Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1067“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЮДЖЕ`Т</b> <i>м.</i> 1. Предварителна равносметка за паричния приход и разход на държава, предприятие или учреждение, обикновено за една година, както и за неговото разпределение за бъдещите нужди. <i>Ястребов и тоя път бе отказал да отпусне половината от предвидените по бюджета пари.</i> Ем. Манов, ДСР, 346. <i>След това трябва да пишем на банката — да искаме свръхкредит, тъй като по параграфите на бюджета, гласуван за станцията, за тази година не са предвидени суми за строеж.</i> А. Гуляшки, МТС, 115. <i>Обещана ми е положително книговодителска длъжност, чакам само да мине новият бюджет.</i> Св. Минков, РТК, 100. <i>Закон за държавния бюджет.</i> <i>Приходен бюджет.</i> <i>Разходен бюджет.</i> <i>Общински бюджет.</i> // <i>Стесн.</i> Сумата, за която се прави предварителната равносметка. <i>Ами войската, която поглъща една третя от целия бюджет, необходимо ли е да бъде толкова?</i> Т. Влайков, РП I, 151. | ||
| + | |||
| + | 2. <i>Разг.</i> Предварително разпределение на приходите и разходите на човек, семейство или малък колектив. <i>Всеки месец той си прави бюджет, който разпределя по пера.</i> П. Вежинов, ДМ, 48. <i>Наистина понякога у нас се намираше и одеколон. В скромния партизански бюджет за него не се предвиждаха средства. Той идваше обикновено с новите партизани.</i> Сл. Трънски, Н, 242-243. // <i>Стесн.</i> Сумата, за която е направено предварително разпределението. <i>Вълко записа новия член на семейството в инвентарната книга и му отдели от бюджета малка сума за фураж през зимата.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 108. // <i>Разг.</i> Финансова възможност. <i>Бюджетът ми не позволява.</i> | ||
— От англ. budget през рус. бюджет. — Държавните закони на Османската империя (превод), 1871. | — От англ. budget през рус. бюджет. — Държавните закони на Османската империя (превод), 1871. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЮДЖЕТА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> Който урежда, изготвя държавния бюджет. <i>— Кой иска думата за общи разисквания? — .. — Нека се изкажат по-напред изпечените бюджетарни дейци — подхвърли Мулетаров.</i> А. Каралийчев, НЧ, 53. <i>Бюджетарна комисия.</i> | |
| − | — От фр. | + | — От фр. budgétaire. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЮДЖЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до бюджет. <i>Бюджетно финансиране.</i> <i>Бюджетни средства.</i> <i>Бюджетна комисия.</i> <i>Бюджетен дефицит.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЮДЖЕТОПРОЕ`КТ</b> <i>м. Финанс.</i> Проект за бюджет, който подлежи на одобрение; проектобюджет. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЮЛБЮ`Л</b> <i>м. Диал.</i> Славей. <i>Че като откъртила гласенце, славей да речеш — нищо не е! Тя чурулика като анадолски бюлбюл…</i> Д. Немиров, Б, 110. <i>До късно стояхме в градинката на едно кафене .. Един бюлбюл чурулика над главите ни.</i> А. Каралийчев, С, 34. <i>На трендафила до три бюлбюля: / Бюлбюли пеят, дюля люлеят.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 178. | |
| − | — Перс. през тур. | + | — Перс. през тур. bülbül. — Други форми: <em>билбю`л</em> и <em>билби`л</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЮЛБЮ`ЛЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бюлбюл; малък бюлбюл, славейче. <i>Пък и тази хубава мома Райка, .., една шареничка такава и лекичка като пеперудка, която цял ден шеташе на двора и пееше като бюлбюлче.</i> Хр. Миндов, СбЦГМГ, 416. <i>Бюлбюлче пуе, Радо, бюлбюлче пуе / в мала градинка.</i> Нар. пес., СбНУ XV, 18. | |
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>билбю`лче</em> и <em>билби`лче</em>. |
---- | ---- | ||
| − | БЮЛЕТИ`Н <i>м.</i> 1. Кратко официално съобщение, което се прави обикн. периодически и съдържа важни известия от интерес за обществото. <i>Отначало той им четеше бюлетините на фронтовия вестник и по- | + | <b>БЮЛЕТИ`Н</b> <i>м.</i> 1. Кратко официално съобщение, което се прави обикн. периодически и съдържа важни известия от интерес за обществото. <i>Отначало той им четеше бюлетините на фронтовия вестник и по-важните статии на ежедневниците от родината, но по-късно усъвършенствува системата си.</i> П. Вежинов, BP, 219. <i>— Добро утро, господин Легрен! — се поклони Мандер и подаде цял куп книжа — борсовите бюлетини.</i> П. Спасов, ХлХ, 10. <i>Когато Жуковски написал последния бюлетин за края на великия човек [Пушкин] и го изнесъл на улицата, .., стотици очи на петербургски граждани, .., се впили в злокобното известие.</i> А. Каралийчев, С, 123-124. <i>Метеорологичен бюлетин.</i> <i>Информационен бюлетин.</i> |
| − | 2. Периодично издание, което съдържа сведения с определен характер. <i>Чрез | + | 2. Периодично издание, което съдържа сведения с определен характер. <i>Чрез реферативните бюлетини, .., българската научна мисъл получава все по-голямо признание в чужбина.</i> ВН, 1960, бр. 2836, 4. <i>Софийският партиен кабинет издава ежеседмично в помощ на пропагандистите осведомителен библиографски бюлетин, в. който са посочени по броеве и дати и са подредени тематически по-важни статии, излезли в нашите и съветски вестници и списания.</i> РД, 1950, бр. 254, 2. // Периодично издание, съдържащо сведения за работата на някое учреждение. <i>Издателствата „Наука и изкуство“ и др. започнаха издаването на свои печатни бюлетини и каталози.</i> ОФ, 1958, бр. 4319, 3. <i>Бюлетин на Българската академия на науките.</i> <i>Бюлетин на БТА.</i> |
— От фр. bulletin. | — От фр. bulletin. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЮЛЕТИ`НА <i>ж.</i> Листче с имена на кандидати — за тайно гласуване при избор. <i>Наближаваше денят, когато народът трябваше да си каже думата — за монархия ли е или за република.. Трябваше да се разясни на хората, преди да пуснат бюлетината си, за кого трябва да гласуват.</i> А. Станоев, П, 97. <i>Избирателна бюлетина. Бяла бюлетина. Недействителна бюлетина.</i> | + | <b>БЮЛЕТИ`НА</b> <i>ж.</i> Листче с имена на кандидати — за тайно гласуване при избор. <i>Наближаваше денят, когато народът трябваше да си каже думата — за монархия ли е или за република .. Трябваше да се разясни на хората, преди да пуснат бюлетината си, за кого трябва да гласуват.</i> А. Станоев, П, 97. <i>Избирателна бюлетина.</i> <i>Бяла бюлетина.</i> <i>Недействителна бюлетина.</i> |
— От фр. bulletin. | — От фр. bulletin. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЮЛЕТИ`НЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Рядко. Прил. от</i> бюлетина. | + | <b>БЮЛЕТИ`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Рядко. Прил. от</i> бюлетина. |
---- | ---- | ||
| − | БЮЛЕТИ`НКА <i>ж. Умал. от</i> бюлетина. <i>Само правото да ни дадат. Бюлетинките да дойдат, па ще видиш къде сме и какво</i> | + | <b>БЮЛЕТИ`НКА</b> <i>ж. Умал. от</i> бюлетина. <i>Само правото да ни дадат. Бюлетинките да дойдат, па ще видиш къде сме и какво</i> |
| − | |||
Текуща версия към 19:27, 15 април 2014
БЮДЖЕ`Т м. 1. Предварителна равносметка за паричния приход и разход на държава, предприятие или учреждение, обикновено за една година, както и за неговото разпределение за бъдещите нужди. Ястребов и тоя път бе отказал да отпусне половината от предвидените по бюджета пари. Ем. Манов, ДСР, 346. След това трябва да пишем на банката — да искаме свръхкредит, тъй като по параграфите на бюджета, гласуван за станцията, за тази година не са предвидени суми за строеж. А. Гуляшки, МТС, 115. Обещана ми е положително книговодителска длъжност, чакам само да мине новият бюджет. Св. Минков, РТК, 100. Закон за държавния бюджет. Приходен бюджет. Разходен бюджет. Общински бюджет. // Стесн. Сумата, за която се прави предварителната равносметка. Ами войската, която поглъща една третя от целия бюджет, необходимо ли е да бъде толкова? Т. Влайков, РП I, 151.
2. Разг. Предварително разпределение на приходите и разходите на човек, семейство или малък колектив. Всеки месец той си прави бюджет, който разпределя по пера. П. Вежинов, ДМ, 48. Наистина понякога у нас се намираше и одеколон. В скромния партизански бюджет за него не се предвиждаха средства. Той идваше обикновено с новите партизани. Сл. Трънски, Н, 242-243. // Стесн. Сумата, за която е направено предварително разпределението. Вълко записа новия член на семейството в инвентарната книга и му отдели от бюджета малка сума за фураж през зимата. Ем. Станев, ПЕГ, 108. // Разг. Финансова възможност. Бюджетът ми не позволява.
— От англ. budget през рус. бюджет. — Държавните закони на Османската империя (превод), 1871.
БЮДЖЕТА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който урежда, изготвя държавния бюджет. — Кой иска думата за общи разисквания? — .. — Нека се изкажат по-напред изпечените бюджетарни дейци — подхвърли Мулетаров. А. Каралийчев, НЧ, 53. Бюджетарна комисия.
— От фр. budgétaire.
БЮДЖЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до бюджет. Бюджетно финансиране. Бюджетни средства. Бюджетна комисия. Бюджетен дефицит.
БЮДЖЕТОПРОЕ`КТ м. Финанс. Проект за бюджет, който подлежи на одобрение; проектобюджет.
БЮЛБЮ`Л м. Диал. Славей. Че като откъртила гласенце, славей да речеш — нищо не е! Тя чурулика като анадолски бюлбюл… Д. Немиров, Б, 110. До късно стояхме в градинката на едно кафене .. Един бюлбюл чурулика над главите ни. А. Каралийчев, С, 34. На трендафила до три бюлбюля: / Бюлбюли пеят, дюля люлеят. Нар. пес., СбНУ XXVII, 178.
— Перс. през тур. bülbül. — Други форми: билбю`л и билби`л.
БЮЛБЮ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бюлбюл; малък бюлбюл, славейче. Пък и тази хубава мома Райка, .., една шареничка такава и лекичка като пеперудка, която цял ден шеташе на двора и пееше като бюлбюлче. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 416. Бюлбюлче пуе, Радо, бюлбюлче пуе / в мала градинка. Нар. пес., СбНУ XV, 18.
— Други форми: билбю`лче и билби`лче.
БЮЛЕТИ`Н м. 1. Кратко официално съобщение, което се прави обикн. периодически и съдържа важни известия от интерес за обществото. Отначало той им четеше бюлетините на фронтовия вестник и по-важните статии на ежедневниците от родината, но по-късно усъвършенствува системата си. П. Вежинов, BP, 219. — Добро утро, господин Легрен! — се поклони Мандер и подаде цял куп книжа — борсовите бюлетини. П. Спасов, ХлХ, 10. Когато Жуковски написал последния бюлетин за края на великия човек [Пушкин] и го изнесъл на улицата, .., стотици очи на петербургски граждани, .., се впили в злокобното известие. А. Каралийчев, С, 123-124. Метеорологичен бюлетин. Информационен бюлетин.
2. Периодично издание, което съдържа сведения с определен характер. Чрез реферативните бюлетини, .., българската научна мисъл получава все по-голямо признание в чужбина. ВН, 1960, бр. 2836, 4. Софийският партиен кабинет издава ежеседмично в помощ на пропагандистите осведомителен библиографски бюлетин, в. който са посочени по броеве и дати и са подредени тематически по-важни статии, излезли в нашите и съветски вестници и списания. РД, 1950, бр. 254, 2. // Периодично издание, съдържащо сведения за работата на някое учреждение. Издателствата „Наука и изкуство“ и др. започнаха издаването на свои печатни бюлетини и каталози. ОФ, 1958, бр. 4319, 3. Бюлетин на Българската академия на науките. Бюлетин на БТА.
— От фр. bulletin.
БЮЛЕТИ`НА ж. Листче с имена на кандидати — за тайно гласуване при избор. Наближаваше денят, когато народът трябваше да си каже думата — за монархия ли е или за република .. Трябваше да се разясни на хората, преди да пуснат бюлетината си, за кого трябва да гласуват. А. Станоев, П, 97. Избирателна бюлетина. Бяла бюлетина. Недействителна бюлетина.
— От фр. bulletin.
БЮЛЕТИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Рядко. Прил. от бюлетина.
БЮЛЕТИ`НКА ж. Умал. от бюлетина. Само правото да ни дадат. Бюлетинките да дойдат, па ще видиш къде сме и какво
