Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1071“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>той.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 249. <i>Рамзина мечтаеше да притури още нещо в одаята. Видял бе в нармага едно хубаво жълтеникаво | + | <i>той.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 249. <i>Рамзина мечтаеше да притури още нещо в одаята. Видял бе в нармага едно хубаво жълтеникаво бюфетче.</i> Б. Несторов, АР, 20. <i>През антрактите ставаше голямо натрупване пред бюфетчетата.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЮФЕТЧИ`ЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена, която обслужва клиентите на бюфета с напитки, закуски и др. <i>Мичето бюфетчийката пък заяви на съседите си по маса, че | + | <b>БЮФЕТЧИ`ЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена, която обслужва клиентите на бюфета с напитки, закуски и др. <i>Мичето бюфетчийката пък заяви на съседите си по маса, че напълно одобрява постъпката на Елена.</i> Й. Гешев, ВТ, 26. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮФЕ`ТЧИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Бюфетчия. <i>Бюфетчикът току-що беше подредил бюфета и келнерите шътаха край застаналите маси.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 111. <i>Казах на бюфетчика Митьо, който се чудеше дали да обслужи нежелания клиент: — Дай му бисквити!</i> Ив. Димов, АИДЖ, 127. |
— От рус. буфетчик. | — От рус. буфетчик. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮФЕ`ТЧИЦА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена бюфетчия. <i>Но къде е Анета, та още не се показва? Ето я там. Аз я търся между масите, а тя се е заприказвала с бюфетчицата.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 327. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЮФЕТЧИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Разг.</i> Човек, който обслужва клиентите на бюфета с напитки, закуски и др. <i>Боцманът провери билетите на пътниците и отиде към бюфета. Бюфетчията равнодушно подаваше лимонади и закуски на пътниците.</i> П. Стъпов, ЧОТ, 52. <i>В дъното, зад цинковия тезгях, седеше бюфетчията и неговата кръгла заплешивяла глава едва се забелязваше между чисто измитите, все още влажни чаши и шишенца.</i> П. Вежинов, ДБ, 25. |
| − | — Друга (простонар.) форма: буфетчи`я. | + | — Друга (простонар.) форма: <em>буфетчи`я</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЯГ</b>, | + | <b>БЯГ</b>, бегъ`т, бега`, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Бягане, тичане. <i>Когато забележеше опасност, пръчът изсвирваше през носа си и дивите кози, понесени в лудешки бяг, изчезваха в страшните пропасти на Джендема.</i> Ем. Станев, К, 5. <i>— Гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукна подир него, па бяг, па тичане — остави се!</i> Ал. Константинов, БГ, 4. <i>Изглежда, че те [животните] не бяха опасни, защото бягаха от шума на стъпките. Но при своя бяг издаваха такива зловещи и страшни писъци, които всяваха ужас и вледеняваха душата.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 86. <i>Крачките им намалиха първоначалната си бързина — .. Голяма част от бойците никога през живота си не бяха минавали в бяг такова дълго разстояние.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 169. <i>Неочаквано, на 50 крачки пред нас, изскочи из нивата на пътя един заек, изправи се за момент да ни види и удари на бяг, подгонен от Мургаша.</i> Н. Попфилипов, РЛ, 117. <i>Кой не хвали арабските коне, които по хубостта на ръста, по бързината на бяг, по хитростта и търпеливостта си са прочути из цял свят.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 238-239. • <i>Нар.-поет.</i> Обикн. <em>бяг да бягам</em>. <i>Врявата се носи по пътя като порой. Иде, иде — доближава ни. Жени, деца, добитък — всичко се е така разбъркало .. Начогорили се като диво стадо и бяг да бягаме презглава.</i> П. Росен, ВПШ, 113. |
| − | 2. Бързо движение на нещо (превозно средство, машина, река и др.). <i>По улицата мина в бесен бяг каруца, разтърси къщата | + | 2. Бързо движение на нещо (превозно средство, машина, река и др.). <i>По улицата мина в бесен бяг каруца, разтърси къщата.</i> К. Петканов, В,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} 199. <i>Ритмичният шум на колелетата и бързият бяг на влака ме приласкаха .. и сладко заспах.</i> Ив. Димов, АИДЖ, 22. <i>Поточето бистро, / сребристо и чисто, / почивка не знае / и път си чертае, / и нищо не спира / лудешкий му бяг.</i> Елин Пелин, ПБ, 122. <i>Къдрав, лих поток се пени, / блъска се от бряг на бряг; / плахо папрати зелени / гледат лудия му бяг.</i> П. Яворов, Съч. I, 13. |
| − | 3. <i>Остар.</i> Бягство (във 2 знач). <i>В къщата, дето се скри, временно, намери го един приятел българин, също готов за бяг.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 21. <i>В такива опасности Лудовик XVI, .., намислил и сам да бяга из Франция,.. Тоя бяг на краля имал доста | + | 3. <i>Остар.</i> Бягство (във 2 знач). <i>В къщата, дето се скри, временно, намери го един приятел българин, също готов за бяг.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 21. <i>В такива опасности Лудовик XVI, .., намислил и сам да бяга из Франция, .. Тоя бяг на краля имал доста жалостни сетници.</i> ВИ, 177. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЯ`ГАМ</b>, -аш, <i>мин. св.</i> бя`гах и бе`гах, <i>пов.</i> -ай, -айте и (разг.) бе`ж, бе`жте, <i>несв., непрех.</i> 1. Отстъпвам, отдалечавам се с бързо движение, с тичане от някаква опасност. <i>Събудих се и отворих очи. И що да видя! Цяло стадо змии… Скочих, грабнах пушката си и хукнах да бягам.</i> А. Каралийчев, С, 217-218. <i>Душко трепери от страх и бяга, бяга, а краката му се скъсяват, скъсяват.</i> Елин Пелин, Съч. I, 203. <i>Ние гледахме тия нещастница, които бягаха в ужаса на дива паника.</i> Й. Йовков, Разк. II, 154. <i>Дангалакът наистина се улови за лицето, стреснат от бликналата кръв, а аз търтих да бягам напосоки сред къщурките и трапищата на предградието и не спрях, додето краката ми не омаляха от тичане.</i> Б. Райнов, НН, 453. <i>Тя търти да бяга, да се спаси от смъртта.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 163. <i>Останалите живи турци ужасени се обърнаха да бягат, да се отдалечат от страшните острия, но селяните бяха до тях, бяха в петите им, не се спираха, не се уморяваха и страшната сеч продължаваше нагоре по стръмнината.</i> Д. Талев, И, 555. <i>В първите редици настъпила суматоха и едно дебело гласище ревнало в ужас: — Бежте, комшулар, че ни издавиха ..</i> Н. Хайтов, ПП, 134. <i>От пияния и лудият бяга.</i> Погов. • <em>Бягай (бягайте) да бягаме</em> и (по-рядко) <em>беж (бежте)</em> да бягаме. За усилване на подкана за извършване на действието; да се спасяваме с тичане от нещо лошо, опасно. <i>Някой извика: „Турците заобикалят града. Бягайте, хора, да бягаме!“</i> А. Каралийчев, TP, 185. <i>Селянинът се изправя, поглежда за миг жертвата си да се увери, че работата е успяла. — Сега… беж да бягаме, Петре, докле няма никого.</i> Ст. Загорчинов, |
| − | |||
Текуща версия към 17:27, 16 април 2014
той. Ст. Дичев, ЗС I, 249. Рамзина мечтаеше да притури още нещо в одаята. Видял бе в нармага едно хубаво жълтеникаво бюфетче. Б. Несторов, АР, 20. През антрактите ставаше голямо натрупване пред бюфетчетата.
БЮФЕТЧИ`ЙКА ж. Разг. Жена, която обслужва клиентите на бюфета с напитки, закуски и др. Мичето бюфетчийката пък заяви на съседите си по маса, че напълно одобрява постъпката на Елена. Й. Гешев, ВТ, 26.
БЮФЕ`ТЧИК, мн. -ци, м. Бюфетчия. Бюфетчикът току-що беше подредил бюфета и келнерите шътаха край застаналите маси. Ем. Станев, ИК I-II, 111. Казах на бюфетчика Митьо, който се чудеше дали да обслужи нежелания клиент: — Дай му бисквити! Ив. Димов, АИДЖ, 127.
— От рус. буфетчик.
БЮФЕ`ТЧИЦА ж. Рядко. Жена бюфетчия. Но къде е Анета, та още не се показва? Ето я там. Аз я търся между масите, а тя се е заприказвала с бюфетчицата. Д. Калфов, Избр. разк., 327.
БЮФЕТЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Човек, който обслужва клиентите на бюфета с напитки, закуски и др. Боцманът провери билетите на пътниците и отиде към бюфета. Бюфетчията равнодушно подаваше лимонади и закуски на пътниците. П. Стъпов, ЧОТ, 52. В дъното, зад цинковия тезгях, седеше бюфетчията и неговата кръгла заплешивяла глава едва се забелязваше между чисто измитите, все още влажни чаши и шишенца. П. Вежинов, ДБ, 25.
— Друга (простонар.) форма: буфетчи`я.
БЯГ, бегъ`т, бега`, мн. няма, м. 1. Бягане, тичане. Когато забележеше опасност, пръчът изсвирваше през носа си и дивите кози, понесени в лудешки бяг, изчезваха в страшните пропасти на Джендема. Ем. Станев, К, 5. — Гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукна подир него, па бяг, па тичане — остави се! Ал. Константинов, БГ, 4. Изглежда, че те [животните] не бяха опасни, защото бягаха от шума на стъпките. Но при своя бяг издаваха такива зловещи и страшни писъци, които всяваха ужас и вледеняваха душата. Елин Пелин, ЯБЛ, 86. Крачките им намалиха първоначалната си бързина — .. Голяма част от бойците никога през живота си не бяха минавали в бяг такова дълго разстояние. П. Вежинов, ЗЧР, 169. Неочаквано, на 50 крачки пред нас, изскочи из нивата на пътя един заек, изправи се за момент да ни види и удари на бяг, подгонен от Мургаша. Н. Попфилипов, РЛ, 117. Кой не хвали арабските коне, които по хубостта на ръста, по бързината на бяг, по хитростта и търпеливостта си са прочути из цял свят. С. Бобчев, ПОС (превод), 238-239. • Нар.-поет. Обикн. бяг да бягам. Врявата се носи по пътя като порой. Иде, иде — доближава ни. Жени, деца, добитък — всичко се е така разбъркало .. Начогорили се като диво стадо и бяг да бягаме презглава. П. Росен, ВПШ, 113.
2. Бързо движение на нещо (превозно средство, машина, река и др.). По улицата мина в бесен бяг каруца, разтърси къщата. К. Петканов, В,* 199. Ритмичният шум на колелетата и бързият бяг на влака ме приласкаха .. и сладко заспах. Ив. Димов, АИДЖ, 22. Поточето бистро, / сребристо и чисто, / почивка не знае / и път си чертае, / и нищо не спира / лудешкий му бяг. Елин Пелин, ПБ, 122. Къдрав, лих поток се пени, / блъска се от бряг на бряг; / плахо папрати зелени / гледат лудия му бяг. П. Яворов, Съч. I, 13.
3. Остар. Бягство (във 2 знач). В къщата, дето се скри, временно, намери го един приятел българин, също готов за бяг. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 21. В такива опасности Лудовик XVI, .., намислил и сам да бяга из Франция, .. Тоя бяг на краля имал доста жалостни сетници. ВИ, 177.
БЯ`ГАМ, -аш, мин. св. бя`гах и бе`гах, пов. -ай, -айте и (разг.) бе`ж, бе`жте, несв., непрех. 1. Отстъпвам, отдалечавам се с бързо движение, с тичане от някаква опасност. Събудих се и отворих очи. И що да видя! Цяло стадо змии… Скочих, грабнах пушката си и хукнах да бягам. А. Каралийчев, С, 217-218. Душко трепери от страх и бяга, бяга, а краката му се скъсяват, скъсяват. Елин Пелин, Съч. I, 203. Ние гледахме тия нещастница, които бягаха в ужаса на дива паника. Й. Йовков, Разк. II, 154. Дангалакът наистина се улови за лицето, стреснат от бликналата кръв, а аз търтих да бягам напосоки сред къщурките и трапищата на предградието и не спрях, додето краката ми не омаляха от тичане. Б. Райнов, НН, 453. Тя търти да бяга, да се спаси от смъртта. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 163. Останалите живи турци ужасени се обърнаха да бягат, да се отдалечат от страшните острия, но селяните бяха до тях, бяха в петите им, не се спираха, не се уморяваха и страшната сеч продължаваше нагоре по стръмнината. Д. Талев, И, 555. В първите редици настъпила суматоха и едно дебело гласище ревнало в ужас: — Бежте, комшулар, че ни издавиха .. Н. Хайтов, ПП, 134. От пияния и лудият бяга. Погов. • Бягай (бягайте) да бягаме и (по-рядко) беж (бежте) да бягаме. За усилване на подкана за извършване на действието; да се спасяваме с тичане от нещо лошо, опасно. Някой извика: „Турците заобикалят града. Бягайте, хора, да бягаме!“ А. Каралийчев, TP, 185. Селянинът се изправя, поглежда за миг жертвата си да се увери, че работата е успяла. — Сега… беж да бягаме, Петре, докле няма никого. Ст. Загорчинов,
