгорчили кашата така, че в уста не можеше да се сложи.</i> М. Гръбчева, ВИН, 54. <i>Кацата вгорчи маслото.</i> Ст. Младенов, БТР I, 265. | ||
| − | <b> | + | 2. <i>Прен.</i> Ставам причина нещо да стане неприятно, мъчително, да не се чувства радост, задоволство от нещо. <i>Тя знаеше, че долу живеят хора, неприятни на мъжа й, правеше всичко, за да им вгорчи живота.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 427. <i>Завист вгорчаваше минутите, когато минаваше край големите витрини на просторния магазин, пълен с железарски стоки.</i> Ем. Станев, Ик I, 266. <i>Колко вода изтече и колко още борба и работа са нужни, за да се смъкне най-после тази наредба на богатите, която бе вгорчила не само неговите детински дни, но и на милиони, милиони деца от всички народи, от целия свят.</i> З. Сребров, Избр. разк., 10. <b>вгорчавам се, вгорча се</b> <i>страд.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВГОРЧА`ВАМ СЕ</b> <i>несв,</i>; <b>вгорча` се</b> <i>св., непрех.</i> 1. За храна, хранителен продукт — ставам горчив. <i>Отчупи залъче и го сложи в слепналата си уста. Но челюстите му стояха като схванати и едва-едва го сдъвкваха. А от сълзите — бялата хапка се вгорчи солено.</i> О. Василев, ЖБ, 104. <i>При продължително стоене на въздуха и под влияние на светлина и влага мазнините се вгорчават (гранясват).</i> Хим. X кл, 79-81. <i>Сиренето се вгорчава.</i> △ <i>Брашното се вгорчи.</i> | ||
| − | < | + | 2. <i>Прен.</i> Ставам неприятен, мъчителен, безрадостен. <i>Техните сладки мечти скоро зафанаха да изстиват и да се вгорчават; хубавите им надежди зеха малко по малко да намаляват.</i> Т. Влайков, Съч. II, 113. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВГОРЧА`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вгорчавам <i>и от</i> вгорчавам се; вгорчивяне. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВГОРЧЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вгорча като <i>прил.</i> Обикн. за храна, хранителен продукт — който е станал горчив; вгорчивен. <i>— Че де да зная аз, че и вгорчено брашно разтоварвате — оправдава се жената.</i> П. Спасов, ХлХ, 220. <i>Германските войници ядат франзели, а на нашите войници дават вгорчена царевица.</i> Хр. Миндов, СбАСЕП, 113. <i>На езика си Божил усети вгорчени думи, но не можа да изрече, че Стефан е братоотстъпник.</i> Д. Яръмов, БП, 180. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВГОРЧИВЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вгорчивя като <i>прил. Рядко.</i> Вгорчен. <i>И зина — като че искаше да каже нещо, като че искаше да изплаче, но от пресъхналата й вгорчивена уста не се изтръгна нито един звук.</i> Г. Караславов, ОХ III, 505. <i>Да имаха убийците сърца / от камък щяха да ги продълбаят / солените, вгорчивени сълзи на майките.</i> Бл. Димитрова, Л, 198. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВГОРЧИВЯ`</b>. Вж. <em>вгорчивям</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВГОРЧИ`ВЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i>; <b>вгорчивя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Рядко.</i> Вгорчавам. <i>Разочарованието .. от година на година все повече го обхваща, .. То го отстрани от света и вгорчиви края на живота му.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 127. <i>Неволята си е неволя, .. — но тя не е вгорчивяла усмивката на устата му.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 35. <b>вгорчивям се</b>, <b>вгорчивя се</b> <i>страд.</i> |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВГОРЧИ`ВЯМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>вгорчи`вя се</b> <i>св., непрех. Рядко.</i> Вгорчавам се. <i>— Душата ми се вгорчиви от този проклет тютюн! — изруга той и се спря.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 317. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВГОРЧИ`ВЯНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вгорчивям <i>и от</i> вгорчивям се; вгорчаване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВГРА`БЧА</b>. Вж. <em>вграбчвам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВГРА`БЧВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (рядко); <b>вгра`бча</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св., прех. Рядко.</i> Сграбчвам бързо изцяло, всичко наведнъж. <i>— Ти си негодяй! — {{попр|Добавяне на дълго тире}}изрева младият човек и на свой ред също вграбчи косите на хазяина.</i> ТИ, 1926, бр. 32, 4. <b>вграбчвам се</b>, <b>вграбча се</b> <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВГРАДЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вградя като <i>прил.</i> 1. Който е включен чрез градеж в друга сграда, постройка. <i>В Асеновград има три средновековни църкви, връстници на църквата при Асеновата крепост, от които двете са вградени в новите храмови постройки.</i> Н. Хайтов, П, 275. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. За архитектурен детайл, мебел — който е закрепен чрез градеж. <i>Интересна архитектурна подробност [на църквата-костница] представляват вградените полуколонки.</i> Ст. Михайлов, ЕБС, 246. <i>Вградени шкафове. Вградени долапи. Вградени гардероби. Вградена библиотека.</i> | 2. За архитектурен детайл, мебел — който е закрепен чрез градеж. <i>Интересна архитектурна подробност [на църквата-костница] представляват вградените полуколонки.</i> Ст. Михайлов, ЕБС, 246. <i>Вградени шкафове. Вградени долапи. Вградени гардероби. Вградена библиотека.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b>ВГРАДЯ</b>. Вж. вграждам и | + | <b>ВГРАДЯ`</b>. Вж. <em>вграждам</em> и <em>вградявам</em>. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВГРАДЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>вградя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> Вграждам, <b>вградявам се</b>, <b>вградя се</b> <i>страд.</i> |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВГРАДЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вградявам <i>и от</i> вградявам се. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВГРА`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>вградя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех.</i> 1. Поставям, полагам нещо в зид, в градеж така, че да не се вижда отвън, да не е забележимо. <i>На няколко места</i> |
| − | |||
Версия от 19:52, 28 април 2014
ВГНЕ`ЗДЯМ СЕ несв. (рядко); вгнездя` се св., непрех. Вгнездявам се, вгнездвам се.
ВГНЕ`ЗДЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вгнездям и от вгнездям се; вгнездяване, вгнездване.
ВГОРЧА`. Вж. вгорчавам.
ВГОРЧА`ВАМ, -аш, несв.; вгорча`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Правя нещо да стане горчиво (храна, хранителен продукт). Още от вратата на трапезарията ни лъхна дъх на изгоряло. Готвачките бяха прегорили и вгорчили кашата така, че в уста не можеше да се сложи. М. Гръбчева, ВИН, 54. Кацата вгорчи маслото. Ст. Младенов, БТР I, 265.
2. Прен. Ставам причина нещо да стане неприятно, мъчително, да не се чувства радост, задоволство от нещо. Тя знаеше, че долу живеят хора, неприятни на мъжа й, правеше всичко, за да им вгорчи живота. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 427. Завист вгорчаваше минутите, когато минаваше край големите витрини на просторния магазин, пълен с железарски стоки. Ем. Станев, Ик I, 266. Колко вода изтече и колко още борба и работа са нужни, за да се смъкне най-после тази наредба на богатите, която бе вгорчила не само неговите детински дни, но и на милиони, милиони деца от всички народи, от целия свят. З. Сребров, Избр. разк., 10. вгорчавам се, вгорча се страд.
ВГОРЧА`ВАМ СЕ несв,; вгорча` се св., непрех. 1. За храна, хранителен продукт — ставам горчив. Отчупи залъче и го сложи в слепналата си уста. Но челюстите му стояха като схванати и едва-едва го сдъвкваха. А от сълзите — бялата хапка се вгорчи солено. О. Василев, ЖБ, 104. При продължително стоене на въздуха и под влияние на светлина и влага мазнините се вгорчават (гранясват). Хим. X кл, 79-81. Сиренето се вгорчава. △ Брашното се вгорчи.
2. Прен. Ставам неприятен, мъчителен, безрадостен. Техните сладки мечти скоро зафанаха да изстиват и да се вгорчават; хубавите им надежди зеха малко по малко да намаляват. Т. Влайков, Съч. II, 113.
ВГОРЧА`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от вгорчавам и от вгорчавам се; вгорчивяне.
ВГОРЧЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вгорча като прил. Обикн. за храна, хранителен продукт — който е станал горчив; вгорчивен. — Че де да зная аз, че и вгорчено брашно разтоварвате — оправдава се жената. П. Спасов, ХлХ, 220. Германските войници ядат франзели, а на нашите войници дават вгорчена царевица. Хр. Миндов, СбАСЕП, 113. На езика си Божил усети вгорчени думи, но не можа да изрече, че Стефан е братоотстъпник. Д. Яръмов, БП, 180.
ВГОРЧИВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вгорчивя като прил. Рядко. Вгорчен. И зина — като че искаше да каже нещо, като че искаше да изплаче, но от пресъхналата й вгорчивена уста не се изтръгна нито един звук. Г. Караславов, ОХ III, 505. Да имаха убийците сърца / от камък щяха да ги продълбаят / солените, вгорчивени сълзи на майките. Бл. Димитрова, Л, 198.
ВГОРЧИВЯ`. Вж. вгорчивям.
ВГОРЧИ`ВЯМ, -яш, несв.; вгорчивя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Вгорчавам. Разочарованието .. от година на година все повече го обхваща, .. То го отстрани от света и вгорчиви края на живота му. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 127. Неволята си е неволя, .. — но тя не е вгорчивяла усмивката на устата му. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 35. вгорчивям се, вгорчивя се страд.
ВГОРЧИ`ВЯМ СЕ несв.; вгорчи`вя се св., непрех. Рядко. Вгорчавам се. — Душата ми се вгорчиви от този проклет тютюн! — изруга той и се спря. Г. Караславов, ОХ IV, 317.
ВГОРЧИ`ВЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вгорчивям и от вгорчивям се; вгорчаване.
ВГРА`БЧА. Вж. вграбчвам.
ВГРА`БЧВАМ, -аш, несв. (рядко); вгра`бча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Сграбчвам бързо изцяло, всичко наведнъж. — Ти си негодяй! — *изрева младият човек и на свой ред също вграбчи косите на хазяина. ТИ, 1926, бр. 32, 4. вграбчвам се, вграбча се страд.
ВГРАДЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вградя като прил. 1. Който е включен чрез градеж в друга сграда, постройка. В Асеновград има три средновековни църкви, връстници на църквата при Асеновата крепост, от които двете са вградени в новите храмови постройки. Н. Хайтов, П, 275.
2. За архитектурен детайл, мебел — който е закрепен чрез градеж. Интересна архитектурна подробност [на църквата-костница] представляват вградените полуколонки. Ст. Михайлов, ЕБС, 246. Вградени шкафове. Вградени долапи. Вградени гардероби. Вградена библиотека.
ВГРАДЯ`. Вж. вграждам и вградявам.
ВГРАДЯ`ВАМ, -аш, несв. (остар.); вградя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Вграждам, вградявам се, вградя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГРАДЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вградявам и от вградявам се.
ВГРА`ЖДАМ, -аш, несв.; вградя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Поставям, полагам нещо в зид, в градеж така, че да не се вижда отвън, да не е забележимо. На няколко места
